Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Новият ВСС отказа нова процедура за председател на Върховния административен съд (допълнена)

Новият ВСС отказа нова процедура за председател на Върховния административен съд (допълнена)

Defakto.bg

Изслушват Георги Чолаков на 19 октомври

Новият ВСС няма да открива нова процедура за председател на Върховния административен съд, въпреки смяната на персоналния състав на съвета.

Това гласуваха днес кадровиците, като само трима – Лозан Панов, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова бяха „за“ стартиране на процедурата за отговорния вот отначало. Останалите 22 не се съгласиха с тях.

В същото време обаче членовете на съвета не бяха единодушни откъде да продължат процедурата за ВАС – само да прегласуват избрания от предшествениците им Георги Чолаков (зад това застана Георги Колев); първо да изслушат Чолаков и после да гласуват (възможност по Сотир Цацаров) или да изслушат и двамата претенденти – както Чолаков, така и Соня Янкулова и после да гласуват. Зад последния вариант застанаха Атанаска Дишева, Красимир Шекерджиев, главният инспектор Теодора Точкова.

Георги Чолаков по време на изслушването от предния ВСС, който го избра

С 18 срещу 7 гласа ВСС отказа повторно изслушване на Соня Янкулова. Любопитното бе, че желаещите да чуят и двамата бяха само от съдийската колегия – Красимир Шекерджиев, Даниела Марчева, Атанаска Дишева, Лозан Панов, Цветинка Пашкунова, Олга Керелска и Драгомир Кояджиков. После с огромно мнозинство от 24 на 1 реши да изслуша Георги Чолаков на 19 октомври и в същия ден да гласува кандидатурата му.

Георги Колев много настояваше това да стане още днес. „Е, съвсем ще заприлича на предопределен вот!“, възмути се Цветинка Пашкунова.

За да е успешен повторният избор на Чолаков се искат 17 „за“. На фона на проведените днес гласувания те изглеждат осигурени. Ако идния четвъртък той наистина получи нужното мнозинство, президентът Радев не може да откаже указ за назначаването му.

Две писма

В самото начало на днешното заседание представляващият Боян Магдалинчев изчете две писма. Едното от „Правосъдие за всеки“ с призив към кадровиците да сложат край на „отворения и нелеп избор за ВАС“ и да започнат нова процедура. Това решение „до голяма степен ще определи доверието във вас“, заявява неправителствената организация.

Второто писмо бе от самия Георги Чолаков. В него той заявява готовност „като човек и съдия, стриктно спазващ закона“ да застане пред ВСС още днес, за да отговаря на въпросите на кадровиците.

Последва показателен дебат, в който се оформиха три тези.

Теза първа: Гласуваме само Чолаков и дотам!

За мен няма съмнение, че след указа на президента от 4 октомври се налага само прегласуване и то само на един човек – Георги Чолаков, обяви настоящият председател на ВАС Георги Колев. Не виждам никакви аргументи за откриване на нова изборна процедура, категоричен бе той.

На обратното мнение бе Лозан Панов: „На пръв поглед тезата на г-н Колев звучи сериозно, но изводът му не е съобразен с много важно обстоятелство – кандидатурата на Чолаков е върната за ново предложение на изцяло нов състав на ВСС. Президентът, според мен, съзнателно изчака встъпването на новия ВСС.

Категорично смятам, че не може да се прегласува чуждо решение. Когато повечето тук не са участвали в изслушванията трудно бих могъл да приема, че са изградили вътрешно убеждение за качествата на кандидата, който повторно ни се предлага. А има и прецедент – на 20 януари 1999 г. в същата хипотеза е друг ВСС и той започва нова процедура“. (Става дума за върнатата от президента Петър Стоянов кандидатура на Бойко Рашков за главен прокурор, след което новият ВСС прави изцяло нов избор и излъчва Никола Филчев.)

„Поставя се концептуалният въпрос какво е действието на един колективен орган при смяна на състава. Ако приемем тезата на г-н Панов, всеки нов персонален състав би трябвало да прегласува решенията на предшествениците, за да са валидни. Не мога да приема, че водещ е персоналният състав, а не институцията. А и когато има прецедент, не виждам защо трябва да го оценим позитивно„, опонира Колев..

Не сме страна на прецедентите

Думата взе главният прокурор Сотир Цацаров, който не пропусна да отбележи становището на „Правосъдие за всеки“: „Не коментирам дали тази неправителствена организация и нейните политически ментори могат да бъдат мерило“. После прикани занапред заседанията да са  „адекватни и предварително подготвени“.

Соня Янкулова на изслушването във ВСС на 11 септември

После започна по същество: „В тази страна прецедентът може и да има фактическо значение, но не и юридическо. Каквото е било гласувано навремето по повод г-н Бойко Рашков или г-н Филчев е гласувано в предни редакции на ЗСВ.

Решението, с което Георги Чолаков е избран, има три точки – изслушване, избор, предложение до президента за издаване на указ. Следователно с указа на г-н Радев сме върнати в изходно положение да отправим ново предложение до президента, т.е. кандидатурата на г-н Чолаков трябва да бъде подложена на гласуване.  Процедурата не е приключила и тя трябва да продължи с поставяне на ново гласуване на този кандидат. Ако той събере 17 гласа, изпращаме предложението на президента, ако не – тогава нов избор. Няма никаква пречка в хода на продължаване на процедурата на кандидата да се предложи да се яви пред състава на ВСС, ако има желание да изложи основни моменти от своята концепция“.

Цацаров уточни и друго – според него решението накъде да поеме ВСС трябва да се вземе с обикновено мнозинство.

Боян Магдалинчев призна, че за втори път се изправя пред тази хипотеза – бил е член и на онзи ВСС от 1999 г., който е поел по друг път, но тогава процедурата за Бойко Рашков била прекратена по друг законодателен ред. А действащите вече промени в ЗСВ изрично са очертали какво се прави при връщане на кандидат от президента – съветът отново гласува за същия кандидат.

Теза втора: Изцяло нов избор

След Лозан Панов за това категорично се обяви Севдалин Мавров.

Смятам, че този състав на ВСС не може да прегласува нещо, за което не е гласувал, както и да тълуваме разпоредбата на закона. Процедурата трябва да започне отначало, не можем да я започнем от някаква част“, заяви Мавров.

Вероника Имова опонира: „Въпросът е дали да приложим правилно закона или да го нарушим. Не споделям тезата, че новият състав предполага нова процедура, органът действа постоянно. В момента сме във висяща процедура“.

Мавров не се съгласи: „Това означава, че тогава и всеки един един нов състав на Министерския съвет трябва да продължи едно към едно законодателната програма на стария. Не мога да приема тезата, че след като един бивш съвет е стигнал донякъде в някаква процедура, ние трябва да я продължим“.

На тази позиция бе и Цветинка Пашкунова. „Можем ли да прегласуваме? Отговорът зависи от законосъобразността на проведената процедура и от качествата на кандидата. Възможността на този ВСС да прецени дали кандидадът отговаря на всички изисквания са усложнени от промяната на състава на съвета. Ако продължим висящата процедура, ще направим неиформирано и необосновано предложение. За това – ако мнозинството приеме, че процедурата трябва да продължи, най-малкото, което можем да направим е поне да направим изслушване на кандидата, да зададем въпроси, изразим мнение“.

Боряна Димитрова не се съгласи.- „Трябва да вземем решението си по вътрешно убеждение, само в рамките на закона.  Единственото, което ни казва законът, че можем да направим, е да внесем същото предложение. При напълно законна процедура и убедително мнозинство това не може ли да ви даде вътрешна мотивация да се доверите на направения избор?“

Теза трета: Продължаваме, но и с двамата кандидати

Това становище лансира първо главният инспектор Теодора Точкова. „Смятам, че процедурата трябва да започне от фазата на изслушване на двама кандидати, за да вземе ВСС информирано решение. И ако съдия Чолаков събере 17 от вашите гласове, президентът няма да може да върне това предложение“, обяви тя. Остана обаче въпросът а какво се случва, ако съвсем теоретично бъде предпочетена Янкулова? (Този проблем, впрочем, вече изобщо не стои!)

Свой прочит предложи и Атанаска Дишева.

„Актът, с който се извършва назначаване, е указът на президента. Решението на ВСС има характер на подготвителен акт, както е казал и Конституционният съд в Решение №2 от 2 март 2002 г..

Тълкувайки ЗСВ обаче ограничението на президента да откаже е само ако второто предложение е за същия кандидат, но не и че единствено възможното предложение е само за този кандидат. Затова – трябва да продължим процедурата, но от етапа на изслушването на двамата кандидати. Не можем да постановим акт, който се нарича предложение, ако не е предхождано от изслушване и гласуване и на двете кандидатури. При връщането президентът говори за „нова легитимност“ – няма как да стане, ако не вземем обосновано решение, изслушвайки и двамата. Внасянето на решение без изслушване ще е да действаме като „гумени печати“, предупреди Дишева.

About De Fakto

Вижте също

Съветът за съдебна реформа: Против „бонусите“ в спецправосъдието, за съдебна защита на отстранените магистрати

Министър Цецка Цачева с мандат да представи становищата в пленарна зала Няма нужда от специални …

Кадрова драма във ВКС – уви, председателят притиска заместник да даде оставка

Върховният касационен съд е разбунен от ръководно-кадрова драма. Страстите са за  ръководителя на Гражданската колегия, …

One comment

  1. Петър Обретенов

    Мнението си вече съм изразил в публикувания по -горекоментар: “ Изборът на председател на на ВАС показа несполуки в процедурата на избор“. Отказът на президента да назначи Чолаков е veto, показващо несъгласие с отказания от него акт. Когато ветото е наложено след изтичане на мандата на НС, следващото не може да прегласува върнатия закон. Той може да бъде внесен в новото НС само като законопроект. Аналогично е положение при отказ за назначаване. Не може да се прегласува чуждо решение. Жалко, че членовете на ВСС не бяха в състояние да направят едно логично и систематично тълкуване на института „вето на президента“. Логиката просто отсъства в техните доводи, което не е добра атестация и за професионалното равнище на този съвет.
    В скоби, кандидатурата на Георги Чолаковне не би се поставила изобщо на обсъждане в една нормална европейска държава. С две – три години стаж в РС, толкова и в ОС, с прекъсвания на този стаж като адвокат и нотариус и едва от 4- 5 години стаж в ВАС и то по назначение от “ външен конкурс“, той е далеч от изискванията да председателства един съд, който с право се нарича “ малъкк конституционен съд“. На този пост може да бъде само изявен професионалист, с дълга кариера като съдия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *