Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Румен Янков: Не мога да ползвам съда за защита

Румен Янков: Не мога да ползвам съда за защита

Defakto.bg

Публикуваме първото интервю за пресата, дадено от покойния  съдия Румен Янков през 1999 г.  То е  едно от трите,  които той е давал за медиите,  а  заедно със спомените, коментарите и анализите за него от съдии, журналисти и адвокати,  е  публикувано в книгата „Съдията“. Тя е издадена от Съюза на съдиите в България в памет на авторитетния магистрат.  Казваното от него преди толкова години,  е  показателно за същността на един широко скроен човек, честен професионалист,  аскет по природа,  който никога  не се домогваше до екстрите на  властта, които постовете  председател на Върховния съд (два пъти) и шеф на Конституционния (два пъти),  му позволяваха. 

 Румен Янков знаеше, че  правосъдието  лесно се превръща в „банка за услуги“ и  съветваше колегите си от съдебната власт, които „работят с правителствата“ да се запасят с „мехлем против изгаряне“ от многото ръкостискания. (Бившият съдия от  Съда по правата на човека Здравка Калайджиева )  

Като участник във ВСС  през 1977 г.  избухва,  когато съветът  обсъжда средства за довършване на почивната  база на прокуратурата: „В болниците нямат ток, нямат марли, ние какво правим!“ (Съдия от ВКС Елена Авдева),

„Той упражняваше професията,  за да се изрази, а не да се изяви. ( Съдия Събина Христова от Апелативен съд Бургас).

„Не познавам друг човек от нашата система, толкова уважаван и цитиран от почтените хора. И толкова ненавиждан от подледци и страхливци..“, казва в експозето си съдия Нели Куцкова.  И още: „Високите постове не го промениха,  не започна да се „големее“. Избягваше медийни изяви, но беше честен и открит към  журналистите..

„Румен Янков е знакът, ориентирът,  че си на прав път, ако искаш да видиш себе си като духовно същество с мисия и с отстоявани стандарти и критерии, а не като социална еденица за временна употреба“ (Адвокат Илко Димитров)   

„Хора като Румен Янков, без да ни дават доброто наготово, ни карат да го извлечем от себе си..( Кристиан Таков)

Намерете тази книга, прочетете я. Обнадеждаващо е, че сред нас е имало възрожденци като Румен Янков, и не е забравен.

В книгата са и  блестящите му особени мнения на конституционен съдия и председател на КС.   

Сравненията с днешните самооценки на  люде,  убедени,  че трябва да получат всичко заради титлата „магистрат“,  ( „Ще си взема всичко,  дължи ми се“!),  ще дойдат от само себе си.   Тези, за които материалното благополучие, е оценката за работата им, никога няма да проумеят  какво  значи един председател на Върховния  касационен съд да каже: Не мога да ползвам защитата на съда.  (De Fakto)

Отляво надясно: журналистът Мирела Веселинова и съдиите Нели Куцкова, Благовест Пунев и Елена Авдева представиха пред правната общност книгата „Съдията“ в памет на Румен Янков

 Със Съдия № 1 РУМЕН ЯНКОВ  разговаря Мирела Веселинова 

Факсимиле на книгата „Съдията“, издадена от Съюза на съдиите в памет на бившия Председател на Върховния касационен съд и Конституционен съд Румен Янков

Грозна компроматна война тръгна срещу шефа на Върховния касационен съд Румен Янков. Името му доскоро не бе популярно извън правната общност, макар че постът му се счита за един от най-важните в държавата. Председателят на ВКС е известен с това, че не дава интервюта и държи журналистите на дистанция. Но въпреки чепатия му характер досега и пресата, и властите не го закачаха -най-вече заради безспорния му авторитет в правната гилдия.

Всъщност откакто през 1994 г. Румен Янков бе избран за председател на Върховния съд, той винаги е бил считан за опонент на властта.Червените обаче не посегнаха на престижа му, макар че имаха мотив – Янков никога не е крил „сините“си пристрастия. Той беше в центъра на скандала, когато през 1996 г. Върховният съд се раздели на касационен и административен. Той председателстваше делата, с които Пирински бе отрязан от президентските избори, а Расим Муса остана кмет на Кърджали.

Изненадващо обаче Янков се оказа неудобен и за сегашната власт. Той бе заклеймен като инициатор на куп „неугодни“ решения на ВСС – отказът да бъде понижен Бойко Рашков, да не се свали имунитетът на магистрати, предложени от Филчев, да не се подкрепи кампанията срещу съдии за отменени арести… Така пък срещу Янков тръгна компроматна война по познат сценарий – чрез вестниците. Тя ескалира с публикация, според която през 1983 г. съдията Янков и тъстът му пребили две психично-болни жени в Банкя. На 1 декември пред ВСС Янков директно обвини главния прокурор Филчев, че е в дъното на компроматите срещу него.

Едва ли обаче масираната атака срещу Янков е самодейна инициатива на Филчев. Проблемът е, че съдия №1 има мнение и обича да си го казва.

„Янков не се е променил, променят се политиците. Когато са в опозиция, много болеят за нашата независимост, когато яхнат властта – ние ставаме пречка за прогреса“, коментира съдийка от ВКС.

–––––––––

След над 20-годишна съдийска кариера, през 1992 г. Румен Янков стана зам.-председател на Върховния съд. Месеци по-късно напусна съда – говори се, че заради неодобрение към тогавашния му шеф Иван Григоров. През 1994 г. Янков бе избран за шеф на ВС, а през 1996 г. оглави ВКС.

–––––-

 

– Г-н Янков, много страшно звучи обвинението, че съдия № 1 в държавата е пребил две болни, жени.

– Така е. За мен е още по-страшно, че не мога да ви убедя, че това е една лъжа, която не за пръв път се налага да опровергавам.

Истината е, че аз бегло познавам тези жени. Всъщност става въпрос за имотен спор между моя тъст и негови роднини, в който навремето, заради това, че съм съдия, се оказах „удобен аргумент“. Случаят бе разследван всестранно още след 1983 г. Тогава имаше жалби до всички възможни инстанции – районния комитет на партията, държавен и народен контрол, до тогавашния председател на Върховния съд Иван Велинов, до Главния прокурор, до Тодор Живков…

По тия доноси ме разследваха откъде ли не, но не бях засегнат нито в професионален, нито в личен план. Явно им стана ясно, че нямам вина. Сега изведнъж се вадят същите жалби от едно време и аз пак трябва да доказвам морала и професионализма си.

Затова поисках комисия от ВСС и нека тя да каже за какво става дума. Но е безобразие главният прокурор да разпространява доноси с 15-годишна давност, вместо първо да провери има ли престъпление.

– А вярно ли е, че като прокурор в Пещера през 1972 г. сте „посегнал“ на районната съдийка в града след скандал. Обвиниха ви и че сте били доносник на ДС.

– През цялото ми пребиваване като прокурор в Пещера в районния съд нямаше съдийки жени, само двама съдии – Симеон Тасев и Тодор Братков. Нямаше дори съдия-изпълнител жена. Какво повече да кажа?

Що се отнася до обвинението, че съм бил доносник на ДС – от него много ме заболя. Защо се забравя, че има Закон за достъпа до досиетата? Още през август 1998 г. досието ми трябваше да бъде оповестено в Народното събрание, ако има такова. Нима мислите, че аз бих бил пощаден от изпълнителите на закона, още повече, че това би било закононарушение?

– Казахте, че можете да се защитите само чрез медиите. Защо?

– Всеки друг може и трябва да си търси правата в съда, аз обаче не мога да карам мои подчинени да решават дела, по които съм страна. Как да застана пред съдии, независимо от коя инстанция, и да искам да уважат иска ми? Мога да разчитам единствено на медиите, пък нека общественото мнение да реши каква е истината.

– Упрекват Ви, че сте допуснал прословутото Тълкувателно решение № 2 от 1997 г. на Общото събрание на гражданските колегии на ВКС, което позволявало на кредитните милионери да връщат валутните си кредити преизчислени в левове.

– За жалост сатанизирането на това решение започна от пресата. За юристите смисълът му никога не е бил под съмнение – че валутните кредити, изтеглени от банките, трябва да се връщат в същия вид, със следващата се лихва. Когато пък валутните сделки са сключвани от кредитни институти без разрешение за такава дейност, тези сделки са били нищожни, а при нищожна сделка страните си връщат даденото (чл. 55 от ЗЗД). Т.е. при всички случаи валутният кредит трябва да се върне във валута.

– Добре, но и до ден-днешен финансисти и някои юристи продължават да поддържат обратната теза. Говори се, че има дела в Софийския градски съд (СГС), по които е одобрено връщането на валутни кредити в левове.

– Не е моя работа да следя делата в СГС. Но чрез вас отправям публичен апел да бъда сигнализиран за случаи, при които ВКС, вместо следващата се валута, е присъдил с влязло в сила решение нейната левова равностойност към момента на получаване на сумите.

– Обвиняват ви, че пречите на ВСС да взема „правилни“ решения. Наистина ли сте овладял ВСС, г-н Янков?

– Твърденията, че аз мога да наложа на колегите какво да гласуват, засягат честта и достойнството на членовете на съвета. Това са съдии с над 15-годишен юридически стаж, хора със статут и морал. Не мисля, че някой от тях би преотстъпил на друг правото да взема решения или може с лекота да бъде сугестиран. Има и нещо друго – решенията на ВСС за понижаване в длъжност и за сваляне на имунитет се вземат с тайно гласуване. Някой твърде самонадеяно смята, че е наясно кой по какъв начин гласува.

Истината е, че по искането за понижаване на Бойко Рашков аз поисках комисия от ВСС да провери обвиненията, а не да се предоверяваме на внесените книжа от г-н Гоцев. И сега смятам, че постъпихме правилно. Що се отнася до решението да бъде пенсиониран г-н Карайотов, аз винаги съм поддържал, че щом е настъпила възрастта, всеки би трябвало да бъде пенсиониран.

– Как си обяснявате, че вие, който се ползвахте с благоразположението на СДС, а и сам никога не сте криел симпатиите си към сините, изведнъж се оказахте опонент на властта?

– Моето лично мнение е, че първият сблъсък бе по повод избора на Бойко Рашков за главен прокурор от стария ВСС. От новия ВСС се очакваше да „помоли“ държавния глава да върне предложението на стария съвет, за да може да се извърши нов избор. Това трябваше да създаде политически комфорт за политиците и натиск за издаващия указа. Аз се противопоставих на такова решение, защото то очевидно не е в прерогативите на ВСС, пък и още се чакаше Конституционният съд да обяви дали съветът е легитимен. Заявих, че в очите на действащите магистрати и на обществото още от началото новият ВСС ще се обезцени наполовина.

Мисля обаче, че нещата се истеризираха до крайност, когато не бе осъществена основната задача -отмяна на решенията на стария ВСС за назначаване на директорите на окръжните следствени служби и на специализираното следствие. Изборът бе обжалван пред ВАС от членове на стария ВСС с идеята новият съвет да приеме, че обжалваното решение не е влязло в сила и може да бъде отменено. И новият главен прокурор да предложи новите началници на следствието и на СпСлС. Но за това тогава имаше юридическа пречка. Слава богу, то не стана въпреки упоритите негласни сондажи, продължили няколко месеца. Затова пък делото пред ВАС, независимо от значимостта му, се забави.

Но оттам насетне всяко мое становище бе преценявано в контекста на саботиране на реформата. Печалното е друго – че два политически сугестирани вестника отчаяно обругаваха съдиите от съвета, приписвайки им роли на креатури на председателя на ВКС.

Инак смея да твърдя, че инсинуациите срещу мен са организирани от Главна прокуратура. И се учудвам на лицеприятното изявление по отношение на моята личност от страна на главния прокурор Филчев в последното му интервю във в. „Демокрация“. Неколкократно съм казвал и във ВСС, че именно Филчев стои в дъното на инсинуациите срещу мен. Не съм човек, който да има високо мнение за собствената си значимост, но оставам с впечатление, че се действа последователно за моето демонизиране.

– Преди време заявихте, че посегателството срещу правораздаването в една страна е удар срещу държавността. Това беше по времето на Жан Виденов. Сега как виждате положението на правосъдието?

– Факт е, че не от вчера съдебната власт работи в анормална обстановка. Достатъчен аргумент е, че през последните девет години вместо два съдебни съвета бяха избирани пет, и само един от тях изкара пълния си конституционен мандат от 5 години.

От друга страна е ясно, че юридическите способи за суспендиране на съветите принадлежат не на магистратите, а на политиците. Те се стремят в крайна сметка единствено към овладяване върховете на съдебната власт, което е дълбоко порочно. Известно е, че трите основни фактора за борба с корупцията са силна опозиция, независима журналистика (която практически е невъзможно да бъде купена цялата) и независима съдебна власт. Стремежът на политиците да наложат зависим човек на най-високите етажи всъщност цели да разтворят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си. Само че съдебната власт е така устроена, че не може да работи селективно – тя или работи, или не работи. Оттук идва и сривът.

  1. 12. 1999 г., в. Труд

 

About De Fakto

Вижте също

Кадрова драма във ВКС – уви, председателят притиска заместник да даде оставка

Върховният касационен съд е разбунен от ръководно-кадрова драма. Страстите са за  ръководителя на Гражданската колегия, …

Петър Обретенов: Историята се повтаря като фарс

Президентът да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на процедурата по назначаване на „тримата големи“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *