Последни новини
Home / Законът / Местан дава на Цацаров искането да се касират изборите

Местан дава на Цацаров искането да се касират изборите

Defakto.bg
Процедурата е сложна, дотук КС само веднъж частично е отменял вот
ДОСТ иска касиране на резултатите от изборите за 44-ото Народно събрание и ще сезира Конституционния съд – това потвърди Лютви Местан на пресконференция днес.

Според Местан, парламентарните избори са били проведени в условията на нарушаване на избирателни права на български граждани. И затова ДОСТ настоява да се произнесе Конституционния съд.

Искането ще бъде отправено чрез главния прокурор Сотир Цацаров.

Дотук КС на няколко пъти е бил сезиран с искания срещу вота, включително и през 2013 г., когато ГЕРБ, РЗС и НФСБ настояваха за касиране на резултатите за 42-о Народно събрание заради „Костинброд“ и гласуването в Турция.

Единственият път

Касиране обаче е имало един-единствен път – на парламентарния вот от 2009 г. и то частично.

Тогава въпросът стигна до КС чрез главния прокурор Борис Велчев. А с решение № 2 от 2010 г. Конституционният съд по доклад на Благовест Пунев отмени резултата от 23 избирателни секции в Турция и обяви за незаконен избора на трима – 1 от ДПС, 1 от Синята коалиция и 1 от РЗС – Атанас Семов. В крайна сметка това доведе до загуба на един депутат на ДПС и преразмести мандатите на останалите две политически сили.

А през 2015 г. ДПС, неуспелият депутат Рушен Риза и 101 гласоподаватели от Турция осъдиха България в Страсбург. Евросъдът прие, че касирането е нарушило правото на свободни избори, гарантирано в чл. 3 от Протокол 1 на евроконвенцията за човешките права, както и че в случая е имало непозволена намеса. Обезщетение обаче не бе присъдено, а двама съдии, сред които и българският съдия Здравка Калайджиева останаха на „особено мнение“.

Процедурата

Процедурата за отмяна на изборните резултати е сложна.

По Конституция касирането е в правомощията на КС. А Изборният кодекс (ИК) – и старият, и новият регламентират правилата за това.

Според ИК право на оспорване имат кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите. Искането срещу законността на парламентарния вот изобщо и на избора на отделен депутат се отправя в 7-дневен срок от обявяване на изборните резултати от ЦИК.

Искането се адресира до органите, които имат право да сезират КС – президента, Министерския съвет, двете върховни съдилища ВКС и ВАС, главния прокурор или 1/5 от депутатите (48 народни представители). Право да се обръщат към КС имат също омбудсманът и Висшият адвокатски съвет, но ограничено.

В 15-дневен срок от обявяването на резултатите от ЦИК, въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива изброените вече могат да сезират Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител.С две думи – преди ЦИК да е обявила окончателните резултати, процедурата изобщо не може да се задвижи. А изпращането на искане до главния прокурор или някой от другите оправомощени не ги задължава да отнесат въпроса до Конституционния съд. Преценката е тяхна.

About De Fakto

Проверете също

Прокуратурата отчете 14 досъдебни производства за изборен алъш-вериш, ЦИК – десетки сигнали за нарушения

Общо 14 продължаващи досъдебни производства за престъпления против политическите права отчете прокурорският пресцентър още по …

Сигнал от Десислава Иванчева: Съдебен заседател, който ме осъди, е и член на РИК, гарант на вота за мен!

Един и същи човек – Мария Праматарова-Щуркова, е съвместила качествата на съдебен заседател и на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.