Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Актуално / Адвокат Ивайло Дерменджиев: Навсякъде по света големите разходи не са съдебните такси, а  адвокатските разноски

Адвокат Ивайло Дерменджиев: Навсякъде по света големите разходи не са съдебните такси, а  адвокатските разноски

Defakto.bg

       Администрацията служи на гражданите, а не те на нея.

Минус е председателят на ВАС да работи с ВСС, който  го е избрал

В ЕС няма аналог на българската такса от 4% по гражданските  искове с имуществен интерес

Ивайло Дерменджиев

Ивайло Дерменджиев е роден на 7 ноември 1962 г., завършил е  право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Притежава диплома по английско право и право на Европейския съюз от университета в Кеймбридж. Той е старши управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев“ (S&D).

Доктор е по право в областта на международното частно право и международен арбитраж. Член е на АС и УС на Българската търговско – промишлена палата. Член е още на Лондонския международен арбитражен съд. Арбитър е в списъка с арбитри на Международния спортен арбитражен съд(CAS) в Лозана, Швейцария. Той е Почетен Консул на Република Кения в България.   Член е и на Австрийско–българската търговска камара. В Парижкия арбитраж  (ICC). Адвокат Дерменджиев защитава Агенцията по приватизацията в дело, на австрийската компания EVN заради продажбата на „Електроразпределение – Слънчев бряг“ както и в нашумялото дело на Гад Зееви срещу АП по повод приватизацията на АК „Балкан“.  Защитавал НЕК в ICC Zurich срещу Джейлан Холдинг и др.Дерменджиев е единственият юрист у нас с лиценз за пилот на самолет. Говори  английски и руски език.

Факсимиле от думите на адвокат Ивайло Дерменджиев, с които  аргументира преиздаването на бащиния труд.

Дерменджиев – младши финализира преиздаването на една от множеството книги на проф. Иван Дерменджиев – баща, един от най-големите специалисти по   административното право у нас,  професор в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“.    Съвсем скоро на юридическия пазар ще се появи „Административният акт“ на проф. Дерменджиев, книга, която звучи актуално,  независимо, че е писана преди 30 години, а теоретичните проникновения в нея ще са ценни за всички юристи и  студентите по право, казва  Дерменджиев – син.

–  Г-н Дерменджиев, как коментирате изявлението на президента Радев, че е редно новият ВСС да  избере или да препотвърди наново новоизбраният председател на Върховния административен съд, след  като „стария” ВСС направи своя избор?

На практика е трудно изборът на председател на ВАС, както и на останалите две висшестоящи фигури в съдебната власт,  да съвпада с  мандата на ВСС, най-малко, защото продължителността на мандатите им е различна. По тази причина винаги има застъпване, а щом това е така, е  налице работа с различни състави на ВСС.   По – важно е обаче, че ВСС е орган, осъществява функциите си като орган на съдебната власт и като такъв няма нужда от прекомерно вторачване и персонализация на състава му. Състава на ВСС се избира от Парламента, съдилищата, прокуратурата. Никой от избраните няма пряка зависимост от останалите си колеги, започват отначало и на чисто. Единствените членове на ВСС, които се избират от членовете на органа, в който ще заседават в последствие, са тримата „големи” Председателя на ВКС, ВАС и Главният прокурор. Лично за мен е минус да работиш с хората, които са те избрали. По-скоро, избраникът на стария ВСС би могъл да работи по-обективно с новия, а съставът на  новия съдебен съвет да е по-критичен към него, защото членовете му са „на чисто” в съдебната  система.  Според мен така би се осъществил един „вътрешен” контрол между хората, които не са зависими от един избор, в който са участвали. Как се работи в един колективен орган, някои от членове на който не са гласували за тебе и даже са се изказвали против избора ти. Тоест, при такъв избор се залага мината на разпределение по „групи” , което работи против общата работа на институцията. Не е за пренебрегване и факта, че извършеният избор е на човек от самият съд, което всъщност се случва за първи път в България.

В случая  новият състав на ВСС ще работи със заварените висшестоящи фигури на председателя на ВКС и главният прокурор. Когато изтекат техните мандати, тогава, логично , ще избере наследниците на Лозан Панов и Сотир Цацаров. Това е и логиката, залегнала в идеята за разделение на властите и независмост на съдебната система.

 – Не ви ли се струва, че  изборът на половината състав на „правителството” на съдебната власт от Народното събрание дава твърде много надмощия на политиците над третата власт?

  – Ако се обърнем към принципа на Монтескьо за  разделение и независимост на властите,  и  взаимен контрол , разбира се,  ще се сетим, че  колкото по-малко една от властите влияе на друга,  толкова по-добре.  Или, ако законодателната власт, разбирай политическата класа, представена в парламента,  избира половината  на съдебния орган чрез своята квота, естествено, след това може да влияе и на решенията в съдебната система.  Затова, колкото повече се намали това влияние, например на една четвърт, толкова по-добре.  Тоест, квотата на парламента не би трябвало да е толкова значителна,  че да се поставя под съмнение независимостта на съдебната власт.

   –  Направи впечатление, че при краткото си посещение у нас френският  президент Eмануел Макрон прояви интерес към      арбитражния иск в Париж, който  българската страна води по сделката с Юрокоптер за доставка на 18 военни хеликоптера.    От  информация в пресата се разбра, че вашето адвокатско дружество „ Симеонов и Дерменджиев” защитава Министерството  на отбраната и българския интерес в случая.  Как да си обясним интереса на френския президент за делото? 

– По случая и досега е писано достатъчно. Междувременно Юрокоптер се вляха в структурата на мултинационалната компания „Еърбъс”.Такъв иск от българска страна действително има, част от параметрите му са публични. България претендира 27 милиона евро. Разногласията не са с оглед качеството и изпълнението на сделката, спорове възникнаха  за някои плащания и други условия при доставката.  Има известна доза конфиденициалност и не бих могъл да разкривам подробности.

         На какъв етап се намира спорът?

Етапът е малко преди приключване. Очаква се следващите месеци да има заседание, след което в обозрими срокове да  приключи  производството.

След като има интерес на такова  високо ниво от френска страна и намек на   българския премиер, че въпросът  трябва да бъде решен,  вероятно ли е да се тръгне към  споразумение? 

Като адвокат нито потвърждавам, нито отричам подобен ход, но уверявам ви, изходът ще е в интерес на държавата. Римляните са  го казали а и написали – и най-лошото споразумение е по – добро от най-доброто съдебно решение. В този контекст  обаче, тъй  като от България има предявен иск и за обещани инвестиции в икономиката,  евентуално споразумение би трябвало да е много  изгодно за държавата.

       – При избора на Георги Чолаков за шеф на ВАС,  той изненадващо бе критичен към проекта за промени в АПК.   Една от тезите му бе, че  съдебните такси, заложени в него,  ще отрежат достъпа до правосъдие. ( б.р.  Законопроекът увеличава  таксата по касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите  18 пъти (т.е. от 5 лв. на 90 лв.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за  търговските дружества – 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.)   Какво показва вашият  опит за това  „умерено” увеличение?

Избраният за председател на ВАС говореше за административните такси, а не за таксите по граждански искове. Доколко тези такси ще затруднят достъпа до правосъдие е трудно да се каже, защото по дефиниция българинът обича да се съди. Погледнете статистиката например – почти 100% искове пред съд и арбитраж и почти 0 решени медиации например. Слушах обаче внимателно думите на съдия  Чолаков и мисля, че тезата му е правилна. Наистина правосъдието  не е за да съществува като самоцел, а за да извършва определени функции.  В случая – да коригира действията на администрацията, защото администрацията служи на гражданите, а не те на нея.

  • Отраснал съм с тази мисъл. Баща ми, който беше един от основоположниците на административното право у нас, проф. Иван Дерменджиев, казваше: Администрацията е един лост, който е в услуга на гражданите и нейните незаконосъобразни актове трябва да бъдат атакувани пред съда!

Така, че ако съдебните такси станат прекомерно високи,  те неминуеми ще са пречка за достъп до правосъдието и на практика ще „помилват”  администрацията от отговорност

      – Какво показва обаче разликата във формирането на таксите по административни и граждански дела?

–  В момента пропорционалните такси върху гражданските искове с материално изражение, са изключително високи.  Според мен нито една правна система няма толкова високи такси. При нас те са 4% за завеждане на иска и по 2% за всяка една жалба, тоест половината от таксата, която е платена при завеждане на иска.  На практика това също ограничава достъпа до правосъдие, не толкова на гражданите, колкото на компаниите, търговските дружества и корпорациите. Когато те тръгнат да се съдят помежду си,  трябва да платят едни огромни суми.  Например, ако една  компания съди друга за неизпълнено строителство или за недоставена стока за 1 милион, таксата която трябва да се плати, само за влизане в делото е 40 000лева. Много често, при някои бизнеси, това е цялата печалба при сделката. Отделно са адвокатските хонорари.  Тази такса от 40 000 лева в никакъв случай не отговаря на натовареността на съдията, който ще гледа делото. Тя не е  разходоопределена, а основен принцип на Еврпоейския съюз е  услугата да бъде обвързана с разхода за заплащането й.

В крайна сметка съдът оказа една услуга, като дава право, а  след като дава право, трябва да получи адекватно заплащане за това , което е изработил.

В примера, който дадох, таксата от  40 000 лева не отговаря нито на заплатата на съдията, нито на разходите на администрацията, нито на разхода на съда.

–  Намират ли се вратички за нейното заобикаляне ?

– Разбира се, и то доста често. Веднага давам пример, ако същият този иск бъде заведен частично, нещо което страните правят много често, таксата ще бъде в пъти по-малка. Така обаче правосъдието се натоварва още повече.  Защото заведеният частичен иск например за 100 хил. лева, после се допълва, разиграват се още два съдебни състава, но единият  път съдията работи за 4000 лв.съдебна такса,  а в другия за 40 000 лева.

При един и същи казус, в който ще установи едни и същи факти! Повече работа няма да се свърши при по-големия иск. Поради тази причина принципът на  пропорционалност, според мен, вече не е актуален и не би трябвало да се прилага в рамките на визията ни за ЕС.

Дайте конкретен пример как е решен  този проблем в държавите от ЕС?

– В Австрия например, няма иск за който да се плаща повече от 10 000 евро съдебна такса.  Ако претендираш за един милиард, ще платиш 10 000 евро, тоест в рамките на 0,1% от иска. По същия начин въпросът е решен и в Германия, и в Англия. Няма държава от ЕС , която да прилага пропорционален принцип за завеждане на дела.

В България  такава възможност няма. Ако се заведе иск за един милиард,  таксата е 4 % върху този милиард, тоест трябва да се платят  40 милиона държавна такса.И в България такива искове са възможни, виждате  какво стана с КТБ.

Когато аз започнах работа като адвокат, едно от първите ми големи дела беше с интерес от 900 хиляди долара. Това беше един от най-големите искове, които се въртяха през 90-те години. В момента иск с тази стойност не е нещо необичайно. Но таксата си остава същата. Като приключи един голям процес, такса е в рамките на 8% за страните, нещо което по никакъв  начин не е обвързано с разходите за извършване на съдебната услуга.

Ето така се отказват компаниите  от достъп до гражданско правосъдие.

От друга високите такси стимулират номера от типа  на частични искове, а като дойде време за погасяване на вземането по давност, върховните съдилища са зарити от искания за тълкувателни решения как да се процедира с погасителната давност при тези искове.

Всъщност навсякъде по света големите разходи не са съдебните  такси, а адвокатските разноски.  В примера с  Австрия, който ви дадох, че независимо от размер на иска, съдебната такса е 10 000 евро, там адвокатската такса е по 300 – 400 евро на час, или  услугата на  един адвокат надхвърля многократно държавната  такса за водене на дело в съда.

Но държавата е преценила, че за да работи един съд в една държава са нужни „еди колко си „ съдии и администрация” и  таксата  е адекватна на получаваната услуга.   Така правосъдието е достъпно за всички, а  кой какъв адвокат  наема,  е въпрос на частен избор.

*За  някои особености на английското правораздаване, така както ги е видял адвокат Ивайло Дерменджиев, член на Лондонския арбитражен съд и специалист по международни спорове,  четете в следващ брой.

About Лилия Христовска

Вижте също

Кадрова драма във ВКС – уви, председателят притиска заместник да даде оставка

Върховният касационен съд е разбунен от ръководно-кадрова драма. Страстите са за  ръководителя на Гражданската колегия, …

Петър Обретенов: Историята се повтаря като фарс

Президентът да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на процедурата по назначаване на „тримата големи“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *