Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Актуално / Съдът на ЕС по наше дело: Националните съдилища задължително зачитат присъдите на държавите – членки, без никакви формалности

Съдът на ЕС по наше дело: Националните съдилища задължително зачитат присъдите на държавите – членки, без никакви формалности

Defakto.bg
Съдия Мирослав Петров от Софийски районен съд
Съдът на ЕС в Люксембург

След преюдициално  запитване на българския съдия съдия Мирослав Петров, Съдът на ЕС изтълкува безусловните механизмите за взаимно зачитане на решения по наказателни дела

При определяне на общо наказание по присъди,  наложени в България и от чужда държава – членка на Европейския съюз, не се  прилага специална процедура по признаване на чуждестранното решение.  Достатъчно е  съдът да разполага с информация за присъдата на чуждата държава, получена по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета.

При определяне на общото наказание българските национални съдилища не могат да променят начина на изпълнение на наказанието, постановено от чужд съд.

Това е решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване на българския съдия Мирослав Петров от Софийски районен съд за  приложението на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета за зачитане на присъди,  постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства.

Тълкуването е поискано по конкретен казус, сериозно оплетен в норми на българското законодателство, съдебна практика и европейските правила.  Факт е, че за да бъде отправено искането за тълкуване в конкретния казус са нужни сериозни познания на вътрешното, но и на европейското законодателство в областта на наказателното право.

Надявам се, че решението на Съда на ЕС дава ясен отговор, който ще  преодолее  преобладаващата съдебна практика у нас задължително да се минава през процедурата на признаване на присъдите на държавите – членки”,  заяви пред De Fakto съдия Мирослав Петров.

Поводът е делото Tраян Бeшков срещу  Софийска районна прокуратура

Запитването до Съда на ЕС е по повод дело пред Софийски районен съд,  по което многократно осъжданият в България Траян Бешков,  на 14 май 2015 г. чрез  адвоката си е поискал да му бъде определено общо наказание между две присъди, едната наложена в  Австрия и  другата – в България.

На  13 декември 2010 г. Областният съд на Клангенфурт, Австрия e наложил на Бешков  за вещно укривателство  лишаване от свобода в размер на осемнадесет месеца, от които шест месеца при ефективно изпълнение и дванадесет месеца условно с изпитателен срок от три години.  Подлежащата на ефективно изпълнение част от наказанието, а именно шест месеца лишаване от свобода, е изтърпяна, а считано от 14 май 2011 г., е започнал да тече изпитателният срок.

Впоследствие у нас за лека телесна повреда с разстройство на здравето по хулигански подбуди Бешков е осъден на една година ефективно лишаване от свобода, като присъдата му е  влязла в сила присъда от 29 април 2013 г.

Наказанието не е изтърпяно, защото Бешков се е укрива.

Една от причините за преюдициално запитване  на съдия Петров е съдебната практика в България,  която в делото пред СРС  представителят на прокуратурата активно  застъпва.   Според защитника,  съгласно  чл. 8, ал. 2 НК, влязлата в сила присъда на друга държава, дори да не е призната по реда на българското законодателство, подлежи на изпълнение от органите в България.  Прокурорът заявява, че въпреки чл. 8, ал.2 от НК, при определянето на общото наказание „лишаване от свобода” присъдата от Австрия трябва да се зачете, но след като премине процедура на признаване от българския съд, позовавайки се на чл. 4, ал. 2 НПК.

Междувременно в българския Наказателен закон са въведени изискванията на Рамковото решение 2008/675/ПВР  за зачитане на присъдите, постановени в държавите членки на ЕС, в хода на новообразувани наказателни производства (п.38 т.3 НК, Д.В. бр. 33, 2011 г. в сила от  27 май/ 2011г,  ) .  

В това решение  процедура по признаване на решенията на чужди съдилища от държавите –членки,  не е описана. 

Но  „според преобладаващата част от съдебната практика и според Софийската районна прокуратура (България) е недопустимо да се определи общо наказание, като се вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена в друга държава членка, ако тази присъда не е била призната предварително от компетентните български съдилища по реда на предвидената в членове 463—466 от НПК  специална процедура за признаване и изпълнение на постановените от чуждестранни съдилища присъди”.

Това е и една от основни  причини съдия Мирослав Петров да спре делото и да се обърне с искане за тълкуване към  Съда в Люксембург.

Въпросите му пред Съда на ЕС

  Основният въпрос на българския съдия до еНеобходимо ли е присъдата на Областен съд – Клагенфурт да бъде призната предварително в отделна специална процедура, за да се премине към определяне на общо наказание.  Или трябва да бъде уважена молбата, без да е необходимо предварително признаване на тази присъда на основание на член 8, алинея 2 от Наказателния кодекс, с който Решение 2008/675 се транспонира в българското право.

  Второ питане:  Засягат ли се правата на осъдения, който по българското законодателство не може сам да задвижи процедурата  процедурата по екзекватура,   при която да се вземе предвид предишна присъда, постановена в друга държава членка. Това е така защото  според чл. 453 от НПК това може да направи само държавата, постановила предишната присъда, в слуачя Австрия.

Трето:  Допуска ли  Рамково решение 2008/675  държавата,  която определя общото наказание между две присъди да промени начина на изпълнение на наказанието,  наложено в друга държава –членка?   Защото в случая „Бешков”, който е многократно осъждан,  според  член 66, алинея 1 от Наказателния кодекс, повече не може  да получава условно наказание.  А при определяне на общото наказание трябва да наложи австрийската санкция – лишаване от  свобода в размер на 18 месеца, от които 12 месеца условно, защото е по-тежка от присъдата в България.  Според съдия Петров на Бешков е справедливо да се  определи общо наказание в размер на 18 месеца лишаване от свобода при ефективно изпълнение, като му се  приспадне вече  изтърпените в Австрия 6 месеца лишаване от свобода.

 РЕШЕНИЕТО 

След серия от пояснителни абзаци, свързани с Рамковото решение, съдът казва:

Първо:   Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства, трябва да се тълкува в смисъл, че е приложимо за национално производство, което трябва да  определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на едно лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния.

Второ:  Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска зачитането предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Трето:  Член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че  националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, не може да променя начина на изпълнение на  наказанието, определено от съда на друга държава членка.

По правилата, на  българска територия предстои съдия Мирослав Петров да реши делото, според направеното тълкуване от Съда на ЕС.

Решението на  СЕС се смята за революционно в правните среди,  тъй като категорично отрича прилагането на национални процедури по предварително признаване на присъдите на други държави-членка, прокламирайки принципа за взаимно признаване на съдебни актове по наказателни дела без каквото и да било излишна формалност.  Съгласно съдебната практика на Съда в Люксембург взаимното признаване означава, че съд на една държава-членка трябва да приеме съдебното решение на друга държава-членка като свое собствено, дори когато според националното право би се стигнало до различно разрешение.

Възприетият подход ще улесни страните,  като съблюдават принципа на равностойност да  вземат предвид постановените от съд на друга държава-членка предишни присъди, но само доколкото е възможно те да бъдат взети предвид в чисто вътрешен случай т.е., съобразно своето вътрешно право, което пък е своеобразна гаранция за зачитане и на националния суверенитет в областта на наказателната политика.

About Лилия Христовска

Вижте също

Главният прокурор пита ВКС: Как точно се доказва престъпление по служба?

Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс …

Един от „Наглите“ – Любомир Димитров, пак поиска предсрочно освобождаване

Любомир Димитров-Гребеца от групата на „Наглите“ отново е внесъл в съда искане за условно предсрочно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *