Последни новини
Home / Избрано / Само Господ ли е над главния прокурор?

Само Господ ли е над главния прокурор?

Defakto.bg

Петър Обретенов*Петър Обретенов

Преди месец, главният прокурор сезира КС с искане за тълкуване на допълнението направено с последното изменение на Конституцията на чл. 84, т.16 КРБ, което предвижда НС да може да изслушва и приема, освен годишните доклади на ВКС, ВАС и Гл.прокурор / както беше по досегашната редакция”/, „и други доклади на гл. прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона”.
Главният прокурор пита дали под изискването за приeмане и изслушване на „и други доклади” се разбира представянето само на обобщена аналитична информация за дейността на обвинението или може да се изисква информацияи за предмета и развоя на конкретно дело. Като пример за последното той сочи искането на народните представители Валери Симеонов, Петър Славов и Мартин Димитров главният прокурор да бъде изслушан за разследването за КТБ. Главният аргументира тезата, че изслушването му по конкретно дело нарушава независимостта на съдебната власт и ще доведе на неблагоприятни за нациионалната правна система последици.
Това питане е логично продължение на друго такова, отправено от  предишния главен прокурор Борис Велчев за обявяване на противоконституционност на чл.100 от ПОДНС / Правилника за дейността на НС/, в частта, която установява задължение за държавни органи и длъжностни лица да предоставят на комисии на НС сведения и документи, дори когато представляват следствена тайна. С решение № 9 от 04.10. 2011г. по КД № 7/ 2011г. КС прие, че изискването на такива сведения нарушава принципа за разделение на властите, респ. независимостта на съдебната власт и е от естество да създаде затруднение за функционирането й.
Решението е взето с мнозинство на гласовете на членовете на КС, при много остро противопоставяне на малцинството, изразено в особени мнения, които тежат с изтъкнатите в тях доводи. По ядката на спора – дали задължението на прокуратурата да дава на анкетните комисии на НС сведения и документи представляващи следствена тайна нарушава принципа за разделение на властите – са аргументирани полярни мнения. Решението е мотивирано почти изцяло с доводи и разсъждения върху смисъла на този основен принцип на правовата държава и неговото претворяване от КС в  редица негови решения. В особените мнения, остро е поставен въпросът, макар и изразителите им да подчертават, че се стремят да останат в „рамките на добрия тон и професионалната етика”, че изразената в решението позиция представлява превратно интерпретиране на оспорената разпоредба на чл. 100 ПОДНС във връзка „с конституционните принципи за разделение на властите и независимост на съдебната власт”. ( Благовест Пунев, Румен Ненков). В заключение, те изразяват една тревожна за общественото ни устройство прогноза:
„Под предлог за опазване независимостта на прокуратурата като орган на съдебната власт от конституционна гледна точка е абсолютно неоправдано досъдебното производство да се превърне в недостъпна територия за парламентарен контрол, в т.н „ черна кутия”, каквато то в голяма степен е понастоящем”.
Връзката на искането на главния прокурор с обсъжданото по – горе решение е явна и ако бъде уважено ще има за резултат елеминиране, на практика, на важни за обществото действия на прокуратурата, по съображение, че нарушава принципа за разделение на властите. Той би могъл да отклони въпроса на тримата народни представители като се позове накърняване на „ следствена тайна” по смисъла на това решение, но посоченото допълнение в Конституцията повдига отново въпроса за същността на парламентарния контрол върху прокуратурата. Тезата на главния прокурор, че е длъжен да дава само „обобщена аналитична информация”, на практика блокира въможността българското общество и в частност – неговите представители в парламента да получат информация за най–мащабната афера в България след падането на тоталитарния режим. Включително и за ролята на самата прокуратура в нея. Отговорността на собственика на банката Цветан Василев (с която се занимава следствието) е само детайл от цялостната картина, довела до фалит на банката, в резултат на действия и бездействия на различни държавни органи и институции, от които прокуратурата не прави изключение.

Нека припомним, че за паниката, предшестваща поставянето на КТБ под особен надзор много съществена роля изигра тя със зрелищното нахлуване в централата на банката на взвод прокурори и следователи под предлог, че  се готви присвояване и изнасяне на 206 милиона лева, на архивата на банката и се подготвя убийство на конкурент на Цветан Василев – небеизвестния депутат Делян Пеевски. Акция, която няма аналог в света, и която може да срути доверието и да доведе до фалит на всяка нормална, стабилна банка. Ако оставим настрани подозренията и обвиненията,че прокуратурата е действала като страна в спора Цв. Всилев – Пеевски, то остава упрека,че намесата й е безотговорен към интересите на банковата сигурност на страната акт, мотивиран от сигнали, които в последствие се оказаха неверни. В общественото съзнание, прокуратурата, начело с главния прокурор, е обвиняема за фалита на КТБ, наред с ръководството на БНБ и редица други държавни институции от най–висок ранг, които ако действаха отговорно не биха допуснали развой, довел до заплащането на 4 милиарда лева – в крайна сметка пари на българските данакоплатци. В нормалните страни, собствениците на банките се съдят за спекулациите,  които правят, но самите банки се спасяват от фалит, защото средствата вложени в тях не са на манажера – банкер, а обществени. Нежеланието да се отговори на запитването на тримата депутати може да се окачестви и като проява на гузна съвест.
Въпросът е: дължи ли прокуратурата, начело с главния прокурор, отчет пред  българското общество за нейните действия и бездействия по жизнено важни за него въпроси? Никой досега не е потърсил от тях отговорност  за т. н.нар. Костинбродска афера, при която деполитизираната прокурорска институция пряко се намеси в най важния политически акт – парламентарните избори, чрез показна акция с обвинение към правителството в опит за фалшфициране на вота.
Обвинение, което впоследствие се провали в съда, но по – важното е, че то беше публично обявено в синхрон със заинтересовани  политически  сили и то в  деня за размисъл, в който са забранени всякакви прояви с политически оттенък.

Главният прокурор явно не прави разлика между политическа изява и конституционните му правомощия.  Пресен пример за  това е флирта му с шоумена Слави Трифонов – показно приет по повод оплакване на последния за нарушения при провеждането на референдума –  въпрос от компетентност на ВАС, по който има висящо дело – и писмото му адресирано и прочетено в шоу – предаването, където е изразено „личното му мнение”, че референдумът е задължителен, независимо от
недостигащите по закон 12 000 гласа. Лично мнение г-н Цацаров може да изразява само в приятелска компания събрана на софра, а в публичните  си изяви трябва да се придържа към закона и да се съобразява с правомощията, които той му дава.
С подобни действия и изявления той не само  накърнява престижа на оглавяваната от него институция, но може да се постави въпроса и  за вредоносни за обществото последици от тях.  Но в българската нормативна уредба няма институция, която да зададе този въпрос и евентуално да  потърси отговорност от главния прокурор.  Опит в тази насока беше направен с  измението на Конституцията през 2006г., когато се създаде нова ал.4 към чл.129, според която, при действия които накърняват престижа на съдебната власт, както и при тежко или системно нарушение на служебните задължения, председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор могат да се освобождават от длъжност от президента на републиката, по предложение на ¼ от народните представители,  прието с мнозинство от 2/3. Това допълнение на конституцията, чиято необходимост се наложи поради поведение и действия на главния прокурор Никола Филчев, беше обявено за противоконституционно с решение № 7/ 13.09.2006г. по к.д. № 6 / 2006г. на КС, с основен мотив, че влиза в противоречие с
фундаменталния принцип на чл.8 КРБ за разделение на властите и „ не се вписва в модела на правовата държава”. Трябва да признаем, че българският КС има особен принос в теорията за разделение на властите,  апотеоз на който беше прословутото решение № 3/ 10.04. 2003г. по КД №  22/ 2002г. Предизвикано по искане на същия този главен прокурор Никола Филчев, КС революционно обогати съдържанието на понятието „ форми на държавно управление”,  което доктрината в цял свят изчерпва с монархия и република, със съответните подвидове:абсолютна, конституционна монархия; парламентарна, президентска република и пр., като реши, че приетата от ВНС парламентарна форма на управление, включва и системата от висши държавни институции и възложените на тях дейности и правомощия и всяка конституционна промяна на тези институции, дейности и правомощия е промяна и на формата на управление,  което според  чл.158, т.3 КРБ може да се извърши само от ВНС. От постановяването на това решение възможността за наложителни от обществено политическото ни развитие и нужди конституционни и законодателни промени е блокирана, нагледен пример, за което е посоченото решение № 7/ 2006г.
КС смята, че е в противоречие с принципа за разделение на властите парламентът да може при усложнена процедура и квалифицирано мнозинство да прави само предложение до президента за освобождаване от длъжност на тримата най- висши магистрати, но в такъв случай Германия е отрицание на правова държава, защото главният й прокурор Харалд Ранге беше отстранен и то  от министъра на правосъдието заради разследване на журналисти обвинени в държавна измяна за разпространяване на секретни документи представляващи държавна тайна. При много спорни обстоятелства, германското правителство, чрез министъра на правосъдието, прие, че с действията си главният прокурор засяга свободата на словото и медиите. За нас това звучи като опасна ерес на вярата в правовата държава, но нека за миг да се замислим: участието на главния прокурор в аферите „КТБ”, „Костинброд” и противоречащото на закона медейно изявление в подкрепа на шоумените, не са ли повод, с подобно значение за българското общество да се потърси отговорност от главния прокурор. Отговорност, която да води не даже до крутата мярка –освобождаване от длъжност, а поне да бъде заставен да даде обяснение някъде, пред някакъв орган,  за грешки, пропуски и недопустимост на негови действия. А такива случаи има много и извън посочените три.
Обществото пита какво става с разкритията на „Яневагейт”, в който
основни герои са висши магистрати, вкл. и гл.прокурор, а и оглавяващият изпълнителната власт?  Води ли се или не разследване по сведенията изнесени от Цветан Василев за корупционни схеми и политическо  влияние, засягащи много тежко българската икономика? И ако това са сложни за разплитане възли, какво е направено по един съвсем елементарен казус: има ли престъпление по служба със закупуване на луксозни автомобили за горско стопанство, които обаче са предадени и се ползват от НСО за нуждите на правителството и неговия ръководител?
Румънският главен прокурор беше заставен да подаде оставка, защото си е позволил да ползва кортеж за охрана, което не било предвидено в нормативен акт. В България няма къде даже да се поставят тези въпроси.
И ако КС следва логиката на досегашната си практика, описаното в
началото искане на главния прокурор ще бъде уважено. Остава, както и за много български граждани, надеждата и упованието, че европейските институции ще се намесят. Те не са напразни. В  анализа за структурния  и функционалния модел на прокуратурата и на нейната независимост изготвен от европейски експерти – прокурори, макар и с дипломатичен тон, но много ясно се подчертава, че приоритет трябва да бъде засилване на парламентарния контрол над държавното обвинение.
Препоръчва се създаване на специална парламентарна комисия за надзор над главния прокурор, „ която да следи работата на службата на главния прокурор в нейните различни измерения” и пред която той да се отчита най – малко веднъж на три месеца. Дори се предлага механизъм, по който да се води разследване срещу главния прокурор при наличие на данни за престъпление.
Интересно как българският парламент, респективно КС ще възприемат тези препоръки?
Главният прокурор обаче си е взел сериозна бележка от изразеното в доклада на експертите: „много сериозно сме обезпокоени от липсата на дела за корупция на високо равнище”. Свидетели сме на небивал бум на привличане като обвиняеми на бивши министри и такива от подалото оставка правителство. Няма да се изненадам ако и самият подал оставка премиер бъде привлечен като обвиняем. Тази изключителна активност на прокуратурата е отговор и светкавична реакция на препоръката в доклада, че ако в разумен период все още няма внесени дела за корупция на високо равнище ще трябва да се създаде специална структура за тази цел. Може да приветстваме тази активност, макар и да остава подозрението, че тя се проявява, както мимоходом споменават и експертите, тогава, когато министрите станат „ бивши”. Което пък, подсъзнателно ни насочва към мисълта,че независимата прокуратура, поне  в тези случаи и поне досега, се съобразява с политическата конюнктура.
Да се надяваме, че в бъдеще тази мисъл ще се окаже погрешна и
повдигнатите обвинения няма да се окажат „кьорфишеци” и ще завършат не с провал, като делото „ Сапард”, „ Христо Бисеров” и много други, при които явни за обществото престъпления останаха ненаказани.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

*De Fakto  предоставя на читатели и експерти  свободата да публикуват други мнения и позиции по тежката тема за доверието в прокуратурата.  

About De Fakto

Проверете също

Съдът на ЕС: Намалената пенсионната възраст на съдиите от полския Върховния съд нарушава правото на Съюза

Разпоредбите на полското законодателство относно намаляването на пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд противоречат …

Президентът Румен Радев наложи вето върху два текста от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Президентът Румен Радев наложи вето върху два параграфа от Закона за изменение и допълнение на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.