Последни новини
Home / Законът / БСП прати оставката „Добрев“ в Конституционния съд, парламентът наруши конституцията, сочи опозицията

БСП прати оставката „Добрев“ в Конституционния съд, парламентът наруши конституцията, сочи опозицията

Defakto.bg
Константин Пенчев

 Бившият омбудсман и шеф на ВАС Константин Пенчев е съдия докладчик по делото

 62 депутати от  БСП внесоха в Конституциония съд казусът с гласуваната и отхвърлена оставка на депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Опозицията  настоява  да бъде  за обявено за  противоконституционно решението на Народното събрание от 4 октомври, с което след гласуване, бе отхвърлена подадената оставка от депутата Делян Добрев.

Делото вече е образувано, а за съдия -докладчик е определен  Констанин Пенчев.

На 3 октомври Добрев, депутат от  Хасковски изборен район подаде заявление за напускане на парламента. В него бе записано, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията той желае да бъдат прекратени пълномощията му.  Оставката бе внесена след като се разгоря скандала „Кумгейт” за назначения на негови близки и роднини без конкурс в родния му град Хасково. Първаначално  депутатът оправда тези назначения заради това,че  Хасково е малък град, а създаденият екип там е „ дрийм тийм” . Но с нажежаването на скандала Добрев реши да напусне парламента, за да не вреди на правителството, но въпреки  желанието му да се отттегли,  неговите съпартийци  с  класическа самоотверженост гласуваха против.   И на  4 октомври, макар че бе подготвеното проекторешение за прекратяване на пълномощията,  оставката не бе приета, а  Добрев продължи да твърди, че иска да напусне парламента.

След бурното заседание, последваха  серия от коментари и анализи на  юристи и учени, които бяха категорични,  че парламентът не може да си позволява да задържа против волята му  един депутат .(виж.Проф. Мръчков: Оставка на народен представител не се гласува).  Седемдесет граждани, сред които и много юристи в писмо до президента поискаха държавният глава да  внесе случаят в КС, защото  парламентът отхвърлената оставка е един противоконституционен акт.

Когато една оставка не е подадена под насилие или натиск, парламентът им само едно решение – да я приеме и прекрати пълномощията на народния представител, в конкретния случай са били налице всички необходими конституционни ус­ловия за това, но парламентът е предпочел да наруши конституцията,  казват депутатите от БСП.

„Оставката е личен акт с  морално и юридическо значение.  По своята същност тя е проявление на свободно и доброволно формирана воля на народния представител за предсрочно прекратяване на неговите пълномощия на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията и за напускане на парламента. Нещо повече – не би следвало парламентът да обсъжда и гласува оставката, защото Конституцията не изисква изрично от  парламента да прави това.

Народният представител може да посочи мотивите и причините за оставката си, но не е длъжен да го прави.  Според опозицията  „парламентът е извършил още едно конституционно нару­шение, дори като е обсъдил мотивите и причините за оставката на Делян Александров Добрев.“

Депутатите от БСП  са изброили цял каталог от текстове на Конституцията, които Народното събрание е нарушило с гласуваната оставка –    чл. 4, ал. 1 и ал. 2 (прин­цип на правовата държава),  чл. 48, ал. 3 (свободен избор на професия и мя­сто на работа) и ал. 4 (забрана за принудителен труд); чл. 67, ал. 1 и ал. 2 (свободен мандат на народния представител) и чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията. Те напомнят  тълкувателно Решение № 14/2013 г. на Конституционния съд,  в което се казва, че  в случаите на оставка на народен представител предсрочното прекратяване на пълномощията се поста­новява с решение на Народното събрание след проведено гласуване. Парла­ментът не може и не трябва да анализира и преценява мотивите за оставката, а само да я установи. Конституционният съд защитава схващането, че единственият смисъл оставката да се приема с решение на парламента е, че по начин се прогласяват прекратените пълномощия на съответния народен пред­ставител от този момент”. А в случай, че парламентът откаже да прекрати пълномощията на народния представител,  „спорът се решава от Конституционния съд“, напомнят депутатите т. 6 от диспозитива на същото тълкувателно решение.

Ето и пълният текст на искането до КС:

ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

          УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

 

На 3 октомври 2017 г. пред 44-ото Народно събрание беше подадено заявление от Делян Александров Добрев, народен представител от Двадесет и девети Хасковски изборен район със следното съдържание: „Уважаеми господин Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с Решение на Народното събрание. Подпис: Делян Добрев.“

Във връзка с това на петдесет и петото парламентарно заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., председателят на 44-ото Народно събрание предложи на народните представители служебен проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител със следното съдържание:  „Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България реши: Прекратява пълномощията на Делян Александров Добрев като народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски.“

На 4 октомври 2017 г. в хода на обсъжданията по първа точка от дневния ред („Прекратяване пълномощията на народен представител“) на петдесет и петото заседание на 44-то Народно събрание самият народен представител Делян Александров Добрев в изказванията си отново изрично заявява волята си да бъдат прекратени пълномощията му като народен представител на основание подадената от него оставка, като потвърждава подаването на оставката.

На същото петдесет и пето заседание от 4 октомври 2017 г. по първа точка от дневния ред („Прекратяване пълномощията на народен пред­ставител“) 44-то Народно събрание чрез гласуване изрази воля да не приеме горецитирания проект за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев (гласували 215 народни пред­ставители: „за“ 97, „против“ 99, „въздържали се“ 19). В резултат от неприемането на посочения проект за решение пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев не бяха прекратени, въпреки че бяха налице всички конституционни условия за прекратяването им.

По своята правна същност неприемането на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Алек­сандров Добрев е парламентарно волеизявление, представляващо акт на На­род­ното събрание, срещу който на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България може да бъде подадено искане за установяване на противоконституционност от съответните оправомощени за това субекти, изрично посочени в чл. 150 от Конституцията. Парла­мен­тар­ният акт на неприемането на проекта за решение за прекратяване на пъл­но­мо­щията на народния представител Делян Александров Добрев е от ка­те­го­рията на „другите актове на Народното събрание“ по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и срещу него може да бъде подадено искане за установяване на противоконституционност.

Въпросното парламентарно волеизявление като акт на Народното събра­ние е резултат от проведено гласуване, представляващо процес на форми­ране на юридико-политическа воля на общонационалната представи­телна институция. Гласуването е действие, чрез което се изразява воля и се определя отношение към поставен въпрос, с оглед неговото решаване[1]. Чрез гласуването изкристализира волята на парламентарното мнозинство и няма съмнение, че в конкретния случай формираното в резултат на гласуването волеизявление по своята юридическа природа представлява акт на Народното събрание и като такъв може да бъде обект на конституционен контрол от страна на Конституционния съд.

Изразяването на парламентарна воля, определянето на отношение на Народното събрание към конкретния поставен въпрос и решаването му  имат в своята съвкупност правното битие на парламентарен акт, годен да бъде оспорен пред Конституционния съд на Република България поради проти­воконституционност. Парламентарният акт на неприемането на конкретния проект за решение за прекратяване на пълномощията на народния предста­вител Делян Александров Добрев представлява по своя характер отказ да се прекратят пълномощията на народния представител на основание подадената от него оставка.

В конкретния случай са налице всички необходими конституционни ус­ловия, задължаващи Народното събрание да прекрати пълномощията на народ­ния представител Делян Александров Добрев, но въпреки това парла­ментът не прие проекта за решение и с това по същество противокон­ституционно отказа да прекрати пълномощията на народния представител. Именно парламентарният акт на неприемане на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Алек­са­ндров Добрев, представляващ по същество отказ за прекратяване на пъл­номощията, се оспорва като противоконституционен с настоящото искане пред Конституционния съд на Република България.

От голяма важност е да се подчертае, че в последното изречение на т. 6 от диспозитива на тълкувателно решение № 14/2013 г. на Конституционния съд се съдържа категоричното разбиране, че в случай, че Народното събрание от­ка­же да прекрати пълномощията на народния представител, подал остав­ката си, „спорът се решава от Конституционния съд“. Това разбиране въплъщава конституционноправната идея, че парламентарният акт на неприемането на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народ­ния представител на основание подадена от него оставка е равносилен на отказ на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народ­ния представител и този акт (отказ) може да се оспори като противо­конституционен пред Конституционния съд. Именно такова оспорване на горецитирания акт (отказ) правим с настоящото искане за установяване на противоконституционност.

 

  1. Парламентарният акт на неприемането на проекта за решение за пре­кратяване на пълномощията на народния представител Делян Алек­сандров Добрев (отказ на Народното събрание за прекратяване на пълно­мощията на народния представител) противоречи на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 (принцип на правовата държава) от Конституцията на Република България.

          Конституцията определя българската държава като правова (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията). В основата на правовата държава стоят кон­ституционализмът и законността. Точното спазване на Конституцията и зако­ните е основен белег на обществото и държавата. В Конституцията и актовете на държавните органи трябва да е изразена държавната воля, в тях трябва да са заложени справедливи, социално оправдани и общоприети принципи на правото. Правилото на чл. 4, ал. 1 от Конституцията е основен принцип на конституционния ред и следва да бъде спазвано и в дейността на Народното съб­рание при постановяването на всичките му актове.

Конституцията изисква Народното събрание да гарантира реали­зирането на конституционно закрепените права, както и да се въздържа от приемането на актове, които могат да ги накърнят (Решение № 2/2014 г. и Ре­шение № 14/2000 г. на Конституционния съд). Със сигурност този принцип обхваща и гарантирането на упражняването на конституционно закрепеното право на народния представител по своя свободна воля да напусне парла­мента, като подаде оставка и съответно за парламента в този случай ще възникне задължението да приеме решение за прекратяване на пълномощията на народния представител на това основание. Народното събрание е длъжно да гарантира и защитава правата, включително и горепосоченото консти­туционно право на народния представител, а не да създава пречки за осъществяването им. В конкретния случай такава пречка е именно неприе­мането на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев на основание подадена от него оставка.

В своята юриспруденция Конституционният съд многократно се е произнасял, че неразделна част от принципа на правовата държава са елементите на правна сигурност, правна стабилност и предвидимост. Съгласно принципа на правовата държава съществува изискването да се гарантира предсказуемост на действията на публичната власт, включително и тези на Народното събрание. Няма съмнение, че елементите на правна сигурност, правна стабилност и предвидимост, съставляващи интегрална част от принципа на правовата държава, са тежко нарушени от оспорения парламентарен акт на неприемане на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев в конкретния случай. След като конституционният принцип на правовата държава включва в своето съдържание и фундаменталния принцип на правната сигурност и правната стабилност, това означава, че изискванията за правна сигурност и правна стабилност трябва да бъдат спазвани и в материята по прекратяването на пълномощията на народен представител на основание подадена от него пред Народното събрание оставка. Да не се спазват тези принципи е равносилно на правна несигурност, правна нестабилност и непредвидимост, а това е в противоречие с принципа на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 ал. 2 от Конституцията.

 

  1. Парламентарният акт на неприемането на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев (отказ на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народния представител) противоречи на чл. 48, ал. 3 (свободен избор на професия и място на работа) и ал. 4 (забрана за принудителен труд) от Конституцията на Република България.

          Упражняването на дейността и пълномощията на народен представител (т. нар. представителен политически мандат) е по своята правна същност осъ­щест­вяване на определена професия/длъжност. Този извод намира несъмнена и убедителна правна опора в Списъка на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите (Приложение 4 към Заповед № PД01-931/27.12.2010 г. с влезлите в сила промени в НКПД-2011 от 01.01.2016 г.), където изрично е посочено, че има професия/длъжност „народен представител“ със следния код 1111 9007. Още нещо – няма съмнение, че мястото на работа на народния представител е Народното събрание.

Конституционното право на свободен избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията) е от категорията на социалните права и се отнася за всички лица, полагащи законен труд, независимо от вида на правоотношението, по което те са страна и по което се полага трудът. Това важи както за работниците и служителите, полагащи труд по трудови правоотношения, така и за държавните служители, полагащи труд по служебни правоотношения, а също и за народните представители, полагащи труд по конституционни правоотношения на политическо представителство (представителен политически мандат). Правото на свободен избор на професия и място на работа е сложно социално право и включва в своето съдържание и правото на свободно напускане на съответната професия/длъжност и място на работа. Това важи, разбира се, и за народните представители, които също имат правото по своя свободна воля да напускат професията/длъжността „народен представител“, както и мястото си на работа – Народното събрание.

Още един аргумент в тази насока е и чл. 137 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание („ПОДНС“), който постановява: „За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.“ Така на­пример Кодексът на труда в чл. 326 предвижда прекратяване на трудовото правоотношение с едностранно волеизявление (30-дневно писмено предиз­вестие) на работника или служителя до работодателя, без да е необходимо да се изразяват каквито и да е мотиви. В този случай е важна преди всичко свободната воля на лицето. Не се изисква одобрението или съгласието на работодателя.

Оспореният парламентарен акт на неприемане на проекта за решение за прекра­тяване на пълномощията на народния представител Делян Алек­сандров Добрев, въпреки доброволно подадената от него оставка, е в пълно про­тиворечие с цитираната конституционна разпоредба, закрепваща и гарантираща свободния избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията). Оспореният акт на Народното събрание е противокон­сти­туционна пречка за напускането на професията/длъжността „народен предста­вител“, както и пречка за напускането на мястото на работа (Народното събрание) – нещо, което е конституционно нетърпимо, недопустимо и абсурд­но за 21-ви век.

Стига се до противоконституционното положение, при което против волята си народният представител ще трябва да продължи да бъде страна по конституционното правоотношение на политическо представителство (пред­ста­­­вителен политически мандат) до края на срока на пълномощията на 44-ото Народно събрание, въпреки че самият той не желае това и волята му е в противоположен смисъл. Това е абсурдно и противоконституционно „дости­жение“ на парламентарното мнозинство във 44-то Народно събрание.

По същество оспореният противоконституционен акт на Народното съб­рание е равносилен на заставяне на народния представител да извършва при­ну­дителен труд. Както е известно, чл. 48, ал. 4 от Конституцията изрично забранява принудителния труд. Вследствие на противоконституционния акт на парламента Делян Александров Добрев ще продължи да бъде народен представител, въпреки че не иска и въпреки че изрично е подал оставка, и следователно ще бъде длъжен да изпълнява всички задължения, които Конституцията и ПОДНС предвиждат за всеки един народен представител. Тоест той ще е длъжен да изпълнява задълженията си на народен пред­ставител против волята си и въпреки подадената си оставка. Всеки труд против волята на трудещото се лице се включва в хипотезата на „прину­дителен труд“ и е забранен от Конституцията. Това важи и за настоящия конкретен случай.

 

  1. Парламентарният акт на неприемането на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев (отказ на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народния представител) противоречи на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 (свободен мандат на народния представител) от Конституцията на Република България.

          Един от най-важните белези на модерния парламентаризъм е свобод­ният мандат. В Конституцията на Република България правният институт на свободния мандат е уреден изрично в чл. 67, ал. 1 и ал. 2. Безспорно е раз­би­рането на конституционноправната доктрина, че свободният мандат съдържа в себе си следните права/пълномощия на народния представител:

– да представлява целия народ;

– да има преценка (дискреция);

– да действа в съответствие със своята съвест и убеждения;

– да изрази свободно воля за прекратяването на неговите пълномощия и да напусне парламента, щом иска това.

Свободно изразената воля на народния представител да напусне На­родното събрание следва винаги да бъде уважена и зачетена от Народното събрание като общонационална представителна институция. Правото на на­род­ния представител да заяви воля за прекратяване на представителното му конституционно правоотношение е неразделна и вътрешно присъща част от съдържанието на свободния мандат. В конституционното право е немислим и невъзможен свободен мандат, при който народният представител е заставен да изпълнява пълномощията и представителния си политически мандат против свободната си воля и без да може по свое желание да прекрати пълно­мо­щията си и конституционното правоотношение, по което е страна. Да се приеме за вярно обратното (тоест че въпреки свободно подадената оставка, пар­ламентът може по своя преценка да реши да не прекрати пълномощията на народния представител) е равносилно на отричане на свободния мандат и въвеж­да­нето на императивен (повелителен) мандат, типичен за средновеков­ните феодални представителни учреждения, където депутатите не са имали пра­во да изразяват лична воля и дискреция и не са имали възможност да действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

 

  1. Парламентарният акт на неприемането на проекта за решение за пре­кра­тяване на пълномощията на народния представител Делян Алек­сан­дров Добрев (отказ на Народното събрание за прекратяване на пълно­мо­щията на народния представител) противоречи на чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.

          От фактите е ясно, че са възникнали всички необходими конституционноправни условия, съдържащи се в основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията („подаване на оставка пред Народното събрание“). Наличието на същите условия поражда задължението на Народното събрание да приеме проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния предста­вител (чл. 72, ал. 2 от Конституцията). Тези конституционноправни условия са безспорни в доктрината и са следните:

1) Оставката е в писмена форма (аргументи от Решение № 14/2013 г. на Конституционния съд). Тя е истинска и автентична, защото действително е подписана и е подадена от народния представител, посочен като автор на волеизявлението, съдържащо се в нея. Тя действително изхожда от този народен представител. Мотивите на оставката са без значение и затова не са задължителен неин елемент (аргументи от Решение № 14/2013 г. на Кон­ституционния съд). Както беше посочено по-горе, в хода на обсъжданията по първа точка от дневния ред („Прекратяване пълномощията на народен представител“) на проведеното на 4 октомври 2017 г. петдесет и пето засе­дание на 44-то Народно събрание, самият народен представител Делян Алек­сандров Добрев в изказванията си изрично заявява волята си да бъдат прекратени пълномощията му като народен представител на основание вече подадената от него оставка, като потвърждава подаването на същата. Освен това народният представител много пъти публично препотвърждаваше волята си да бъдат прекратени предсрочно пълномощията му на основание пода­дената от него оставка.

2) Оставката е подадена пред Народното събрание, защото е надлежно внесена от народния представител в деловодството на парламента и по този начин парламентът в качеството на общонационална представителна инсти­ту­ция е узнал за нея, тоест волеизявлението, съдържащо се в оставката, е до­стиг­нало до адресата си – Народното събрание. Става въпрос за едностранно воле­изяв­ление на народния представител, което има свой адресат – Народното събрание (аргументи от Решение № 14/2013 г. на Конститу­ционния съд).

3) Волята, съдържаща се в оставката, е свободно и доброволна форми­рана и е резултат от вътрешно осъзнато лично решение на народния пред­ставител. Не съществуват и не са установени външни фактори, които биха опорочили волята на народния представител, подаващ оставка (например: насилие, принуда, заплаха, измама или други подобни). Същественото е, че народният представител по своя свободна воля е изявил ясно желание неговият мандат да бъде прекратен (аргументи от Решение № 14/2013 г. на Конституционния съд).

Народното събрание е трябвало само да констатира осъществяването на горепосочените конституционноправни условия, след което да прекрати пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев. След като са изпълнени всички горепосочени конституционноправни условия, Народното събрание е било длъжно да приеме предложения проект за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев, но е сторило точно обратното – не е приело проекта за решение, с което по същество е отказало да прекрати пълномощията на народния представител, въпреки че са налице всички условия за това. Парламентът е нарушил цитираните разпоредби на Конституцията и е игнорирал личната и свободна воля на народния представител. С това волята на парламентарното мнозинство е поставена над волята на народния пред­ставител като свободен човек.

В чл. 72, ал. 2 от Конституцията императивно е посочено, че „решението се приема от Народното събрание“. Смисълът на тази консти­туционна разпоредба е, че парламентът има задължение да приеме решение за прекратяване на пълномощията на народния представител, след като са изпълнени условията, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията. В този смисъл е и юриспруденцията на Конституционния съд, който поддържа разбирането, че в този случай Народното събрание е длъжно да приеме решение за прекратяване на пълномощията на народния представител, подал оставката (Решение № 14/2013 г. на Конституционния съд). В случая Народното събрание не разполага с дискреция (свободна преценка) и опера­тивна самостоятелност, а трябва да действа при обвързана компетентност и с решението си съответно да прекрати пълномощията на народния предста­вител. Това означава, че след като е установило и констатирало, че са били налице горепосочените условия по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията, Народното събрание в съответствие с чл. 72, ал. 2 от Конституцията, е било длъжно да приеме проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител, тоест за парламента е възникнало конституцио­ноправно задължение да прекрати пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев. Народното събрание обаче е направило точно обратното и с това е нарушило цитираните конституционни разпоредби, като по този начин е създало опасен противоконституционен прецедент. Неприемането на проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител е акт, който е в противоречие с чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията.

Народното събрание няма правомощия да преценява дали да приема или да не приема подадената от народния представител оставка, както няма и правомощия да преценява мотивите за оставката и тяхната основателност, целесъобразност и правилност. Такива правомощия на парламента не са посочени в чл. 72 от Конституцията. Нещо повече – такива правомощия на Народното събрание не са посочени никъде в Конституцията. Парламентът няма право на преценка в конкретния случай.

Оставката е личен акт, имаш морално и юридическо значение. По своята същност тя е проявление на свободно и доброволно формирана воля на народния представител за предсрочно прекратяване на неговите пълномощия на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията и за напускане на парламента. Подаването на оставка от народния представител е израз на добро­волната му воля на свободна личност и Конституцията защитава това му право от каквато и да е външна намеса и не допуска пречки за упраж­няването му. Народният представител може да посочи мотивите и причините за оставката си, но не е длъжен да го прави. Нещо повече – не би следвало парламентът да обсъжда оставката, а в конкретния случай е направено точно това. Парламентът по същество е извършил още едно конституционно нару­шение, като е обсъдил мотивите и причините за оставката на Делян Александров Добрев.

Оставката е едно от основанията за предсрочно прекратяване на пълно­мощията на народния представител, но самото прекратяване на пълно­мощията не настъпва автоматично и веднага по силата на подаването на остав­­ката, а е правна последица от решението на Народното събрание. В слу­чая решението на парламента изпълнява функцията на защитен механизъм, гаран­тиращ че подаването на оставката е резултат от свободната и добро­волната воля на народния представител, а не е следствие от външни фактори – насилие, принуда, заплаха, измама или други опорочаващи волята фактори.

От голямо значение е и релевантността на Решение № 11/1993 г. на Конституционния съд на Република България. Случаят по цитираното ре­шение и настоящият случай са напълно аналогични, като разликата  се състои само в това, че оставката в първия случай (оставка на президент или вицепрезидент) се подава пред Конституционния съд, а във втория случай (оставка на народен представител) – пред Народното събрание. В същото решение Конституционният съд постановява, че е длъжен да установи факта на подаването на оставката, като е приел да се произнесе само по въпроса, доколко решението за подаване на оставка е резултат от свободно формирана воля, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама.

В същото свое Решение № 11/1993 г. Конституционният съд допълва още, че в конкретния случай вицепрезидентът Блага Димитрова заявява, че тя „отдавна обмисля това свое решение“ и изтъква политически съображения за този свой акт. Съдът признава, че извън неговата компетентност е да обсъжда мотивите за тази нейна постъпка. Конституционният съд изтъква, че не може да прави политически анализ и да дава политически оценки за обществените събития и процеси, а трябва само да прилага конституционните норми в рамките на своите правомощия. В цитираното решение Конституционният съд констатира, че решението на вицепрезидента да си подаде оставката е ре­зултат на свободно формираната от него воля съобразно личната му преценка и при наличието на тези обстоятелства Конституционният съд трябва да прекрати предсрочно пълномощията на вицепрезидента. „Трябва“ да прекрати пълномощията означава, че е длъжен да стори това.

Следва да се има предвид и тълкувателно Решение № 14/2013 г. на Конституционния съд, в което се постулира, че в случаите на оставка на народен представител предсрочното прекратяване на пълномощията се поста­новява с решение на Народното събрание след проведено гласуване. Парла­ментът не може и не трябва да анализира и преценява мотивите за оставката, а само да я установи. Конституционният съд защитава схващането, че единственият смисъл оставката да се приема с решение на парламента е, че по този начин се прогласява, че пълномощията на съответния народен пред­ставител се прекратяват от този момент.

От съществено значение е да се припомни, че в последното изречение на т. 6 от диспозитива на тълкувателно Решение № 14/2013 г. на Кон­ституционния съд се поддържа убеденото разбиране, че в случай, че Народното събрание откаже да прекрати пълномощията на народния пред­ставител, подал оставката си, „спорът се решава от Конституционния съд“. Това разбиране е проявление на конституционноправния постулат, че парламентарният акт на неприемането на проект за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител на основание подадена от него оставка е равнозначен на отказ на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народния представител и този акт (отказ) може да се оспо­ри като противоконституционен пред Конституционния съд – нещо, което се прави и с настоящото искане за установяване на противоконституционност.


УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Молим на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Репуб­лика България да установите противоконституционност на парламен­тарния акт на неприемането на проекта за решение за прекратяване на пълно­мощията на народния представител Делян Александров Добрев (отказ на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народния представител), като противоречащ на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 (прин­цип на правовата държава); чл. 48, ал. 3 (свободен избор на професия и мя­сто на работа) и ал. 4 (забрана за принудителен труд); чл. 67, ал. 1 и ал. 2 (свободен мандат на народния представител) и чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.

 

 

About De Fakto

Проверете също

In Memoriam: Отиде си адвокат Йосиф Герон

Тази сутрин ни е напуснал адвокат Йосиф Герон, съобщиха негови колеги. Член на Висшия адвокатски …

СБЖ поиска оставката на директора и Управителния съвет на БНР заради поръчковия натиск над журналисти

УС на СБЖ изразява категорична позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да …

Един коментар

  1. Петър Обретенов

    И ще бъде обявено за противоконституционно. Мотивите на искането са прекалено дълги. Професор Мръчков го е обосновал достатъчно изчерпателно. Решението действително е абсурд, както и да го погледнете. Макар че има прецедент. Слушах интервю на една преподавателка по конституционно право в ЮФ, която също смята, че решението е противоконституционно и посочи прецедент от 1992г. стигнал до отменително решение на КС, макар и при малко по – различна хипотеза / подаване оставка поради несъвместимост/. Но такив прецедент имаше в 7 ВНС. Доколкото си спомням, ставаше въпрос за оставката на Йордан Радичков / а може би и на Васил Михайлов / избран за депутат от БСП. Тогава ние, от СДС, се възпротивихме. Аргументът ни беше, че БСП са използвали името на Йордан Радичков за агитация. Един вид: измама на избирателя с престижа, който имаше Радичков пред българския народ. Но в крайна сметка Радичков напусна ВНС. Насила хубост не става. Юридически няма как да се обоснове отказа да се гласува оставката. Според мен, гласуване “ за“ и“ против“ не може да има. НС просто трябва да констатира подадената оставка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.