Последни новини
Home / Законът / ВКС тълкува: Кой е длъжен да плаща парното – собственикът или наемателят?

ВКС тълкува: Кой е длъжен да плаща парното – собственикът или наемателят?

Defakto.bg

Противоречията са и семейното жилище след развод

Кой е длъжникът за потребеното парно и към кого съответно трябва да се насочат претенциите при неплащане? Отговор на този въпрос се търси в Тълкувателно дело №2 за 2017 г. на Гражданската колегия на ВКС. Конкретно става дума за случаите, в които имотът е отдаден под наем.

Делото е образувано по предложение на зам.-председателя на ВКС Красимир Влахов заради противоречивата практика, включително на самия върховен съд.

Нееднозначно е решаван и друг казус по „парното“, свързан със семейните жилища, предоставени за ползване на единия съпруг след развод. Тук дилемата е дали трябва да плаща само онзи, който обитава имота и потребява „топлото“ или и половинката, съсобственик на имота?

Ето съобщението на ВКС:

„С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС по въпроса: Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?

Делото е образувано по предложение от заместника на председателя на ВКС и ръководител на Гражданската колегия поради наличието на противоречива практика. Според едното становище потребител на топлинна енергия е винаги собственикът или титулярът на ограниченото вещно право върху имота, като задължението на държателя или ползвателя по заем за послужване за заплащане на консумативите, е към собственика, а не към доставчика (Решение № 504/26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. на ІV гражданско отделение). Обратното становище е застъпено в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ІІІ гражданско отделение, според което потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или на облигационно право на ползване. Този извод е формулиран в контекста на приетата за установена фактическа обстановка по делото, при която ответникът, срещу когото е предявен установителен иск за установяване на вземане на топлопреносното предприятие за доставена топлинна енергия, е наемател на топлоснабдения имот, който не е подал молба за откриване на партида на негово име.

В предложението за образуване на делото е посочено, че противоречията в практиката на ВКС по поставения въпрос намират отражение и в актовете на първоинстанционните и въззивните съдилища.

Противоречие е налице и по въпроса кой има качеството на потребител на топлинна енергия и съответно дължи заплащане на същата в полза на топлопреносното предприятие в хипотезата, при която топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, предоставено от бракоразводния съд за ползване на единия съпруг. Според едното становище, всеки от бившите съпрузи, като титуляр на правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота, дължи заплащане на съответна част от доставената топлинна енергия независимо дали е ползвал жилището, тъй като задължението по чл. 153 от ЗЕ е за собственика. Според друго становище бившият съпруг, отстранен от семейното жилище, предоставено за ползване на другия съпруг, макар и да има качеството на собственик на същото, не дължи заплащане на доставената топлинна енергия, тъй като по силата на бракоразводното решение е отстранен от имота и не осъществява правомощието ползване“.

 

About De Fakto

Проверете също

„Етичните правила на съдията, адвоката и прокурора – гаранция за справедлив процес“, ще дискутират наши и чужди юристи

На 10 и 11 май 2019 г. в гр. София, Хотел “Балкан” /Шератон/, от 9,30 …

Абсурден рекорд: Дело за делба на дворно място е продължило повече от 30 години

  Дело за делба на дворно място с две еднофамилни къщи в  София, продължило повече …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.