Последни новини
Home / Избрано / Въпросът не е в мястото на прокуратурата, а в това дали тя си го знае*

Въпросът не е в мястото на прокуратурата, а в това дали тя си го знае*

Defakto.bg

Безконтролността й не е конфликт между Сотир Цацаров и Лозан Панов, а проблем на цялото общество, казва адвокат Здравка Калайджиева, бивш съдия в Страсбург

Здравка Калайджиева е адвокат и основател на неправителствената организация „Български адвокати за правата на човека.“ От 1 май 2008 до 1 март 2015 г. беше съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Има аспирантура по социология на правото.

Г-жо Калайджиева, известни адвокати и преподаватели поискахте оставката на правосъдния министър Цецка Цачева, а тя Ви отговори публично, че само премиерът имал това право. Как приемате този отговор?

– Като юристи ние добре знаем, че не можем да принудим министър Цачева да подаде оставка и че единствено министър-председателят може да я освободи от тази длъжност. Това не означава, че един министър не може предсрочно да напусне кабинета по своя преценка. Въпрос на личен морал, а не на формална законност. Онова, което ме смущава, е, че министър Цачева не отговаря по същество на проблемите, които нашето писмо поставя – необходимостта от реформи и от уважение към мнението на представителите на съдебната власт. Същевременно аз лично не разбирам логиката на г-жа Цачева, според която съдиите, които имат законодателни предложения, трябва да отидат в законодателната власт, а уважаваните от нея професионалисти да споделят идеите си с нея самата като представител на изпълнителната власт.

– Имат ли право хората в системата да критикуват и да изразяват мнения?

– Гълченето по магистрати, които имат критична оценка, има смразяващ ефект върху всички в съдебната система, които не само имат право да изразят мнението си, но и следва да бъдат чути по въпроса за начина за провеждане на съдебната реформа, защото най-добре познават нейните недостатъци. Противното означава политиците да реформират по свое усмотрение съдебната власт, която по дефиниция следва да е независима именно от тях.

– Защо разделението на властите се оказа невъзможна задача в България?

– От времето на абсолютните монарси до сега властта трудно приема, че върховенството на закона означава създаването на гаранции за взаимно възпиране на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, а не че всяка от тях трябва „да гледа само в своята паничка“. Механизмите за взаимното възпиране са механизми срещу злоупотребата с власт. Вижте процесите в САЩ срещу издадени укази и получавани доходи от президента Тръмп.

– Защо всяко предложение за промяна на статута на безконтролната прокуратура предизвиква толкова силни трусове? 

– През годините след приемането на действащата конституция главният прокурор Татарчев заяви, че над него е само Господ, главният прокурор Филчев показа какво означава това, главният прокурор Велчев призна, че системата е открита за злоупотреби, а по повод поредното решение на съда в Страсбург главният прокурор Цацаров каза, че делото е било образувано позорно и е приключило позорно, но никой не беше наказан.

Нито самата конституция, нито серията нейни промени, нито множеството решения на Конституционния съд дадоха ясен отговор на въпроса дали и кой предпочита прокуратурата да е „независим орган на съдебната власт“, овластен да раздава привременно или телевизионно квазиправосъдие, да избира дали да държи преписки в чекмеджетата си, докато изтече давността, или пък да ги извади на светло, когато намери за необходимо. През последните години над сто хиляди такива преписки бяха прекратени, а понастоящем пред прокуратурата „висят“ още над 300 хиляди преписки срещу известни и неизвестни извършители на деяния.

Не прокурорите, а данъкоплатците изплащат милиони левове годишни обезщетения, присъдени както в България, така и в Страсбург, за бавно и неефективно разследване и други незаконни действия и бездействия. Доколкото прокуратурата е създадена, за да защитава обществения интерес, обществото очаква тя да изпълнява тази функция ефективно, а не избирателно. Безконтролността и бездействието на прокуратурата не е конфликт между г-н Цацаров и г-н Панов, а проблем на цялото общество.

– Как гледате на идеята прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт?

– В СССР Вишински е бил член на правителството, а в България Народното събрание е избирало и освобождавало главния прокурор. От времето на създателя й Петър Велики и до сега прокуратурата е била страна в наказателния процес, а не „съдебна власт“, която решава спорове и произнася присъди. Фактът, че функциите на прокуратурата са регламентирани в глава „Съдебна власт“, не я прави съд, чиито решения са задължителни за всички. Още по-неприемливо е представители на прокуратурата да контролират съда, който следва да е независим от страните.

Въпросът не е в мястото на прокуратурата, а в това дали тя си го знае. В това отношение проблемът е по-скоро в несменяемия и безконтролен статут на нейните представители – независимо от техните действия и бездействия. Преминаването на сегашните безконтролни правомощия на несменяемите прокурори в ръцете на изпълнителната власт би се превърнало в гаранция за безотчетен произвол на изпълнителната власт. Струва ми се обаче, че изваждането от съдебната власт не означава непременно подчиняване на друга от властите.

– Няма кой да разследва главният прокурор за нерегламентираните му срещи и влияния, той, от своя страна, не желае да разследва скандални казуси. Например станалите известни подслушани разговори на премиера и други представители на изпълнителната и съдебната власт, просмукани от съмнения за търговия с влияние. Безнадеждно е сякаш?

– При сегашната система главният прокурор не може да бъде разследван, защото няма как неговите подчинени да го привлекат към отговорност дори за евентуално извършени от него престъпления. Този факт е подробно анализиран в решението по делото „Колеви срещу България“. В същото време по думите на г-н Борис Велчев прокуратурата може „с лекота“ да разпореди образуването на наказателно производство срещу всеки и то да остане висящо дълги години. Опасявам се, че в очите на мнозина тъкмо тази система изглежда особено надеждна и удобна за „взаимодействие“ на принципа „ако вие не ни закачате, и ние не ви закачаме“ – това е.

Доколкото са били в компетентността на прокуратурата, обсъдените по време на проведената среща между главния прокурор и други лица в ЦУМ проблеми би трябвало да се разглеждат в рамките на предвидените в закона процедури, а не на чаша кафе, или студена вода извън служебния кабинет на един магистрат. Какво бихте помислили за съдия, който се среща със страна по дело извън съдебната зала? Обществото се увери, че в представите на мнозина за добри се считат онези независими магистрати, които „си говорят с министри“ и „не отказват услуги“.

– Десет години вече сме в ЕС, толкова вода изтече…

– Не само вода, изтекоха милиони. Проблематичната ефективност и независимост на съдебната власт в България бяха предмет на редица щедро финансирани програми за нейното реформиране. Средствата бяха успешно усвоени и още министърът на правосъдието Васил Гоцев считаше, че реформата е извършена. Въпреки това България беше приета за член на ЕС под условието, че с помощта на механизма за сътрудничество и проверка тя ще постигне промени в съдебната власт, които да гарантират нейната независимост и ефективност. През 2015 г. властите в България приеха, че е необходима външна оценка на прокуратурата, и обещаха да изпълнят конкретните препоръки за реформа до 2018 г. В това време обаче други представители на българските власти заявяват, че прокуратурата е успешно реформирана още през 2015 г. и настояват надзорът на ЕС да бъде прекратен.

Има ли България капацитет за реална реформа? Ог ГЕРБ казват, че не им трябват „разбирачи“.

– Сериозните реформи в редица посткомунистически държави бяха резултат на дългогодишни проекти, осъществени с експерти от Съвета на Европа и Европейския съюз и в съответствие с техните стандарти. В действителност приетите в резултат от тях промени не се приемаха лесно, влизането им в сила често беше възможно само в края на мандати или водеше до оставки.

У нас изглежда определен кръг хора в изпълнителната и законодателната власт смятат, че е тяхно ексклузивно правомощие да преценяват как да реформират съдебната система. Поисканите мнения на Венецианската комисия бяха пренебрегвани, а конституцията – променяна на принципа „три пъти режа и все е късо“. В края на 2015 г. видяхме как между две четения първоначалният проект за промяна в конституцията се превърна в своята противоположност с бързина и лекота, които показват „дълбочината“ на разбирането за необходимите промени. В момента доверието в българското правосъдие е безпрецедентно ниско, а разходите за правосъдие – необичайно високи.

Източник в. Сега, автор Светлана Георгиева

About De Fakto

Проверете също

КЗК образува производство за нелоялна конкуренция срещу БТВ по сигнал на Нова ТВ

По сигнал на Нова ТВ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувала служебно производство …

„Проба“ на ЕК за ново общо наблюдение върху върховенството на правото (допълнена)

Виртуално посещение на Брюксел преди изготвяне на годишни доклади Съобщение за проведена „първа мисия на …

Един коментар

  1. Адвокатинът трябва да си гледа кантората,да лови клиенти и това е!!!Не му е работа да прави оценки на прокуратурата,да я определя като „безконтролна“,сякаш няма съд в тази държава,който я контролира!!!Така е в целия световен свят!!!Прокуратурата никога не е била долюбвана нито при комунизма,нито при капитализма! Това е нормално,защото не е пансион за благородни девици,нали така???!!Относно реформата-прави се със закони,а не с пожелания да я направят магистратите,защото не им е работа по Конституция!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.