Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Върнатият избор за председател на ВАС показа несполуки в процедурата за избор на „Тримата големи“

Върнатият избор за председател на ВАС показа несполуки в процедурата за избор на „Тримата големи“

Defakto.bg

Въпросът може да се преуреди De lege ferenda  и президента при върнат вот,  да се  предлагат  две, даже – три кандидатури,  от които той да прави окончателен избор

 

Петър Обретенов

Автор Петър Обретенов

С указ № 197/04.10.2017 г. президентът върна предложението на ВСС за назчачаване на Георги Чолаков за председател на ВАС за повторно предложение, съгласно чл. 129, ал. 2 КРБ.

Още преди обнародване на указа се породи спор относно процедурата, по която следва да се направи това повторно предложение.

Оформиха се две гледни точки.  Според първата: кандидатурата на Георги Чолаков трябва да се подложи на повторно гласуване. Според втората: процедурата по избор на кандидат трябва изцяло да се повтори.

На пръв поглед, втората теза противоречи на текста на чл. 173, ал. 13 от ЗСВ, според която процедурата, описана в алинеи от 1 до 12, се извършва само „ако няма повторно направено предложение за същия кандидат”. Ако се придържаме към буквата на закона, само ако кандидатурата на Георги Чолаков не бъде повторно предложена или макар и предложена не получи необходимото мнозинство, може да се пристъпи към повтаряне на процедурата избор на кандидат, който ще се предложи на президента, описана в алинеи от 1 до 12 на чл. 173 ЗСВ.

Този извод обаче не е съобразен с едно много съществено обстоятелство: кандидатурата на Георги Чолаков е върната за повторно предложение на друг, новоизбран състав на ВСС. Тази хипотеза не е изрично уредена в чл. 173 ЗСВ. Отказът на президента да назначи предложения от бившия ВСС кандидат е своебразно президетско veto и следва да се приложат принципите и разрешенията за този институт, в този частен случай. Когато държавният глава наложи veto след изтичане на мандата на парламента, намираме се пред т.н. „джобно вето” /pocket veto – название заимствано от американската конституционна практика/, при което отлагателното вето се превръща в абсолютно вето /вж. Пламен Киров, „Президентът в българския конституционен модел” стр. 181/. Новоизбраното Народно събрание не може да приема повторно върнат от президента закон, гласуван от предишното НС. Той не е негов закон: предложен, разискван и гласуван е от друг състав на парламента. Може да бъде внесен само като законопроект в новоизбраното НС. Аналогично е положението и при отказ на президента по чл. 129, ал. 2 КРБ. Цялата процедура по номинирането на кандидати, представянето и изслушването на техните концепции, проверките и докладите на комисията по атестирането и конкурсите и на комисията по професионална етика е осъществена от друг състав на ВСС. За отбелязване е, че президентът съзнателно изчака изтичането на мандата на бившия ВСС /03.10.2017г./ и едва след това /04.10.2017г./ публикува указа си с отказ за назначаване, с което постави този проблем пред новия ВСС. Тази конституционна практика цели налагането на абсолютно вето.

Тезата, че трябва само да се прегласува отхвърлената с президенския отказ кандидатура поставя и други проблеми, дори ако бъде възприета по принцип.

Прегласуването за „същия кандидат” не следва автоматично от отказа на президента да го назначи за председател на ВАС, а трябва да се предшества от „повторно предложение”. Първият въпрос, който трябва да разреши ВСС е кои могат да правят предложения за тази длъжност – дали това са само субектите посочени в алинея втора на чл. 173 ЗСВ.

Чл. 173, ал. 13 ЗСВ не дава категоричен отговор на въпроса дали гласуването трябва да се проведе само „за същия кандидат” или в него трябва да бъде включен и другият кандидат, участвал в конкурунцията по избора. Този въпрос стои открит, доколкото преодоляването на президентското вето чрез прегласуване само за „същия кандидат” има смисъл ако е направено от състава на ВСС, взел първоначалното решение. Не може да се прегласува чуждо решение.

От тези въпросителни /които не са изчерпателно посочени/ става ясно, че пленумът на на ВСС е изправен пред казус с повишена трудност.

Независимо от това коя теза ще надделее при разискванията в пленума на ВСС, много е възможно да се стигне повтаряне на процедурата описана в чл. 173, алинеи от 1 до 12 ЗСВ, ако процедурата осъществена по първия вариант не се събере необходимото мнозинство. А това едва ли е най-рационалното разрешение. Повтаряне на процедурата означава забавяне поне с четири месеца на назначаването на председател на ВАС, което води до изкуствено удължаване на мандата на действащия председател. Поставя се дори въпросът: президентът може ли да откаже назначаването на новоизбрания кандидат, ако той е различен от първоначално предложения му? Ако е възможно, следва ли да се проведе отново цялата процедура по номинирането, ако няма повторно предложение за същия кандидат или той не получи необходимото мнозинство? Въпросителни, които показват, че конституционната уредба за назначаването на тримата най-висши магистрати не е сполучлива, особено с разпоредбата на изречение второ на чл. 129, ал. 2 КРБ, според която президентът не може да откаже повторно направено предложение. Тя поставя държавния глава в едно унизително положение: да назначи на висша длъжност в съдебната система лице, чиято кандидатура той е отказал да одобри. Такава субординация е неприемлива. De lege ferenda, много по-рационално и съобразено с конституционната йерархия на институциите е друго разрешение, което да не води до тежка, продължителна процедура, свързана с опасност от институционална криза.  Например: да се изберат и предложат на президента две, даже – три кандидатури, между които той може да направи окончателен избор. Подобно разрешение за назначаване на магистрати има при действието Закона за устройство на съдилищата /ЗУС/, отпреди 09.09.1944г.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Вижте също

Кадрова драма във ВКС – уви, председателят притиска заместник да даде оставка

Върховният касационен съд е разбунен от ръководно-кадрова драма. Страстите са за  ръководителя на Гражданската колегия, …

Петър Обретенов: Историята се повтаря като фарс

Президентът да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на процедурата по назначаване на „тримата големи“ …

One comment

  1. Елена Арапкюлиева - бивш член на Съвета по законодателство

    Не съм изцяло съгласна със становището на г-н Обретенов. В указа на президента изрично е посочено „за повторно предложение“, а не „за ново предложение“. Оттук следва, че първата хипотеза, изложена в становището е по-приемлива – предложението на стария ВСС да се подложи на гласуване от новоизбрания ВСС. Самият президент публично обясни упражненото от него право на вето с оглед новия състав на ВСС. В случай, че не бъдат събрани необходимия брой гласове, едва тогава според мен, процедурата по избор на кандидат следва да се повтори изцяло отново, с оглед да бъдат предложени и други кандидати. В противен случай би се приело, че предложението на предишния ВСС е незаконосъобразно, поради което процедурата следвада се извърши отново.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *