Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / „Изслушването“ на кандидатите за ВСС: Две минути шанс на доверието в съдебната власт!

„Изслушването“ на кандидатите за ВСС: Две минути шанс на доверието в съдебната власт!

Defakto.bg

 

Неда Грозева

Неда Грозева, Български институт за правни инициативи

Публичност, прозрачност и отчетност  – концептуалната матрица в процедурите по назначения на висши държавни длъжности.

В последните години институциите придобиха сетивност на тема процедури и наистина създават правила, изискват и публикуват документи, излъчват заседанията си на живо. Това е напредък, който заслужава да се поздрави.

Публичност, прозрачност и отчетност – заедно произвеждат стандарти. Но те не са едно и също. Взаимно могат да се допълват, да си помагат, но не са едно и също.

Проведеното на 7 септември  изслушване  на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота демонстрира публичност, донякъде прозрачност, не и отчетност. Прозрачността бе заглушена с едно скръцване на зъбите за онези въпроси, които не са зададени.

По процедура депутатите могат (може е една от най-щекотливите думи в нормотворчеството) да задават или не както свои, така и  въпроси, предварително постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Въпросите са жокер, ориентир за това какво вълнува обществото; за това по кои теми хората желаят да получат информация от първо лице за съдебната власт. Те могат само да допринесат за по-качествен и задълбочен дебат, давайки външния поглед  по темата. Бламирането по такъв начин на предвидена възможност в правилата ги обезсмисля по дух и показва явна ненавист към  гражданския сектор.

Неправителствени организации зададоха над 20 въпроса към кандидатите.  Те засягат  централни теми за функционирането на съдебната власт, от която в най-голяма степен зависи усещането за справедливост в обществото (все пак постоянно се говори за критично ниското доверие в съдебната система).  Въпроси от типа дали смятат, че има предварителна договорка на принципа 4:3:2:2 според големината на представените в парламента партии, какво мислят за политическо-партийната квота във ВСС и как си представят програмното бюджетиране на съдебната власт.

След плах опит на депутат от опозицията да призове кандидатите да отговарят на питанията на граждани, съдия с 37-годишен стаж в системата, бе грубо прекъсната от председателя на Комисията по правни въпроси (Данаил Кирилов, б.р. ), който с подчертана неприязън отбеляза, че въпросите на гражданските организации не са задавани официално (т.е. от депутатите по време на самото изслушване) и, че кандидатите не трябва да отговарят на тях.

Типичен пример за „огъване” на процедурните правила в удобната посока и дълбоко неразбиране на механизмите за взаимодействие между граждански сектор и парламент в случая. Съпътстван от институционален абсурд, при който Министерство на правосъдието вече отчете за пред Европейската комисия процедурата като публична, преди тя дори да е завършила.  

Ако са имали предвид процедурните правила като база за такава оценка, защо не зададоха постъпилите въпроси? Или се надяват, че погазването на елементарни демократични стандарти ще бъде подминато без коментар в следващия доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка?

А и как да се задават въпроси, когато според процедурните правила времето за изложението им е до 2 минути, а правото на отговор на всеки въпрос също е 2 минути.

2 минути внимание за бъдещите членове на върховния административен орган на съдебната власт!  Самите кандидати усетиха парламентарната припряност и наистина побързаха да резюмират своите представяния – предвиденото време за изложение бе до 10 минути.  Личеше си, че приемат изслушването по-сериозно от депутатите.

Това не бе изслушване, а рецитал, чиято припряност ощети и самите кандидати. Защото, когато хората ги слушат и гледат, те наистина могат да се образоват. С две думи, притиснато от менгемето на парламентарното време, на доверието в съдебната власт не му се даде шанс.

Спомняте ли си колко време продължиха изслушванията на общите събрания на магистратите?

Големият въпрос е дали наистина Народното събрание разбира правилата на демократичното функциониране или предпочита да се придържа към прословутата фраза на героя на Кевин Спейси – Франк Ъндърууд от сериала House of Cards – Democracy is so overrated (Демокрацията е твърде надценена)

About De Fakto

Вижте също

Три НПО до ПАСЕ: Не си затваряйте очите, независимостта на съдебната власт е половинчата!

        Три неправителствени организации (НПО) изразяват недоволство от  препоръките, залегнали в проекторезолюция …

Калоян Топалов: Не абдикирам, изпълних обещаното, стига ми!

Остана ли, ще се превърна в съдебна номенклатура Аз и екипът ми изпълнихме всички дадени …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *