Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Какви промени в съдебната власт обещават партиите (Част 2)

Какви промени в съдебната власт обещават партиите (Част 2)

Defakto.bg
Иван Брегов

Автор Иван Брегов*

След като вчера публикувахме прегледа на Иван Брегов на  предизборните програми в сферата на съдебната власт и борбата с корупцията на големите партии, днес ви предлагаме втората част от него, който хвърля светлина върху обещанията на по-малките (от гледна точка на социологическите проучвания) в тази посока.

Обединени патриоти:

Нямат представена предизборна програма, в това число и в областта на правосъдието.

Воля:

Партията, предвождана от Веселин Марешки, е представила изключително синтезирано своята програма относно съдебната власт. В едно изречение и  без конкретика се предвижда „бързо изпълнение на препоръките от страна на Европейската комисия”. От „Воля” обещават да регламентират законово „независимостта, правомощията и капацитета за разследване на специализираните органи” както и „регулиране размера на съдебните такси”. Всъщност както и първото, така и второто и сега са регламентирани, така че не е ясно какво точно планират да правят от партията.

Реформаторски блок/РБ/:

Реформаторските виждания към належащите промени в съдебната система се състоят от микс от предложения, които се срещат и в платформите на ГЕРБ и БСП, плюс собствен принос на РБ.

  • Ала ГЕРБ/БСП: „ограничаване на възможностите за връщане за допълнително разследване и отлагане на делата”.
  • Ала ГЕРБ: „Разработване на нова модерна наказателна политика, която освобождава Наказателния кодекс от състави, уреждащи по-леки посегателства”, „ново съдебно райониране, изграждане и поддържане на национална електронна система за оценка, анализ и управление на ресурсите”, „незабавно изпълнение на присъдите „лишаване от свобода” в момента на тяхното окончателно постановяване в съдебната зала”, „ефективно въвеждане на електронно правосъдие” и др.
  • Ала БСП: „преодоляване на излишния формализъм на наказателния процес”
  • Собствен принос:

– „Силна персонална отговорност и прозрачност за назначенията и решенията в системата, в т.ч. засилване на правомощията на президента при назначаването на „тримата големи“ в съдебната власт – какво точно ще се „засили” не разбираме. Поне знаем, че тримата големи са председателите на върховните съдилища (ВАС и ВКС) и главният прокурор.

– „Допълнително ограничаване на триинстанционните производства” – това може да се разбира като реформа на основните процесуални закони, но тъй като не е обяснено, ще се въздържим от хипотетичното му изпълване със смисъл и съдържание.

Внимание заслужават и няколко други мерки. Сред тях е целта да се уеднакви практиката при дисциплинарни производства срещу магистрати, което е пряко изземване на правомощия на Висшия съдебен съвет (ВСС), Инспектората към ВСС (ИВСС) и съда, и по своя характер е противоконституционно действие.

Заложеното „повишаване на отчетността на прокуратурата” е смело изявление, но само обезпечаването му с механизми (например главният прокурор да се отчита пред НС, по инициатива на самото НС, за приключили ключови дела) може да го направи работещо. Същото важи и за „създаване на работещи механизми за преграждане на използването на прокуратурата за политически и икономически натиск”. И тук конкретиката липсва.

Смело и изискващо подкрепа е изявлението за участие на България в създаването на Европейска прокурорска служба, както и изработването и приемането на Закон за детското правосъдие, който отразява съвременната концепция за грижа и възпитателно-корективна работа с децата, извършили противоправни деяния.

Нова република /НР/:

Докато в РБ обръщат внимание само на проекта на антикорупционен закон, Нова република залага и на нововъведението „антикорупционна дирекция в прокуратурата”, като тази цел се постигне „в кратки срокове”. По-далечната перспектива на коалицията е „учредяване на антикорупционна прокуратура по румънски модел и радикална промяна на балансите в съдебната власт”. Планираната промяната на баланса в съдебната власт не е развита в детайли.

  • Гръмко звучи и обещаното провеждане на операция „Чисти ръце” в съдебната система, МВР и службите. „Това ще стане чрез подробни проверки на имуществото, финансите и зависимостите”. И в момента се извършват редица проверки, включително и популярните „предварителни проверки” от страна на прокуратурата. Те продължават с години и се събуждат при нужда от натиск, т.е. основен проблем не е липсата на проверки, а обезпечението по законодателен ред на ефективното им прилагане. Платформата на Нова република в сферата на правосъдието е кратка и основно посветена на антикорупцията и реформата на прокуратурата. Това включва и нов режим на избор на главния прокурор, а именно да се определя „от Президента по предложение на 2/3 от народните представители и да се отчита пред Народното събрание”. Нова република атакува и ключовия дефицит с отчетността на прокуратурата. Но и тук липсва същностно разбиране на въпроса как точно ще се определят темите, съдържанието и дълбочината на отчетите на главния прокурор пред НС, т.е. как ще се избегне формализиране на тези отчети и как точно би работил един такъв механизъм за „проверки и баланси” между отделните власти.
  • За разлика от системните играчи, които предлагаха ограничаване на възможностите за връщане на делата от съда на прокуратурата, новите републиканци настояват за съдебен контрол над всички актове на Прокуратурата и откази да се образува наказателно преследване. Това е разумен инструмент срещу ограничаване произвола на прокуратурата.

Да, България:

Платформата на тази коалиция е най-обхватна що се отнася до правосъдието, като това не е изненада предвид основния заявен приоритет при конституирането на партията, а именно – продължаване на съдебната реформа и борбата със завладяната държава. Тук са включени предложения и механизми за изпълнението им както за реформа на прокуратурата, така и на съда и на адвокатурата.

  • Обосновани са предложенията за „намаляване на мандата на ВСС на 3 години” – сега действащият вариант с петгодишен мандат е причина редица магистрати да не желаят да се кандидатират поради дългото откъсване от професията. Петте години мандат са и притегателни за отглеждането на съдебни номенклатурчици.
  • „Реформа на Висшия съдебен съвет чрез намаляване на парламентарната квота в съдийската колегия, за да се гарантира принципа за съдийско самоуправление от независим орган, състоящ се в мнозинството си от съдии, избрани пряко от съдии”. Тук е важно да споменем, че неприемането на това предложение от 43-то НС бе повод за подаването на оставка от страна на бившия правосъден министър и сегашен лидер на „Да, България” Христо Иванов.
  • Преформатирането на съдебната карта посредством реформа на специализираните съдилища – военни, административни, наказателни. Тук се планира оценка на тяхната натовареност и ефективност с цел преструктурирането им. Трябва да се отбележи, обаче, че проблемите с ниската натовареност и съответно свръхнатовареността, които имат пряко отношение към бързината и качеството на правораздаването, не се изчерпват със специализираните съдилища и в този смисъл преструктурирането следва да обхване всички видове съдилища, включително районните и окръжните.
  • По отношение на прокуратурата са предвидени действия в посока на намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години и изчерпателно развита процедура за предсрочното му освобождаване[1]. И тук обаче не са добре изведени тъй важните въпроси за това как НС следва да държи инициативата при отчитането на главния прокурор за изпълняваната наказателна политика на държавата.
  • Да, България  предлагат и нещо, което вече е действаща част от законодателството, а именно възможността за отстраняване и прекратяване на мандата на членове на ВСС[2].

Разгледаните[3] платформи на основните политически играчи към момента не създават очаквания за сериозни реформи в сферата на правосъдието след изборите. По-малките играчи, макар и да предлагат работещи решения, трудно биха стигнали до механизми за изпълнението им. Така всички, които харесват статуквото в съдебната власт и борбата с корупцията, към момента нямат никакви причини за притеснения.

 

 


[1] Към настоящия момент на законодателно ниво липсва яснота на процедурата и това я прави неприложима.

[2] В платформата на „Да, България” е направено предложение, което попада в общата хипотеза на чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение първо от Конституцията във връзка с чл. 27, ал. 5/ал. 6 от Закона за съдебната власт.

Източник : Институт за пазарна икономика

About De Fakto

Вижте също

Не Гатев, аз съветвах и написах жалбата на прокурора Захариев до Националното Бюро за спецсредствата

Автор доц. Светла Маргаритова, специално за  De Fakto Симптом за какво е отнемането на достъпа …

 Промените в наказателния процес и опитомяването на гражданското общество* 

Адвокат Емилия Недева, представител на Висшия адвокатски съвет в правната комисия на парламента Поредното изменение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *