Последни новини
Home / Избрано / Непразнично: 43 процента от жените у нас живеят в риск от бедност и социално изключване

Непразнично: 43 процента от жените у нас живеят в риск от бедност и социално изключване

Defakto.bg

Величка Микова, изпълнителен секретар на КНСБ в отдел „Правна закрила на труда

– Г-жо Микова, има ли равнопоставеност в заплащането на мъжете и жените в България?

В КНСБ е изградена „Национална комисия за работа с жените, младежите и децата”, която изработва политиките за закрила, свързани с тях.

Дейностите й са насочени към прокламиране равенството между мъжете и жените и тяхната качествена заетост.

Почти всяка година ние се включваме в проекти, чиято цел е да се осигури по-голямо включване на жените на пазара на труда.

Данните от последното изследване, в което КНСБ взе участие, показват, че разликите в заплащането са налице.

Колкото по-високи са доходите, толкова по-малко са жените, попадащи в съответната група.

Най-големи са различията сред работещите, чиито доходи са над 1000 лв. В тази група жените са двойно по-малко от мъжете.

Дамите срещат сериозни трудности, що се отнася до кариерното развитие. Мъжете доминират в две от три най-високо платени икономически дейности.

Възнагражденията на жените, например, в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” са по-ниски с 18,5 %.

По данни на НСИ наетите жени с висше образование са повече от наетите мъже, но в същото време заплатата им е по-ниска с 26%.

Пенсията на жените е по-ниска с 29% от тази на мъжете.

Делът на бедните жени в България нараства и през 2015 г. е 23,8%, а в риск от бедност и социално изключване този индекс достига до 43%.

– В кои отрасли повечето от работещите са дами?

Според данните от последното изследване на КНСБ, жените са концентрирани в нископлатените отрасли. Това са хранене, почистване, социални услуги, търговия и шивашка промишленост и др.

– На какво се дължи разликата в заплащането?

– Дължи се на това, че жените излизат по-често в отпуск, например, по майчинство, или ако им се наложи да се грижат за възрастен човек. Семейните задължения намаляват и възнагражденията.

От друга страна, докато мъжете започват работа с по-висока стартова заплата, жените се съгласяват да започнат с по-ниски възнаграждения.

За съжаление, работодателите се стремят да не наемат особено млади жени във фертилна възраст, защото се притесняват от това, че на дамите в определен момент ще им се наложи да ползват такъв отпуск, което по един или друг начин възпрепятства работата.

– Как е уредена защитата на жените в Кодекса на труда?

Кодексът на труда е този, който не позволява дискриминация по отношение на правото на труд.

В Кодекса на труда още в чл. 8 се забранява всяка пряка и непряка дискриминация във връзка с упражняването на трудовите права и задължения. Майките на деца до 3-годишна възраст не могат да бъдат уволнявани, без съгласието на Инспекцията по труда.

Освен това, бременна служителка не може да бъде освободена от длъжност на никакво основание. Единствено изключение правят случаите, при които има пълна ликвидация на предприятието.

В Кодекса на труда има цял раздел за специалната закрила на жените, в който се забранява на работодателя да възлага на бременни жени или кърмачки да извършват дейности, застрашаващи тяхната сигурност и здраве.

Бременната работничка или кърмачка може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето й от Службата по трудова медицина. Ако се установи съществен риск за здравето, от отказът на жената да извърши определената дейност няма да последват негативни последици, свързани с работното й място, заплащането и др.

Съществува и възможност за надомна работа, т.е. жената може да работи от вкъщи, ако преди това е била назначена на основен трудов договор при работодателя и има дете ненавършило 6 години. Целта е по-доброто съвместяване на семейния живот с професионалното развитие. Това може да се случи със съгласието на работодателя, който трябва да е склонен да предостави нужните средства, за да може служителката да работи от дома си.

Освен това, платеният отпуск поради бременност и раждане в България, е най-дългият в Европейския съюз — до навършването на двегодишна възраст на детето, като първата година се заплаща 90% от възнагражденията, които жената е получавала последните 24 месеца.

С цел изравняване на правата на майките с тези на бащите, българското законодателство е позволило и бащите да ползват отпуск след навършването на 6-месечна възраст на детето.

Сега предстоят изменения в Кодекса на труда, които ще влязат в сила от 1 юни 2017 г. Според тях, ако една майка реши да се върне на работа преди детето да е навършило 1 година и не прехвърли отпуска си на бащата или на някой от своите родители, то тя ще получава както работната си заплата, така и 50 на сто от обезщетението, което се изчислява на база възнагражденията й през последните 24 месеца.

Това е една от политиките, които се стремят да стимулират и икономическото изравняване на майките с бащите.

– Според Вас, кои са нужните стъпки към равно заплащане на труда на мъжете и жените?

Равнопоставенността трябва да бъде насърчавана, за да се премахнат разликите в заплащането и в пенсиите. Това може да се случи, като се инициират кампании с цел повишаване осведомеността относно ползите от намаляването на тези разлики.

Важна част е резолюцията на Европейската конфедерация на профсъюзите — “Колективното договаряне — нашият мощен инструмент за намаляване на разликата в заплащането“. В този аспект настояваме за усъвършенстване и по-добро структуриране на социално-икономическата информация на секторно и фирмено ниво, необходима за целите на колективното договаряне.

Съществен момент е и поддръжката на базата със статистически данни, относно констатираните нарушения при прилагането принципа на равенството между половете.

Според нас, трябва да се възстанови семейното подоходно облагане, така че да бъдат стимулирани чрез данъчен кредит и данъчни облекчения семействата с деца, както и тези, които се грижат за недееспособни и зависими лица.

– Търсят ли правата си българките, ако установят нередности в работната среда?

Сякаш жените са по-търпеливи, що се отнася до лишения и нарушения в работната среда. Българките трябва да знаят, че имат закрила. Наистина е важно да знаем правата си, но трябва и да ги отстояваме.

*Източник: в. Земя, автор Цветелина Цветанова

About De Fakto

Проверете също

След конференцията на ГЕРБ: АЕЖ настоява Борисов и Гешев да не мълчат за агресията срещу журналист на Свободна Европа

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) България  протестира остро срещу агресия към журналиста на Свободна Европа …

Президентът обсъди с правния си съвет необходимостта от промени в Конституцията

  Липсата на достатъчно гаранции за независима и ефективна съдебна система създава опасности пред развитието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.