Последни новини
Home / Законът / Добре дошли в новото Средновековие, в което само богатите ще се пенсионират*

Добре дошли в новото Средновековие, в което само богатите ще се пенсионират*

Defakto.bg

Причината е не липсата на пари. Причината е идеология

Питър Флеминг, Гардиън
Твърде лесно е да си представим този сценарий. След като сме прекарали целия си съзнателен живот в работа на договор, идват златните години. Заслужено пенсиониране. Внезапно сме свободни от хватката на служебния имейл и това дълго пътуване до офиса всеки ден. Най-сетне можем да се наслаждаваме на останалото ни време на Земята, което да посветим на интересите си, за които никога не сме намирали време, вероятно да възстановим връзките в семейството и дори да довършим ремонта вкъщи. Но преди всичко да имаме време за почивка.

За жалост това вероятно няма да е вашето бъдеще. Освен ако не сте ужасно богати. В неолибералната епоха е открит нов фронт по отношение на плащането и условията на труд. Пенсионирането. И нещата стават много гадни.

Днес ни казват, че истинският въпрос не е кога ще се пенсионираме, а дали ще се пенсионираме. Перспективата да работим до сетен дъх се превръща в норма. Заради застаряващото население, увеличената продължителност на живот и поради факта, че държавната пенсионна система не издържа, пенсионирането скоро ще се превърне в отживелица. Според директора на Пенсионния институт в британското бизнес училище „Кас“ Дейвид Блейк „опасността днес е в това, че ще имаме поколение, което няма да може да си позволи да се пенсионира“.

Беше време, когато пенсионирането бе перлата в короната на всяко цивилизовано общество. Отхвърлянето на идеята, че възрастните хора трябва да се мъчат на стари години, бе едно от големите постижения на XX век. Разбира се, не ставаше дума само за морал. Имаше и икономическа логика. Но да се даде на хората шанс да отпочинат след 45 години упорит труд се смяташе за нещо достойно.

Вече не е така. Навлязохме в епоха на икономии, за която ни казват, че може никога да не свърши. В резултат на това няма да има повече правителствени дотации за пенсии. Нито пък индивидуалният пенсионен план при работодателя ще стига да свържем двата края. Ако този безсърдечен вариант на неолибералния капитализъм може да се обобщи в едно изречение, то звучи така: оправяй се сам.

Важно е да запомним обаче, че нито един от тези варианти не е неизбежен, както политиците биха искали да си мислим. В много общества и страни населението застарява. Но не всички те възнамеряват да хвърлят 75-годишните отново в икономиката. Това е специалитет на обществата, обзети от крайната лудост на неокласическата икономика – като САЩ и Великобритания.

Преждевременната смърт на пенсионирането се дължи на множество предразсъдъци за това как трябва да бъде организирано обществото. Никога от създаването си досега социалната държава не е била така мразена от управляващите елити. Социални грижи. Помощ при безработица. Здравеопазване. Библиотеки. Общински паркове. Всичко, свързано с това, което наричахме „обществено благо“, се атакува из основи. Политиката на икономии предефинира всички тези неща като фискални дългове или дефицити, а не като споделена инвестиция в обществена полза. Бе само въпрос на време и пенсиите да положат глава на гилотината.

Това е идеология. Не става дума за това, че няма достатъчно пари за финансиране на нормално здравеопазване или пенсии. Има. Помните ли огромните спасителни пакети за фалиращите банки? Отписването на дългове? Просто парите се насочват в друга посока. Основно към частния сектор под формата на огромни корпоративни субсидии, докато обществените услуги бавно се обезкръвяват до положение на колапс.

Да не забравяме за данъчните приходи, които не се събират, когато икономическата политика е насочена към социализъм за богатите и стриктна пазарна дисциплина за всички останали. През 2015 г. „Гугъл“ плати 47 млн. евро данъци в Ирландия за приходи от продажби на стойност 22 млрд. евро. Това е 0.21% данък. И означава, че средният работещ на заплата несправедливо понася общественото бреме. Не е чудно, че щастливото пенсиониране започва да изглежда все повече като грозно разточителство. Ако не можеш да спестиш сам с работа на черно или с приложения като Uber, удряш на камък.

Отнемането на правото на пенсиониране пасва идеално в идеологията за труда, която неоконсерваторите така харесват. Ако животът и работата ви са неделими, значи няма място за пенсиониране, както се твърди в „теорията за човешкия капитал“, развита от Чикагската школа по икономика. Такова „непродуктивно време“ е икономически нерационално, аномалия, която иконометричните модели не могат да обработят.

Проговориха и мозъчните тръстове на пазарната икономика. Нима много хора над 65 години не обичат вече да работят? Не е ли цялата идея за пенсиониране тотално обидна за възрастните? Разбира се, че ако хората искат да работят и след пенсионна възраст, е чудесно. Проблемът е, че скоро никой няма да има право на избор по този въпрос. Икономическото отчаяние ще решава вместо нас. Вече виждаме резултатите от това. Докато някои наистина с удоволствие работят до преклонна възраст, изследванията показват, че гарантираното пенсиониране е полезно за хората. Германско проучване например установи, че пенсионираните хора по-често спортуват, спират цигарите и спят по-добре в сравнение с връстниците си, които продължават да работят. В резултат на това посещенията в болниците намаляват.

Очевидно е, че има доста негодувание в поколенията срещу пенсионерите в момента. Усещането е, че те са издърпали стълбата изпод краката на поколението, родено през 80-те, което се мъчи на нископлатени работни места, никога няма да притежава жилище и е задушено от студентски заеми. Недоволството е разбираемо. Но то е удобно и за онези, които искат да сложат край на пенсионирането, тактиката „разделяй и владей“ е забележително ефективна.

Всъщност се нуждаем от съюз между поколенията по този въпрос. Опитите за защита на правото на пенсиониране ще трябва да вървят редом с усилия срещу мерките в заетостта, които сериозно ощетяват младите хора и работещите, които вече са към 40-те.

Може ли да се изгради тази междупоколенческа солидарност? Трудно е да се каже. Но едно е сигурно. Свидетели сме на огромно отстъпление в отношението към възрастните хора, нещо като реминисценция на времето, когато старостта не е била извинение за това да напуснеш света на непосилния труд. Добре дошли в новото Средновековие.

*Източник: в. Сега 

About De Fakto

Проверете също

Шефът на спецсъда Георги Ушев оглави новия състав по делото „Младост“ (допълнена)

Суматоха кой ще подпише разрешението Иванчева и Петрова да напуснат домовете си Председателят на апелативния …

ВАдС против идеята депутати, министри и еврокомисари да влизат в затвора за обида и клевета

Създава се неравенство според общественото положение, ще се ползва за смразяване на опонента Категорично отрицателно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.