Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Анализ на ВКС: Как се прилага „домашният арест“

Анализ на ВКС: Как се прилага „домашният арест“

Defakto.bg

Недопустимо е той да заменя „задържането под стража“ след изтичане на срока на най-тежката мярка

Доклад – анализ на основанията, на които съдилищата взимат мярка за неотклонение „домашен арест“ и на които изменят мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“ изготви аналитичното звено на наказателната колегия на ВКС.

По предложение на председателя на съда Лозан Панов той ще бъде разгледан от съдийската колегия на ВСС идния вторник.

В рамките на проучването на съдебната практика в страната по повод взимането и изменението на мярка за неотклонение „домашен арест“, възложено от председателя на ВКС, са изискани анализи от всички апелативни съдилища в страната, които да отразяват практиката на съдилищата от съответния апелативен район по въпросите, свързани с изготвянето на доклада.

В анализа е констатирано, че има спорадична неправилна практика в някои отделни съдилища в страната, но тя не е в такава степен, че да сочи на предпоставките на чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт за предприемане на тълкувателна дейност. В някои съдилища мярката за неотклонение „домашен арест“ погрешно се взима, когато липсва обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, в което е обвинен, както и когато липсва опасност от укриването на лицето или извършване на престъпление. Констатирана е частично и неправилна практика след изтичане на предвидените максимално допустими срокове за мярката за неотклонение „задържане под стража“ тя да бъде изменяна в „домашен арест“. Подобна замяна е недопустима, сочи анализът.

Препоръката в доклада е с оглед предотвратяване на утвърждаването на неправилна практика относно мярката за неотклонение „домашен арест“ анализът да бъде изпратен на съдилищата, както и на Националния институт на правосъдието, за да бъде взет предвид при организирането на програмите за първоначално и текущо обучение на магистратите.

Автори на анализа са съдиите Антоанета Данова и Лада Паунова, използвани са материали от лекционния курс „Мерки за процесуална принуда“, изготвен за НИП от съдия Красимир Шекерджиев.

 

About De Fakto

Вижте също

Главният прокурор пита ВКС: Как точно се доказва престъпление по служба?

Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс …

Един от „Наглите“ – Любомир Димитров, пак поиска предсрочно освобождаване

Любомир Димитров-Гребеца от групата на „Наглите“ отново е внесъл в съда искане за условно предсрочно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *