Последни новини
Home / Законът / Калин Калпакчиев се отчете за работата си във ВСС: Докъде стигна измерването на съдийската натовареност

Калин Калпакчиев се отчете за работата си във ВСС: Докъде стигна измерването на съдийската натовареност

Defakto.bg
Време е да се акцентира върху качеството на работата на съдията, не да се гледа само броят решени дела
Калин Калпакчиев от отишлия си на 3 октомври седми Висш съдебен съвет, прави своя публичен отчет за свършеното през 5-годишния мандат. Не за скандалите, разногласията и принципните различия между кадровиците, които съпътстваха времето им във ВСС, а за сферата, за която той отговаряше в съвета – измерването на натовареността на съдилища и съдии, което да доведе до обективна оценка на тяхната работа. А после да стане и един от критериите за промяна на съдебната карта.
Засега това е единственият индивидуален отчет на член на ВСС. А Калпакчиев обяснява: 
„Съзнавам, че темата за натовареността на съдилищата изглежда като луксозно занимание, особено на фона на силните атаки срещу независимостта на съда, актуалните скандали, а и грозящата ни опасност в скоро време да не останат и медии, в които фактите да имат значение.
Публикувах на професионалния си блог анализ, който се прие в последния ден от дейността на миналия ВСС – съдийска колегия. Анализът отразява работата по натовареността на съдията, която трябва да бъде продължена и развивана и от следващите кадрови органи на съдебната система.
Въпреки спецификата на материята, надявам се темата да предизвика интерес и медийно внимание. Следващата седмица ще публикувам  последен текст на създадения за срока на мандата професионален блог, тъй като „времето ми изтече“.
Ето отчета:

На 2 октомври 2017 г. съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие анализ на данните, събирани чрез системата за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Действието на системата през 2016 г. позволява да се посочат позитивите и недостатъците й. Целта е въз основа на този документ новият състав на съдийската колегия и комисията по натовареност да продължат дейността за подобряване на модела за измерване на натовареността на съдиите.

Въпреки съпротивата, работата тръгна

Обективното и справедливо измерване на натовареността на съдиите беше основен приоритет в работата ми като член на Висшия съдебен съвет за периода на мандата 2012-2017 г. Усилията за обективно измерване на натовареността на съдиите срещаха непрестанните обструкции от страна на останалите членове на съвета. Това е така, защото мнозинството във ВСС, а впоследствие и в съдийската колегия, нямаше желание кадровите въпроси да се решават на обективна основа, която изключва лобистките и непотистки назначения. Нововъведената система за измерване на натовареността на съдиите е резултат на доброволния труд на голяма част от съдиите в страната и решаващата помощ на специалистите по емпирични изследвания Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева.

Работен момент от заседание на седмия ВСС

Първият анализ на данните, събирани в системата за изчисляване на натовареността на съдиите показва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени, за да се оценява обективно трудът на съдията, така че да се стимулира качеството на правосъдието.

Въпреки тези неточности при въвеждане и отчитане на данните в СИНС може да се обобщи, че системата функционира успешно и генерира информация, която дава възможности за анализ на натовареността на съдиите и съдилищата. Обективното измерване и анализиране на натовареността на съдиите предоставя в ръцете на съдийската колегия на ВСС важен инструмент за модерно администриране на кадровите процеси в съдилищата.

Представям някои по-важни акценти от анализа на данните от системата за изчисляване на натовареността на съдиите.

Несъвършенства

В краткото резюме се спирам на основните изводи за натовареността на големите съдилища, както за насоките, в които трябва да се развива системата, така че да се отстранят забелязаните към момента несъвършенства:

Основните коефициенти за тежест на делата са резултат от емпиричното изследване, което се проведе измежду повече от половината съдии в страната. Те са въведени в СИНС и автоматично се генерират след въвеждане на данните за делата (код по статистика) при тяхното образуване, с изключение на пропуските при промени в шифрите или коефициентите.

Анализът на данните в СИНС показва, че по прекратените граждански и наказателни дела, не са въведени в системата предвидените по Правилата коефициенти за намаляване на предварително определената тежест на делото. Например, в СГС при приключили общо около 23 000 дела, от които около 2 700 прекратени, няма въведени коригиращи коефициенти на нито едно от прекратените дела. За прекратените през 2017 г. вече се отразяват корекции на основните коефициенти.

Също в СГС не са отразявани корекции и по решените през 2016 г. съдебни дела. От общо около 20 300 решени дела, няма нито едно с корекции на основния коефициент – намаляващи или увеличаващи коефициенти, поради обстоятелства предвидени в Правилата. През 2017 г. все още не се отразяват корекции по делата. Подобна е ситуацията и в други съдилища в страната.

Към момента висящите дела, образувани преди 2016 г. се отчитат като за 2016 г. те остават автоматично с 50% от основния коефициент. От общо 63 200 въведени висящи дела към началото на 2016 г. около 42 300 дела са с дата на образуване през предходната 2015 г. (или 67% от висящите дела), останалите 1/3 от висящите дела са от по-стар период и би трябвало да се отчитат с по-нисък коефициент през 2016 г.

Остава да се реши въпросът дали определените пропорции при разделяне на коефициентите в различни години е достатъчно справедлив и дали трябва да се предприеме диференциран подход при различни видове производства, за да се отчете обемът работа по различни дела в рамките на целия период на делото.

Друга причина е, че видно от данните от СИНС, в СГС не се въвеждат коефициентите за корекция на делата. Особено в случаите на прекратяване на съдебните производства липсата на намаляване на предварително зададените коефициенти за сложност води до невярно завишаване на натовареността.

Гражданските и търговските отделения на СГС и САС – свръхнатоварени

На следващо място, причина за високата натовареност на съдиите от първоинстанционното гражданско отделение на СГС е, че една значителна част от различни групи дела, близо 100 %, са концентрирани в СГС, а не са сравнително равномерно разпределени между останалите 27 окръжни съдилища. Това са основно делата по статистически код 2100: Искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до търговска сделка /обективна и субективна/ (чл. 26 ЗЗД, чл. 27 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 307 ТЗ, чл. 299, ал. 2 ТЗ, всички искове по КЗ, чл. 124 ГПК, чл. 534 ТЗ, чл. 216 ДОПК и др.). За 2016 г. тези дела представляват половината от натоварването на отделението в СГС – 44% от делата (4366 от общо 9961 дела) и 49% като тежест в натоварването (дял от сбора на коефициентите за тежест на делата). Основната част от тези производства са исковете по Кодекса за застраховането. Концентрацията на тази категория дела основно в СГС и съответно САС съставлява една от основните причини за свръхнатовареността на съдиите в гражданските и търговските отделения. Същевременно делата от тази група са и едни от най-продължителните – 376 работни дни, което е приблизително 1 година и половина. Това означава, че голяма част от делата остават висящи и се прехвърлят за следващ период. Около 70% от делата са с дата на образуване преди 2016 г. и са въведени с коефициенти, които не съответстват на годината на завеждане, поради приетото правило за начална 2016 г. година на отчитане. Това е и групата дела с най-голям дял при свръхнатоварените съдии в гражданското отделение на СГС като 45% от тези дела са съсредоточени при 9 от съдиите в отделението (всеки от тях с над 200 дела от тази група).

Законодателни промени или увеличение на щата

Едно от решенията на проблема е законодателна промяна, която да доведе до промяна в подсъдността на исковете по КЗ, така че да се преодолее свръхконцентрацията им в софийските съдилища. Проект в този смисъл беше изготвен от работна група, съставена от съдии и след приемането на проекта от комисията по натовареност и съдийската колегия, заедно с мотиви към него бяха изпратени през месец март на министъра на правосъдието.

В случай, че не се приеме идеята за промяна на законодателството,  следва да се осигури адекватен ресурс за разглеждане на това голямо количество дела – равномерното им разпределение, ако са предимно разпределени при по-малък брой съдии, увеличаване на броя на съдиите, които разглеждат първоинстанционни граждански дела; увеличаване на броя на съдебната администрация – секретари деловодители и осигуряване на адекватни условия за ускоряване на съдебните производства – увеличаване на броя на съдебните зали и ускоряване на призоваването.

Подобно е положението и при делата по статистически кодове 203, 204 – с предмет искове по ЗОДОВ и за обезщетение от деликт – те съставляват почти 10% от общия броя дела за периода, като същевременно в СГС се разглеждат почти 70% от делата от този вид, сравнимо с останалите 27 окръжни съдилища в страната.

Сходно е положението в търговското отделение на съда.

Твърде сходни тенденции и проблеми се наблюдават и в натовареността на съдиите от трите отделения на Софийския апелативен съд. Свръхнатоварени съдии има най-много в търговското отделение – 16 съдии, които са 80% от съдиите в отделението, и 6 съдии от гражданското отделение, които са 30 % от съдиите в отделението. Сред наказателните съдии в САС няма такива, които да са свръхнатоварени, те са със среден годишен индекс от 68, който ги определя като по-скоро ниско натоварени.

Общите проблеми за трите отделения при въвеждане на данните в СИНС са, че не са въведени голяма част от делата, които са образувани преди април 2016 г., както и че не се въвеждат коригиращите коефициенти за отделните видове производства.

Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
  • Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
  • Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

Решаването на въпроса за свръхнатоварването на част от съдиите е частично следствие от всяка от горните хипотези, като в различните съдилища тя има различна тежест при идентифицирането на проблема.

Равносметка

За доброто функциониране на системата е необходимо коректното и своевременно въвеждане на т.нар. коригиращи коефициенти в СИНС. През изминалата година след промяна на Правилата се създадоха допълнителни основания за корекция, а съществуващите се усъвършенстваха, така че в момента разполагаме със система от основания за корекция на сложността на делата, която отговаря в най-голяма степен на правораздавателната дейност по отделните видове граждански, търговски, наказателни и административни производства.

В по-голяма част от съдилищата е създадена организация, което позволява адекватно отразяване на обстоятелствата, които водят до увеличаване или намаляване на предварително зададения коефициент за сложност на делото. Все пак има съдилища (вече посочени и в този анализ), в които въвеждането на коригиращите коефициенти не се извършва, което се отразява негативно на данните, които се събират в СИНС и по този начин се изкривява картината на натовареността в съответния съд.

Препоръчително е до края на годината във всички съдилища да се създаде организация, която да позволява своевременното отчитане на обстоятелствата, водещи до промяна в първоначалния коефициент за тежест на делото.

Необходимо е да продължи дейността по усъвършенстване и развиване на каталога от основания, които водят до промяна – повишаване или намаляване на тежестта на конкретното съдебно производство. В този смисъл следва да се акцентира върху стимулиране и отчитане на качеството на работата на съдията. Така например следва да се отчитат по наказателните дела дейности, които към момента не са включени в СИНС – произнасяне по веществените доказателства и разноските; постановяване на особено мнение; започване отначало на съдебното следствие по делото поради обективна причина, независеща от волята на съдията (напр. отпадане на член от състава на съда); подробното и мотивирано разглеждане от съдията в постановения съдебен акт на въпроси, които са от изключително значение за развитието на съдебната практика и правото. Голяма част от тези дейности не са свързани с работа по конкретно дело, поради което не могат да се отразят като коригиращ коефициент. В този смисъл е необходимо в информационната система СИНС да се създаде отделен „прозорец”, в който да се въведат посочените допълнителни дейности, които не са пряко свързани с работа по конкретно дело, като се предостави възможност за тяхното периодично обновяване, доколкото изчерпателното им изброяване не винаги е възможно. Първоначално отчитането на тези допълнителни дейности може да се осъществява като се отбелязва техният брой, а впоследствие може по общо съгласие на съдиите (чрез нарочно изследване или чрез постоянно действащите работни групи към комисията по натовареност на ВСС), за тези допълнителни дейности да се определи специфичен коефициент за тежест.

Съществена част от натовареността на съдията се формира от т.нар. допълнителни дейности, които не са свързани с конкретна работа по делата, но отразяват в цялост неговия труд. Тези дейности са отразени и сега в СИНС, като тяхното количествено отражение се отчита на годишна база и се задава в началото на периода за всеки съдия, според спецификата на неговата функция. Каталогът на допълнителните дейности също подлежи на усъвършенстване и промяна. Така например дейността на съдиите в малките районни съдилища, в които няма специализация по материя, а съдиите разглеждат едновременно граждански и наказателни дела, следва да се отчита като им се определя съответен брой часове на годишна база, които да се прибавят към времето, което се отделя за разглеждане на делата (определено като сбор от коефициентите на делата). Също за малките районни съдилища следва да се отчита като допълнителна дейност заместването, което те се налага да извършват по отношение на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители.

Не на последно място, трябва да се анализира и евентуално ревизира алгоритъмът на прехвърляне или разделяне на основния коефициент в различните години от разглеждане на делото. Следва да се отчете, че търговските и първоинстанционните граждански дела в окръжните съдилища имат обективно по-голяма продължителност. По силата на процесуалните закони и други обективни причини първоинстанционните граждански и търговски дела продължават повече от една година и те обичайно не могат да приключат в рамките на календарната година. Това обективно обуславя по-високата натовареност, отчетена за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища. Голям процент от първоинстанционните граждански и търговски дела, които са образувани през 2016 г. и преди това, са продължили да се разглеждат и през 2017 г. Според чл. 36 от Правилата коефициентът за тежест на делото се разпределя в посоченото съотношение между годините, в които се е разглеждало. Един от пунктовете, по който следва да се усъвършенстват правилата е подобряване на нормата на чл. 36, за да се гарантира по-справедливо и адекватно отчитане на делата, които не приключват в рамките на календарната година, в която са образувани.

Освен това следва да се има предвид, че поради по-бавното приключване на делата в търговските и първоинстанционните граждански отделения на окръжните съдилища и на облигационните и вещни искове в районните съдилища, в началото на действието на Правилата и СИНС, по отношение на съдиите, които разглеждат тази категория граждански дела, в системата са въведени голям брой стари дела, което е една от причините, обуславящи по-високата им натовареност за 2016 и 2017 г., спрямо съдиите – наказателни и въззивни граждански, които обективно приключват делата за по-кратни срокове. Това обстоятелство следва да се има предвид при анализ на данните в СИНС за 2016 и 2017 г., защото според § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата разпоредбата на чл. 36 влиза в сила считано от 01.01.2017 г., което означава, че всички съдебни дела, които са образувани преди 2016 г. и неприключили до 01.01.2017 г. се приемат от СИНС като дела, образувани през 2016 г. и получават съответната според чл. 36 част от коефициента за тежест.

Регулирането на натовареността между отделенията в съдилищата е неделима част от въпроса за осигуряване на равномерно разпределение на постъпващите в съда дела между всички съдии. До момента не съществува обвързаност между ЦСРД и СИНС. Според § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата групите на делата, така както са описани в приложения № 1-3 от Правилата, се включват в централизираната система за случайно разпределение на делата от 01.01.2016 г. с цел статистическото им отчитане, но разпределението на делата се извършва по досегашния ред и измежду съществуващите групи във всеки съд. В действащите разпоредби на Правилата възможността за случайното разпределение на делата, според групите на натовареността е предвидена само като възможност. Така в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата е предвидено, че случайното разпределение на делата се извършва посредством централизираната система, въведена от ВСС на 01.10.2015 г., като разпределението може да се извършва измежду групите дела, посочени в Приложения № 1-3 от Правилата. Особеностите на всеки съд (големина на съда, брой съдии, постъпления на дела и тяхното разнообразие) предполагат различен подход при формиране на групите дела, измежду които да се извършва случайното разпределение.

При всички положения, за да се гарантира справедливо и равномерно натоварване между съдиите в един съд е препоръчително от следващата година да се въведе свързаност между групите за натовареност по Правилата и системата за случайно разпределение. Възможно е измежду многото на брой групи по Правилата да се формират по-малко на брой групи, които да се обединяват по тежест на коефициента за сложност на делата в съответната група и да се ползват за случайното разпределение във всеки съд, като по този начин се отчита спецификата на правораздавателната работа по делата.

Пълният текст на анализа, заедно с приложените към него таблици, е публикуван на сайта на ВСС, страницата на комисията по натовареност  http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/17/Analiz-SINS-2017-prilojenia.pdf

About De Fakto

Проверете също

Данаил Кирилов: Няма да номинирам главен прокурор, засега

Няма да издигам номинация за главен прокурор. Това заяви правосъдният министър Данаил Кирилов пред бТВ. …

До изясняване на гражданството му, ВАС да спре назначението на Алексей Трифонов начело на Софийския градски съд

За това настояват съдия Евгени Георгиев и адвокат Александър Кашъмов Да се спре предварителното изпълнение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.