Последни новини
Home / Законът / Доклад на БХК за 2016 -а: Съдебната реформа в застой, корупцията – безнаказана, във ВСС – антагонизъм

Доклад на БХК за 2016 -а: Съдебната реформа в застой, корупцията – безнаказана, във ВСС – антагонизъм

Defakto.bg

Българският Хелзински комитет оповести годишния си доклада за спазването на човешките права в България през 2016 г . Документът е обемен, аналитичен, а коментарите в него –  подплатени с факти.Докладът е изготвен в резултат на мониторингова дейност на БХК по проекти, изпълнявани с подкрепата на Институт „Отворено общество“, Будапеща, Фондация „Оук“, Програмата за подкрепа на НПО по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Върховния комисариат за бежанците на ООН.
В 15 самостоятелни глави в документа е анализирано  правото на живот, защита от изтезания,  нечовешко и унизително отнасяне, правото на лична свобода и сигурност,  правото на зачитане на личния и семейния живот, неприкосновенност на жилището и кореспонденцията, публичното подстрекателство към омраза, насилие и дискриминация на расова и етническа основа, правото на справедлив процес и независим съд и пр.

Като цяло екипът на БХК отбелязва: “ Застой на  реформата на съдебната власт и особено на прокуратурата. Свободата на изразяване продължи да се срива, обобщава ръководителят на комитета Петър Кънев. “ Как-
то и в предходни години, корупцията разяждаше почти всички сфери на обществения живот и оставаше безнаказана“, е друг извод в документа.

Предлагаме извадка от доклада за състоянието през 2016 -а на независимата съдебна власт:

 През 2016 г. бяха приети положителни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), следващи от Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа и от направените изменения в Конституцията. Въведе се обособяване на две колегии във Висшия съдебен съвет (ВСС) – съдийска и прокурорска, всяка от които да решава самостоятелно кариерните и дисциплинарните въпроси, съответно за съдиите и за прокурорите. Приети бяха и гаранции за по-голяма публичност на дейността на ВСС – онлайн излъчване на заседанията му, явно гласуване на решенията му и изрично задължение за тяхното мотивиране, скрепено със санкционна възможност за отмяната им на това основание. По отношение избора на членовете на ВСС от магистратската квота се въведеправилото „един съдия – един глас“, като отпаднаха делегатските събрания, опосредстващи волята на магистратите и отразяващи изкривено в полза на статуквото разпределение на влиянието в съдебната система. Предвидиха се атестационни комисии към ВСС с участието на магистрати.

В ЗСВ бяха въведени и елементи на съдийско самоуправление, изразяващи се в правомощия на общите събрания на съдиите да номинират кандидати за председатели на съдилища, да изслушват кандидати за заместник-председатели, да формират становища по управлението на съда.  Тези промени целяха да се ограничи възможността за въздействие върху съдиите от страна на председателите на съдили ща, а оттам и на възможността за влияние върху съдиите на външни за съдебната система фактори, за каквито председателите на съдилища са  проводник. Приеха се и разпоредби за подобряване на процеса по атестиране и кариерно израстване. Въведоха се ограничения в силно критикувания институт на командироването, използван от ръководи- телите на съдилища (в критичен дял от случаите) като средство за заобикаляне на конкурсното начало.

Предвидиха се мерки, насочени към  подобряване на стандарта за справедлив дисциплинарен процес – изключи се възможността членовете на ВСС да участват в дисциплинарно производство едновременно в качеството на предложители за образуване на производството и в качеството на налагащи дисциплинарно наказание.

В негативен план следва да се отчете, че доколкото измененията в ЗСВ бяха изначално ограничени в определени аспекти от предхождащите ги промени в Конституцията, с тези законодателни изменения не се постигна утвърденият стандарт за независимост на съдебната властв частност изискването за свобода от политическо влияние на органа, администриращ системата, т.е. ВСС.

На следващо място, съдийската колегия на ВСС, също в отклонение от този стандарт, се формира, без мнозинство да имат съдиите, избрани от съдии.

Продължителният мандат на ВСС, съчетан със статута му на орган, чиито членове се откъсват от работата си, създава предпоставки за трайно прекъсване на връзката на членовете му с реалните проблеми на магистратските общности, утвърждаване на непочтени практики и в резултат – неефективност. Наред с това тези дадености демотивират съдиите и прокурорите, които имат добри качества и поради тях се осъществяват успешно като професионалисти, да се кандидатират за членове на ВСС.  Това създава предпоставки за отрицателен подбор.

Важно отрицателно развитие е това, че през годината не се състояха същностни реформи в прокуратурата, които да обусловят повишаване на нейната отчетност и ефективност.

Значимо в отрицателен план е изменението на ЗСВ, с което се предвиди новопостъпилите в съсловни организации съдии, прокурори и следователи да декларират членството си в тях пред ВСС и да се води публичен регистър за тези декларации.  Като повод за това изменение народните представители използваха безспорната необходимост от деклариране от страна на магистратите на обстоятелства, които биха ги поставили в положение на несъвместимост.

Народните представители обаче злоупотребиха с това принципно изискване, като тенденциозно го преобърнаха в инструмент за отслабване на критични към статуквото в съдебната система професионални организации, на първо място – Съюза на съдиите в България (ССБ).  Целта на това изменение и ефектът от него бяха да отблъснат от членство в ССБ бъдещите и настоящи негови членове. Изменението приравнява съсловните организации на магистратите на тайни/масонски организции, членството в каквито безспорно следва да се декларира.  За разлика от членството в подобни организации обаче, членството в съсловна организация по определение не би могло да доведе до несъвместимост и поради това декларирането му е безпредметно, а изискването за него е превратно, тъй като не преследва законна цел.

Народни представители изрично заявиха, че мишена на това изменение е ССБ.

Народният представител Й. Цонев, заяви в Народното събрание на 27.07.2016 г.: „Става въпрос директно и конкретно за [ССБ],  който се утрепва да лъже навсякъде, че е съсловна организация на цялото съсловие. [] [Когато изменението влезе в сила] ще видим кой кого представлява и в какво членува. Ние [] сме против това определени съсловни организации да лъжат обществото и посланиците, че представляват цялото съсловие“.

Народният представител Ч. Казак, заявиче „реалният проблем на българската магистратура [са] неправомерните влияния на някои нетайни, а много явни, медийно известни организации, включително с явно финансиране, въпреки че не много ясно си го признават и не са много склонни да го декларират, които оказват огромно влияние и тепърва ще оказват огромно влияние върху управлението на съдебната власт, а именно съсловните организации, особено пък някои от тях“.

Порано, на 29.06.2016 г., народният представител  Казак заяви относно предложените елементи на самоуправление на магистратите: „Вие казвате, че този инструмент създава възможности за самоконтрол. Какъв самоконтрол? Само давате правомощие на общите събрания, тоест на Съюза на съдиите да си го кажем право в очите, да участва вече съвсем явно и открито във всички управленски и кадрови решения в съдебната власт. И след това да се самоконтролира?! Как ще се самоконтролира? Те ще участват, ще номинират, ще изслушват, към тях ще се поемат ангажименти и след това Вие ще очаквате някакъв самоконтрол?! Няма да има самоконтрол. Просто ще бъдат обезличени административните ръководители“.

И членове на ВСС публично атакуваха ССБ.

На 29.02.2016 г. Димитър Узунов заяви: „Съсловните организации стават все поагресивни.

Според мен лично вървят и към насока някаква политиканстват, заиграват се с определени политици или политически партии.  Сложно е“.

На 14.04.2016 г. Галя Георгиева заяви: „Призовавам професионалните организации, найвече Съюза на съдиите [] да не създават пречки за в бъдеще“.

На 21.07.2016 г. Ясен Тодоров говори за „политиката, която се води от една съсловна организация, и тя вече също има елементи на политическа дейност. Директно го казвам Съюзът на съдиите се произнася по много теми в България, които не касаят неговата дейност, а чисто политически въпроси“.

Публичното заклеймяване на ССБ от висши представители на властта закономерно създава опасения у редовите съдии, че членството им в ССБ, като бъде декларирано съгласно спорното изменение на ЗСВ, може да им се отрази неблагприятно в професионален план.

Европей ската магистратска организация, „Европейски магистрати за демокрация и свободи“ (MEDEL) в свое нарочно становище до председателката на НС критикува това изменение в закона, като го определи като „сериозно нарушение на основното право на съдиите и прокурорите свободно да се сдружават в професионални асоциации, което е гарантирано,  от Член 11 от Европейската конвенция за правата на човека“.

MEDEL заяви: „Не само че нечленуващите магистрати ще се принудят да не се присъединяват към никоя професионална асоциация, но и настоящите членове ще се усетят под натиск да напуснат асоциациите, към които са се присъединили“.

В обобщение, през 2016 г. преследването на организираните и мобилизирани за реформи в съдебната система магистрати ескалира до законодателни мерки срещу тяхната членска основа.

 Работата на ВСС през годината – антагонизъм, напрежение, липса на конструктивност

В работата на ВСС през годината не се идентифицират позитивни аспекти. В отрицателен план следва да се отбележат антагонизмът,  напрежението и отсъствието на конструктивен дух сред членовете на

ВСС, които блокираха работата в съдийската колегия. Провалът на конституционната реформа в тази ѝ част – наместо да се осигури превес на представителите на професионалната квота, се постигна паритет между тях и тези на политическата квота – продължава да рефлектира негативно в най-важната част от дейността на кадровия орган.

Решенията за избор на административни ръководители на съдилищата и прокуратурите са белязани от констатираните и досега през годините неубедителност и непрозрачност, отсъствие на легитимни мотиви, пренебрегване на становището на редовите съдии.

Няма промяна и в тенденцията за използване на дисциплинарната отговорност като средство за саморазправа с критичните към статуквото съдии.

Продължи и бездействието на ВСС в случаи, в които бе наложително да проучи публични данни за лоши управленски практики, съмнения за корупция, търговия с влияние, лошо управление на съд, лошо изпълнение на служебни задължения от страна на отделни магистрати. По отношение на последното дейността на ВСС бе избирателна.

ВСС продължи да бездейства и в случаите на провеждана от определени медии агресивна кампания срещу отделни съдилища, съдии и професионални организации. ВСС не реагира на медийната кампания срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС), срещу новоизбраното ръководство на Софийския градски съд, както и срещу отделни съдии и срещу ССБ.

Цялостното отношение на мнозинството от ВСС към реформата на съдебната система, включително реформата на самия ВСС, бе явно негативно.

Не само бе изявена съпротивата им срещу гореспоменатите законодателни изменения, но и последва отказът им да изпълняват част от тези новоприети норми или отявленото им изопачено прилагане в някои случаи.

Очаквайте най-ключовите осъдителни решения срещу България, свързани с правото на справедлив процес, описани в годишния доклад на БХК.

 

About De Fakto

Проверете също

Омбудсманът: Ще стоя до медицинските специалисти, докато бъдат изпълнени справедливите им искания  

    „Ще стоя до медицинските специалисти, докато бъдат изпълнени справедливите им искания. За тях …

Обвиненията срещу Митьо Очите и още 12 внесени в спецсъда

Екстрадираният през февруари от Турция Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите, е предаден на съд. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.