Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / ВКС разтълкува: При хулиганство, дори да е срещу орган на власт, има освобождаване от наказателна отговорност

ВКС разтълкува: При хулиганство, дори да е срещу орган на власт, има освобождаване от наказателна отговорност

Defakto.bg

При извършени хулигански действия, дори и те да са били насочени спрямо орган на власт, се прилага освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78 а от Наказателния кодекс.

Това постанови Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС по Търкувателно дело №1 от 2017 г.

Тълкуването бе поискано от главния прокурор Сотир Цацаров за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика.

Важно е да се знае, че казусът касае само „обикновеното“ хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК, което се наказва с до 2 години затвор или пробация и попада сред престъпленията, за които се прилага освобождаването от наказателна отговорност срещу глоба. Квалифицираното хулиганство по чл. 325, ал.2, свързано със съпротива срещу орган на власт, се наказва далеч по-тежко – до 5 г. затвор и спрямо него чл. 78 а очевидно не се прилага.

И проблемът е дали ако „обикновеното“ хулиганство все пак е било насочено срещу полицай, магистрат, данъчен и всякакъв друг „орган на власт“ освобождаването от наказателната отговорност се изключва? Не, не се изключва, щом е повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК, заявяват върховните съдии.

Ето какво съобщават по този повод от ВКС:

С Тълкувателно решение № 1/28.09.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2017 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши:

Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания по чл. 78а, ал.1 от НК, като в тези случаи ограничението  на чл. 78а, ал.7 от НК не се прилага.

Ткувателното дело е образувано по искане на главния прокурор за приемане от ОСНК на тълкувателно решение поради наличие на противоречива съдебна практика. Една част от съдилищата приемат, че когато конкретните хулигански действия, осъществяващи хипотезата на чл. 325, ал. 1 от НК („Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.“), са извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му,  следва да се приложи ограничението, предвидено в чл. 78а, ал. 7 от НК (недопускащо освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“). Друга част от съдилищата приемат, че нормата на чл. 78а, ал. 7 от НК не следва да се прилага, когато е осъществено деяние по чл. 325, ал. 1 от НК спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, тъй като тези обстоятелства не са елемент от състава на престъплението.

В мотивите на тълкувателното решение пише: „С изменението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК (ДВ, бр. 21/2000 г.) законодателят лиши прокуратурата и съда от правомощието да преценяват дали да приложат института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца. След като е лишен от правото на преценка дали да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, компетентният орган няма такова правомощие и по отношение на приложението на визираните в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК ограничения. При констатиране на такива, той е задължен да не прилага института. Въпросът е кога за съответните органи възниква задължението да изследват дали са налице рестриктивните основания, посочени в чл. 78а, ал. 7 от НК“.

Съгласно ТР № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт задължително се посочват само „фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му“. При това положение, ако качеството на субекта, засегнат по някакъв начин от престъпното посегателство, не е част от елементите на съответния престъпен състав, прокурорът не е длъжен в обвинителния акт или в постановлението, съставено по реда на чл. 375 от НПК, да излага факти относно същото. Съдът също няма задължение да изяснява обстоятелства извън тези, посочени в нормата на чл. 102 от НПК. Преценката дали в конкретния случай са налице рестриктивните основания следва да бъде извършвана по ясно определени правила и е недопустимо да бъде поставяна в зависимост от усилията и активността на съответния орган да установява обстоятелства по делото, които излизат извън предмета на доказване. Съдиите от ОСНК са категорични, че при това положение, за да е длъжен компетентният орган да установява дали е налице ограничителното основание, визирано в чл. 78а, ал. 7 от НК, е необходимо то да е част от предмета на доказване, а това предполага съответното обстоятелство да е  елемент от основния или квалифицирания престъпен състав“.

About De Fakto

Вижте също

Унгария въвежда система от нови административни съдилища

Унгария ще създаде  нова система от съдилища до януари 2020 г., които ще решават дела по …

Главният прокурор поиска да се криминализира производството на нелегални цигари

Запорирано е цялото имущество на семейството на Ветко и Маринела Арабаджиеви, това ще последва и  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *