Последни новини
Home / Законът / Топалов прати на Цацаров драстични нарушения при спецсредствата, чака отговор (пълен текст на доклада!)

Топалов прати на Цацаров драстични нарушения при спецсредствата, чака отговор (пълен текст на доклада!)

Defakto.bg
Калоян Топалов

Председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов сезира главния прокурор Сотир Цацаров за драстични нарушения при разрешаването на спецразузнавателни средства и за липсващ съдебен контрол по Закона за електронните съобщения.

Топалов изпрати на Цацаров Доклад за дейността на отдел „Класифицирана информация“ на СГС за 2015 г. и 2016 г.

Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България”, е написал председателят на СГС на главния прокурор. Нещо повече, напомня му, че „след извършване на съответната проверка следва да уведомите председателя на СГС за резултатите от същата“.

Копие от доклада е изпратено и до председателя на ВКС Лозан Панов, до парламентарна комисия за контрол на службите, до Бюрото за контрол на СРС.

Докладът е от 68 страници, в него са изброени 29 нарушения при разрешаването на СРС и десетина по Закона за електронните съобщения, повечето от които – по времето на Владимира Янева и нейния екип.

Бодат очите констатации за немотивирани разрешителни, позволяване на спецсредстна включително срещу дипломати, което е забранено по Виенската конвенция, както и за престъпления, които не са тежки и за разкриването им не могат да се ползват спецразузнавателни средства. Давани са разрешения въпреки абсолютната неяснота какво налага включването на СРС, както и извън подсъдността.

 

Ето и пълното съдържание на доклада. Запазени са автентичните заглавия и подзаглавия:

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОТДЕЛ „КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” ПО ЗСРС И ЗЕС ЗА 2015 ГОДИНА И 2016 ГОДИНА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Настоящият доклад е свързан с дейността на отдел „Защита на класифицираната информация” в частта, в която са разглеждани постъпили искания в Софийски градски съд (СГС) от страна на заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и по чл. 251 в вр. с чл. 251з от Закона да електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г., както и издадени разпореждания от страна на оправомощените за това съдии в СГС, на основание чл. 15, ал. 1 ЗСРС, с които е дадено разрешение или отказ за използване на специално разузнавателно средство, както и на основание чл. 251з ЗЕС са дадени разрешение или отказ за достъп до данните, съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

За пълнота на доклада, Ви представям справка за дейността на отдел „Защита на класифицираната информация” в частта, в която са разглеждани постъпилите искания за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в СГС от страна на заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС и по чл. 251 в вр. с чл. 251з ЗЕС, както и издадени разпореждания от страна на оправомощените за това съдии в СГС, с които е дадено разрешение или отказ за използване на специално разузнавателно средство, както и са дадени разрешение или отказ за достъп до данните съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Справката се основава на записванията, отразени в специалните регистри, които се водят в Софийски градски съд по ЗСРС и ЗЕС, които не са публични; въз основа на администрирания доклад, контролиран от оправомощения съдия при СГС – съдия Даниела Борисова, във връзка с изпълнение на задълженията й с оглед разпоредбите на чл. 175, ал. 7 НПК, чл. 22, ал. 4 ЗСРС и чл. 29, ал. 7 ЗСРС, както и въз основа на докладни записки на Валери Данов – Служител по сигурността на информацията до 04.12.2015 г., Цвета Ангелова – деловодител, определен да приема и издава исканията по ЗСРС и ЗЕС на заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС и чл. 251 в вр. с чл. 251з ЗЕС, и Румен Рахнев – Служител по сигурността на информацията от 07.12.2015 г. до настоящия момент.

ЧАСТ ПЪРВА

ДОКЛАД ПО ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

При проверка в регистрите по ЗСРС, в които се вписват постъпилите искания от заявителите за издаване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство, се констатира, че първият запис за съответния съдия при СГС, който е разгледал постъпилото искане, е наличен считано от 10.06.2014 г. Преди посочената дата в регистрите по ЗСРС не са се вписвали имената на съдиите, които са разглеждали исканията на заявителите, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. Това обстоятелство може да се установи единствено от екземпляра. на издаденото разпореждане от съответния съдия, изпълняващ задължения като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, който се съхранява в отдел „Защита на класифицираната информация”. 3 I. Съдии, оправомощени да се произнасят като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС до настоящия момент. До 22.11.2010 г. липсват данни за издадена заповед, с която заместник-председател на СГС да е оправомощен от Председателя на СГС, на основание чл. 15, ал. 1 ЗСРС, да разглежда депозираните искания от заявителите по чл. 13 ЗСРС за даване на разрешения за използване на специални разузнавателни средства, като мотивира акта си. В специалният регистър, който не е публичен по ЗСРС не се е вписвало името на съдията, който се е произнасял като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС до 09.06.2014 г. Първият запис на име на оправомощен съдия, който се е произнасял като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, е регистриран в специалния регистър по ЗСРС на 10.06.2014 г. С Акт за изпълнение на функциите на „Административен ръководител – Председател” на СГС № 719/30.11.2010 г., издаден от административния ръководител и председател на САС Веселин Пенгезов, е определена Величка Цанова да изпълнява функциите на административен ръководител на СГС, считано от 22.11.2010 г. до встъпване в длъжност на административен ръководител. Със Заповед № 2781/29.11.2010 г. на и.д. Председател на СГС Величка Цанова е наредено съдия Николай Димов – заместник-председател на СГС да я замества при отсъствие по повод задълженията й по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. С решение на ВСС, взето по протокол № 13/19.03.2015 г., д.т. 2, съдия Димов е освободен от заеманата длъжност „заместник-председател на СГС“. Със Заповед № 2913/07.12.2010 г. на и.д. Председател на СГС Величка Цанова е наредено съдия Богдана Желявска – заместник-председател на СГС да я замества при отсъствие по повод задълженията й по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. 4 Със Заповед № 3164/15.12.2010 г. на и.д. Председател на СГС Величка Цанова е наредено съдия Костадинка Недкова – заместник-председател на СГС да я замества при отсъствие по повод задълженията й по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. С акт за встъпване от 01.06.2011 г. на и.ф. административен ръководител – Председател на Софийски апелативен съд съдия Мина Топузова, длъжността административен ръководител – Председател на СГС е заета от съдия Владимира Янева, считано от 01.06.2011 г., съгласно Решение на ВСС по протокол № 19 от заседание проведено на 30.05.2011 г. С решение на ВСС по протокол № 8/19.02.2015 г. съдия Владимира Янева е отстранена от длъжност Председател на СГС. Със Заповед № 1083 от 01.06.2011 г. на Председателя на СГС съдия Владимира Янева са оправомощени съдия Величка Цанова – заместник- председател на СГС и ръководител на НО и съдия Николай Димов – заместник-председател на СГС и ръководител на АО, да дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или да отказват използването им, като мотивират акта си, считано от 02.06.2011 г. Със Заповед № 660/02.04.2012 г. на Председателя на СГС съдия Владимира Янева е оправомощена съдия Петя Крънчева – заместник- председател на СГС и ръководител на НО, да дава писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или да отказва използването им, като мотивира акта си, считано от 02.04.2012 г. Със Заповед № 74/10.01.2014 г. на Председателя на СГС съдия Владимира Янева е оправомощен съдия Иво Дачев – заместник- председател на СГС и ръководител на ТО, да дава писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или да отказва използването им, като мотивира акта си, считано от 10.01.2014 г. С решение на ВСС, взето по протокол № 11/11.03.2015 г., д.т. 6, съдия Иво Дачев е освободен от заеманата длъжност „заместник-председател на 5 СГС“. Със Заповед № 453/20.02.2015 г. на заместник-председателя на СГС Богдана Желявска са оправомощени съдия Петя Крънчева – заместник- председател на СГС и ръководител на НО, съдия Николай Димов – заместник-председател на СГС и ръководител на АО и съдия Иво Дачев – заместник-председател на СГС и ръководител на ТО да дават писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства или да отказват използването им, като мотивират акта си по ЗСРС и по ЗЕС, считано от 20.02.2015 г. Със заповед № 621/16.03.2015 г. на и.ф. Председател на СГС съдия Владимир Йорданов, съдия Богдана Желявска е назначена за заместник на административния ръководител – заместник-председател на СГС и е оправомощена, като й е възложено да дава писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства и да отказва използването им, като мотивира акта си по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за електронните съобщения, считано от 16.03.2015 г. до 25.03.2015 г. С решение на ВСС, взето по протокол № 14/25.03.2015 г., д.т. 7, съдия Желявска е освободена от заеманата длъжност. Със Заповед № 560/06.03.2015 г. на и.ф. председател на СГС съдия Владимир Йорданов са оправомощени съдия Петя Крънчева – заместник- председател на СГС и ръководител на НО, съдия Николай Димов – заместник-председател на СГС и ръководител на АО и съдия Иво Дачев – заместник-председател на СГС и ръководител на ТО да дават писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства или да отказват използването им, като мотивират акта си по ЗСРС и по ЗЕС, считано от 06.03.2015 г. до издаване на следваща заповед. С решение на ВСС, взето по протокол 44/30.07.2015 г., т. 18, съдия Петя Крънчева е освободена от заеманата длъжност „заместник-председател на СГС“. 6 Със Заповед № 707/21.03.2015 г. на и.ф. Председател на СГС съдия Владимир Йорданов е оправомощена съдия Евелина Папазян – и.ф. заместник-председател на СГС и ръководител на НО да дава писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства или да отказват използването им, като мотивира акта си по ЗСРС и по ЗЕС, считано от 21.03.2015 г. до издаване на следваща заповед. Със заповед № 988/09.04.2015 г., и съгласно Решение на ВСС по протокол № 18 от 08.04.2015 г., съдия Димитрина Ангелова е избрана за и.ф. заместник на административния ръководител – заместник-председател на СГС и е оправомощена, като й е възложено да дава писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства и да отказва използването им, като мотивира акта си по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за електронните съобщения и цялостното ръководство и контрол върху служба „Регистратура за класифицирана информация“, както и организацията на дейността, свързана с издаване на разрешения и откази за използване на специални разузнавателни средства. С решение на ВСС по протокол № 47/17.09.2015 г., и заповед № 3305/23.09.2015 г. на административния ръководител на СГС, същата е освободена от заеманата длъжност. Със Заповед № 2502/03.08.2015 г. на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов е оправомощена съдия Евелина Папазян – заместник- председател на СГС и ръководител на НО да дава писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства или да отказва използването им, като мотивират акта си по ЗСРС и по ЗЕС. Със Заповед № 2503/03.08.2015 г. на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов е оправомощена съдия Даниела Борисова – заместник- председател на СГС и ръководител на НО да дава писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства или да отказва 7 използването им, като мотивира акта си по ЗСРС и по ЗЕС, считано от 03.08.2015 г. Със Заповед № 296/29.01.2016 г. на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов е оправомощена съдия Мина Мумджиева – заместник- председател на СГС и ръководител на НО да дава писмени разрешения за използване на специални разузнавателни средства или да отказва използването им, като мотивира акта си по ЗСРС и по ЗЕС, считано от 29.01.2016 г.

II. Справка за постъпили искания

II. Справка за постъпили искания от заявители по чл. 13 ЗСРС и дадени разрешения/откази от оправомощените съдии като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, в периода от 2009г. до 31.12.2016 г.

През 2009 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 3 677 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 3 662 броя. Постановените откази са 15 броя. Получените веществени доказателствени средства през 2009 година са 390 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.

През 2010 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 6 228 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 6 213 броя. Постановените откази са 15 броя. Получените веществени доказателствени средства през 2010 година са 709 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.

През 2011 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 6 010 броя. Дадените 8 разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 6 008 броя, като в този брой се включват 37 броя дадени разрешения за използване на специални разузнавателни средства при условията на чл. 18 ЗСРС. Постановените откази са 2 броя, като няма постановени откази във връзка с постъпили искания по чл. 18 ЗСРС. Получените веществени доказателствени средства през 2011 година са 799 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.

През 2012 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 5 561 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 5 556 броя, като в този брой се включват 53 броя дадени разрешения за използване на специални разузнавателни средства при условията на чл. 18 ЗСРС. Постановените откази са 5 броя, като няма постановени откази във връзка с постъпили искания по чл. 18 ЗСРС. Получените веществени доказателствени средства през 2012 година са 910 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.

През 2013 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 4 324 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 4 304 броя, като в този брой се включват 46 броя дадени разрешения за използване на специални разузнавателни средства при условията на чл. 18 ЗСРС. Постановените откази са 20 броя, като няма постановени откази във връзка с постъпили искания по чл. 18 ЗСРС. Получените веществени доказателствени средства през 2013 година са 494 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.

През 2014 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 3 579 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 3 549 броя, като в този брой се включват 83 броя дадени разрешения за използване на специални разузнавателни средства при условията на чл. 18 ЗСРС. Постановените откази са 30 броя, като няма постановени откази във връзка с постъпили искания по чл. 18 ЗСРС. Получените веществени доказателствени средства през 2014 година са 413 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.

През 2015 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 1 190 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 916 броя, като в тази бройка са включени дадените разрешения от 9 броя за използване на специални разузнавателни средства при условията на чл. 18 ЗСРС. Постановените откази са 240 броя, като в тази бройка се включват постановените 3 броя откази за използване на специално разузнавателно средство по чл. 18 ЗСРС. В общият брой от 1 190 искания се включват и следните произнасяния – оставени без разглеждане 4 броя искания; дадени 5 броя разрешения, които впоследствие са отменени; постъпили 20 броя искания на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗСРС; 5 броя искания по чл. 34о и чл. 34н ЗСРС. Получените веществени доказателствени средства през 2015 година са 472 броя, като 212 броя веществени доказателствени средства са получени във връзка с дадени разрешения през 2015 г. и 260 броя са получени по дадени разрешения от предходната година. Образувани са 152 броя досъдебни производства по дадени разрешения от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС през 2015 г. В периода месец януари-месец февруари 2015 г. исканията на заявителите по ЗСРС са били разглеждани от: 10 – съдия Владимира Янева, която е дала 159 броя разрешения и 4 броя откази по искания на заявителите; – съдия Иво Дачев, който е дал 44 броя разрешения и 3 броя откази по искания на заявителите; -съдия Николай Димов, който е дал 288 броя разрешения и 20 броя откази по искания на заявителите; През месец март 2015 г. исканията на заявителите по ЗСРС са били разглеждани от: -съдия Петя Крънчева, която е дала 123 броя разрешения и 11 броя откази по искания на заявителите; -съдия Евелина Папазян, която е дала 0 броя разрешения и 4 броя откази по искания на заявителите; -съдия Николай Димов, който е дал 5 броя разрешения и 0 броя откази по искания на заявителите. В периода месец април-месец юли 2015 г. исканията на заявителите по ЗСРС са били разглеждани от: -съдия Петя Крънчева, която е дала 102 броя разрешения и 25 броя откази по искания на заявителите, като е постановила и 11 броя частични отказа; -съдия Евелина Папазян, която е дала 1 брой разрешение и 10 броя откази по искания на заявителите; -съдия Димитрина Ангелова, която е дала 81 броя разрешения и 58 броя откази по искания на заявителите, като е постановила и 17 броя частични отказа. В периода месец август-месец септември 2015 г. исканията на заявителите по ЗСРС и ЗЕС са били разглеждани от: -съдия Евелина Папазян, която е дала 2 броя разрешения и 0 броя откази по искания на заявителите; -съдия Димитрина Ангелова, която е дала 12 броя разрешения и 8 11 броя откази по искания на заявителите, като е постановила и 5 броя частични отказа; – съдия Даниела Борисова, която е дала 8 броя разрешения и 22 броя откази по искания на заявителите, като е постановила и 13 броя частични отказа. В периода месец октомври-месец декември 2015 г. исканията на заявителите по ЗСРС са били разглеждани от: -съдия Евелина Папазян, която е дала 0 броя разрешения и 1 брой отказ по искания на заявителите; -съдия Даниела Борисова, която е дала 58 броя разрешения и 74 броя откази по искания на заявителите, като е постановила и 17 броя частични отказа.

През 2016 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 312 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 147 броя, като в тази бройка са включени 19 броя дадени разрешения по искания за използване на специално разузнавателно средство при условията на чл. 18 ЗСРС. Постановените откази са 165 броя, като в тази бройка са включени и 4 броя откази за използване на специално разузнавателно средство при условията на чл. 18 ЗСРС. Получените веществени доказателствени средства през 2016 година са 133 броя, като 44 броя веществени доказателствени средства са получени във връзка с дадени разрешения през 2016 г. и 89 броя са получени по дадени разрешения от предходната година. Образувани са 30 броя досъдебни производства по дадени разрешения от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС през 2016 г. През 2016г. исканията на заявителите по ЗСРС са били разглеждани от: 12 -съдия Евелина Папазян, която е дала 2 броя разрешения и 2 броя откази по искания на заявителите; – съдия Даниела Борисова, която е дала 73 броя разрешения и 84 броя откази по искания на заявителите, като е постановила и 25 броя частични отказа; – съдия Мина Мумджиева, която е дала 64 броя разрешения и 87 броя откази по искания на заявителите, като е постановила и 24 броя частични отказа. III. Организация на работа в отдел „Защита на класифицираната информация“ във връзка със ЗСРС. В отдел „Защита на класифицираната информация” се води специален регистър по ЗСРС, който не е публичен, считано от 12.08.1997 г. От 07.02.2007 г. се водят два отделни регистъра по ЗСРС, които не са публични. В единия са се вписвали разрешенията, а в другия са се вписвали отказите на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. Тази практика е продължила до 10.06.2014 г., когато регистърът отново става единен и е по нов образец. През 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и до 09.06.2014 г., включително в специалните регистри по ЗСРС, които са се водили в отдел „Защита на класифицираната информация”, не са се вписвали имената на Председателя на СГС и/или на оправомощените заместник-председатели, които са разглеждали исканията на заявителите по ЗСРС. В тези регистри не е имало специално предвидена графа, в която да се отбелязва Председателят на СГС и/или съответният оправомощен заместник- председател, който е разгледал депозираното искане от страна на заявителите по ЗСРС. При това положение, от информацията, която се е вписвала в специалните регистри през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и до 13 09.06.2014 г., не може да се установи, кой е съдията разглеждал исканията на заявителите по ЗСРС, респективно издал разрешение, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. Това обстоятелство може да се установи единствено от съхранявания екземпляр на издаденото разрешение по ЗСРС от страна на Председателя на СГС и/или от оправомощен от него заместник- председател. В заключение се обосновава изводът, че в резултат на огромния брой на издадените разрешения през всяка една година (съгласно посочените по-горе данни) и с оглед начина, по който е бил воден специалният регистър по ЗСРС в СГС, не може практически да бъде извършен обобщен статистически анализ за броя на произнасянията от Председателя на СГС и всеки един от оправомощените заместник-председатели.

До 17.08.2015 г. контролът от страна на административния ръководител на СГС и оправомощените от него заместник-председатели върху исканията на заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС за издаване на разрешения за използване на специални разузнавателни средства е бил изключително занижен. Извод в този смисъл се обосновава въз основа на следното: 1. Със заповед per. № ИД-ВИ-85/19.03.2014 г. на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства (НБКСРС) е утвърден образец на специален регистър по ЗСРС и правила за неговото водене, като регистърът не е публичен. 2. На 10.06.2014 г. в отдел „Защита на класифицираната информация” е започнало използването на регистър за вписване на издадените разпореждания от Председателя на СГС и оправомощените заместник- председатели, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, който е утвърден по образец от НБКСРС. Препоръките са се изразявали в предприемане на действия по организацията за образуване и регистриране на постъпилите 14 искания от заявителите по чл. 13 в отдел „Защита на класифицираната информация”. На 10.06.2014 г. е регистриран първият запис в специалния регистър по ЗСРС на името на съдията, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, който се е произнесъл със съдебен акт.

3. На 12.01.2015 г. съдия Владимира Янева, в качеството й на Председател на СГС, е издала Заповед № 76, която е била връчена на неустановена дата на служителя по сигурността на информацията към момента – Валери Данов, за сведение и контрол. След получаване на заповедта същият се е допитал до ръководството на СГС относно реда и правилата, по които следва да се образуват делата по искания, депозирани от заявители по ЗСРС и ЗЕС. Това се е наложило поради обстоятелството, че исканията на заявителите, депозирани по ЗСРС и ЗЕС, са се внасяли в един единствен екземпляр. Също така, поради обстоятелството, че след издаване на разпореждането от Председателя на СГС или от съответния оправомощен заместник-председател, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, исканията и придружаващите ги справки са се връщали на съответния заявител по чл. 13 ЗСРС. Въпреки това служителят по сигурността на информацията към момента – Валери Данов, не е получил указания от ръководството на СГС за изискуемите документи, които следва да останат на съхранение в деловодството на отдел „Защита на класифицирана информация” във връзка с исканията, депозирани от заявителите по чл. 13 ЗСРС, както и указания за това, как да се осъществи техническото изпълнение на Заповед № 76/12.01.2015 г. При липсата на указания от страна на ръководството на СГС, определените деловодители в отдел „Защита на класифицирана информация” са започнали по своя собствена преценка да прилагат в бели папки с надпис на тях „ЧНД №” акта, издаден от съответния оправомощен съдия, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, ведно с писмените документи, с които са се получавали и връщали исканията на заявителите по чл. 13 ЗСРС – експедиционни писма и раздавателни описи. 15 В графа „Забележка” от специалния регистър по ЗСРС са започнали да вписват номера на делото, който е отговарял на номера, поставян на бялата папка.

4. На 30.01.2015 г. в СГС са получени указания с per. № ИД-ВИ- 48/29.01.2015 г. на НБКСРС, съгласно които исканията за използване на специални разузнавателни средства (първоначални и за продължаване на срока) следва да се изготвят в два екземпляра, вторият от които да се съхранява в съответния съд, считано от 01.02.2015 г.

5. В изпълнение на така дадените указания от НБКСРС с per. № ИД- ВИ-48/29.01.2015 г. от Председателя на СГС е издадена Заповед № 280/30.01.2015 г., в която се възпроизвеждат дословно указанията на НБКСРС и се нарежда „Да се образува НЧД (в съответствие със заповед № 76/12.01.2015 г.) по втория от предоставените два екземпляра от искането, считано от 01.02.2015 г.

6. Независимо от издадена заповед № 76/12.01.2015 г. от съдия Владимира Янева, в качеството й на Председателя на СГС, а в последствие и дадените препоръки от НБКЗСРС, с които е наредено постъпилите искания да се образуват в наказателно частни дела, то едва от 04.02.2015 г. в СГС е започнало да се изисква 2-ри екземпляр от искането на заявителя по чл. 13 ЗСРС, който е оставал в деловодството на отдел „Защита на класифицирана информация”.

7. На практика изпълнението на задължителните указания с per. № ИД-ВИ-48/29.01.2015 г. на НБКСРС е започнало от 04.02.2015 г., до когато заявителите по чл. 13 ЗСРС са депозирали своето искане в един единствен екземпляр. До посочената дата в отдел „Защита на класифицирана информация” не се съхранявал втори екземпляр от искането на заявителя по чл. 13 ЗСРС. Въз основа на постъпващите искания не са се образували наказателно частни дела, с което е нарушена разпоредбата на чл. 76, ал. 1, 16 б. ”в” (в ред. ДВ. Бр.2 от 09.01.2015 г.) от Правилника за администрация на съдилищата (ПАС). Тук прави впечатление, че Председателят на СГС съдия Владимира Янева е издала заповед № 280/30.01.2015 г. във връзка със задължителните указания на НБКСРС с per. № ИД-ВИ-48/29.01.2015 г. по въпрос, който е бил вече уреден с предходно издадена заповед № 76/12.01.2015 г. Така не става ясно кое е наложило издаването на заповед № 280/30.01.2015 г. Несъответствието между съдържанието на двете заповеди, уреждащи едни и същи въпроси, съпоставено и с датата на получените от СГС задължителни указания от НБКСРС, води до основателно предположение, че Заповед № 76/12.01.2015 г. на Председателя на СГС е антидатирана и вероятно е издадена във връзка с извършваната в същия период проверка на СГСотИВСС.

8. В отдел „Защита на класифицирана информация” не са се водили описни книги по ЗСРС, независимо от издадената заповед № 76/12.01.2015 г. на Председателя на СГС, поради което и номерата, с които са били извеждани дадените разрешения или откази по ЗСРС, са се вписвали поредно в специалния регистър по ЗСРС, от определените деловодители. Това е довело до несъответствие между поредния номер на даденото/ия разрешение/отказ от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС и номера на наказателно частното дело и то се дължи на обстоятелството, че до 09.02.2015 г. не са се образували дори в бели папки с надпис „НЧД” исканията, постъпили от заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС. До 12.01.2015 г. са били регистрирани вече 62 броя произнасяния на оправомощени съдии при СГС. Издаването на заповед № 76/12.01.2015 г. на Председателя на СГС е довело до формирането на разлика в номерацията между постъпилите искания на заявителя и действителния брой на образуваните наказателно частни дела за 2015 г., които са с 62 по-малко от съответния пореден номер към датата на издаване на заповедта. Към този момент обаче, образуваните 17 наказателно частни дела са били без поставени печати върху искането на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, съгласно чл. 76 ПАС. Прилагането на втори екземпляр от искането на заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС едва от 09.02.2015 г. е аргумент за това, че заповед № 280/30.01.2015 г. на Председателя на СГС не е била изпълнявана до този момент, въпреки че съгласно нейното съдържание е следвало да се изпълнява от 01.02.2015 г.

9. С оглед липсата на описни книги в отдел „Защита на класифицирана информация”, в които да се описват образуваните дела във връзка с депозираните искания на заявителите по чл. 13 ЗСРС, на 21.02.2015 г. са били поръчани такива от служителя по сигурността на информацията към момента – Валери Данов. В отдел „Защита на класифицирана информация” са били доставени Описни книги на 12.03.2015 г. за вписване на образуваните дела, като „НЧД”, във връзка с депозираните искания по ЗСРС и ЗЕС.

10. Въпреки издадената заповед № 76/12.01.2015 г. от съдия Владимира Янева, в качеството й на Председател на СГС, и указанията, дадени от НБКЗСРС, до 16.06.2015 г. в отдел „Защита на класифицирана информация” не са се образували наказателни частни дела.

11. В отдел „Финансова дейност и снабдяване” на СГС липсват данни, от които да е видна датата, на която са поръчани печати, с цел образуването на депозираните искания на заявителите по ЗСРС в наказателно частни дела, както и в изпълнение на чл. 76 ПАС. След като същите са били доставени в отдел „Защита на класифицирана информация” за първи път на 16.06.2015 г. е регистриран поставен печат върху искане на заявител по чл. 13 ЗСРС и от тази дата са започнали да се поставят два печата – печат с вписан в него входящ номер на депозираното искане и печат за образуване на наказателното частно 18 дело, в съответствие с чл. 76, ал. 1, т. 1,6. „в” ПАС (в редакцията на ДВ бр. 2/09.01.2015 г.). На практика изпълнението на издадените заповед № 76/12.01.2015 г. от съдия Владимира Янева, в качеството й на Председател на СГС, и задължителните указания, дадени от НБКЗСРС, е било технически обезпечено и реализирано едва на 16.06.2015 г., от когато са започнали да се образуват исканията на заявителите по чл. 13 ЗСРС в наказателно частни дела в съответствие с ПАС.

12. От 16.06.2015 г. по образуваните наказателно частни дела, във връзка с постъпилите искания от заявителите по чл. 13 ЗСРС, се прилагат: 2-ри екземпляр от искането, справка изготвена от заявителя, експедиционно писмо и раздавателен опис, изготвени от заявителя и експедиционно писмо и раздавателен опис изготвени от определен деловодител в отдел „Защита на класифицираната информация”, а също така се е прилагал и съдебния акт, с който се дава разрешение или се постановява отказ от оправомощения съдия. След изтичане на разрешения срок от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, за който е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство по образуваните наказателно частни дела се прилагат: уведомление от структурата по чл. 20 ЗСРС, мотивиран доклад от заявителя по чл. 29, ал. 7 ЗСРС, протоколите за унищожаване на информацията по чл. 31, ал. 4 ЗСРС, искане на заявител по чл. 173, ал. 1 КГЖ за унищожаване на ненужната информация и разпореждането на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, в случаите на чл. 175, ал. 7, изр. 2 НПК.

IV. Нарушения в процедурата по постановяване на разпореждане, с което се дава разрешение/отказва използване на специално разузнавателно средство от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС.

Съдът дължи анализ за качеството на депозираното искане и едва след като установи, че същото е изготвено в съответствие с изискванията на ЗСРС, може да издаде разпореждане, с което се дава разрешение за използване на специални разузнавателни средства. С обнародването на ЗСРС (ДВ., бр. 95/21.10.1997 г.) законодателят е поставил императивно изискване към заявителя по чл. 13 ЗСРС с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСРС за изготвяне на мотивирано писмено искане, което следва да съдържа конкретни реквизити, изчерпателно посочени в същия текст от закона. Голяма част от нарушенията в искането на заявителя по чл. 13 ЗСРС са свързани с липсващи в него реквизити. Проверка дали е спазвано това изискване от закон може да бъде извършена в периода след 04.02.2015 г., тъй като до тази дата в отдел „Защита на класифицирана информация” не се е изисквал и съхранявал вторият екземпляр от искането на заявителя. Ето защо следва да се уточни, че констатираните по-долу нарушения се отнасят за периода след 04.02.2015 г. 1) Независимо, че в повечето случаи исканията на заявителите по чл. 13 ЗСРС са били немотивирани, тъй като в тях липсва описание на фактите и обстоятелствата по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС, които да свързват лицето, спрямо което се иска използване на специално разузнавателно средство с конкретен период на разследваната престъпна дейност, са били давани разрешения от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС за използване на специално разузнавателно средство. Липсата на мотиви засяга връзката на лицето, обект на искането и мястото, за което заявителят твърди в своето искане, че лицето, по отношение на което се иска използване на специално разузнавателно средство, извършва престъпна дейност. В този смисъл се констатират нарушения при произнасянето от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС в следните наказателно частни дела №№ 230/2015 г.; 287/2015 г.; 288/2015 г.; 298/2015 г.; 304/2015 г.; 343/2015 г.; 344/2015 г.; 374/2015 г.; 375/2015 г.; 20 398/2015 г.; 460/2015 г.; 532/2015 г.; 592/2015 г.; 628/2015 г.; 734/2015 г.; 744/2015 г.; 763/2015 г.; 800/2015 г.; 847/15г.; 860/2015 г. 2) Констатирани са случаи, при които от мотивите на искането на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС не може да се установи дали се разследва престъпна дейност на територията на Република България или на територията на чужда държава независимо, че в искането фигурират данни за чужди или български граждани, които са съпричастни към разследваната престъпна дейност, както и че лицето, спрямо което ще се използва специално разузнавателно средство, е чужд или български гражданин, а също така липсват данни за наличие на временна или трайна установеност за чуждия гражданин на територията на Република България. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 605/2015 г.; 683/2015 г.; 804/2015 г.; 847/2015 г.; 858/2015 г.; 859/2015 г.; 877/2015 г.; 878/2015 г.; 883/2015 г.; 927/2015 г. 3) Констатирани са множество случаи, при които един заявител по чл. 13 ЗСРС е депозирал две искания в един и същи ден, по едно и също оперативно дело, касаещи едно и също лице по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСРС, спрямо което се иска издаване на разпореждане за прилагане на едни и същи оперативни способи, като в едното искане се посочва една структура по чл. 20 ЗСРС, а в другото искане се сочи друга, различна структура по чл. 20 ЗСРС. Председател или оправомощен заместник-председател, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, е издавал две разпореждания в един и същи ден за използване на специално разузнавателно средство, по отношение на едно и също лице и за прилагане на едни и същи оперативни способи, за един и същ срок по чл. 21, ал. 1 ЗСРС, от различни структури по чл. 20 ЗСРС. Т.е. по отношение на едно лице, поставено под контрол, едновременно са текли два еднакви срока с едно и също начало, продължителност и край, които са се прилагали от две различни структури по чл. 20 ЗСРС, по искане на един и същ заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, по 21 едно и също оперативно дело. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 35/2015 г.; 36/2015 г.; 74/2015 г., 75/2015 г.; 78/2015 г.; 79/2015 г.; 133/2015 г.; 134/2015 г.; 135/2015 г.; 136/2015 г.; 156/2015 г.; 157/2015 г.; 206/2015 г.; 208/2015 г.; 213/2015 г.; 214/2015 г. 251/2015 г.; 252/2015 г.; 266/2015 г.; 267/2015 г.; 268/2015 г.; 269/2015 г. 275/2015 г.; 276/2015 г.; 283/2015 г.; 284/2015 г.; 287/2015 г.; 288/2015 г. 290/2015 г.; 291/2015 г4 293/2015 г.; 294/2015 г.; 368/2015 г.; 369/2015 г. 385/2015 г.; 386/2015 г.; 396/2015 г.; 397/2015 г.; 468/2015 г.; 469/2015 г. 470/2015 г.; 471/2015 г.; 472/2015 г.; 473/2015 г.; 497/2015 г.; 498/2015 г. 499/2015 г.; 500/2015 г.; 501/2015 г.; 502/2015 г.; 542/2015 г.; 543/2015 г. 581/2015 г.; 582/2015 г.; 583/2015 г.; 584/2015 г.; 597/2015 г.; 599/2015 г. 782/2015 г. и 783/2015 г. 4) Констатирани са случаи, в които искането е депозирано от некомпетентен заявител пред органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. Това е така, защото в тези случаи искането е следвало да се депозира от компетентния за това заявител по чл. 173, ал. 1 НПК при образувано досъдебно производство, но се е депозирало от заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, компетентен единствено в случаите на открито оперативно дело. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 278/2015 г.; 279/2015 г.; 322/2015 г.; 410/2015 г.; 491/2015 г.; 511/2015 г.; 561/2015 г.; 562/2015 г.; 563/2015 г.; 585/2015 г.; 586/2015 г.; 587/2015 г.; 588/2015 г.; 795/2015 г. 5) Констатирани са случаи, при които искането на заявителя е не само немотивирано, предвид обстоятелството, че липсва място на разследвана престъпна дейност, но и че това място е извън територията на Република България, като от мотивите на искането не става ясно, каква е обвързаността на фактическите данни, посочени в искането на заявителя както с територията на Република България, така и с лицата, които са поставени под контрол, чрез разрешените спрямо тях за използване 22 оперативни способи от страна на оправомощения съдия. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 605/2015 г.; 683/2015 г.; 779/2015 г.; 780/2015 г.; 781/2015 г.; 800/2015 г.; 804/2015 г.; 877/2015 г.; 878/2015 г.; 903/2015 г. 6) Констатирани са случаи, при които е депозирано искане от страна на заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС за издаване на разпореждане, с цел даване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство по отношение на цяла група лица или комуникатори, за които се твърди, че се ползват от цялата група лица или без да е посочено, кой комуникатор от кое лице се ползва или че всяко лице от групата ползва определен комуникатор, който е посочен в искането. В изброените случаи е нарушена разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗСРС, съгласно която при използване на специално разузнавателно средство временно се ограничават неприкосновеността на личността, т.е. на едно лице. Недопустимо е депозиране на искане от заявител по чл. 13 ЗСРС и съответно издаване на разрешение от орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС по отношение на група лица или комуникатори, ползвани от група лица. Искането следва да бъде внесено срещу точно определено, конкретно установено лице, макар и същото да ползва повече от един комуникатор. Отделно от това е нарушено и изискването по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСРС, която изисква да са описани събрани установъчни данни, че точно определено лице ползва конкретен комуникатор или комуникатори. Нарушения в посочения смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 292/2015 г.; 405/2015 г.; 690/2015 г.; 714/2015 г.

7) Констатирани са множество случаи, при които е депозирано искане от страна на заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС за издаване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство по отношение на 23 , в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 147/2015 г.; 149/2015 г.; 150/2015 г.; 151/2015 г.; 189/2015 г.; 251/2015 г.; 252/2015 г.; 253/2015 г.; 275/2015 г.; 276/2015 г.; 289/2015 г.; 290/2015 г.; 291/2015 г.; 292/2015 г.; 293/2015 г.; 294/2015 г.; 313/2015 г.; 345/2015 г.; 350/2015 г.; 351/2015 г.; 376/2015 г.; 377/2015 г.; 390/2015 г.; 396/2015 г.; 397/2015 г.; 400/2015 г.; 401/2015 г.; 402/2015 г.; 403/2015 г.; 404/2015 г.; 405/2015 г.; 416/2015 г.; 443/2015 г.; 453/2015 г.; 456/2015 г.; 494/2015 г.; 549/2015 г.; 550/2015 г.; 686/2015 г.; 687/2015 г.; 701/2015 г.; 717/2015 г.; 719/2015 г.; 728/2015 г.; 733/2015 г.; 761/2015 г.; 768/2015 г.; 770/2015 г.; 771/2015 г.; 782/2015 г.; 783/2015 г.; 802/2015 г.

8) Констатирани са случаи, при които е депозирано искане за използване на специално разузнавателно средство от заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС с цел установяване на местонахождението на лице по образувано досъдебно производство, за да се извършат процесуално следствени действия с това лице, с цел да му се повдигне обвинение от държавния обвинител или да бъде експулсирано. В случая е допуснато грубо нарушение, тъй като искането е депозирано от некомпетентен заявител, различен от този по чл. 13, ал. 2 ЗСРС, и в нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗСРС. С посоченото нарушение органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС е допуснал незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства за цели извън посочените в чл. 3 ЗСРС. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 196/2015 г.; 324/2015 г.; 523/2015 г.

9) Констатирани са случаи, при които исканията на заявителя за продължаване на дадения вече срок за използване на специално разузнавателно средство не са мотивирани съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗСРС. Мотивите на заявителя в искането за продължение са идентични с мотивите на искането, които са били вече депозирани при първоначалното искане на заявителя. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 405/2015 г.; 604/2015 г. и много други.

10. Констатирани са случаи, при които исканията на заявителя за допълване на дадено вече разрешение не са мотивирани. Констатирани са случаи на неправилно издадено разрешение от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС по искане-допълнение на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС. При упражняването на съдебен контрол не е било съобразено обстоятелството, че искането-допълнение следва да отговаря на общите изисквания, които ЗСРС предвижда за всяко едно искане за прилагане на специални разузнавателни средства. Стриктното прилагане на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС изисква във всички случаи заявителят да изложи пълна и изчерпателна обосновка дали са налице данни за продължаваща съпричастност на лицето по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСРС, респективно – на лицето по чл. 173, ал. 2, т. 3 НПК към изпълнението на престъпление, обхванато от критериите по чл. 3 ЗСРС, както и данни, че не е отпаднала необходимостта от прилагане на разрешените оперативни способи по ЗСРС за разкриване на вече извършено престъпление или необходимост от прилагането им, за да бъдат разкрити подготовката или процеса на започнало изпълнение на съответното престъпление. В този смисъл мотивите към първоначалното искане винаги следва да бъдат възпроизведени и допълнени с аргументи в искането-допълнение, така че да стане ясно дали започналото прилагане на специални разузнавателни средства продължава да е в съответствие с целта по чл. 3 ЗСРС или са установени нови обстоятелства, които дават основание за промяна на първоначалния извод за наличието на изискуемото по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС предположение. В този смисъл са например следните наказателно частни дела № 313/2015 г., по което има допълнение по нчд № 733/2015 г. и други. 24 25 11) Констатирани са случаи, при които в искането на заявителя не е посочен съставът на престъплението, за което се иска издаване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство, но въпреки това оправомощен съдия е дал разрешение за използване на специално разузнавателно средство. Допуснато е нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗСРС, тъй като в искането липсва изрично посочена правната квалификация на съответното престъпление или с оглед на изложените в искането мотиви е налице неяснота относно възприетата правна квалификация на престъплението, за което се иска издаване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство. В този смисъл са например следните наказателно частни дела №№ 298/2015 г.; 322/2015 г.; 346/2015 г.; 387/2015 г.; 412/2015 г.; 504/2015 г.; 528/2015 г.; 532/2015 г.; 757/2015 г. 12) Констатирани са множество случаи, при които, независимо че искането на заявителя по ЗСРС е депозирано пред некомпетентния съд като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, а именно СГС, има издадено разпореждане, с което е дадено разрешение за използване на специални разузнавателни средства. При тези случаи се констатира допуснато нарушение на чл. 36 НПК, свързан с едно от основните правила за определяне на местната подсъдност. Към това правило препраща чл. 15, ал. 1 ЗСРС, в който законодателят изрично е посочил съответния окръжен съд, като компетентен да се произнася при постъпило искане от орган по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС. Пример за допуснати нарушения на местната подсъдност са наказателно частни дела №№ 271/2015 г.; 286/2015 г.; 310/2015 г.; 315/2015 г.; 320/2015 г.; 321/2015 г.; 343/2015 г.; 348/2015 г.; 357/2015 г.; 358/2015 г.; 359/2015 г.; 360/2015 г.; 365/2015 г.; 366/2015 г.; 369/2015 г.; 370/2015 г.; 372/2015 г.; 373/2015 г.; 374/2015 г.; 381/2015 г.; 384/2015 г.; 385/2015 г.; 386/2015 г.; 392/2015 г.; 393/2015 г.; 396/2015 г.; 397/2015 г.; 406/2015 г.; 433/2015 г.; 462/2015 г.; 466/2015 г.; 467/2015 г.; 26 468/2015 г.; 470/2015 г.; 471/2015 г.; 472/2015 г.; 473/2015 г.; 480/2015 г.; 493/2015 г.; 497/2015 г.; 499/2015 г.; 500/2015 г.; 502/2015 г.; 542/2015 г.; 543/2015 г.; 579/2015 г.; 580/2015 г.; 581/2015 г.; 582/2015 г.; 583/2015 г.; 584/2015 г.; 606/2015 г.; 632/2015 г.; 663/2015 г.; 670/2015 г.; 692/2015 г.; 699/2015 г.; 705/2015 г.; 706/2015 г.; 707/2015 г.; 708/2015 г.; 709/2015 г.; 710/2015 г.; 721/2015 г.; 722/2015 г.; 724/2015 г.; 727/2015 г.; 732/2015 г.; 743/2015 г.; 754/2015 г.; 762/2015 г.; 764/2015 г.; 765/2015 г.; 807/2015 г.; 829/2015 г.; 823/2015 г.; 833/2015 г.; 834/2015 г.; 856/2015 г.; 858/2015 г.; 869/2015 г.; 871/2015 г.; 875/2015 г.; 876/2015 г.; 884/2015 г.; 917/2015 г.; 918/2015 г.; 919/2015 г.; 921/2015 г. 13) В някои случаи заявителят е депозирал свое искане с цел издаване на разпореждане за използване на специално разузнавателно средство за престъпление, което не е тежко умишлено или не е сред изрично изброените в чл. 3, ал. 1 ЗСРС. При така изложените обстоятелства искането е недопустимо, но независимо от това от страна на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство. В този смисъл например са следните наказателни частни дела №№ 337/2015 г. и 496/2015 г.

14) Прави впечатление също така, че при едно и също изложение в мотивите на искането на заявителя по ЗСРС и при първоначално постановен отказ за използване на специално разузнавателно средство от страна на оправомощен съдия като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, който е разгледал искането, при повторно депозиране на същото искане на заявителя по ЗСРС, но разгледано от друг оправомощен съдия, вече има дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство. Не е ясно, защо при едно и също изложение в мотивите на искането на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, органът по чл. 15, ал. 1 ЗСРС се произнася веднъж с разрешение, а след това с отказ за използване на специални разузнавателни средства. В този смисъл например са следните наказателно 27 частни дела №№ 150/2015 г. и 151/2015 г., по които е дадено разрешение, и наказателно частни дела №№ 830/2015 г. и 831/2015 г., по които, при същите обстоятелства, е постановен отказ, както и много други. При други случаи са налице нарушения и във връзка с използване на специални разузнавателни средства на основание чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСРС, при които също закона не е прилаган еднакво и точно. Депозирани са три искания по едно и също оперативно дело по отношение на три обекта по чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСРС, като органът по чл. 15, ал. 1 ЗСРС е дал разрешение и за трите обекта за срок от два месеца. Впоследствие е поискано продължение на даденото разрешение за използване на специално разузнавателно средство и за трите обекта, като допълнително събраните данни са и за трите обекта. Във връзка с искането продължение, органът по чл. 15, ал. 1 ЗСРС се е произнесъл с взаимно изключващи се мотиви, като за един от обектите по чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСРС е уважил искането за продължение, а за два от обектите е постановил отказ за продължение за използване на специално разузнавателно средство. От мотивите на органът по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не става ясно, въз основа на какви данни се е произнесъл с отказ по две от исканията на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и с разрешение за един от обектите. Пример за това са наказателно частни дела №№ 626/2015 г.; 624/2015 г.; 625/2015 г.; 819/2015 г.; 820/2015 г.; 821/2015 г. Съдът следва да е предсказуем в своите съдебни актове и да прилага еднакво закона, за да може съответно да се създаде правна сигурност. При липсата на такава сигурност, заявителят е възприел подхода да внася едно и също по съдържание искане, докато получи разрешение от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. При липсата на ефективен съдебен контрол за прилагане на чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСРС заявителят е внасял искания за установени лица, ползващи конкретните обекти и/или комуникатор/и. В този случай, получавайки разрешение от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, заявителят си 28 осигурява възможност да ползва данни, които са получени от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

15) Констатирани са и случаи, при които правил но е отчетен достигнатият законово допустим срок за използване на специално разузнавателно средство по чл. 21, ал. 3 ЗСРС, поради което е постановен отказ от оправомощения съдия. В този случай, обаче остава неизяснен въпросът, как е била документирана информацията за срока, в който са се прилагали преди това специални разузнавателни средства и по какъв начин тази информация е стигнала до оправомощения съдия, след като по посочените наказателно частни дела не се съдържа справка, изготвена от заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и такава не се е изисквала от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, касаеща срока по чл. 21, ал. 3 ЗСРС. В този смисъл например са следните наказателно частни дела №№ 453/2015 г.; 454/2015 г. и 455/2015 г.

16) До месец април 2015 г. разпорежданията, които са издавали Председателят на СГС и/или оправомощените заместник-председатели, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, не са били мотивирани с оглед изискването на чл. 15, ал. 1 ЗСРС, в редакцията на посочената разпоредба обнародвана в Д.в. бр. 109 от 23.12.2008 г. Същите са съдържали единствено диспозитив, с който се дава разрешение или се отказва използване на специално разузнавателно средство.

17) В периода от месец април 2015 г. до средата на месец август 2015 г. се съдържат бланкетни и повърхностни мотиви в разпореждането на оправомощените заместник-председатели, тъй като в много от случаите в тях не се е вписвал съставът на престъплението, за което се издава разрешението, както и мотиви, съобразени с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСРС и чл. 173, ал. 2 НПК. Констатират се малки изключения, в които 29 разпореждането за отказ да се даде разрешение за използване на специално разузнавателно средство, е бил мотивиран и преди месец август 2015 г.

18) Прави впечатление, че до средата на месец август 2015 г. оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, не са съблюдавали изискването на чл. 36, ал. 1 НПК, касаещо местната компетентност на съответния окръжен съд, който е бил компетентен да постанови разпореждане за използване на специално разузнавателно средство с оглед мястото на извършване на престъпната дейност от лицето, по отношение на което е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство. Така за разследвана престъпна дейност на територията на съдебен район, извън този на Софийски градски съд, са издавани разрешения от СГС, а не от местно компетентния за това съд.

19) Констатирани са случаи, при които е депозирано искане от заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, който не е компетентен, тъй като има образувано досъдебно производство, с оглед на което искането за използване на специално разузнавателно средство следва да се изготви от заявител по чл. 173, ал. 1 НПК. Въпреки внесено искане от некомпетентен орган по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, органът по чл. 15, ал. 1 ЗСРС е издал разпореждане, с което е разрешил използване на специално разузнавателно средство. Пример в това отношение са наказателно частни дела №№ 278/2015 г.; 279/2015 г.; 322/2015 г.; 410/2015 г.; 491/2015 г.; 511/2015 г.; 561/2015 г.; 562/2015 г.; 563/2015 г.; 585/2015 г.; 586/2015 г.; 587/2015 г.; 588/2015 г.; 703/2015 г.; 795/2015 г.

20) Констатирани са и случаи, при които е издадено разпореждане, с което е дадено разрешение от оправомощените съдии за използване на специално разузнавателно средство над законово допустимия максимален срок по чл. 21 ЗСРС. Констатира се надвишаване на законоустановения срок с период в повече над 50% от законовия лимит. Констатирани са 30 случаи на превишаване на законоустановения лимит в срока на използване на специално разузнавателно средство по отношение на едно лице или група лица, чрез декларативна промяна в правната квалификация на престъплението, за което се иска даване на разрешение от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, но при едни и същи изложени факти и обстоятелства в мотивите на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС. Пример в това отношение са наказателно частни дела№№ 150/2015 г.; 151/2015 г.; 253/2015 г.; 273/2015 г.; 405/2015 г.; 596/2015 г. Особено фрапиращ е случаят, при който е дадено първоначално разрешение за използване на специално разузнавателно средство с per. № 14-3403/09.12.2014 г., което е свързано с дадени разрешения за продължаване използването на специално разузнавателно средство с разпореждания по наказателно частни дела №№ 316/2015 г.; 317/2015 г.; 318/2015 г.

21) Констатирани са случаи, при които чрез депозирани искания по чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСРС от заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС се постига заобикаляне на максимално допустимата горна граница на сроковете по чл. 21, ал. 1 ЗСРС. Така например при вече дадено разрешение от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС за конкретно установено лице, за което в мотивите на искането се посочва, че същото при осъществяване на своята престъпна дейност ползва конкретно моторно превозно средство и/или комуникатор/и, се депозира ново искане от заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, с което на основание чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСРС се иска даване на разрешение самостоятелно само за моторното превозно средство и/или комуникатор/ите, за които вече е ясно от кое лице се ползват, тъй като самият заявител твърди в първоначалното си искане, че знае кое лице ги ползва. Съпоставката на двете искания на заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и даденото въз основа на тях разрешение от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, води до извод за превратно упражняване на правомощия по ЗСРС, тъй като очевидно чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСРС се прилага незаконосъобразно и не във 31 връзка с предвидената в закона цел – да се установи ползвателят на комуникатор/и и/или обект. Пример за посоченото нарушение е нчд № 478/2015 г.

22) Констатирани са случаи, в които разрешенията на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не са били изготвени от съответния оправомощен съдия, а са били изготвени предварително от страна на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и са представени единствено за подпис от оправомощения съдия, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. Оправомощеният съдия е подписвал предварително изготвени бланки с вписано в тях съдържание от страна на съответния заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, което ясно личи от вписаното в долния ляв ъгъл на разрешението, тъй като там е вписано не само името на изготвилият го оперативен работник, но и датата, на която същото е изготвено и която дата предхожда датата, на която е изготвено самото искане на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, по което оправомощеният съдия е следвало да се произнесе. Недопустимо е разпореждането, което се подписва от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, да бъде изготвено от заявителя. Недопустимо е и разпореждането да бъде изготвено преди искането на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС. Пример в това отношение са наказателно частни дела №№> 56/2015 г.; 63/2015 г.; 97/2015 г.; 147/2015 г.; 148/2015 г.; 166/2015 г.; 167/2015 г.; 168/2015 г.; 169/2015 г.; 172/2015 г.; 177/2015 г.; 183/2015 г.; 184/2015 г.; 189/2015 г.; 190/2015 г.; 244/2015 г.; 248/2015 г.; 257/2015 г.; 298/2015 г.; 311/2015 г.; 331/2015 г.; 346/2015 г.; 406/2015 г.; 407/2015 г.; 549/2015 г.; 550/2015 г.; 604/2015 г. 23) До месец април 2015 г. в разпорежданията, с които се дава разрешение за използване на специално разузнавателно средство, оправомощените съдии са полагали подпис единствено под печатно оформен диспозитив. Определените деловодители в отдел „Защита на класифицираната информация”, които са приемали и издавали исканията депозирани от заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и са издавали разрешенията, 32 подписани от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, са вписвали ръкописно и собственоръчно датата, на която се издава разрешението за използване на специално разузнавателно средство от оправомощения съдия, RB номера на заявителя, регистрационния номер на даденото разрешение, номера на тома и страницата, на които се е вписвал регистрационният номер в специалния регистър за СРС, който не публичен.

24) Констатирани са случаи, при които след като е издадено разпореждане от оправомощения съдия, с което е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство и след като от структурата по чл. 20 ЗСРС са започнали да се прилагат разрешените оперативни способи, е постановено ново разпореждане от оправомощения съдия, с което е отменено даденото разпореждане и е отказано използване на специално разузнавателно средство по искането на заявителя по чл. 13 ЗСРС. Съдебният акт, с който е отменено дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство, е постановен в минимален период от време, преди да изтече срока посочен в даденото разрешение на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. С посочената хронология в произнасянията е създадена несигурност в дейността на структурата по чл. 20 ЗСРС, както и затруднения в контрола за спазването на срока по чл. 21, ал. 3 ЗСРС. Последващото произнасяне с отмяна на вече дадено разрешение, макар и да е свързано с указание за заличаване на събраната информация в нарушение на срока по чл. 21, ал. 3 ЗСРС, всъщност не може да отмени факта на прилагане на оперативните способи за периода, за който е действало разрешението. Опасността да е събрана неправомерно информация за определено лице е налична, защото тя е станала достояние на заявителя, макар и впоследствие да е унищожена. Последващата отмяна на вече издадено разрешение действително възпрепятства използването на неправомерно събрана информация, но не може да заличи факта на нейното събиране, както и факта на неправомерно ограничаване правната 33 сфера на съответното лице, спрямо което за определен период от време вече е използвано специално разузнавателно средство съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСРС. Пример в това отношение са наказателно частни дела №№ 810/2015 г.; 811/2015 г.; 812/2015 г.; 813/2015 г.; 814/2015 г. 25) Констатирани са случаи, при които депозираните искания от заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС са оставени без разглеждане от оправомощения съдия като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, каквато правна възможност не е предвидена с разпоредбите на ЗСРС. Това е така, защото нормата на чл. 15, ал. 1 ЗСРС предвижда оправомощения съдия да се произнесе с разпореждане, с което да даде разрешение за използване на специално разузнавателно средство или да откаже да даде такова разрешение, като мотивира акта си. В случай на произнасяне с разпореждане, с което се оставя без разглеждане искане на заявител по чл. 13 ЗСРС, се създава правна несигурност в дейността по прилагане на специални разузнавателни средства, особено в случаи на действителна и неотложна необходимост от използване на извънредния способ за събиране на доказателства, какъвто е използването на специално разузнавателно средство. И това е така, тъй като в ЗСРС липсва регламентация какви могат да бъдат последващите действия на заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, в случай на оставяне искането му без разглеждане, а именно – може ли да сезира оправомощения съдия, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС с последващо искане или такова произнасяне (без разглеждане) преклудира такава възможност за него. Пример в това отношение са наказателно частни дела№№ 863/2015 г.; 864/2015 г.; 879/2015 г.; 892/2015 г. 26) До месец април 2015 г. определените деловодители в отдел „Защита на класифицирана информация” не са докладвали на оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, докладите на заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС, които са депозирани с оглед 34 изискването на разпоредбата на чл. 29, ал. 7 ЗСРС, както и уведомленията по чл. 22, ал. 4 ЗСРС, издавани от структурата по чл. 20 ЗСРС. Постъпилите доклади по чл. 29, ал. 7 ЗСРС и уведомления по реда на чл. 22, ал. 4 ЗСРС са се вписвали по реда на вписване на съответното издадено разрешение в специалния регистър по ЗСРС, който не е публичен, и се е водил в отдел „Защита на класифицирана информация” на СГС. Не е имало изискване от страна на оправомощените съдии в тази насока, поради което от тяхна страна не се е осъществявал контрол върху дейността на заявителите по ЗСРС. В резултат на посоченото са констатирани множество случаи, в които изобщо липсва депозиран доклад от заявителя по реда на чл. 29, ал. 7 ЗСРС, при наличие на изискуем от закона едномесечен срок за неговото депозиране пред органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. Посоченото нарушение е свързано с дължимия последващ контрол, който е следвало да бъде осъществяван от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС след издаване на разпореждането, с което се дава разрешение за използване на специално разузнавателно средство.

27) Определените деловодители в отдел „Защита на класифицирана информация” са докладвали на оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, исканията на заявителите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС за унищожаване на ненужната информация в случаите на образувано оперативно дело. В исканията на заявителите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС за унищожаване на информацията е било инкорпорирано предварително изготвено разрешение за унищожаване на ненужната информация, което се е подписвало от съответния оправомощен съдия и се е връщало на заявителя. С други думи, искането за унищожаване на ненужната информация и разрешението за нейното унищожаване са се съдържали на един и същи хартиен носител, който се е представял единствено за подпис на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. От изложеното е видно, че органът по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не е изготвял свой собствен нарочен акт за даване на 35 разрешение, с цел унищожаване на ненужната информация. В подписваното разпореждане от страна на оправомощения съдия по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не се е индивидуализирала информацията, която заявителят е желаел да унищожи след съдебната санкция. Но най-важното в случая е, че при образувано оперативно дело оправомощените съдии по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не са разполагали с компетентност да подписват предоставените им искания от заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС за унищожаване на ненужната информация, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 3 ЗСРС.

28) При образувано досъдебно производство обаче, органът по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, по аргумент от чл. 175, ал. 7, изр. 2 (предишна ал. 6) НПК, дължи произнасяне със свой нарочен съдебен акт при унищожаване на ненужната информация след преустановяване на прилагането на специалните разузнавателни средства от заявител по чл. 173, ал. 1 НПК. Независимо от това обаче, органа по чл. 173, ал. 1 ЗСРС е депозирал предварително изготвено разрешение за унищожаване на ненужната информация, която отново не е била индивидуализирана. В така представеното искане за унищожаване на ненужната информация на оправомощения съдия по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, последният единствено е полагал свой подпис, с което е разрешавал унищожаването й. Оправомощените съдии по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не са издавали съдебен акт по реда на чл. 175, ал. 7, изр. 2 (предишна ал. 6) НПК, каквото задължение са имали, с което са игнорирали своите задължения да осъществяват последващ контрол върху процеса на унищожаване на ненужната информация, събрана от заявител по чл. 173, ал. 1 НПК. Така допуснатото нарушение от оправомощените съдии е създало условия за последващи нарушения от самия заявител по чл. 173, ал. 1 НПК. В тази връзка се констатират случаи на неправомерно унищожаване на ненужна информация от страна на заявител по чл. 173, ал. 1 НПК, без предварително дадено разрешение, каквото по аргумент по чл. 175, ал. 7, 36 изр. 2 (предишна ал. 6) НПК се изисква от закона. До средата на месец август се констатират случаи, в които изобщо липсва искане за унищожаване на ненужната информация от заявителя по чл. 173, ал. 1 НПК. Пример в това отношение са наказателно частни дела №№ 378/2015 г.; 379/2015 г.; 408/2015 г.; 600/2015 г. 29) Оправомощените съдии по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не са контролирали заявителя по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС, след като са подписали предварително изготвените разрешения, които са им били предоставяни от заявителите за унищожаване на ненужната информация, като не са изисквали никакви протоколи, удостоверяващи, че информацията действително е унищожена. По този начин те сами са се поставяли в невъзможност да установят, дали техният акт е изпълнен или не е изпълнен, т.е. дали ненужната информация е унищожена или не е унищожена от заявителя по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и този по чл. 173, ал. 1 НПК.

ЧАСТ ВТОРА

ДОКЛАД ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ I.

Съдии, оправомощени да се произнасят като орган по чл. 15, ал. 1 ЗЕС в периода от 29.11.2010 г. до настоящия момент. Въз основа на решение на Конституционния съд № 2 от 12.03.2015 г. са обявени за противконституционни разпоредбите на чл. 250а-чл. 251а ЗЕС, които са обнародвани в ДВ, бр. 23/2015 г., изменен и допълнен с ДВ, бр. 24/2015 г., в сила от 31.03.2015 г. В периода до 31.03.2015 г. оправомощените съдии са се произнасяли като орган по чл. 251, ал. 2 ЗЕС и към този момент, по силата на отменения чл. 25Ов ЗЕС, достъпът до трафични данни се разрешава с разпореждане, което следва да съдържа точно опредени реквизити, визирани в чл. 25Ов, ал. 2 ЗЕС. Разпореждането 37 давано от оправомощените съдии е следвало да отговаря на изискванията по чл. 250а, ал. 2 ЗЕС. След влизане в сила на измененията и допълненията в ЗЕС, обнародвани в ДВ, бр. 23/2015 г., изменен и допълнен с ДВ, бр. 24/2015 г., в сила от 31.03.2015 г., оправомощените съдии се произнасят като орган по чл. 251з, ал. 2 ЗЕС по искания депозирани от заявител по чл. 251 в ЗЕС. Първото образувано наказателно частно дело с № ЗЕС 1/2015 г. е от 15.01.2015 г., като всички произнасяния на оправомощени съдии от преди посочената дата са били вписани с регистрационен номер в регистъра по ЗЕС, който не е публичен. В отдел „Защита на класифицирана информация” не са се водили описни книги по ЗЕС, независимо от издадената заповед № 76/12.01.2015 г. на Председателя на СГС, поради което и номерата, с които са били извеждани дадените разрешения или откази по ЗЕС, са се вписвали от определените деловодители поредно в специалния регистър по ЗЕС. До 15.01.2015 г. са регистрирани общо пет произнасяния, поради което след тази дата се констатира разминаване точно в пет единици в номерацията между съответния регистрационен номер и номера на образуваното наказателно частно дело. С оглед липсата на описни книги в отдел „Защита на класифицирана информация”, в които да се описват образуваните наказателно частни дела във връзка с депозираните искания на заявителите по ЗЕС, на 21.02.2015 г. са били поръчани такива от служителя по сигурността на информацията към момента – Валери Данов. В отдел „Защита на класифицирана информация” са били доставени описни книги на 12.03.2015 г. за вписване на образуваните дела, като „НЧД”, във връзка с депозираните искания по ЗЕС. 38 До 10.03.2015 г. в специалния регистър, който не е публичен и се води по ЗЕС, в отдел „Защита на класифицирана информация” липсва наличен запис на името на Председателя или оправомощен съдия, който се е произнесъл във връзка с депозирано от заявител искане по чл. 2506 ЗЕС (обявен за противоконституционен). От 11.03.2015 г. в специалния регистър се вписва и името на оправомощения съдия, който се произнася като орган по чл. 251, ал. 2 ЗЕС (обявен за противоконституционен) във връзка с депозирано искане от заявител. От 28.08.2015 г. на исканията на заявителя по чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС се поставят два печата, удостоверяващи образуването на наказателно частно дело, като се вписва входящия номер и номера на образуваното наказателно частно дело. Със заповед № 74 от 10.01.2014 г. на Председателя на СГС съдия Владимира Янева е оправомощен съдия Иво Дачев – заместник- председател на СГС и ръководител на търговско отделение да дава писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивира акта си по Закона за електронните съобщения, считано от 10.01.2014 г. Със заповед № 453 от 20.02.2015 г. на заместник председателя на СГС съдия Богдана Желявска, и на основание чл. 168, ал. 6 ЗСВ (в редакцията обн. ДВ, бр. 1/2011 г., в сила към 20.02.2015 г.) са оправомощени съдиите Петя Георгиева Крънчева-Тропчева – заместник-председател на СГС и ръководител на НО, Николай Димитров Димов – заместник-председател на СГС и ръководител на Гражданско отделение – въззивни състави и административно отделение и Иво Лъчезаров Дачев – заместник- председател на СГС и ръководител на ТО да дават писмено разрешение за 39 предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивират акта си по Закона за електронните съобщения, считано от 20.02.2015 г. Със заповед № 560 от 06.03.2015 г. на и.ф. Председател на СГС съдия Владимир Йорданов са оправомощени съдиите Петя Георгиева Крънчева-Тропчева – заместник-председател на СГС и ръководител на НО, Николай Димитров Димов – заместник-председател на СГС и ръководител на ГО – въззивни състави и административно отделение и Иво Лъчезаров Дачев – заместник-председател на СГС и ръководител на ТО да дават писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивират акта си по Закона за електронните съобщения, считано от 06.03.2015 г. Със заповед № 621 от 16.03.2015 г. на и.ф. Председател на СГС съдия Владимир Йорданов е оправомощена съдия Богдана Николова Желявска – заместник-председател на СГС да дава писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивира акта си по Закона за електронните съобщения, считано от 16.03.2015 г. Със Заповед № 707 от 21.03.2015 г. на и.ф. Председател на СГС съдия Владимир Йорданов е оправомощена съдия Евелина Папазян – и.ф. заместник-председател на СГС и ръководител на НО да дава писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивира акта си по Закона за електронните съобщения, считано от 21.03.2015 г. до издаване на следваща заповед. Със заповед № 988 от 09.04.2015 г., и съгласно Решение на ВСС по протокол № 18 от 08.04.2015 г., съдия Димитрина Ангелова е избрана за и.ф. заместник на административния ръководител – заместник-председател на СГС и е оправомощена, като й е възложено да дава писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивира акта си по Закона за електронните съобщения. 40 Със Заповед № 2502 от 03.08.2015 г. на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов е оправомощена съдия Евелина Папазян – заместник- председател на СГС и ръководител на НО да дава писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивира акта си по Закона за електронните съобщения. Със Заповед № 2503 от 03.08.2015 г. на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов е оправомощена съдия Даниела Борисова – заместник- председател на СГС и ръководител на НО да дава писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивира акта си по Закона за електронните съобщения, считано от 03.08.2015 г. Със Заповед № 296 от 29.01.2016 г. на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов е оправомощена съдия Мина Мумджиева – заместник- председател на СГС и ръководител на НО да дава писмено разрешение за предоставяне на трафични данни или отказ, като мотивира акта си по Закона за електронните съобщения, считано от 29.01.2016 г. II. Справка за постъпили искания от заявители по чл. 251 в ЗЕС и дадени разрешения/откази от оправомощените съдии като орган по чл. 251з, ал. 2 ЗЕС, в периода от 2009г. до 31.12.2016 г. През 2009 г. са постъпили общо 5 449 броя искания от заявителите по чл. 251 в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са издадени 5 449 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни, и 0 броя разпореждания, с които е отказан достъп. През 2010 г. са постъпили общо 4 942 броя искания от заявителите по чл. 251 в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са издадени 4 942 41 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни, и 0 броя разпореждания, с които е отказан достъп. През 2011 г. са постъпили общо 573 броя искания от заявителите по чл. 251 в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са издадени 573 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни, и 0 броя разпореждания, с които е отказан достъп. През 2012 г. са постъпили общо 346 броя искания от заявителите по чл. 251 в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са издадени 346 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни, и 0 броя разпореждания, с които е отказан достъп. През 2013 г. са постъпили общо 416 броя искания от заявителите по чл. 251 в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са издадени 413 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни, и 3 броя разпореждания, с които е отказан достъп. През 2014 г. са постъпили общо 338 броя искания от заявителите по чл. 251 в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са издадени 338 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни, и 0 броя разпореждания, с които е отказан достъп. През 2015 г. са постъпили общо 164 броя искания от заявителите по чл. 251 в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са издадени 102 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни. 42 Постановени са 60 броя разпореждания, с които е отказан достъп и 2 броя разпореждания, с които искането е оставено без разглеждане. В периода месец януари-месец февруари 2015 г. исканията на заявителите по ЗЕС са били разглеждани от: – съдия Владимира Янева, която е дала 5 броя разрешения и 1 брой отказ по искания на заявителите; – съдия Иво Дачев, който е дал 9 броя разрешения и 0 броя откази по искания на заявителите; -съдия Николай Димов, който е дал 26 броя разрешения и 0 броя откази по искания на заявителите. През месец март 2015 г. исканията на заявителите по ЗЕС са били разглеждани от: -съдия Петя Крънчева, която е дала 3 броя разрешения и 3 броя откази по искания на заявителите; – съдия Богдана Желявска, която е дала 1 брой разрешение и 0 броя откази по искания на заявителите. В периода месец април-месец юли 2015 г. исканията на заявителите по ЗЕС са били разглеждани от: -съдия Петя Крънчева е дала 16 броя разрешения и 4 броя откази по искания на заявителите; -съдия Евелина Папазян, която е дала 1 брой разрешение и 0 броя откази по искания на заявителите; -съдия Димитрина Ангелова, която е дала 17 броя разрешения и 18 броя откази по искания на заявителите. В периода месец авгует-месец септември 2015 г. исканията на заявителите по ЗЕС са били разглеждани от: -съдия Евелина Папазян, която е дала 1 брой разрешение и 1 брой отказ по искания на заявителите; 43 – съдия Димитрина Ангелова, която е дала 6 броя разрешения и 4 броя откази по искания на заявителите, като е оставила и 2 броя искания без разглеждане; -съдия Даниела Борисова, която е дала 1 броя разрешение и 9 броя откази по искания на заявителите. В периода месец октомври-месец декември 2015 г. исканията на заявителите по ЗЕС са били разглеждани от: -съдия Евелина Папазян, която е дала 2 броя разрешения и 0 броя откази по искания на заявителите; -съдия Даниела Борисова, която е дала 14 броя разрешения и 20 броя откази по искания на заявителите. През 2016 г. са постъпили общо 71 броя искания от заявителите по чл. 251в във вр. с чл. 251з ЗЕС за даване на разпореждане, с което да се разреши достъпа до трафичните данни. Във връзка с тях са дадени 21 броя разпореждания, с които е разрешен достъпа до трафичните данни, и са постановени 50 броя разпореждания, с които е отказан достъп, като: – съдия Евелина Папазян е дала 0 броя разрешения и 2 броя откази по искания на заявителите по ЗЕС; – съдия Даниела Борисова е дала 8 броя разрешение и 24 броя откази по искания на заявителите по ЗЕС; – съдия Мина Мумджиева е дала 13 броя разрешение и 24 броя откази по искания на заявителите по ЗЕС. III. Организация на работа в отдел „Защита на класифицираната информация“ във връзка със ЗЕС. Въпреки издадената заповед № 76 от 12.01.2015 г. от съдия Владимира Янева, в качеството й на Председател на СГС, до 16.08.2015 г. в отдел „Защита на класифицирана информация” не са се образували 44 наказателни частни дела във връзка с исканията на заявителите по чл. 251з вр. с чл. 251 в ЗЕС. Прави впечатление, че заповед № 76 от 12.01.2015 г. на Председателя на СГС Владимира Янева е безпредметна в частта относно ЗЕС, тъй като в отдел „Защита на класифицираната информация” се съхранява екземпляр от искането и разпореждането на оправомощения съдия по чл. 251з ЗЕС, който го е подписал още от 01.04.2009 г. За разлика от производствата по ЗСРС, то в случаите по ЗЕС организацията на работа е била по-добра, предвид обстоятелството, че заедно със създаването на регистъра по ЗЕС, още от 01.04.2009 г., е започнало съхранение на екземпляр от искането на заявителя по ЗЕС и разпореждането, постановено от оправомощените съдии по ЗЕС, което значително предхожда времето, през което е бил постигнат същия стандарт в производствата пред органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС. От друга страна, ограничаването на чужда правна сфера със съдебен акт, постановен от орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, е значително по съществено, отколкото ограничението, свързано с предоставяне на трафични данни. Това е така и защото предоставянето на трафични данни касае изминал период, докато ограничаването на личната неприкосновеност, по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗСРС, се отнася за един бъдещ период от време, в който, чрез прилагане на различни оперативни способи (чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 10а, чл. 106 и чл. 10в ЗСРС), могат да бъдат събрани данни със значително по- висока информативна стойност.

Нарушения в процедурата по постановяване на разпореждане, с което се дава разрешение/отказва предоставяне на трафични данни от органа по чл. 251з, ал. 2 ЗЕС. 45 1) До месец август 2015 г. оправомощените съдии не са изготвяли свой съдебен акт, а са подписвали предварително изготвени съответен брой бланки на разрешение от заявителите, в зависимост от това колко предприятия от предоставящите съобщителни и/или електронни услуги на територията на Република България следва да дадат трафични данни. Наличието на бланкетни разпореждания, подписани от оправомощените съдии, води до извод, че вероятно са написани от заявителя и са предоставени на съдията, като орган по чл. 251з ЗЕС, единствено за подпис. 2) До месец август 2015 г. исканията на заявителя са били с бланкетно съдържание, тъй като в повечето случаи в тях не е било посочено за какво точно престъпление се иска даване на разрешение за предоставяне на трафични данни. Не са се посочвали точни факти и обстоятелства, обхванати от предмета на разследването, за извършеното престъпление, както и такива, свързващи съответният комуникатор с това престъпление. Въпреки липсата на изискуемите реквизити в искането на заявителя, органът по чл. 251з ЗЕС е давал разрешение за предоставяне на трафичните данни и в разпореждането на оправомощените съдии също не са се съдържали изискуемите реквизити – състав на престъпление. Пример за това са почти всички произнасяния до месец август 2015 г., като изключение могат да се посочат постановени разпореждания, с които е даден отказ за предоставяне на трафични данни нчд №№ ЗЕС 54/2015 г. и ЗЕС 60/2015 г. Това нарушение е довело до попълването на регистъра по ЗЕС в частта, касаеща данните за правната квалификация на престъплението, въз основа на преценката на определения деловодител, който деловодно е оформял регистъра. Ярък пример за това са нчд №№ ЗЕС 26/2015 г.; ЗЕС 30/2015 г. и други. Също така по нчд № ЗЕС 45/2015 г. дори липсва посочване на правна квалификация, а единствено в регистъра 46 по ЗЕС е изписано ръкописно, че трафичните данни се дават за издирване на лицето. 3) Констатирани са и множество случаи, при които не само в искането на заявителя, но и в разпореждането, подписано от оправомощените съдии, липсва посочване на съответния срок, който следва да обхваща справка от деловодителя. Създадената организация на работа от оправомощените съдии, която е била свързана с подписване на предварително изготвена бланка от заявителя, допълнително е допринесла за пренасянето на нарушения от искането на заявителя в съдържанието на съдебния акт. Това е така, защото съответните разпоредби на ЗЕС (чл. 250а, ал. 5 (обявена за противоконституционна) и чл. 2516, ал. 1 (сега действаща), касаещи срока, за който може да се разреши предоставяне на трафичните данни, предвиждат лимит в размер на 6 (шест) месеца. Пример за това е нчд № ЗЕС 45/2015 г. и други, особено в периода до 31.03.2015 г. В отделни случаи дори в искането на заявителя да има някакви данни за срока, то те се отнасят само до неговото начало, като липсва посочване на крайния срок, до който следва да се предоставят трафичните данни. Въпреки това оправомощеният съдия е давал разрешение, без от своя страна да е посочвал в разпореждането си какъвто и да е срок. При това положение не става ясно как предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са изпълнявали това разпореждане и други подобни. Пример за това е нчд № ЗЕС 17/2015 г. 4) Масови са случаите до месец август 2015 г., при които в исканията на заявителите не е посочен компетентният чуждестранен орган, на който ще се предоставят трафичните данни, както и длъжностното лице, което ще се ползва от тях. Въпреки това масово са били издавани разрешения за предоставяне на трафични данни, с единични изключения, по които е постановен отказ, при констатирано такова нарушение, в който смисъл са разпорежданията по нчд № ЗЕС 54/2015 г. и № ЗЕС 60/2015 г. 47 Необходимо е да се посочи, че в процедурата по чл. 251з ЗЕС заявителят по чл. 251 в ЗЕС изпълнява функцията на „пощенска кутия”, тъй като той не е пряк ползвател на предоставените му трафични данни, а следва да ги предаде на чуждестранен компетентен орган, във връзка с водено разследване на територията на чужда държава и за престъпление съответстващо на критериите по чл. 2516, ал. 2 ЗЕС. Именно за това вносителят на искането следва да индивидуализира производството, което се води пред орган на чужда държава. Посоченото нарушение е довело до практически липсващ съдебен контрол и са били създадени условия, вносителят на исканията да събира трафични данни за нуждите на водено разследване на територията на Република България, а не за производство, което е образувано и се води от компетентен чуждестранен разследващ орган. При това положение са били създадени условия трафичните данни да се ползват не за постигане на предвидената цел в чл. 251з ЗЕС. Липсващият съдебен контрол, а именно невъзможността да се проследи от кой орган и от кое лице, както и за какви нужди ще бъде ползвана същата, води до застрашаване на сигурността на информацията. При създадената организация на работа от оправомощените съдии в периода до 17.08.2015 г. практически не може да се установи от кого, къде и как се ползват трафичните данни, предоставени от предприятията по чл. 2516, ал. 1 ЗЕС. 5) Констатирани са случаи, при които са давани разрешения за разследване на престъпления, които не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както в редакцията на обявените за противконституционни норми, така и на сега действащите такива. И в двете редакции на ЗЕС законодателят неизменно е следвал позицията, че трафични данни се предоставят за разследване на тежки престъпления. Въпреки наличието на изискване трафични данни да се дават само за разследване на тежко престъпление, са регистрирани отделни случаи, при които са давани 48 разрешения от оправомощените съдии и за разследване на престъпление, което не е тежко. Пример в тази насока е произнасяне по нчд № ЗЕС 16/2015 г., което е дадено за престъпление по чл. 319 НК. 6) Констатирани са случаи, при които при едни и същи описани факти и обстоятелства в искане на заявителя по чл. 251 в ЗЕС оправомощен съдия по чл. 251з ЗЕС отказва предоставяне на трафични данни (нчд № ЗЕС 95/2015 г. с разпореждане от 20.07.2015 г.), тъй като липсва посочване на компетентния чуждестранен орган. В разпореждането на съда не са обхванати всички основания за отказ, което е в нарушение на принципа за правна сигурност и това е така, защото при повторно внасяне на същото искане са допуснати нарушения, които са съществували в първоначално внесеното искане. Макар и да е посочен чуждестранен компетентен орган в повторно внесеното искане, не е индивидуализирано производството пред този орган, както и не е посочено правното основание по чл. 251 в, ал. 3, т. 1 ЗЕС (нчд № ЗЕС 96/2015 г.). Оправомощеният съдия вместо да констатира повторно допуснати нарушения, които е следвало да бъдат констатирани още при първоначално внесеното искане, е издал разпореждане на 21.07.2015 г., с което е дал разрешение за предоставяне на трафични данни и самият той не е посочил правното основание по чл. 251в, ал. 3, т. 1 ЗЕС. Съдът следва да е предвидим и предсказуем в постановяване на своите съдебни актове, за да се реализира принципът за правна сигурност при упражняване на съдебния контрол. Той следва изчерпателно да посочи в своите актове всички допуснати нарушения, а не само някои от тях, в противен случай се създават условия за забавяне на същинското произнасяне, с което се разрешава предоставяне на трафични данни, ако са били налице основанията за това. Това обстоятелство може да рефлектира и върху процеса на развитие на производството пред чуждестранния компетентен орган. В случай на необходимост от спешно провеждане на 49 неотложни действия, свързани с евентуалното съдържание на изискваните трафични данни, евентуално забавяне в произнасяне от органа по чл. 251з ЗЕС може да окаже негативен ефект върху действията на съответния чуждестранен орган, насочени към реализирането на ефективно наказателно преследване. С оглед описаната по-горе практика са били създадени условия заявителя по чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС да сезира оправомощените съдии многократно с едно и също искане, докато получи желаното разрешение. 7) Констатирани са случаи, при които органът по чл. 251з ЗЕС се е произнасял със съдебен акт, с който е оставял без разглеждане постъпилото искане на заявителя по чл. 251 в ЗЕС, каквато процедура на произнасяне законодателят не е предвидил в ЗЕС. Органът по чл. 251з ЗЕС следва да се произнесе или с разпореждане, с което да даде разрешение за предоставяне на трафичните данни или да постанови отказ. В акт, с който искането се оставя без разглеждане, се създава правна несигурност у заявителя и той е поставен в ситуация, при която не може да прецени дали може да сезира отново същия орган след отстраняване на нарушения или тази възможност е преклудирана. Подобно произнасяне не само не е регламентирано в закона, но и предвид характера на производството по чл. 251з ЗЕС рефлектира негативно в отношенията между органа по чл. 251 в ЗЕС и неговите чуждестранни партньори по линия на международно оперативно сътрудничество. Пример за това са наказателно частни дела №№> ЗЕС 108/2015 г. и ЗЕС 110/2015 г.

8) В периода до 17.08.2015 г. е бил занижен  контролът от страна на оправомощените съдии във връзка с разпоредбата на чл. 251ж, ал. 2 ЗЕС. Същите, като орган по чл. 251з ЗЕС, не са упражнявали контрол за изпълнението на задълженията, които органът по чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС има съгласно чл. 251ж, ал. 2 ЗЕС, а именно да изпраща своевременно на съда, който е дал разрешението, протокол, удостоверяващ унищожаване на 50 ненужната информация. Оправомощените съдии не са изисквали да се докладват протоколите по чл. 251ж, ал. 2 ЗЕС, поради което голяма част от тези протоколи не са били изпращани от заявителите по чл. 251 в ЗЕС. Липсата на съдебен контрол върху унищожаването на ненужната информация е създало условия за заявителите, в случаите на недобросъвестност от тяхна страна да ползват придобити трафични данни, извън целите по чл. 251з ЗЕС, респективно извън целите на по чл. 251, ал. 2 ЗЕС (обявен за противоконституционен). Била е създадена възможност за заявителите да събират трафични данни за нуждите на производства, които се провеждат на територията на Република България, а не да послужат за разследване на чуждестранен компетентен разследващ орган. 9) Констатиран е случай, при който оправомощен съдия от Софийски районен съд е постановил разпореждане, с което е оставил без разглеждане искане на заявител по чл. 251 в ЗЕС, прекратил е образуваното дело пред Софийски районен съд и го е изпратил по компетентност на Председателя на Софийски градски съд за произнасяне. Във връзка с произнасянето по случая се установи, че обичайна практика в подобни случаи е да се повдига спор за подсъдност между различни районни съдилища, който спор да се отнася за решаване до ВКС. Установи се, че ВКС е приел за допустимо произнасяне по същество на повдигнатия спор и със свои актове е определял съответния местно и родово компетентен съд. В своята практика СГС е приел, че в този, и в други подобни случаи, е неприложима нормата на чл. 42, ал. 2 НПК за прекратяване на делото и повдигане на спор за подсъдност по реда на чл. 44 НПК пред Върховния касационен съд, с оглед определяне на родовата компетентност за съответния съд. Недопустимо е провеждане на производство по чл. 44, ал. 1 НПК в хипотезите по ЗЕС, а също така и в хипотезите по ЗСРС. От една страна това е така, защото ЗЕС в своите разпоредби не предвижда изрично препращане за неуредените в него въпроси към НПК. Това решение на законодателя не може да се 51 преценява като случаен пропуск, който следва да се отстранява чрез тълкуване по аналогия. Предназначението на информацията по ЗЕС и ЗСРС, свързана с разкриването на точно определен кръг престъпления, определя и възприетия от законодателя подход да регламентира два възможни изхода в производството пред органа, който е оправомощен да се произнесе по едно депозирано искане от страна на заявител – да уважи искането или да постанови отказ. В това отношение законодателят последователно е съобразил специфичната цел на оперативните дела, при които реализацията е възможна само, ако нужната информация бъде предоставена своевременно и бъде опазена нейната тайна. Обичайно срокът, в който може да се ползва информацията, която се събира по ЗЕС и ЗСРС, е кратък, а има и случай, при които, ако тази информация не се обработи в реално време, тя няма и никаква стойност. Информацията по оперативни дела обичайно следва да послужи в изключително кратки срокове, несъотносими с продължителността на сроковете, в които се развива едно производство по чл. 44, ал. 1 НПК. Ето защо е недопустимо в производствата по ЗЕС и ЗСРС да се отделя процесуално време за решаване на спорове за подсъдност, което може да отнеме езин по- продължителен период от време, дори и месеци. В една такава процедура възниква реална опасност от заличаване, манипулиране, унищожаване и разпространение на съответната информация. В повечето случай тази информация е необходима на заявителя с цел да се предотврати или да се разкрие престъпление, което се извършва в реално време, поради което и осъществяването на тази цел ще бъде осуетено с висока степен на риск при забавено произнасяне от компетентния съд. Аргумент в подкрепа на становището, че не следва да се провежда процедура по чл. 44, ал. 1 НПК е и обстоятелството, че съдебния акт постановен по чл. 251г, ал. 1 и ал. 2 ЗЕС, както и чл. 251з, ал. 2 ЗЕС и чл. 15, ал. 1 ЗСРС няма сила на присъдено нещо, като в случай на отказ, за 52 заявителя е налице възможността да депозира ново искане съобразно желанието си да получи конкретна информация по ЗЕС или по ЗСРС. В конкретният случай се касае за производства със специфичен характер, резултатът от които се вписва в специално водените регистри, които не са публични. Това обстоятелство, на свой ред, определя и невъзможността за компетентния съд да предоставя станалите му известни данни на други лица независимо, че същите са магистрати от по-горна съдебна инстанция. Обсъжданото производство по ЗЕС касае едно определено специфично производство, в което участват определен кръг лица, предвид специфична информация, която е предмет на произнасяне и достъпът до която е строго ограничен, с оглед преследваната цел от заявителя, която е свързана с необходимостта от бързина при нейното събиране, както и от необходимостта за опазване на същата в рамките на провежданото разследване. Именно тези предпоставки не предопределят възможността за развитие на едно същинско състезателно производство, с участие на допълнителни страни в него, които изначално са изключени от същото по силата на разпоредбите на чл. 251г, ал. 1, ал. 2 и чл. 251з, ал. 2 ЗЕС. Така изложеното по-горе е относимо към едно подобно производство, което би се развило по чл. 44, ал. 1 НПК и за определяне на местната компетентност по ЗСРС, което е абсолютно недопустимо. Ако се инициира такова производство, на първо място, биха се нарушили онези разпоредби, които определят строго специфичния кръг от лица – Председател и оправомощен заместник-председател към съответния съд, които могат да разгледат исканията по ЗЕС и ЗСРС и които ех lege имат достъп до тази информация само и единствено, ако са сезирани от съответния заявител. По този начин се нарушават и разпоредбите на чл. 39, ал. 3, т. 4 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), тъй като исканията на заявителите представляват писмени документи с ниво на достъп на класифицирана информация, по-високо от посоченото в чл. 39, ал. 3, т. 4 53 ЗЗКИ – „необходимост да се знае”, което отново изключва възможността други лица магистрати (съдии и прокурори) от по-висша инстанция да провеждат съдопроизводствени действия, да дават писмени становища, като по този начин възприемат класифицирана информация, която по силата на закона не следва да бъде тяхно достояние. Ако се повдигне препирня за подсъдност би се подменила специфичната цел на закона в посочените хипотези, която е свързана с лимитивното очертаване на кръга лица, които имат правото да се произнасят по исканията на заявителите, с които се цели да се ограничи временно личната неприкосновеност на едно лице, с оглед предприети срещу него действия по разследване.

ТРЕТА ЧАСТ

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА НА СГС ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ГОРЕ НАРУШЕНИЯ ПО ЗСРС И ЗЕС ОТ МЕСЕЦ АВГУСТ 2015 г.

След месец август 2015 г., когато със заповед на Председателя на СГС е оправомощена съдия Даниела Борисова да разглежда и се произнася по исканията на заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС и чл. 251з ЗЕС (като месец февруари 2016 г. оправомощен съдия е и съдия Мина Мумджиева), е извършена реорганизация в деловодната работата на отдел „Защита на класифицираната информация“. Изпълняват се новите изисквания, поставени от оправомощения съдия Даниела Борисова, към работата на определените деловодители, които са определени да приемат, обработват и връщат исканията на заявителите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, чл. 173, ал. 1 НПК и чл. 251з ЗЕС, ведно с материалите към тях. С оглед дадени от Висшия съдебен съвет указания, според които следва да бъдат прекратени трудовите правоотношения с всички служители в съдебната власт, които са навършили пенсионна възраст, на 04.12.2015 г. е прекратено трудовото 54 правоотношение със служителя по Сигурността на информацията – Валери Данов, и от 07.12.2015 г. е назначен с трудов договор нов служител по Сигурността на информацията. С оглед предприемането на ефективни мерки за контрол и организация в отдел „Защита на класифицираната информация“ на Софийски градски съд, от месец август 2015 г. исканията на заявителите по ЗЕС се образуват в наказателно частни дела, като на същите се поставят два печата с данни за входящ номер и номер на дело, а делата се описват в описна книга последователно. По образуваните наказателно частни дела се прилага 2-ри екземпляр от исканията на заявителя, които се съхраняват. При разглеждане на исканията на заявителите по чл. 13 ЗСРС за даване на разрешения за използване на специално разузнавателно средство, и с оглед горепосочените нарушения, допуснати в процедурите по ЗСРС и ЗЕС, от средата на месец август 2015 г. са предприети множество ефективни мерки и са въведени специфични изисквания в СГС, насочени към постигане целите на ЗСРС и ЗЕС. Завишен е контролът към заявителите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и по чл. 251 в ЗЕС при изготвяне на техните искания, като в тази насока се изисква същите да бъдат мотивирани съгласно чл. 14 ЗСРС, чл. 173, ал. 2 НПК и чл. 251в, ал. 3 ЗЕС. Във всички случаи, независимо дали се касае за заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС или заявител по чл. 173, ал. 1 НПК, е поставено изискване за предоставяне на всички материали по делото, въз основа на които се основават исканията съгласно чл. 15, ал. 2 ЗСРС и чл. 174, ал. 4 НПК. В практиката си оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, не само изискват всички материали по делото, но и проверяват същите за съответствие с изложените твърдения в мотивите на искането. Актовете на оправомощените съдии по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, както при дадено разпореждане, с което се разрешава/отказва използване на специално разузнавателно средство, така и при дадено разрешение/отказ за 55 получаване на данните по ЗЕС, са подробно мотивирани. Оправомощените съдии извършват проверка за компетентност на заявителя чл. 13, ал. 1 ЗСРС и по чл. 173, ал. 1 НПК, както и проверка за местната и родова компетентност на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС и чл. 174, ал. 1 НПК. Въведен е контрол чрез извършване на служебна справка в деловодството на отдел „Защита на класифицираната информация” за факта на прилагани до момента специални разузнавателни средства спрямо лица по чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗСРС и по чл. 173, ал. 2, т. 3, и ал. 5 НПК, както и по отношение на комуникаторите, помещенията, обекти и други, за срока на тяхното прилагане, ако е имало такова. Актовете на оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС и чл. 174, ал. 1 НПК, са подробно мотивирани, независимо дали се постановява разпореждане, с което се дава разрешение или се отказва използване на специално разузнавателно средство. В мотивите на своите съдебни актове, оправомощените съдии по чл. 15, ал. 1 ЗСРС и чл. 251з ЗЕС извършват проверка за изискуемите от закона реквизити към искането на заявителя по чл. 14, ал. 1 ЗСРС и чл. 173, ал. 2 НПК, които следва да съдържат исканията на заявителите и се излагат аргументи за резултата от тази проверка. Извършва се проверка за обстоятелствата по чл. 3, ал. 1 ЗСРС и чл. 172, ал. 2 НПК, а именно дали престъплението, за което се отнася искането на заявителя, е сред изрично изброените такива и дали е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Извършва се проверка на описаните в мотивите на искането факти и обстоятелства, а именно дали осъществяват състав на престъпление, който заявителя твърди, че се разследва. Представените материали по делото се проверяват от оправомощените съдии, като детайлно се проучва всеки един представен им писмен документ. Проверката обхваща въпроса дали материалите по делото подкрепят мотивите в искането, дали от тях се извличат достатъчно данни за съпричастността на лицето по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСРС и чл. 173, ал. 2, т. 3 НПК към описаното престъпление и дали 56 индивидуализацията на комуникаторите и обектите в материалите по делото съответства на тяхната индивидуализация в мотивите на искането. Извършва се проверка за наличието на доказателства за съществуваща връзка на посоченото в искането лице по чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗСРС и чл. 173, ал. 2, т. 3 и ал. 5 НПК с комуникаторите, помещенията, обектите и други, за които в искането се твърди, че се ползват от това лице и по отношение на които се иска прилагане на определени оперативни способи. Изисква се проверка за наличието на доказателства за собственост на комуникаторите, помещенията, обекти и други ползвани от лицето по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСРС или по чл. 173, ал. 2, т. 3 НПК. Същите са изискванията и за лице по чл. 12, ал. 2 ЗСРС и чл. 173, ал. 5 НПК. В процеса на проверка на изложените по-горе обстоятелства се дава оценка и за това, кои материали по делото са относими към мотивите на искането и дали чрез тях се обосновава наличието на изключителни трудности по смисъла на чл. 3, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 7 ЗСРС и чл. 172, ал. 2 НПК. Завишен е контролът към структурите по чл. 20 ЗСРС и заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС във връзка с унищожаване на информацията, която няма да бъде използвана за нуждите на провежданото разследване и за един бъдещ наказателен процес. От заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС се изисква да прилагат съответните протоколи за унищожаване на ненужната информация. По този начин е преустановена незаконосъобразната практика, която е прилагана до месец август 2015 г., а именно оправомощеният съдия да се подписва върху предварително изготвено разпореждане от страна на заявителя по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС за унищожаване на ненужната информация. От месец август 2015 г. органът по чл. 174, ал. 1 НПК издава свои мотивирани разпореждания за унищожаване на ненужната информация, при спазване на разпоредбата на чл. 175, ал. 7, изр. 2 (предишна ал. 6) НПК. Изисква се подробно индивидуализиране на ненужната информация 57 в съответното предложение на заявителя по чл. 173, ал. 1 НПК. В самото разпореждане на органа по чл. 174, ал. 1 НПК се индивидуализира ненужната информация, като се посочват нейните регистрационни данни, както и вида на носителя на информация. Едва след осъществяване на посочения контрол, органа по чл. 174, ал. 1 НПК издава мотивирано разпореждане, с което разрешава/отказва унищожаване на информацията. По този начин е преустановена порочната и незаконосъобразна практика да се унищожава информация, която не е индивидуализирана от страна на заявителя по чл. 173, ал. 1 НПК. Така се възпрепятства възможността, след като вече веднъж е индивидуализирана информацията, която се иска да бъде унищожена и за която вече дадено разрешение за унищожаване от органа по чл. 174, ал. 1 НПК, същата да се ползва незаконосъобразно и недобросъвестно от заявителя в един последващ момент. Завишен е контролът към заявителите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и чл. 173, ал. 1 НПК при изготвяне на докладите им по чл. 29, ал. 7 ЗСРС, като се изисква същите да бъдат мотивирани. Относно съдържанието на доклада се изисква да включва информация по следните въпроси: кои от разрешените оперативни способи са прилагани при използване на разрешеното специално разузнавателно средство; в случай на прилагане на част от разрешените оперативни способи, какви са причините, поради които не са прилагани някои от тях; да съдържа данни, каква е била целта на искането за използване на специално разузнавателно средство и дали целите са постигнати при прилагане на разрешените оперативни способи; анализ на придобитата информация при използване на специално разузнавателно средство, с оглед прилаганите оперативни способи, който е относим към въпроса дали е постигната целта при използване на разрешеното специално разузнавателно средство; анализ, относим към основанието за прекратяване използването на специално разузнавателно средство; информация дали са прекратени всички или само някои от 58 оперативните способи, за които е дадено разрешение от органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС; дали са изготвени веществени доказателствени средства и на какво основание; да се приложат заверени ксерокопия от протоколите за унищожаване на информацията по чл. 31, ал. 3 и ал. 4 ЗСРС, която е придобита в резултат на използвано специално разузнавателно средство и която няма да бъде използвана; има ли планирани мероприятия вследствие използваното специално разузнавателно средство, с оглед на разрешените оперативни способи; дали са потвърдени първоначално постъпилите данни, послужили на заявителя по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС, като основание за изготвяне на искането по чл. 14 ЗСРС/чл. 173, ал. 1 НПК до органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, респективно по чл. 174, ал. 1 НПК; дали е образувано досъдебно производство и по описа на кой орган. Завишен е контролът към деловодното оформяне на наказателно частните дела, които са образуват във връзка с исканията, постъпващи от заявителите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и по чл. 173, ал. 1 НПК. Всички образувани наказателно частни дела се оформят съобразно изискванията на Правилника за администрация на съдилищата, писмените материали, които се съдържат в тях, се класират, подреждат, номерират и описват с оглед тяхното съдържание, за което се изготвя опис. С цел стриктното спазване на специфичната нормативна уредба за работа в отдел „Защита на класифицираната информация” и подобряване организацията на работа с класифицирана информация, в СГС са предприети множество мерки по осигуряване на физическата сигурност на деловодното помещение, в което се помещава регистратурата. В тази връзка са извършени ремонт и профилактика на сигнално-охранителната техника и системата за видеонаблюдение, както и на достъпа до помещението, в което се помещава отдел „Защита на класифицираната информация”. Въведен е специален режим за съхранение на ключовете и шифровите комбинации на защитените каси и сейфове на Софийски 59 градски съд, за което е издадена съответна заповед на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов. Създаден е регламент за достъп до отдел „Защита на класифицираната информация”. Определени са длъжностните лица – деловодители, които да обработват постъпващите документи и писмени материали, свързани с депозираните искания от страна на заявителите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, по чл. 173, ал. 1 НПК и по чл. 251з ЗЕС. В хода на извършваната реорганизация на работа в отдел „Защита на класифицираната информация” е установено, че от 1997 г., когато е влязъл в сила Закона за специалните разузнавателни средства, не е извършвана инвентаризация на съхраняваните в Софийски градски съд веществени доказателствени средства. В тази връзка, и с цел инвентаризацията на веществените доказателствени средства, които се съхраняват в специално обособени каси, и въз основа на Заповед 4578/03.12.2015 г. и Заповед 277/28.01.2016 г. на Председателя на СГС съдия Калоян Топалов, е разпоредена пълна проверка и инвентаризация на същите. Изготвен е опис на съхраняваните веществени доказателствени средства и е определен служител от отдел „Защита на класифицираната информация”, който да води отчета на същите, както и да актуализира техния опис, съобразно поредността на постъпването им от структурите по чл. 20 ЗСРС. Актуализиран е и списъкът на длъжностите и задачите в Софийски градски съд, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, както и до информацията, представляваща държавна тайна. В тази връзка, през месец декември 2015 г. и месец януари 2016г., в Националния институт на правосъдието, е организирано обучение на съдиите от Софийски градски съд на тема „Защита на класифицираната информация в съдебната система“. Организирано е и е проведено обучение на същата тема на съдебни заседатели и на съдебните секретари при Софийски градски съд. 60 През месец август 2015 г. е извършено пълно преформатиране и преинсталиране на сървърите и компютрите в Софийски градски съд, с цел постигане на по-висока степен на защита на съхраняваната класифицирана информация, отстраняване на евентуален зловреден софтуер и предотвратяване на възможностите за нерегламентиран достъп в отдел „Защита на класифицираната информация”. Компютрите в отдела са изолирани от общата деловодна система на съда и от глобалната мрежа. През месец декември 2015 г. в отдел „Защита на класифицираната информация” са въведени допълнителни хардуерни и софтуерни политики за сигурност, с цел предотвратяване на евентуален нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Във връзка с извършена планова проверка от Държавна агенция „Национална сигурност” на отдел „Защита на класифицираната информация”, която приключи през месец септември 2015 г., са дадени препоръки. Предвид същите от оправомощения съдия, определен да подпомага Председателя на Софийски градски съд при контрола и организацията на Регистратура „Класифицирана информация” и от Служителя по сигурността на информацията, който е назначен на 07.12.2015 г., са предприети адекватни мерки за обезпечаване на сигурността и отчетността при работата с документи, представляващи класифицирана информация. Оптимизирани са контактите със съответните институции във връзка с дейността специфичната дейност на отдел „Защита на класифицираната информация”, а именно – Комисия за защита на класифицираната информация и Държавна агенция „Национална сигурност”. Във връзка с наложените след месец август 2015 г. нови изисквания към заявителите по чл. 13 ЗСРС и заявителите по чл. 251з ЗЕС са проведени 3 (три) работни срещи, инициирани от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” – Димитър Георгиев и 61 Директора на Главна Дирекция „Национална полиция” – Христо Терзийски. На срещите присъстваха оправомощените съдии от Председателя на съда да разглеждат депозираните искания по ЗСРС, с цел постановяване на разпореждане за даване на разрешение/отказ за използване на специално разузнавателно средство и предоставяне на данните по чл. 2516 ЗЕС – съдия Даниела Борисова и съдия Мина Мумджиева, както и представители на органите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС и чл. 251з ЗЕС. На трите работни срещи бяха поканени и присъстваха Председателят на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (ККССПИСРСДДЗЕС) към Народното събрание на Република България – Димитър Лазаров и двама експерти от същата комисия, както и заместник- председателя на НБКСРС – Георги Гатев и четирима експерти от същата институция. Първата работна среща е проведена на 26.01.2016 г., а втората – на 27.01.2016 г. И на двете срещи са присъствали представители на ДАНС, СДВР, ГД „НП”, като са обсъждани проблеми по приложение на разпоредбите на ЗСРС. Третата среща е проведена на 24.03.2016 г. с представители на ГД „БОП” и ГД „НП”, кат осъщата е свързана с обсъждане на проблеми по приложение на разпоредбите на ЗЕС. На нея е присъствал и представител на Дирекция “Международно оперативно ‘ сътрудничество” МВР, както и представители на ККССПИСРСДДЗЕС към Народното събрание. През 2016 г. е извършена проверка на отдел „Защита на класифицираната информация” на Софийски градски съд от страна на НБКСРС, във връзка с постъпилите през 2015 г. искания от заявителите за даване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство, както и във връзка с постановените разпореждания, с които са 62 дадени разрешения за използване на специални разузнавателни средства или са постановени откази от страна на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, а именно оправомощен съдия от СГС. През 2016 г. е извършена проверка на отдел „Защита на класифицираната информация” на Софийски градски съд от страна на ККССПИСРСДЦЗЕС към Народното събрание във връзка с постъпилите искания от заявителите за даване на разрешение за придобиване на данните по чл. 2516, ал. 1 ЗЕС, както и във връзка с постановените разпореждания, с които са дадени разрешения за придобиване на данните по чл. 2516, ал. 1 ЗЕС или са постановени откази от страна на органа по чл. 251з ЗЕС, а именно оправомощен съдия от СГС. С писма изходящ №№ 937 и 938 от 02.08.2016 г. на Председателя на СГС е поискано от председателя на НБКСРС и от председателя ККССПИСРСДЦЗЕС към Народното събрание да бъдат предоставени докладите, съдържащи резултатите от извършените проверки по ЗСРС и ЗЕС, с цел подобряване работата на съда, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, чл. 173, ал. 1 НПК и чл. 251з ЗЕС. До 10.11.2016 г. докладите не са предоставени. С писмо изходящ № 1210 от 10.11.2016 г. на Председателя на СГС повторно е поискано да бъдат предоставени изготвените доклади за проверката по ЗСРС за 2015 г. от председателя на НБКСРС и за проверката по ЗЕС за 2015 г. от председателя ККССПИСРСДЦЗЕС към Народното събрание, с цел подобряване на дейността в СГС.

Независимо от това на Председателя на СГС не е представен доклад за извършената проверка по ЗЕС от ККССПИСРСДЦЗЕС към Народното събрание, а с писмо изходящ № ПГ-639-00-75 от 01.12.2016 г. на ККССПИСРСДЦЗЕС към Народното събрание, Председателят на СГС е уведомен, че годишният доклад е качен на страницата на Народното събрание. 63 От НБКСРС е изпратено писмено уведомление с per. № ИК-390 от 22.11.2016 г., съдържащо статистически данни за проверката по ЗСРС. От посоченото писмо на председателя на НБКСРС не може да се установи, дали са допуснати или не са допуснати нарушения във връзка с депозираните искания от страна на заявителите по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС и съответно постановените разпореждания от страна на органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, с които е дадено разрешение или отказ за използване на специално разузнавателно средство. Не са изложени конкретни данни във връзка с резултатите от извършената проверка, поради което и въз основа на него Софийски градски съд не би могъл да предприеме и други извън описаните по-горе конкретни мерки, възприети от оправомощените съдии в СГС за подобряване организацията на работа в отдел „Защита на класифицираната информация”, както и по отношение качеството на съдебния контрол в дейността по използване на специални разузнавателни средства. В изпълнение на Заповед № 1829 от 27.05.2016 г. и Заповед № 1831 от 30.05.2016 г. на Председателя на Софийски градски съд е извършена проверка на образуваните дела в отдел „Защита на класифицираната информация”. При проверката на наказателните частни дела, които са образувани във връзка с постъпили искания по ЗСРС и по ЗЕС, са констатирани 4 (четири) случая, за които, с писмо с изходящ № 10 от 10.11.2016 г., са били сигнализирани компетентните органи – НБКСРС и ККССПИСРСДЦЗЕС към Народното събрание с молба за извършване на съвместна проверка, с изразено становище, че резултатът от такава проверка на един съвместен екип на двете институции ще бъде от полза за подобряване работата в СГС и други органи, чиято дейност засяга правосъдието. 64 До настоящия момент не е получен отговор от председателя на ККССПИСРСДДЗЕС към Народното събрание във връзка с изпратения от Председателя на СГС сигнал за проверка с изходящ № 10 от 10.11.2016 г. На 26.01.2017 г. е получен отговор от председателя на НБКСРС във връзка със сигнал изходящ № 10 от 10.11.2016 г. От съдържанието на отговора се установява, че е констатирано нарушение по точки 3 и 4 от случаите, описани в сигнала. По точка 2 на отговора се твърди липса на компетентност за НБКСРС. По точка 1 не може да се установи дали се констатира извършено нарушение или се констатира категорично липсата на извършено нарушение от лицата, които са издали съответните разпореждания. Въпреки това, в отговора по случая, описан по точка 1 от сигнала на Председателя на СГС, се констатира лоша координация и взаимодействие между органа по чл. 173, ал. 1 НПК и органа по чл. 174, ал. 1 НПК. Във връзка с констатираните нарушения НБКСРС е взело решение, на основание чл. 34е, ал. 5 ЗСРС, да уведоми Главния прокурор на Република България за преценка по компетентност дали са извършени престъпление по чл. 284в НК.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дейността на оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, на които е възложено да контролират използването на специални разузнавателни средства, и като орган по чл. 251з, ал. 2 ЗЕС – по предоставяне на трафични данни, е от изключително съществено значение за функционирането на гражданското общество и правовата държава. Това е така поради спецификата на изключителните способи по ЗСРС, която се отличава с драстично ограничаване правната сфера на лицата спрямо, 65 които те се прилагат. Липсата на ефективен съдебен контрол може да засегне необосновано основни права на гражданите, като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. В тази връзка липсата на ефективен съдебен контрол, който да е действителен и реален, може да доведе до неправомерно използване на трафични данни, както и да създаде условия за недобросъвестно използване на събрана чрез специални разузнавателни средства информация, включително за цели извън посочените в закона. Не по-малка е отговорността и в случаи на необоснован отказ да се издаде разпореждане за използване на специални разузнавателни средства и разпореждане, с което се разрешава предоставяне на трафични данни, въпреки наличие на законови основания за това, особено в случаите на чл. 18 ЗСРС, които се съпътстват с неизбежно унищожаване на събрана вече информация, която евентуално би могла да послужи за постигне на целите на закона, а именно да се разкрие фактът на извършено тежко умишлено престъпление и неговият автор. Спецификата на необоснования отказ, свързан с унищожаване на събрана вече информация в случаите на чл. 18 ЗСРС, може да доведе до необратими последици за правосъдието, тъй като естеството на тази информация изключва възможността за повторното й събиране. За това в своята дейност оправомощените съдии следва да положат всички необходими усилия изключителните способи, предвидени в ЗСРС, да се прилагат законосъобразно и само и единствено в ползва на правосъдието. Отделно от това, последващият съдебен контрол следва да обезпечи спазването на всички процедури, свързани с унищожаване на ненужна информация, така че заявителите да документират своята дейност и да носят своята отговорност за изпълнение на задължения си. Ето защо усилията на оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, следва да бъдат подкрепени чрез ефективен контрол от страна на 66 ККССПИСРСДЦЗЕС към Народното събрание и НБКСРС. Корективната функция на докладите на контролните органи може своевременно да допринесе за предотвратяване на евентуално създадени порочни практики в дейността по прилагане на специални разузнавателни средства, в дейността, свързана с предоставяне на трафични данни, както и да изиграе превантивна роля за недопускане на нарушения на закона. Изключителна е отговорността и на законодателя чрез съответните експертни групи да анализира резултатите от използване на специални разузнавателни средства, като установи дали липсата на постигнат резултат в някои случаи, не се дължи на неудачно законодателно решение. В тази насока и до ден днешен буди недоумение фактът, защо в разпоредбите на чл. 173, ал. 5 НПК и на чл. 12, ал. 3 ЗСРС не е предвидена възможността да се използва специално разузнавателно средство спрямо свидетел, който е дал съгласието си за това, при разследване на тежки умишлени престъпления, като тези по чл. 115 и следващите квалифицирани състави на престъплението „убийство”. Интересът на обществото да бъде разкрито престъпление, което засяга човешкия живот, като висша ценност, е не по-малък от случаите, които са изброени в действащата редакция на посочените по-горе разпоредби. Изключителна е отговорността и на законодателя чрез съответните експертни групи да регулира въпросите, свързани с приложението на чл. 177, ал. 3 НПК. В съдебната практика се наблюдават случаи, при които са събрани значими данни в резултат на законосъобразно разрешено и използвано специално разузнавателно средство по оперативно дело с оглед разследването на тежко умишлено престъпление от изрично изброените в чл. 3, ал. 1 ЗСРС, но в последствие не могат да бъдат използвани поради изменение на правната квалификация в досъдебното или съдебното производство, която засяга тежестта на обвинението и води до нова правна квалификация извън случаите на чл. 172, ал. 2 НПК. В тази хипотеза 67 законодателят не се е произнесъл дали, кога и по какъв ред следва да бъде унищожена събраната информация, която не може да бъде ползвана съгласно чл. 177, ал. 3 НПК. В посочената хипотеза могат да възникнат и допълнителни усложнения, както следва: в случай, в който е предявено обвинение за повече от едно извършени деяния от конкретно лице, но изменението на обвинението не засяга всяко едно от деянията, макар събраната информация да е относима за всяко едно от тях, следва ли в този случай информацията да се унищожава частично и кой е органът, който следва да извърши преценката за това; в случай на законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства по факти, които впоследствие се инкорпорират в по-голяма по обем фактическа обстановка, могат ли да се използват събраните данни за доказване на престъпление/я, чиито фактически състав излиза частично извън рамките на първоначалните факти и обстоятелства по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС. Изключителна е отговорността на законодателя да обезпечи спазването на принципа за взаимодействие и контрол между различни органи, които са ангажирани с дейността по разкриване на престъпления, и структурата по чл. 20 ЗСРС. Съгласно действащите в момента разпоредби в ЗСРС, преценката за стойността на събраната информация, с оглед разкриване и предотвратяване на тежко умишлено престъпление, е на органите по чл. 13 ЗСРС и чл. 173, ал. 1 НПК. Подценено е значението на структурата на чл. 20 ЗСРС, която е пряко ангажирана със събиране на първичната информация, чрез разрешените за прилагане оперативни способи в срока на използване на специално разузнавателно средство. На този етап липсва адекватно законодателно решение, с което да се даде възможност на структурата по чл. 20 ЗСРС да сигнал да сигнализира по определен ред пред съответен контролен орган или органа по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, дал разрешение, за евентуално събрана значима информация, за която въпреки това се иска унищожаване от органа по чл. 13 ЗСРС и чл. 173, ал. 1 НПК. 68 В заключение на изложеното по-горе може да се каже, че постигането на целите по НПК, ЗСРС и ЗЕС следва да бъде подчинено на принципите на независимост, добросъвестност и взаимодействие между всички органи, които са ангажирани с регулацията, правоприлагането, изпълнението и контрола върху дейността по използване на специални разузнавателни средства и по предоставяне на трафични данни.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

ДАНИЕЛА БОРИСОВА, МИНА МУМДЖИЕВА

About De Fakto

Проверете също

Внесен проект: До 12 години затвор за кибератака срещу НАП и други „критични инфраструктури“

Дадената миналата година заявка от вицепремиера Марияна Николова при поемането на шефството над Съвета за …

Прокуратурата в Разлог се самосезира за незаконна сеч на 983 дървета

Районна прокуратура – Разлог се е самосезирала по данни за извършена незаконна сеч на дървета …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.