Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Съдът на ЕС отхвърли жалбите на Словакия и Унгария срещу задължителното преместване на бежанци

Съдът на ЕС отхвърли жалбите на Словакия и Унгария срещу задължителното преместване на бежанци

Defakto.bg

 

Механизмът  допринася  Гърция и Италия да могат да се справят с последиците от миграционната криза от 2015 г, сочат съдиите.

ЕК може да започне наказателни  производства срещу държавите, които не приемат бежанци

 Заради  миграционната криза, засегнала Европа през 2015 г., Съветът на Европейския съюз приема решение, за да подпомогне Италия и Гърция да се справят с масивния приток на мигранти. Това решение предвижда преместването от тези две държави членки в рамките на период от две години на 120 000 души, които очевидно се нуждаят от международна закрила, в останалите държави — членки на Съюза.

Обжалваното решение е прието на основание член 78, параграф 3 ДФЕС, съгласно който „[в] случай че една или повече държави членки се намират в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети страни, Съветът, по предложение на Комисията, може да приема временни мерки в полза на засегнатата(ите) държава(и) членка(и). Той действа след консултация с Европейския парламент“.

Словакия и Унгария, които подобно на Чешката република и Румъния са гласували в рамките на Съвета срещу приемането на това решение, са поискали от  Съда да го отмени, с аргумента, че  приемането му е опорочено от грешки от процедурно естество или свързани с избора на неподходящо правно основание, и от друга страна, че то не е годно да отговори на миграционната криза, нито е необходимо за тази цел.

Както вече De Fakto информира, генералният адвокат Yves Bot предложи на  Съда да отхвърли жалбите на Словакия и Унгария срещу временния механизъм за задължително преместване на търсещи убежище лица.

В хода на производството пред Съда Полша встъпва в подкрепа на исканията на Словакия и Унгария, а Белгия, Германия, Гърция, Франция, Италия, Люксембург, Швеция и Комисията встъпват в подкрепа на исканията на Съвета.

В оконачтелното решение Съдът отхвърля изцяло жалбите, подадени от Словакия и Унгария, съобщава пресслужбата на съда.

Най-напред, Съдът е отхвърлил довода, според който решението е трябвало да бъде взето след консултации  предвижда консултация с Европейския парламент заради основанието на което е взето –  член 78, параграф 3 ДФЕС.

По този повод Съдът приема, че законодателната процедура може да се прилага само в случай, при който разпоредба на Договорите изрично препраща към нея.  Член 78, параграф 3 ДФЕС обаче не препраща към законодателната процедура, така че обжалваното решение може да бъде прието в рамките на незаконодателната  процедура и следователно представлява незаконодателен акт.

В същия контекст Съдът е постановил, че член 78, параграф 3 ДФЕС позволява на  институциите на Съюза да вземат всички временни мерки, които са необходими, за да се отговори ефективно и бързо на извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен  приток на разселени лица.

Съдът също уточнява, че тъй като обжалваното решение не е законодателен акт, приемането му не е било подчинено на изискванията, свързани с участието на националните парламенти и с публичния характер на обсъждането и гласуването в Съвета (тези изисквания са приложими само за законодателните актове).

На следващо място, Съдът отбелязва, че времевото приложно поле на обжалваното решение (а именно от 25 септември 2015 г. до 26 септември 2017 г.) е точно ограничено, така че временният му характер не може да бъде поставен под въпрос.

Освен това Съдът е постановил, че заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 юни 2015 г., според които държавите членки трябва да вземат решение „с консенсус“ относно разпределението на лицата, очевидно имащи нужда от международна закрила, „като се отчете конкретното положение на държавите членки“, не са пречка за приемането на обжалваното решение. Всъщност тези заключения се отнасят до друг проект за преместване на 40 000 души между държавите членки в отговор на миграционния поток, констатиран през първите шест месеца на 2015 г. Този проект е предмет на Решение 2015/15234, а не на оспорваното в случая решение. Съдът добавя, че Европейският съвет не може в никакъв случай да изменя правилата за гласуване, предвидени в Договорите.

Прието е също,  че предвиденият с обжалваното решение механизъм за преместване е мярка, очевидно подходяща за постигането, за да се помогне на Гърция и Италия да се справят с последиците от миграционната криза от 2015 г.

Накрая, Съдът е констатирал, че Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че преследваната с обжалваното решение цел не може да бъде постигната с по- малко ограничителни мерки.

Така Съдът е постановил, че Съветът не е превишил широкото си право на преценка, когато е приел, че механизмът, предвиден с Решение 2015/1523, който вече е насочен към преместването на доброволна основа на 40 000 лица, не би бил достатъчен, за да се отговори на безпрецедентния приток на мигранти през месеците юли и август на 2015 г.

След решението на съда, като следваща стъпка Европейската комисия може да открие наказателни процедури  срещу страните . членки, които отказват да приемат бежанци.  Наказателни производства вече бяха открити срещу Унгария, Полша и Чехия за неспазване на европейските договори.  Словакия неотдавна се съгласи да приеме известен брой мигранти и затова няма да бъде включена в нова съдебна процедура.

About De Fakto

Вижте също

Главният прокурор пита ВКС: Как точно се доказва престъпление по служба?

Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс …

Един от „Наглите“ – Любомир Димитров, пак поиска предсрочно освобождаване

Любомир Димитров-Гребеца от групата на „Наглите“ отново е внесъл в съда искане за условно предсрочно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *