Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Бонусите в Темида се разделиха: За натовареност – на всички, за резултатност – само в спецправосъдието

Бонусите в Темида се разделиха: За натовареност – на всички, за резултатност – само в спецправосъдието

Defakto.bg

Правната комисия прие поправките за отстраняване на магистрати с „едно наум“

Бонусите в съдебната власт като допълнително възнаграждение (различно от допълнителното материално стимулиране, ДМС, раздавано обичайно в края на годината) се разделят на два вида – единият ще е за съдиите, прокурорите и следователите от всички органи на Темида, другият – само за тружениците на спецправосъдието. Единият (валиден за всички, включително и за „спецовете“) ще зависи от степента на натовареност. Другият ще е за „резултатите от дейността“, в точно определен размер – до 6 заплати годишно и ще се дава на спецсъдии, спецпрокурори, спецследователи и спецслужители.

Това е последната редакция на последните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), внесени от седем депутати от ГЕРБ, ДПС, Обединени патриоти и „Воля“ и коригирани за второ четене от председателя на правната комисия Данаил Кирилов и съпартийката му от ГЕРБ Анна Александрова. В първоначалния вариант, внесен от седмината и приет на първо четене от парламента миналия петък, бонусите бяха само за спецтружениците. Но и новата редакция запазва разделението на магистратите на „специални“ и други.

Дотук се стигна въпреки предложенията на представляващия Висшия съдебен съвет  Боян Магдалинчев режимът да се унифицира и да се наблегне на добрата, качествена работа на съдии, прокурори, следователи, без да бъдат разделяни по месторабота, подкрепено от зам.-председателя на ВКС Павлина Панова. Тя  подчерта, че иначе една част от съдебната власт става наистина „специална“, сиреч извънредна (а извънредното правосъдие у нас е забранено по Конституция). Идеите се харесаха и на част от депутатите-юристи, но в крайна сметка никой не ги припозна за „свои“.

Правната комисия стигна до гласуване на „бонусите“ след 22 часа в четвъртък, в края на изнурително заседание, изпъстрено с дебати всякакви.

Така за второ четене в пленарна зала отива следната редакция на чл. 233, ал.6 от Закона за съдебната власт: „Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател. Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд, в специализирания наказателен съд, прокурорите в апелативна специализирана прокуратура, в специализирана прокуратура и следователите в следствения отдел на специализираната прокуратура получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на Висшия съдебен съвет правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от 6 основни месечни възнаграждения годишно.” Като последното ще важи и за съдебните служители в спецправосъдието.

Тези правила ще действат от 1 януари 2018 г., за да се осигури бюджетен ресурс.

Дружен отпор срещу отлагането

В началото на заседанието си  мнозинството в правната комисия на парламента отказа да отложи дори и с няколко дни разглеждането за второ четене на поправките в ЗСВ, въпреки че днес те трябва да бъдат разисквани и на извънредно заседание на Съвета за съдебна реформа, свикано от правосъдния министър Цецка Цачева.

В аргументацията за отказа се стигна до любопитни реплики като: „Оставам с впечатлението, че едва ли не парламентът трябва да се съобразява със съвет, създаден с постановление на МС, нещо като контрол! Утре някой ще свика форум в Червената къща, в Зелената къща…“ (Автор – председателят на правната комисия Данаил Кирилов.)

Впоследствие, от обяснението на министър Цачева се разбра, че извънредното заседание на съвета, в който участват представителите на всички парламентарни групи, на ВСС, на съсловни организации на магистратите, на адвокатурата е свикано по искане на 8 от общо 22-та членове. Сред тях са Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите,  БИПИ, СЕФИТА и други. Каквото и да решат, ако постигнат консенсус, вече няма да има значение – докладът за второто четене ще е готов. Нещо като: кучетата да си лаят, керванът си върви.

Проблемът бе поставен от зам.-председателя на правната комисия Филип Попов от БСП, който запита „дали е удачно“ точката за промените в съдебния закон да остане в дневния ред.

Срещна го дружен отпор, в който се обясняваше, че въпросът (със стимулирането – б.р.) трябвало да се реши преди влизането в сила на промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в началото на ноември, когато делата за „високата корупция“ ще се прехвърлят от СГП и СГС съм спецпрокуратурата и спецсъда. Този лайтмотив звучеше и за първо четене.

Притискат ни срокове, има опасност да блокира работата на спецправосъдието, а проектът е консенсусен, обяви другият зам.-председател Хамид Хамид от ДПС. (Кога ли дойде консенсусът?)

Ноември наближава, включи се зам.-председателят Християн Митев от патриотите.

Аз вчера (в сряда) разбрах за извънредния съвет, не виждам пречка ние днес да си свършим работата, додаде Данаил Кирилов.

Вечерта в четвъртък комисията започна гледането за второ четене. Освен депутатите, които оредяваха прогресивно с напредването на времето (накрая останаха петима, но гласуваха за двайсетина), там бяха Боян Магдалинчев, Павлина Панова, зам.-главният прокурор Мария Шишкова, министър Цецка Цачева и зам.-министър Десислава Ахладова, представителите на Съюза на съдиите Атанас Атанасов и Емил Дечев.

А единственото наистина „ново“ в проекта за ЗСВ за второ четене са поправките на поправения тази година режим за отстраняване на магистратите. Предложенията дойдоха от Цецка Цачева заради острите критики на Венецианската комисия, а Данаил Кирилов и Анна Александрова ги внесоха. Тази година двамата бяха и сред „авторите“ на точно обратните промени, предвидили магистрати да се отстраняват при повдигнато обвинение за престъпление от общ характер (независимо за какво е то), стига да има искане от главния прокурор. Сега се предлага ВСС да отстранява при обвинения, пряко свързани с работата на съдиите, прокурорите и следователите. А в останалите случаи съответната колегия на съдебния съвет да има право на преценка.

Смут с командироването

В приетите на първо четене поправки, според които „по изключение“ отново се разрешава командироване на магистрати на свободни щатове, за които се обявява конкурс, също бяха нанесени корекции. Идеята беше минала консенсусно сред депутатите, за да реши възникнал проблем с оголени щатове заради непровеждането на конкурси от ВСС. За тези промени са настоявали и административните ръководители от различни органи(срещу това в становище се обявиха само от Съюза на съдиите).

В четвъртък в правната комисия обаче се сблъскаха позиции, които откроиха болезнени разминавания. И неразбирания.

Хамид Хамид поиска да отпадне добавката, че по въпроса кой магистрат точно да бъде командирован, се взема становището на общото събрание на съда, в който ще е командироването. Сиреч това да остане само на преценката на административните ръководители.

Отстъпление е от съдийското самоуправление, възпротиви се Павлина Панова. „Ама е по изключение, толкова ли не вярвате на административните ръководители?“, отвърна Хамид. Данаил Кирилов пък запита дали не е „по-гъвкав и работещ подход за подобни инцидентни решения „. После се чуха и съображения как съдиите можели да не се съберат на общо събрание и да блокират командироването.

„Съдиите не могат да блокират командироването, те консултират кои магистрати от по-долния съд са най-подходящи за конкретната работа, но решението се взема от председателя. Свикването на общо събрание не е трудно нещо, така в момента се извършва командироването в Наказателната колегия на ВКС, много съдилища го правят“, отвърна Панова.

„Не става дума за мнителност или за подозрения към председателя на съда, че ще урежда свои приятели. Но как председател, специалист в гражданската материя, да реши кой наказателен съдия да командирова?“, илюстрира Емил Дечев.

„Идеята за съдийското самоуправление се възприема от голяма част от съдиите и се пази като ценност, не следва да му се посяга. Нека се чуе становището на отделението, където ще се командирова, или на общото събрание“, посъветва Боян Магдалинчев.

Емил Димитров-Ревизоро се включи с питания дали ще се прави „кастинг“ на командированите и означават ли възраженията, че административният ръководител нищо не можел да стори без да пита общото събрание, въпреки че бил избран от него?

Председателят на Съюза на съдиите Атанас Атанасов внесе уточнението, че ръководителите не се избират от съдиите, а от ВСС.

БКП, масони,“избрани“

Кирилов продължи да се съмнява в нуждата от общо събрание в тези случаи, като изтъкваше че отваряли врати за лансиране на определени магистрати (видя опасността в общите събрания като колектив, не в конкретните ръководители, индивидуално). В целия дебат по темата като червена нишка все изникваше спецправосъдието.

„Тук става дума да бъдеш ИЗБРАН, както навремето в БКП или в закритите общества като масонството“, обяви председателят на правната комисия.

„Нямам нищо общо нито с БКП, нито с масонството. Но оставам с впечатлението, че се държи да се даде на няколко административни ръководители едно право, защото на тях им се вярва, а на съдиите – не“, възпротиви се Павлина Панова.

„Не е така, просто искаме работещ инструмент“, отвърна Кирилов.

„Командироването все пак не е Бърза помощ, нужно е и съгласието на въпросния съдия, процедурата отнема около седмица, но тя не е бавна и проблемите не дойдоха от това“, репликира Панова.

Съвносителят на поправките Християн Митев пък започна да се чуди защо в един текст от проекта се въвеждал един режим, а в друг текст – друг.

„Колеги, ама нали вие сте вносители! С лъкатушенето веднъж едно, друг път – друго, не създаваме добри техники, а излишно напрежение в обществото!“, намеси се Цецка Цачева.

След гласуване общите събрания бяха изключени от командировките „по изключение“.

Колко върха има пирамидата 

Оставам с впечатлението, че командироването ще стане основен способ за попълване на щата в спецправосъдието, оцени случващото се Атанас Атанасов. Обясни на депутатите, че спецсъдилищата няма как да се претоварят веднага след влизането в сила на промените в НПК, защото започналите вече дела за „високата корупция“ ще се довършват по досегашния ред. И посъветва народните представители  да погледнат анализа на работата на „спецовете“ за първите им 5 години, качен на страницата на ВСС. От него се вижда, че те се занимават основно с дела за мерки за неотклонение и други частни наказателни производства, а не с мащабни същински процеси.

Поводът за този спор бе „редакцията“ на друга поправка – за командирването в двете спецсъдилища. Досега обменът на кадри по тази линия е протичал само помежду им, със заповед на председателя на апелативния спецсъд. Но вече се иска въпросният председател да може да подбира кадри и от „общите“ районни и окръжни съдилища от цялата страна, въпреки правилото че при изчерпване на „местния ресурс“ командирова председателят на ВКС (в момента Лозан Панов). Принципът е, че шефът на последната инстанция би трябвало да има най-добър общ поглед върху работата на магистратите от страната.

„Предоставянето и на това правомощие изключително на председателя на апелативния специализиран наказателен съд наистина го прави извънреден“, предупреди Павлина Панова.

„Не съм съгласен. Председателят на апелативния специализиран съд е по-долният връх на пирамидата, защо трябва да товарим с това по-горната пирамида (ВКС – б.р.)?“, възпротиви се Данаил Кирилов.

„Няма по-долен и по-горен връх, пирамидата е една“, включи се Пенчо Милков от БСП. И прикани колегите от мнозинството да размислят.

„Исках да го обясня визуално и геометрично. Малката пирамида си е в голямата и ако можем да постигнем решение в малката, защо да товарим голямата?“, енигматично настоя Кирилов.

Последва гласуване, в което на председателя на ВКС бе отнета думата по въпроса за командироването на кадри от страната в спецсъдилищата. Онагледено с произволен пример това би означавало, че един съдия от  районния съд в Сандански (да речем представляващия предния ВСС Димитър Узунов) ще може да се прехвърли в спецсъда, бидейки командирован от шефа на апелативния спецсъд (примерно от избрания на поста от предния ВСС Георги Ушев), прескачайки Лозан Панов.

След кратка почивка Данаил Кирилов се „поправи“. Обясни за „гостите“ на заседанието, че „дебатът за пирамидите в случая е неотносим“ и след прегласуване правомощията на председателя на ВКС бяха частично реабилитирани. Последният запис гласи, че за командироването на магистрати от страната шефът на апелативния спецсъд трябва да получи съгласието на непосредствения ръководител, а при разнобой помежду им се намесва Панов.

Дилема: Критиките на Венецианската комисия или „мнението на българските граждани“

Като стигна до „поправките“ за отстраняването на обвинени магистрати, правната комисия пак се оказа в драма. Тук народните избраници се отдадоха на дилемата чие мнение да зачетат. От едната страна се оказаха аргументираните критики на еврокомисията за демокрация чрез право, че сегашният режим на отстраняване поставя съдиите в пряка зависимост от прокуратурата, защото всяко обвинение, независимо от престъплението, стига да бъдат „махнати“ (което е пагубно за независимостта). От другата -„мнението на гражданите“ и тяхното „изключително ниско доверие в съда“.

От името на прокуратурата Мария Шишкова подкрепи изцяло „законодателното решение, при което се въвежда диференциран подход за отстраняването“. Но депутатските колебания си останаха.

Изказа ги Християн Митев с аргумента: „Съобразявайки мнението на Венецианската комисия все пак да съобразяваме и мнението на българските граждани. Съдията трябва да е пример за цялото общество, иначе ще продължи изключително ниската степен на доверие в съда“, обяви той (пренебрегвайки факта, че и прокурорите у нас са магистрати, т.е. част от съдебната власт).

„Припознал съм инициативата на министъра на правосъдието в отговор на критиките на Венецианската комисия, но това не означава, че съм променил убеждението си. За окончателното гласуване в пленарна зала аз за себе си ще направя окончателна преценка. Не мисля, че преди сбъркахме“, обяви вносителят Данаил Кирилов.

Павлина Панова прикани депутатите за още едно допълнение – решението за отстраняване на съдии, прокурори и следователи да може да се обжалва пред ВАС, за да им се даде защитата, гарантирана на всички останали обвиняеми у нас. „Нека да има съдебна защита, ограниченията на правата са много сериозни“, присъедини се и Боян Магдалинчев.

Комисията пренебрегна тези препоръки. И гласува предложенията, лансирани от правосъдния министър и внесени от депутатите Кирилов и Александрова в първоначалния им вид.

Какво ли ще реши пленарната зала след цялата суматоха? Въпросът е открит, но повод за особен оптимизъм няма.

About Елена Енчева

Вижте също

Главният прокурор пита ВКС: Как точно се доказва престъпление по служба?

Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс …

Един от „Наглите“ – Любомир Димитров, пак поиска предсрочно освобождаване

Любомир Димитров-Гребеца от групата на „Наглите“ отново е внесъл в съда искане за условно предсрочно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *