Последни новини
Home / Законът / Пеевската верига „Техномаркет“ загуби и дело в Монтана, резултатът стана 3:1 в полза на „Глориент“

Пеевската верига „Техномаркет“ загуби и дело в Монтана, резултатът стана 3:1 в полза на „Глориент“

Defakto.bg

Съдия Светла Станимирова изцяло отхвърли пореден иск за нищожност. И?

Веригата на Делян Пеевски „Техномаркет“ загуби поредно дело срещу дружеството с международни инвеститори „Глориент“, този път в Монтана.

Съдия Светла Станимирова изцяло отхвърли иска за нищожност на извършената през 2006 г. продажба на терена, върху който на следващата година е вдигнат магазин и разпорежда „Техномаркет“ да плати на „Глориент“ разноските от 84 500 лева.

Казусът в Монтана е идентичен с останалите – за още 12 магазина в страната и 1 административна сграда в София. От 2006 г. до миналата година „Техномаркет“ е наемател на обекта. През 2016 г. обаче спира да плаща наем, обявявайки че не е преставал да е собственик на имота, понеже продажбата била нищожна. До днес веригата, купена от Делян Пеевски през същата 2016 г. (в момента вече препродена на „Благоевград-БТ“), си стои в магазина в Монтана, безплатно.

На езика на аритметиката, след последното решение, резултатът по делата за нищожност става 3 на 1 в полза на „Глориент“. Преди съдия Светла Станимирова, с идентични решения излязоха Христо Лазаров от Окръжния съд в Русе и Росица Иванова от Окръжния съд във Враца. На обратното мнение – че всички претенции на „Техномаркет“ са основателни и продажбата е нищожна, засега е само Владимир Ковачев от Окръжния съд в Благоевград (неговото решение впечатли с обилни цитати на сентенции, включително на автора на „Във виното е истината“ Плиний Стари).

Правосъдието обаче не е аритметика, както, впрочем, не е и речник с афоризми. Всички взети дотук решения са на първа инстанция и тепърва ще минават проверката „нагоре“ и нека (надяваме се) правото да победи. Нещо повече – нароилите се във всички посоки дела по спора „Техномаркет“-„Глориент“ заприличаха на злоупотреба със закона, с едничката цел да се тупа топката и да се черпят дивиденти (от пеевската верига). Любопитно, дали съдът ще остане безразличен към това?

Решението на съда в Монтана

Съдия Светла Станимирова

Какво всъщност казва съдия Светла Станимирова? Тя, както и останалите й колеги трябваше да отсъди дали сделкатапо продажбата от 2006 г. е нищожна заради накърняване на добрите нрави. От „Техномаркет“ облякоха това твърдение с доводите, че цената е била неадекватна и дори не е реално платена, имало е незаконно обогатяване на „Глориент“ заради сключения впоследствие договор за наем, в сделката участвали свързани лица.

Оставяме отговорите на съда.

За цената

„В светлината на цитираната съдебна практика, във връзка с фактите по делото, съдът прави несъмнен извод, че в процесния случай въобще не е налице нееквивалентност на престациите, водеща до накърняване на добрите нрави. Освен описаните по-горе данъчна / продажна цена по сделката, които са в съотношение 4 632 лева / 1 520 409 лева, т.е над 328 пъти по-висока от данъчната оценка, следва да се има предвид, че при закупуването на земята към 07.09.2006 г. тя е представлявала 4 бр. ниви – ІІІ категория, при неполивни условия.След продажбата дружеството купувач е предприело редица административни мерки, за да ги обедини в един поземлен имот, извършило е и редица действия за промяна предназначението на имота от земеделска земя  в такъв за изграждане на търговски обект – Търговско складов комплекс „Т.“, получило е необходимите разрешения за строеж от Община М. и е построило за своя сметка сградата, обект по-късно на договор за наем с ищеца, за която е издадено Разрешение за ползване. В резултат на цитираните дейности и административни процедури, както и с построяването на сградата, имотите значително са повишили стойността си спрямо закупуването им на 07.09.2006 год. и общата им данъчна оценка е в размер на 872 095,70 лева. Прави впечатление, че тази нова данъчна оценка, дори след вложените значителни средства по промяна на имотите, описана по-горе, отново е по-ниска от продажната цена по сделката – 1 520 409 лева. Този факт е все в подкрепа на извода на съда, че не е налице нееквивалентност на престациите, а продажната цена е съобразена с пазарната за момента и в пъти по-висока от данъчната оценка и е договорена по общо съгласие и воля на страните„, пише в решението.

За обогатяването

„И това основание за нищожност е неоснователно. Валидността на сделката на твърдяното от ищеца основание следва да бъде анализирана към момента на нейното извършване. В процесния случай наемния договор е сключен повече от година след продажбата, на 7.12.2007 г.  Договорът за наем е самостоятелна правна сделка със свое основание и цел – предоставянето на ползване на недвижим имот срещу уговорена наемна цена. Това е самостоятелно правоотношение, което няма отношение към валидността на покупко-продажбата. Покупката на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба е валидна и позволена от закона търговска практика. Неотносимо към нейната действителност е и съответствието на уговорената наемна цена с пазарната наемна цена. Автономията на договаряне на страните в наемното правоотношение следва да бъде зачетена. Дали наемната цена е завишена или не е, евентуално би било предмет на друг правен спор, но никога не може да има за правна последица нищожност на договора за покупко-продажба, сключен повече от година преди това, независимо от факта, че е сключен между същите страни“, казва съдия Станимирова.

За реалното плащане

„Неплащането на цената не накърнява добрите нрави и не е основание, което да има за правна последица нищожност на договора за покупко-продажба. Не е възможно едно и също основание да води едновременно до нищожност и до право да се иска реално изпълнение или до потестативното право да се развали договора. Поради това посоченото основание е ирелевантно за действителността на сделката, респ. за предмета на спора.

Ищецът се домогва да докаже, че продавачът по процесния договор не е имал реални задължения към трето за продажбеното правоотношение Д. – „P.“, от което следва, че реално плащане на цената на закупените имоти не е последвало така, както е уговорено в пункт ІІ на НА, а Тристранното споразумение от 10.10.2006 г.е напълно фиктивно.

Това твърдение остана недоказано и напълно опровергано от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза – основно и допълнително.

От друга страна, страните са приели за доказано в отношенията помежду си, че „Г. И. Б. дължи на „К. Е.“ сума в размер на 25 790 769,39 лева с равностойност 13 186 611 EUR, представляваща незаплатена цена на недвижими имоти.

Фактът на плащането е доказан както от писмените доказателства, коментирани по-горе, така и от заключението на съдебната експертиза. Според тях ответникът е платил изцяло и напълно задължението си по НА и тристранното споразумение. Тези обстоятелства са надлежно осчетоводени и при двете страни, а задълженията и по двата договорни акта са закрити отново при двете страни. Счетоводните записвания имат доказателствено значение по чл.55, ал.1 от ТЗ“.

За свързаните лица

„Въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест в процеса, ищецът не установи нито твърдяната от него свързаност на физическите лица, участващи в капитала и в управлението на дружествата – продавач и купувач, нито наличието на законова забрана за извършване на сделки между свързани лица, която да води до тяхната нищожност. Обстоятелството дали процесната сделка е сключена между свързани лица само по себе си никога не може да има за правна последица нарушаване на добрите нрави. Без наличието на изрична правна норма, която да установява“, обяснява решението принципни правни постулати.

Като несъстоятелен се отхвърля и доводът на „Техномаркет“, че продажбата била опорочена, понеже нямало изрично решение на дружеството-продавач. Такова не е и необходимо, когато подписът е сложен от „органен представител“ на дружеството, категорична е съдията.

За разноските

По този въпрос решението постановява: „При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, които са в общ размер на 84 500 лева. От тях 84 000 лв. са адвокатски хонорар съобразно представения договор за правни услуги и 500 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, предвид обстоятелството, че са предявени при условията на евентуалност два иска, а за първия от тях се сочат пет отделни основания за нищожност поради противоречие на сделката с добрите нрави, явяването на процесуалните представители в четири съдебни заседания, подаването на подробно мотивирани отговор на ИМ и становища по многобройните и обемни доказателства и доказателствени искания, съдът постановява разноските да се заплатят в пълния размер“.

Толкова – засега. Битката не е приключила.

About Елена Енчева

Проверете също

Бюджетната комисия на ВСС поиска от шефовете на съдилища и прокуратури да ограничат харчовете, а от магистратите и служителите – да платят личните си задължения

Административните ръководители на органите на съдебната власт да предприемат „конкретни антикризисни мерки и действия за …

Председателката на ЕК се извини на Италия за закъснялата европейска подкрепа в отговор на пандемията

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза днес на италианците, че съжалява за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.