Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Печатът за избора на 11-те от НС: Партиите превърнаха във фарс избора на членове на ВСС 

Печатът за избора на 11-те от НС: Партиите превърнаха във фарс избора на членове на ВСС 

Defakto.bg

 Кой кой е в новия Висш съдебен съвет?

В.Сега 

Депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова дава знаци на съпартийците си как да гласуват по време на избора на 11 членове на ВСС от квотата на парламента. За първи път за избора се изискваха минимум 160 гласа за всеки кандидат, условие, което партиите преодоляха с тайни договорки, а по време на вота бяха задействани кодовете на Дукова. Снимка в. Сега
Компетентно! Изборът на ВСС в парламента – един вдига ръка, другите го следват. Снимка Клуб ‘Z’

Парламентът превърна във фарс избора на членове на Висшия съдебен съвет вчера. Дирижирано и зад фасадата на прозрачна и демократична процедура депутатите повториха гласуването в правната комисия преди дни и кандидатите бяха избрани проформа и без всякакъв дебат. Елемент от цялата гавра с интелигентността на обществото бе пълният синхрон между ГЕРБ, БСП, патриотите и ДПС при преодоляването на тежкото изискване кандидатите да бъдат подкрепени от мнозинство от минимум 2/3 (160 депутати). БСП, която претендира да е опозиция, даде своята дан, като осигури 80 гласа при вота в отсъствието на лидера Корнелия Нинова.

Всичко това се разигра, въпреки че Европейската комисия следи процедурата под лупа. В последния си мониторингов доклад ЕК нарече избора на членове на кадровия орган на съдебната власт ключов. След като и депутатите попълниха състава на следващия ВСС, е ясно, че трудно може да се очаква новият съвет да е по-добър от отиващия си. „В новия дори няма да има реформаторско малцинство“, коментираха пред „Сега“ магистрати.

Депутатите дори не се опитаха да прикрият факта, че всичко е предварително договорено. Те чинно следваха знаците как да гласуват – депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова вдигаше ту очилата си, ту химикалката в зависимост от това кога вотът трябва да е „за“ и кога „въздържал се“.

Крайният резултат от вота вчера напълно съвпадна с изтеклата още в началото на септември схема 4:3:2:2 – ГЕРБ – 4-ма членове, БСП – 3-ма, ДПС – 2-ма, „Обединени патриоти“ – 2-ма. Отделни депутати се опитаха да внесат малко драматизъм в иначе безметежното гласуване, като обявиха, че така съмнението за задкулисна сделка се превръща в реалност. Колегите им обаче останаха доволни от работата си, защото са се справили със задачата да посочат членове на ВСС, преди да е изтекъл мандатът на действащия съвет на 3 октомври. Зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов цинично похвали депутатите за прозрачността на проведената процедура. „Не виждам нищо лошо в това, когато политиците постигат консенсус и правят избор, който ги обединява. Не винаги трябва да намираме конфронтационната нотка, за да покажем, че всеки един защитава дадена кауза“, изтъкна той.

ПГ на ГЕРБ успешно прокара всичките 4 кандидатури, които издигна. Това са зам.-председателят на Върховния административен съд (ВАС) Боян Магдалинчев, Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд (ВКС) и шеф на Комисията за атестирането и конкурсите към съдийската колегия на ВСС, районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова и окръжният на Бургас Калина Чапкънова. Очаквано от надпреварата отпадна столичният адвокат Мирослав Джеров, който бе самостоятелна номинация на депутата от ГЕРБ Георги Марков.

БСП издигна 6-има кандидати, от които 3-ма ще се настанят във ВСС, както се очакваше. Късметлиите са Даниела Маринова от Софийския апелативен съд, Драгомир Кояджиков от Апелативния спецсъд и Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура. Не сполучиха в състезанието Марина Михайлова от ВАС, съдията от ВКС и ексдепутат Диана Хитова и Маринела Тотева от Върховната административна прокуратура.

Както ОП, така и ДПС бяха номинирали по двама претенденти и ги прокараха без проблеми. В съдийската колегия на ВСС влиза подкрепеният от националистите софийски адвокат Боян Новански, а в прокурорската – зам. апелативният прокурор на София Йордан Стоев. ДПС вкара в съвета зам.-шефа на Апелативния съд в София Стефан Гроздев и шефа на стопанския отдел на Националната следствена служба Пламена Апостолова.

Най-критичен към процедурата бе лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, който остана изключен от договорките, макар че бе издигнал двама кандидати. „В обществеността се прокрадна мнение, че ще бъдат избрани послушни магистрати, проекция на тайни кръгове и организации, които с действията си ще защитават техните бизнес интереси в ущърб на гражданите. Минималният брой на кандидатите е доказателство за договорките“, каза той и атакува Пламена Апостолова, като цитира данни на Сметната палата за притежавано от нея имущество на стойност милиони левове. И посочи, че е роднина с директора на столичния офис на комисията за конфискация на незаконно имущество Георги Апостолов. Той нападна и Йордан Стоев, тъй като при подаването на документите му за процедурата най-напред бил вписан като кандидат за съдийската колегия, а впоследствие по искане на водача на „Атака“ Волен Сидеров бил преместен към прокурорската.

Постфактум и от БСП признаха, че малкият брой кандидати оставя усещането, че изборът е бил предопределен. „Усещането за договорки е подсилено от новото изискване за 2/3, което прави така, че за да имаме успешен избор, трябва да гласуваме заедно“, посочи соцдепутатът Крум Зарков.

Бял пушек над парламента за избора на ВСС, „ситуация, напомняща белия дим над Сикстинската капела във Ватикана, когато кардиналите са избрали нов папа,  оповести в. Труд. Без  без противоречия,  скандали и дебати бяха избрани 11-те парламентарни членове на съвета, коментира вестникът.

В.Капитал: Кой кой е в новия Висш съдебен съвет?

След като в сряда парламентът избра своите 11 представители, новият Висш съдебен съвет (ВСС) е конституиран. Неговият мандат, който е пет години, ще започне в началото на октомври. Той ще функционира в две колегии – съдийска и прокурорска, а пленумът най-вероятно ще избере следващите председатели на Върховния административен съд (ако президентът Румен Радев върне избора на Георги Чолаков за поста), главен прокурор (мандатът на Сотир Цацаров изтича след две години) и председател на Върховния касационен съд (мандатът на Лозан Панов изтича в началото на 2022 г.).

СЪДИЙСКА КОЛЕГИЯ

Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд, член по право

Лозан Панов успя да се наложи като един от основните опоненти на хегемонията на главния прокурор Сотир Цацаров и прокарваните от него решения и политики. Мандатът му изтича през 2022 г.

Георги Колев, председател на Върховния административен съд (ВАС), член по право

Мандатът на Колев изтича след два месеца и като член по право трябва да бъде заменен от новия председател. Неяснотата дали президентът Румен Радев ще подпише указа за назначаването на неговия наследник Георги Чолаков означава, че изборът на следващия председател може да се забави. И да остави за известно време ВСС и съдийската колегия без един член по право.

Цветинка Пашкунова

Цветинка Пашкунова, наказателен съдия от ВКС, квота на съдиите

Тя получи рекордна подкрепа при прекия вот на съдиите (50.6%) и стана единственият член на ВСС, избран на първи тур. Пашкунова е започнала кариерата си в Софийския районен съд през 1992 г. и преминава през всички нива на системата, за да стигне до Върховния касационен съд (ВКС) през 2006 г. Занимава се с преподавателска дейност – хоноруван преподавател в СУ, преподавател в НИП, участник в редица международни инициативи, свързани със съдебната реформа. Номинацията ѝ беше издигната от друг съдия във ВКС – Капка Костова, която в предходния съдебен съвет беше един от най-силните гласове срещу посегателството на съдебната независимост. Впоследствие кандидатурата беше подкрепена и от Наказателната колегия на ВКС. Противник на формализма в наказателния процес.

Красимир Шекерджиев, наказателен съдия, ВКС, квота на съдиите

Започва кариерата си през 1998 г. в Софийския районен съд и последователно минава през всички нива, докато достигне ВКС през 2013 г. Преподавал е в Софийския университет, Академията на МВР, Националния институт на правосъдието. Автор е на редица помагала по наказателно право и процес. След като беше избран с много висока подкрепа от колегите си (с 835 гласа), той даде интервю, в което критикува скандалните предложения за промени в Закона за съдебната власт, предложени от управляващите, което провокира серия от атаки срещу него в жълтите медии.
Колегите му го определят като магистрат, който не се притеснява открито да отстоява мнението си. Съпругата му е съдия във Върховния административен съд.
Кандидатурата му е издигната от съдия Лада Паунова от ВКС и е подкрепена от Наказателното отделение на съда.

Олга Керелска, граждански съдия, ВКС, квота на съдиите

През 1990 г. е назначена за съдия в Районен съд – Кюстендил, а четири години по-късно – в окръжния съд в града. Задържа се там само година, защото през 1995 г. е преназначена в Софийския градски съд. От 2001 до 2010 г. е съдия в Софийския апелативен съд, после – съдия в гражданската колегия на ВКС. Преподавала е гражданско право в Софийския университет.
В концепцията си тя критикува кадровата и дисциплинарната работа на ВСС, а по време на изслушването се обяви срещу шуробаджанашките назначения в системата.
Кандидатурата ѝ е издигната от съдии във ВКС и съдии от Кюстендилския район.

Севдалин Мавров, наказателен съдия, ВКС, квота на съдиите

Започва кариерата си в районния съд в Бургас, а през 1989 г. се премества в София, където последователно е повишен до съдия Софийския апелативен съд (2001 г.)
В началото на века Мавров напуска съдебната система, за да стане главен секретар на Министерския съвет (правителствата на Сакскобургготски и Станишев). През 2008 г. отново се връща в системата като съдия във ВКС.
Известен е като „твърд“ наказателен съдия, който не се притеснява да отстоява мнението си. Любопитен факт е, че се е самономинирал за член на ВСС.

Атанаска Дишева, съдия, Върховен административен съд, квота на съдиите

Назначена е за съдия в РС – Варна, през 1992 г., през 1999 г. е повишена в окръжния съд в града, а от 2005 г. е съдия във ВАС.
Номинацията й беше издигната от петима съдии от ВАС, а при гласуването тя се класира трета по брой получени гласове от съдийската квота след Пашкунова и Шекерджиев.
Сред колегите си съдия Дишева е известна като част от малцинството магистрати във ВАС, които не държат „правата“ линия, наложена от ръководството на съда. Заради нейни решения (около парк Пирин) тя е била обект на атаки в жълтите медии.

Боряна Димитрова, председател Окръжен съд – Бургас, квота на съдиите

След като през 1997 г. завършва право в Нов български университет, през 2000 г. става съдия в Районен съд – Бургас, а три години по-късно и зам.-председател на съда. В края на 2004 г. става председател на РС – Бургас, а през 2009 г. е избрана за ръководител на окръжния съд в града – пост, който заема и в момента.
Кандидатурата ѝ беше издигната от съдии от Бургаски окръг и остана единствената „регионална“ номинация, която получи достатъчна подкрепа от Общото събрание на съдиите.
Боряна Димитрова беше сред ярките представители на т.нар. Форум на съдилищата, който обединяваше съдебни началници от цяла България, в основата на който беше тогавашният председател на Окръжен съд – Пловдив, Сотир Цацаров.
В системата Боряна Димитрова се ползва с име на човек, който отстоява позициите си.

Вероника Имова, съдия, Върховен касационен съд, номинация на ГЕРБ

Вероника Имова е завършила право през 1981 г. От 1986 г. е съдия в Софийския районен съд, а от 1991 г. – в Софийски градски съд, за да стане негов заместник-председател две години по-късно. През 1997 г. става съдия в Наказателната колегия на ВКС, чиито пленум я избира през 2016 г. за председател на Комисията по атестирането към Съдийската колегия на ВСС.

 

Боян Магдалинчев, зам.-председател на Върховния административен съд, ГЕРБ

Става съдия през 1982 г., когато е назначен в Районен съд – Разлог, чийто председател става година по-късно. През 1993 г. е назначен за зам.-председател на РС – Гоце Делчев, а четири години по-късно е повишен в новосъздадения Върховен административен съд. През 1999 г. става член на ВСС от парламентарната квота. Престоят му в съвета е свързан със скандали, един от които е подмяната на протокол от решение на кадровия орган на съдебната власт. През 2004 г. става председател на Четвърто отделение във ВАС, което се занимава с концесии, обществени поръчки и контролира актовете на Комисията за финансов надзор, както и решенията на ЦИК. През 2012 г. е назначен за зам.-председател на съда. Името му се свързва със скандали около случайното разпределение на делата, които не бяха поставени по време на изслушването му в парламента.

Стефан Гроздев, зам.-председател на Апелативен съд – София, номинация на ДПС

През 1991 г. е назначен за съдия в Софийския районен съд, като същата година става и член на ЦИК. От 1994 г. до 1996 г. е зам.-председател на Софийския районен съд, а от 1996 г. е в Софийския градски съд, чийто и.д. председател е за няколко месеца през 1997 г. През 1999 г. става съдия в Софийския апелативен съд, а от 2002 г. до днес е зам.-председател на съда и ръководител на Търговското отделение. През 2014 г., след намесата на главния прокурор Сотир Цацаров, става и.д. председател на съда.
Стефан Гроздев е сред най-ярките магистратски звезди на ДПС. Името му се свързва с противоречиви решения по редица търговски дела, част от които са в полза на интересите около депутата Делян Пеевски. Преди няколко години Гроздев декларира, че има апартамент в Париж, който впоследствие дарява. Когато през 2016 г. се кандидатира за председател на Софийския апелативен съд, стана ясно, че срещу него има висяща прокурорска проверка. Тези въпроси не бяха зададени по време на изслушването на Стефан Гроздев от правната комисия.
Подкрепа за кандидатурата на съдия Гроздев имаше от Частно висше училище „Колеж по туризъм – Благоевград“.

Даниела Марчева, съдия, Софийски апелативен съд, БСП

След като завършва право през 1995 г., работи като юрисконсулт в частния сектор и във Висшия съдебен съвет до 2005 г., когато е назначена за съдия в Софийския районен съд. През 2010 г. е повишена в Търговското отделение на Софийския градски съд, а от 2012 г. е командирована в Софийския апелативен съд, където е търговски съдия.
По време на изслушването в парламентарната правна комисия Даниела Марчева на няколко пъти влезе в конфронтация с председателя Данаил Кирилов.

Драгомир Кояджиков, съдия, Апелативен специализиран съд, БСП

Завършва право в Бургаския свободен университет, а през 1999 г. работи като следовател в Окръжна следствена служба – Русе. През 2004 г. става съдия в Районен съд – Русе, а две години по-късно се премества в Софийския районен съд. През 2011 г., след създаването на специализираните съдилища, става съдия в Апелативния специализиран съд.
Съдии, работили с Драгомир Кояджиков, го определиха като магистрат, които отстоява мнението си.

Боян Новански, адвокат, „Обединени патриоти“

Номинацията на столичния адвокат Боян Новански беше издигната от Волен Сидеров. Името му се появява преди години покрай акциите на прокуратурата срещу торент сайтовете (Новански е защитник на един от собствениците), но за него няма много информация. В средите на съдебната власт е свързван с бившия директор на столичното следствие Петьо Петров, който е близък до Пеевски.
В имотния регистър през 2006 г. е вписано, че Петров дарява на Новански имот край Созопол. Всъщност Новански представлява надарения – Оля Антонова, която също е следовател и близка до Петров.
Преди десетина години Боян Новански участва в дружеството „Уеб медиа“ като съсобственик, а заедно с Павел Ганев са съуправители. Ганев е човекът, по чийто сигнал започва разследването срещу бившия началник на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, станал известен с тефтерчето си. Съпругата на Павел Ганев пък има общи фирми с Любена Павлова, която е съпруга на Петьо Петров-Еврото и която през 2015 г. като активистка на сдружението „План Б“ организираше протести срещу Христо Иванов и председателя на ВКС Лозан Панов.
Новански казва, че е препоръчан за член на ВСС от бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, сега втория човек в „Атака“ след Сидеров. Лазаров пое поста в МВР горе-долу по същото време, когато Пеевски беше гласуван за шеф на ДАНС, и според източници на „Капитал“ в системата също е близък до депутата от ДПС.
Към предложението за адвокат Новански има писмена препоръка, подписана от 13 съдии, адвокати, частни съдебни изпълнители и нотариус. Сред тях са бившият зам.-директор на Националната следствена служба Свилен Тормаков, който е адвокат, и.д. председателят на Софийския районен съд Стефан Милев, съдията от Софийския градски съд Петър Гунчев и др.

ПРОКУРОРСКА КОЛЕГИЯ

Сотир Цацаров, главен прокурор

Мандатът на Сотир Цацаров, който през последните пет години показа, че предпочита авторитарния модел на работа и не зачита мнение, различно от неговото, изтича в края на 2019 г. Дотогава се очертава той да държи пълна хегемония в прокурорската колегия на съдебния съвет.

Професионална квота

Евгени Диков, следовател, квота на следователите

Директорът на Националната следствена служба беше единственият кандидат за единственото място, което следователите имат във ВСС. Евгени Диков е известен в съдебната власт като балансиран и тих, който не влиза в битки, но и избягва компромиси с морала. Беше и.д. ръководител на Софийската градска прокуратура след оставката на Николай Кокинов през 2013 г.

 

Пламен Найденов, административен ръководител, Окръжна прокуратура – Перник, квота на прокурорите

Завършва право във Висшия институт на МВР през 1992 г. Работи като следовател от 1992 до 1996 г. в Перник, след което става ръководител на Районната прокуратура в Радомир. През 1999 г. е повишен в Окръжна прокуратура – Перник, а още през следващата година става заместник окръжен прокурор. От 2008 г. до днес е окръжен прокурор на Перник.
По времето, когато Пламен Найденов е в ръководството на окръжната прокуратура в Перник, стават редица убийства, част от които са разкрити години по-късно, но не от местните власти, а след намесата на прокурори от София.
Номинацията му беше издигната от прокурори от Пернишки окръг.

Георги Кузманов, Апелативна прокуратура – Бургас, квота на прокурорите

Завършва право в Бургаския свободен университет през 1999 г. Влиза в системата като следовател, но след една година е назначен за прокурор в Районната прокуратура – Бургас. През 2005 г. става районен прокурор в Бургас, но през 2007 г. е командирован в Софийската градска прокуратура, където остава две години. От 2009 до 2010 г. е командирован като национален експерт в „Евроджъст“, Хага. През 2012 г. е назначен в Апелативна прокуратура – Бургас.
Номинацията му беше издигната от прокурори от Бургаски окръг.

Даниела Машева, Върховна касационна прокуратура, квота на прокурорите

Завършва право в Софийския университет, а от 1993 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2001 г. е повишена в Софийската градска прокуратура, през 2006 г. е командирована във Върховната касационна прокуратура (ВКП). През 2009 г. за две години е заместник министър в екипа на правосъдния министър Маргарита Попова. От 2011 до 2013 г. завежда различни отдели във ВКП, но след избора на Сотир Цацаров за главен прокурор отново става редови обвинител.
Кандидатурата ѝ беше издигната от прокурори от ВКП.

Огнян Дамянов, прокурор в Окръжна прокуратура – Разград, квота на прокурорите

Завършва право през 1995 г. в Софийския университет. От 1998 до 2005 г. е прокурор в Районна прокуратура – Разград, а от 2006 г. досега е окръжен прокурор.

Парламентарна квота

Гергана Мутафова, районен прокурор на Пловдив, номинация на ГЕРБ

Завършва право в Софийския университет през 1998 г. От 2003 до 2006 г. е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, а през 2006 г. е назначена за административен ръководител на Районна прокуратура – Асеновград. Четири години по-късно е назначена за ръководител на Районна прокуратура – Пловдив, който пост заема и до днес. Гергана Мутафова беше в ръководството на Асоциацията на прокурорите в България. Тя беше и кандидат за ВСС от прокурорската квота, но не получи доверието на колегите си.

Калина Чапкънова, окръжен прокурор на Бургас, ГЕРБ

Завършила е право в Бургаския свободен университет. Работи последователно в община Созопол, районна инспекция по труда, а от 1998 г. е прокурор в Районна прокуратура – Бургас. През 2001 г. става зам. районен прокурор, а през 2002 г. е повишена в Окръжна прокуратура – Бургас. През 2006 г. е зам. административен ръководител на окръжната прокуратура, а от 2009 г. е окръжен прокурор на Бургас.
За кандидатурата на прокурор Чапкънова Цветан Цветанов заяви, че е била „подадена“ от депутатите на ГЕРБ от Бургас, „защото и те като част от живеещите на територията на Бургаска област имаха добри коментари по нейните качества и по това, което е като оценка от обществото“.
Към работата на Окръжна прокуратура – Бургас, от години има критики, основно свързани с корупционните дела срещу представители на местната власт, доколкото подобни обвинения няма внесени в съда.
Калина Чапкънова наблюдаваше делото за атентата в Сарафово, което вече година и половина не може да тръгне в съда.

Пламена Апостолова, ръководител на следствения отдел към СГП, предложена от ДПС

Завършва право в Софийския университет през 1993 г., а през 1994 г. е назначена за следовател в Столичната следствена служба. През 2002 г. е повишена в Националната следствена служба. От 2014 г. завежда т.нар. Стопански отдел. През юли 2016 г. е командирована като ръководител на следствения отдел на Софийската градска прокуратура.
Според прокурори Пламена Апостолова е от близкото обкръжение на бившия директор на Националната следствена служба Ангел Александров, който не крие приятелството си с Ахмед Доган.
През следствения отдел, който тя ръководи от миналото лято, минават ключови разследвания, като например обвиненията срещу представители на „Реформаторския блок“ от края на миналата година.

Йордан Стоев, зам. апелативен прокурор на София, издигнат от „Обединени патриоти“

Завършва Академията на МВР през 1993 г. Работи като следовател от 1994 до 2000 г., когато напуска системата и става адвокат до 2004 г., когато се връща в системата като зам.-директор на Столичната следствена служба. През 2006 г. става прокурор в Апелативна прокуратура – София. От 2011 г. до момента е зам. апелативен прокурор на София.
Йордан Стоев беше прокурорът, който потвърди на втора инстанция отказа на прокурор Боряна Бецова да образува досъдебно производство по сигнала на „Протестна мрежа“ срещу Делян Пеевски – за организирана престъпна група съвместно с Цветан Василев и Николай Бареков, за разминаване между декларираното и фактическото имотно състояние на депутата от ДПС Делян Пеевски, за големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата КТБ, и т.н.
Подобно на Стефан Гроздев Йордан Стоев получи подкрепа от Частно висше училище „Колеж по туризъм – Благоевград“.

Светлана Бошнакова, прокурор във Върховна касационна прокуратура, БСП

Завършва право в Софийския университет. През 1990 г. става съдия в Районен съд – Кюстендил, а през 1994 г. в Окръжен съд – Кюстендил. През 1995 г. става прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил, а през 1998 г. – в Апелативна прокуратура – София. През 2002 г. е повишена във Върховната административна прокуратура. През 2009 г. се премества в международния отдел на Върховната касационна прокуратура (ВКП). От 2012 до 2016 г. е член на Инспектората към ВСС, след което отново се връща във ВКП.

(Снимки в. Капитал)

Още по темата в De Fakto Новият ВСС е избран (допълнена)

About De Fakto

Вижте също

Съветът за съдебна реформа: Против „бонусите“ в спецправосъдието, за съдебна защита на отстранените магистрати

Министър Цецка Цачева с мандат да представи становищата в пленарна зала Няма нужда от специални …

Кадрова драма във ВКС – уви, председателят притиска заместник да даде оставка

Върховният касационен съд е разбунен от ръководно-кадрова драма. Страстите са за  ръководителя на Гражданската колегия, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *