Последни новини
Home / Законът / „Техномаркет” на Пеевски победи в Благоевград международното дружество „Глориент”

„Техномаркет” на Пеевски победи в Благоевград международното дружество „Глориент”

Defakto.bg

Продажбата на магазин през 2006 г. е нищожна, обяви съдия Владимир Ковачев

Веригата на Делян Пеевски „Техномаркет” победи международното дружество „Глориент” в окръжния съд в Благоевград.

Продажбата на магазина в града и терена около него през 2006 г. е нищожна, обяви съдия Владимир Ковачев, прие всички доводи на „Техномаркет” и се произнесе в тяхна полза.

Така резултатът след две финализирани на първа инстанция дела от тази съдебна сага между двете дружества, е 1 на 1.

А впечатляващото е, че съдиите са в пълен разнобой. Първият по време Христо Лазаров от окръжния съд в Русе бе категоричен – и дума не може да става за нищожност, сделката между „Техномаркет” и „Глориент” през 2006 г. е била абсолютно изрядна.

Случва се при положение, че казусите са абсолютно идентични. И в Русе, и в Благоеврад и по още десетина дела за магазините в страната, чиито продажби веригата на Пеевски оспори едва през 2016 г. (когато спря да плаща наем за тях), доказателствата са едни и същи.

Съдилищата бяха засипвани и с искания за съдебни поръчки до Монца, Италия, Сейшелите, Холандия и къде ли не в търсене на документи всякакви. Включително на книжа, иззети от нашата прокуратура през 2015 г., без отношение към сделката от 2006 г. (така обявявяха съдии).

Валяха и искания за разпит на свидетели, бивши или настоящи служител на „Техномаркет”, които все не идваха.

Сигурното е, че нищо не е сигурно

Изводът не е произволен, задава го сам съдията Владимир Ковачев. В изпъстреното с максими и сентенции решение на финала именно той е цитирал Плиний Стари, че solum certum nihil esse certi (единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно). Като уточнява: „въпреки тази стара, но „златна” житейска максима”, Окръжният съд в Благоевград, 11 състав, признава иска за нищожност. (Плиний Стари е автор и на максимата in vino veritas – във виното е истината).

А кое е сигурното и кое – не, тепърва предстои да видим. Казусът очевидно ще отиде на втора инстанция в Софийския апелативен съд, може да стигне и до ВКС – ако там го приемат за разглеждане. Но това е евентуалното бъдеще. Да погледнем настоящето.

В окръжния съд в Благоевград сделките от 2006 г. са признати за нищожни, защото накърняват добрите нрави и нарушават принципите на справедливост и добросъвестност в търговските отношения, както и за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване . А „Глориент” е осъден да плати на „Техномаркет” направените разноски по делото от 24 507,83 лв. С това си решение обаче съдът не се произнася по въпроса за собствеността – такъв иск няма.

Защо са накърнени добрите нрави? (Според съда в Благоевград)

След пространни разсъждения за добрите нрави и отбелязването, че те са динамична категория, съдия Ковачев изтъква няколко мотива.

Първо, добрите нрави са накърнени заради „липса на еквивалентност между уговорените между страните престации” – определената цена на продажбата е „чувствително по-ниска” от действителната пазарна цена.

Второ, веднага след продажбата продавачът „Техномаркет” е сключил договор за наем за същия магазин с купувача „Глориент”, в което „няма никаква икономическа логика” и е довело до неправомерно облагодетелстване.

Трето, нямало е реално плащане по сделката – направената уговорка „Глориент” да поеме дълга на „Техномаркет” към трети дружества е била фиктивна.

Четвърто, има „недвусмислени доказателства” за свързаност между физическите лица, участвали като страни по сделките.

Всичко това, гарнирано с максимите: „Честността е основа на справедливостта”, „Накрая побеждава справедливото дело”, „Да възтържествува справедливостта, та макар и светът да погине!” (изписани, разбира се, и на латински).

Защо не са накърнени? (Според съда в Русе)

Тъкмо обратното беше постановил през април окръжният съд в Русе и сравнението се натрапва. Според неговото решение:

  • разменените престации са еквивалентни, цената на сделката е била пазарна (нещо повече – според практиката на ВКС нееквивалентност е налице при разминаване между договорена и пазарна цена от 12 до 28 пъти)
  • последващият договор за наем не може да е аргумент в този спор, при евентуални претенции за него трябва да се води отделно дело
  • реалното плащане на цената няма никакво отношение към въпроса за нищожността (за това в Русе нямаше и произнасяне по този въпрос)
  • по закон сделките между свързани лица не са забранени и не водят до недействителност, така че и това няма отношение към спора

Любопитното е и друго. В съдебната зала в Благоевград бяха представени експертизи за цената на сделката. И вещо лице обяви, че тя е близка до пазарната цена по онова време. Друга експертиза пък заключи, че плащането реално е извършено, като част от сумата е преведена по банков път директно на „Техномаркет”, а друга – на третата фирма, чийто дълг е поет и това е осчетоводено. Заключенията бяха приети, а в решението не се обяснява защо са се видяли неубедителни на съдията.

Докато течеше делото, „свързаните лица” бяха стабилен лайтмотив, но така и не се разбра кой, кого и кога е представлявал и най-вече – как и какво се доказва с това в един граждански спор.

About De Fakto

Проверете също

Първи коментари за номинацията на Иван Гешев: Eтичен e, навсякъде ходи препасан с пистолет, всеобщ шок, недопустима кандидатура!

Една от първите политически реакции по повод номинацията за главен прокурор бе на бившия  правосъден …

ВКС образува тълкувателно дело по приложението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 3/2019 г. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.