Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Адвокат Ивайло Дерменджиев: Англичаните никога не са обичали да изпълняват решения на чужди съдилища

Адвокат Ивайло Дерменджиев: Англичаните никога не са обичали да изпълняват решения на чужди съдилища

Defakto.bg

 След Брекзит, Англия вероятно отново ще  влезе в цикъл на оскъпяване и затрудняване на достъпа до правосъдието

Адвокат Ивайло Дерменджиев

Ивайло Дерменджиев е роден на 7 ноември 1962 г., завършил е  право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Притежава диплома по английско право и право на Европейския съюз от университета в Кеймбридж. Той е старши управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев“ (S&D).

Доктор е по право в областта на международното частно право и международен арбитраж. Член е на АС и УС на Българската търговско – промишлена палата. Член е още на Лондонския международен арбитражен съд. Арбитър е в списъка с арбитри на Международния спортен арбитражен съд(CAS) в Лозана, Швейцария. Той е Почетен Консул на Република Кения в България.   Член е и на Австрийско–българската търговска камара. В Парижкия арбитраж  (ICC).  Дерменджиев е единственият юрист у нас с лиценз за пилот на самолет. Говори  английски и руски език

На 20 септември De Fakto публикува интервю с адвокат Ивайло Дерменджиев, в което той изложи сериозни виждания по конфликтни проблеми на правораздаването. Старши-съдружникът в Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев“ (S&D) се обяви за намаляване на парламентарната квота при избора на Висш съдебен съвет. Смята, че избраният председател на ВАС от стария ВСС би работил по-добре с новия състав на „правителството” на съдебната власт. „ Лично за мен е минус да работиш с хората, които са те избрали. По-скоро, избраникът на стария ВСС би могъл да работи по-обективно с новия, а съставът на  новия съдебен съвет да е по-критичен към него, защото членовете му са „на чисто” в съдебната  система.  Според мен така би се осъществил един „вътрешен” контрол между хората, които не са зависими от един избор, в който са участвали”.

Един от най-важните проблеми, които постави е за  4% – та такса по гражданските искове. Ето какво каза той: -“ В момента пропорционалните такси върху гражданските искове с материално изражение, са изключително високи.  Според мен нито една правна система няма толкова високи такси. При нас те са 4% за завеждане на иска и по 2% за всяка една жалба, тоест половината от таксата, която е платена при завеждане на иска.  На практика това също ограничава достъпа до правосъдие, не толкова на гражданите, колкото на компаниите, търговските дружества и корпорациите..

В Австрия няма иск за който да се плаща повече от 10 000 евро съдебна такса.  Ако претендираш за един милиард, ще платиш 10 000 евро, тоест в рамките на 0,1% от иска. По същия начин въпросът е решен и в Германия, и в Англия.  Няма държава от ЕС , която да прилага пропорционален принцип за завеждане на дела.  В България, ако  се заведе иск за един милиард,  таксата е 4 % върху този милиард, тоест трябва да се платят  40 милиона държавна такса..  Или,  таксата не е  разходоопределена, а основен принцип на Европейския съюз е  услугата да бъде обвързана с разхода за заплащането й.  Тя не отговаря нито на заплатата на съдията, нито на разходите на администрацията, нито на разхода на съда”, каза адвокатът.  И напомни,че “навсякъде по света големите разходи не са съдебните  такси, а адвокатските разноски”.

Днес предлагаме втората част от интервюто, в която Ивайло Дерменджиев, като специалист по международни дела,  разказва за някои особености на английското правосъдие.

– Г-н Дерменджиев,  като член на Лондонския арбитражен съд и адвокат по международни дела,  какво можете да разкажете за  английското правораздаване? 

– В типичното английско правораздаване до преди години имаше много стриктно разделение на касти – адвокати, които се явяваха в съда и такива които им подготвяха делата. Английската държава стриктно спазва принципа, че в съдебна зала не може да влиза всеки, а само много подготвени юристи. Логиката е много интересна – баристър (barrister), или човекът зад преградата”bar” е адвокатът,  който защитава тезата на клиента в съдебна зала,   не може просто да подготвя и представя делото и да гони финансовия и имуществен интерес на клиента си. Той трябва да е независим  партньор на съда. Поради тази причина баристърите обикновено нямат право да се срещат с клиентите, които представляват.  Те се явяват и в най-високата степен съдилища в Великобритания.

-Тоест, адвокатът не може да се срещне с фирмата, чиито интерес защитава?

– В много редки случай. Той има контакт само със солиситъра (solisitor), адвокатът,  който е подготвил делото и му го е занесъл „сдъвкано”.   Една от причините за това е да се избегне пристрастността на адвоката към имуществените  възможности, които може да получи от клиента си.  Това обаче натрупа голямо обществено недоволство, защото на практика клиентите нямаха достъп до адвокатите си, които пък от своя страна се превърнаха в каста, която не говори един език с клиентите.  Имат фиксирани високи хонорари, не са особено заинтересувани от изхода на делата.

От друга страна, договорите между страните,  които големите адвокатските кантори  подготвят са около 100 -200 страници –  в страните от извън континеталното право обикновенно няма писани закони, те имат прецеденти и всички те трябва да бъдат описани в договори. Тоест,  не можеш да напишеш  – при забава се дължи лихва по Закона за задълженията и договорите.  Трябва да се изпише изрично, ако не се запише, такова право няма.

Ако сте виждали исковите молби на старите английски адвокати, няма да разберете какво пише в тях.  В тях се описваха едни стари практики на тежък английски език от времето на Дикенс, които оставаха неразбираеми. За неразбираемостта на англииският език и превратното му приложение от политиците, говори още Джордж Оруел в монографията си „Политика и английски език”. В правната сфера обаче,общественото недоволство изби при  Тони Блеър. И по негово време, като министър председател, бе направена  юридическа реформа за “plain еnglish” или  „равен английски”.  Тази реформа постави условия на всички адвокати да  пишат искания по формуляри и да описват  исканията на клиентите си по един опростен начин, така както са им обяснени от тях – предмет на спора – еди какъв си, сума на спора еди каква си, еди кой си съди еди кого си и т.н.  Така клиентът вече има ясни очертания на спора, а не както преди това, като прочете исковата си молба, написана на високопарен и помпозен език да се окаже хвърлен в един куп прецеденти, за които нищо не знае.

Преди реформата, най- големите адвокатски кантори бяха в Англия – с по десет хиляди човека и заради причините, които вече ви казах. Но с европейската интеграция нещата  се промениха – Германия не искаше да плаща английските хонорари и да води процеса, като в Англия,  постепенно канторите започнаха да се сливат  – немските кантори придобиваха английски, и обратно.  При този микс правилата започнаха да се уравняват, нещо от което спечелиха клиентите и самото правосъдие.

-Да разбираме ли, че когато Англия напусне ЕС, ще се върне и към своите порядки, без да запази европейските правила?

Да, вероятно отново ще се влезе в един цикъл на оскъпяване и затрудняване на достъпа до правосъдието. За англичаните острова винаги е бил центъра на света. На англичаните никога не им е харесвало, че трябва да изпълняват решение на чужди съдилища. Ще върнат нещата в старото русло.

Първа част на интервюто с адвокат Ивайло Дерменджиев: Навсякъде по света големите разходи не са съдебните  такси, а адвокатските разноски

About Лилия Христовска

Вижте също

Кадрова драма във ВКС – уви, председателят притиска заместник да даде оставка

Върховният касационен съд е разбунен от ръководно-кадрова драма. Страстите са за  ръководителя на Гражданската колегия, …

Петър Обретенов: Историята се повтаря като фарс

Президентът да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на процедурата по назначаване на „тримата големи“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *