Последни новини
Home / Законът / В правната комисия се разбраха за сроковете по изпълнителните дела, призоваването и таксите на ЧСИ

В правната комисия се разбраха за сроковете по изпълнителните дела, призоваването и таксите на ЧСИ

Defakto.bg

Поправките в  Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) скараха в правната комисия  частните съдебни изпълнители, адвокатите и националния омбудсман Мая Манолова.  Макар и трудно все пак бе постигнато съгласие за сроковете по изпълнителни дела, призоваването и таксите в изпълнителния процес.  Правната комисия разгледа за  второ четене общ законопроект, в който са включени трите варианта, изготвени от БСП, ГЕРБ, Обединени патриоти и „Воля“. Законопроектът бе заченат от депутатите по настояване на омбудсмана Мая Манолова, чиято институция е зарита от жалби на гражданите, свързани със съдебното изпълнение.

Сроковете по делата няма да текат за страните по време на съдебната ваканция и на официални празници, прие правната комисия.   Мораториумът върху сроковете беше една от малкото разпоредби, които бяха приети на продължилото 7 часа заседание в сряда.  Депутатите подчертаха, че мораториумът важи само за страните, а не и за съда.

Членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова подкрепи промяната и заяви: „Целта е всички български граждани да си починат от съда. Не може всички да са ангажирани и да стоят да чакат да им дойде съобщението“. По нейно настояване беше записано, че мораториумът няма да важи за осемте групи дела, чието разглеждане ЗСВ регламентира, че продължава и през ваканцията, като тези за издръжка, за обезпечаване на искове и доказателства, за защита от домашно насилие, бързи производства и несъстоятелност.
Важна поправка е свързана с призоваването и възможността уведомленията по делото да бъдат залепвани на входната врата, ако ответникът не може да бъде намерен на адреса. Новата редакция на текста гласи: „Когато ответникът не може да бъде намерен в продължение на един месец на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Най-голяма дискусия очаквано се разрази, когато започна обсъждането на текстовете, свързани с таксите в изпълнителния процес. На финала правната комисия постигна консенсус само за следния текст: „Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя в едно изпълнително производство за задължения от над 20 000 лева не може да надвишава една двадесета от задължението, освен когато техният размер в тарифата надвишава този размер“.

Оправихме големите дългове, а с малките какво правим, попита Манолова.

Данаил Кирилов й обясни, че за тях са предвидени други текстове. Така например независимо един от друг Георги Свиленски от БСП и Йорданка Фикирлийска от ГЕРБ предлагат да се запише, че сборът от таксите по изпълнението, събирани от частния съдебен изпълнител за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева. Двамата депутати предлагат и разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, да не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева.
Това предизвика остра реакция от страна на Висшия адвокатски съвет, чийто председател Ралица Негенцова и  Валя Гигова подробно разясниха какви проблеми ще доведе подобна промяна. „Ако един човек е осъдил съседа си, който е причинил вреди в имота му с наводнение и го е принудил да направи разноски за ремонт, които не му е платил доброволно, като го е мотал години наред, няма да може да си събере направените разноски за адвокат, които са в минимален размер от 200 лв. до 350 лв., защото отговорността на неизправния и недобросъвестен съсед ще е ограничена до 150 лв.“, илюстрира с пример адвокат Гигова. Тя подчерта, че това е несправедливо и ще увреди хората, които имат малки вземания, а същевременно ще стимулира длъжниците да не плащат. Адвокат Гигова изтъкна, че нормата не е проблем на адвокатите, които ще си получават хонорара от клиента си – взискател, а в ущърб на гражданите.
По предложение на съдия Борислав Белазелков от ВКС, който предупреди, че подобен текст в ГПК ще противоречи на Конституцията, представителите на адвокатурата и омбудсмана решиха да обмислят други варианти, с които да се намалят разноските в изпълнителното производство.

 

About De Fakto

Проверете също

Прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас награден с „личен почетен знак втора степен – сребърен“ за безупречна служба

Дългогодишният прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас  Тиха Стоянова бе отличена с „личен почетен знак …

Как България умишлено дезинформира за резултата от делото срещу Оманския фонд

След официалните публикации на официалните институции как Оманският фонд е изгубил делото пред Международния инвестиционен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.