Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Жалба на бившия главсек на МВР предизвика разнобой в съда

Жалба на бившия главсек на МВР предизвика разнобой в съда

Defakto.bg

Жалбата на Георги Костов е недопустима, приема ВАС с 2 срещу 1 гласа. Допустима е, но е неоснователна и още как!, заявява несъгласната съдийка

Казус, свързан с бившия главен секретар на МВР и настоящ директор на митниците Георги Костов, роди разнобой сред съдии от Върховния административен съд.

И то не по въпроса правилно или не той бе освободен като главсек от служебното правителство „Герджиков“, макар че Костов занима именно с този си проблем и прокуратурата, и съда, а пътьом облъчи с гнева си публиката на националните телевизии в началото на годината.

Разнобоят във ВАС е по принципен въпрос: допустимо ли е изобщо обжалване на решението за освобождаване на главния секретар, при положение че то приключва с указ на президента? По него съставът на ВАС се е разделил и с 2 на 1 е приел, че решението на Министерския съвет е необжалваемо. На тази позиция са застанали съдиите Донка Чакърова и Илиана Славовска, на обратното мнение е председателят на състава и докладчик Марина Михайлова.

Това става ясно от прочита на определение № 13055 на ВАС от 31 октомври.

Г-н Костов няма повод за радост – несъгласната с мнозинството Марина Михайлова ясно заявява: ако беше допусната до съдебен контрол, жалбата на бившия главсек трябваше да се обяви за абсолютно неоснователна. Като се мотивира с примери на напъдени чрез натиск от него областни полицейски шефове. Именно в тази си част произнасянето на ВАС придоби популярност.

Предисторията

Бившият главсек на МВР, настоящ директор на митниците Георги Костов

Особената ирония в случая е, че Костов – още през лятото „възмезден“ от настоящото правителство с пост начело на Агенция „Митници“, падна „жертва“ на промяна в Закона за МВР, направена при мнозинство на ГЕРБ.

Така, през 2014 г. със закон бе въведен самостоятелен 5-годишен мандат на най-висшата професионална длъжност в МВР – главния секретар. Записано бе също, че занапред той се назначава от Министерския съвет, без намеса на президента.

През 2015 г. обаче, при „Борисов“-2 мандатът бе заличен, а правомощието на президента – възстановено. Именно при тези условия Костов стана главен секретар.

А след вдигнатия от него шум, че бил „натискан“ да освободи поста, прокуратурата отказа разследване – с аргумента, че той не е подал оставка, а е бил освободен от длъжността от МС (служебния) и няма как от длъжностно лице (или лица) да е осъществено престъплението „принуда“.

Защо необжалваемо?

Оттук нататък даваме думата на съда.

„Жалбите, подадени от Костов са насочени срещу актове, който нямат характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а са част от сложен фактически състав, установен в закон за заемане и прекратяване на правоотношение с висш държавен служител….
Актът, който непосредствено засяга правата на Костов като държавен служител в МВР е указът на Президента, с който са прекратени правомощията му и същият е освободен от длъжност.
Обжалваното решение на МС не е от категорията актове, подлежащи на оспорване по реда на АПК. Това решение на МС представлява волеизявление, което е част от процедурата по издаване на крайния акт – указа на Президента. Поради това същото не засяга пряко права и законни интереси на жалбоподателя и следователно не подлежи на оспорване. …
Предложението на МС няма самостоятелно действие и не подлежи на самостоятелен отделен съдебен контрол. В същия смисъл за аналогична ситуация е и Решение № 2/28.02.2002 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конст. дело № 2/2002 г., образувано по искане на главния прокурор за даване задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 98, т. 6 и чл.100, ал. 2 от Конституцията, според което „Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет са подготвителни, несамостоятелни актове – част от сложния фактически състав по назначаването и освобождаването на лицата с конституционно предвиден статут. Те не притежават характеристиките на административен акт, поради което не се обхващат от общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията и не подлежат на съдебен контрол. Назначаването и освобождаването на лицата по чл. 98, т. 6, чл. 100, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от Конституцията става с указ на Президента, който единствено може да бъде атакуван за противоконституционност пред Конституционния съд.“
В Решението № 13 от 25.07.1996 г. по конст. дело № 11/1996 г. Конституционният съд на Република България също приема, че указът на Президента, издаден в изпълнение на реалните му правомощия в сферата на изпълнителната власт по чл. 98, т. 7 от Конституцията не подлежи по никакъв начин на парламентарен и всякакъв друг контрол и би могъл да бъде атакуван единствено пред Конституционния съд.
Отделен и извън компетентността на Върховния административен съд е въпросът защо законодателят е възприел именно този фактически състав за назначаване и освобождаване на лицето, заемащо висшата професионална длъжност в МВР…
Поради тези съображения и жалбата на Костов срещу заповед № 8121К-27772/22.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е обявен Указ №92от 22.02.2017 г. на Президента на Република България за прекратяване на правомощията на главния секретар на МВР и освобождаването му от длъжност, считано от датата на издаване на указа, която следва да се счита за акт за приподписване на указа на Президента независимо от съдържанието й е недопустима…
С оглед нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е необходимо да бъдат обсъдени и относимите международни правни норми, установяващи стандарти относно правото на достъп до съд.
В практиката на Европейския съд по правата на човека по прилагане на чл. 6, §. 1, изр. първо от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) в гражданскоправните му аспекти право на справедлив съдебен процес се свързва неизменно и с наличието на право на ефективни/ефикасни правни средства за защита – чл. 13 от ЕКПЧ. Не е достатъчно „всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения …. [да], има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд , създаден в съответствие със закона“, а е необходимо в резултат от този справедлив съдебен процес да получи ефективна защита на своето право. В случая дори и да бъде прието за разглеждане като допустими жалбите на Георги Костов, по които е висящо настоящото производство, той не би поучил ефективна защита на правото си да оспори прекратяването на служебното му правоотношение, защото дори и при уважаване на жалбите неговото служебно отношение ще остане прекратено поради настъпилия стабилитет на правопрекратяващия правоотношението фактически състав акт…“, заявява мнозинството в състава на ВАС.

А ето и части от „особеното мнение“ на съдия Марина Михайлова.

Марина Михайлова (в средата)

Защо е обжалвамо освобождаването?

„Съгласно разпоредбата на чл. 6, § 1, изр. първо от Европейската конвенция за правата на човека – Право на справедлив съдебен процес: „Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“[…].
В мотивите на решение на съда на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 21.10.2016 година по дело Миряна Петрова срещу България /жалба №57148/08/, в т. 29 „Съдът напомня, че за да бъде чл. 6 § 1 от Конвенцията приложим в своя граждански аспект, трябва да има реален и сериозен спор за право, за което може да се каже поне на доказуеми основания, че е признато във вътрешното законодателство. Спорът може да се отнася не само за действителното съществуване на правото, но и за неговия обхват и начина на упражняването му. Нещо повече, изходът на производството трябва да бъде пряко решаващ за това право (вж., наред с много други решения, Efendiyeva v. Azerbaijan, № 31556/03, § 39, 25 октомври 2007 г.).
В т. 34. Съдът отбелязва в това отношение, че чл. 6 се прилага в своя граждански аспект за всички спорове, свързани с държавни служители, освен ако (а) националното законодателство на съответната държавата изрично отказва достъп до съд на лица, заемащи въпросния пост или категория служители, и (б) че изключването е оправдано по обективни причини (вж. Vilho Eskelinen and Others и други, цитирано по-горе, § 62). .. Що се отнася до настоящия случай Съдът отбелязва, че съгласно националното законодателство спорове относно освобождаването от длъжност на държавни служители от Националната служба „Сигурност“ подлежат на съдебен контрол по общия ред….
Видно от законовата уредба, главният секретар на МВР има статут на държавен служител, поради което по отношение на него са приложимо изискването на чл. 6 от Конвенцията да се прилага в своя граждански аспект за всички спорове, свързани с държавни служители, освен ако (а) националното законодателство на съответната държавата изрично отказва достъп до съд на лица, заемащи въпросния пост или категория служители, и (б) че изключването е оправдано по обективни причини. В конкретния случай по отношение на жалбоподателя не е налице изключението, според което държавата изрично отказва достъп до съд на лица, заемащи въпросния пост или категория служители. Той не попада в кръга на посочените органи на изпълнителната власт – централни и териториални, изрично изброени в разпоредбата на чл. 19 от Закона за администрацията /ЗА/, чиито правоотношения се прекратяват по целесъобразност, предвид изпълняваните от тях политически функции. Длъжността „главен секретар на МВР“ е професионална и поради това чл. 36, ал. 1 от ЗМВР изрично препраща по отношение на функционалния му статут като такъв на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Действително назначаването и прекратяването на правомощията за длъжността на жалбоподателя е обусловено от сложен фактически състав, който включва предложение на органа на изпълнителната власт и издаване на Указ от страна на президента. Това обстоятелство обаче не променя характера на правоотношението на главния секретар на МВР като служебно, поради което не е изключено със закон правото му на съдебна защита при прекратяването му….
Тези изводи се подкрепят и от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, която предвижда, че Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Корелация на това конституционно решение е разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, който гласи, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите. Следователно предложението на Министерския съвет за прекратяване правомощията на жалбоподателя подлежи на съдебен контрол по реда на АПК като акт на МС, с който се засягат законни права и интереси на лицето…

Според правната теория международните гаранции за правата на човека са най-ценни, ако са изпълними в националното право. Едно средство за защита на правата на човека в националните съдилища винаги е по-ефективно и удобно, отколкото прибягването до международна процедура. Прилагането на Конвенцията чрез националните съдилища е в съответствие и с принципа на субсидиарността, който лежи в основата на Конвенцията и чрез който основната отговорност за прилагането й е на държавите-страни по нея.
При наличие на решения на ЕСПЧ относно тълкуването на чл. 6, §1 от Конвенцията, даденото тълкуване следва да се прилага от националния съд, като се изостави тълкуването от КС на РБългария, което е в противоречие с последвалите две решения на ЕСПЧ. ..

Считам, че предложението на МС, представлява по своя характер решение. Всяко предложение предполага решение, решението подразбира предложение. Двете са единен акт независимо от възможното техническо, канцеларско оформление в два различни документа…
Независимо, че предложението не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, следва да се приложи принципът на чл. 120, ал. 1 от Конституцията, а именно, че не само административните актове подлежат на съдебен контрол, но и актове и действия на административните органи“. Това означава, че са обхванати всякакви актове независимо от техния вид и теоретична квалификация….

Единствено ВАС е компетентен да прецени дали и кога е налице правен интерес от оспорването предложението на МС. При тази преценка се налага извода, че е налице правен интерес от оспорването, предвид засягането на правната сфера на жалбоподателя, с оглед настъпилите негативни правни последици от прекратяването на правомощията му като „главен секретар на МВР“, пише Марина Михайлова.

Категорично – жалбата е неоснователна!

Сега – за основателността.

По този въпрос в „особеното мнение“ на Михайлова се казва:

Като фактически основания за прекратяване на правомощията на главен комисар Георги Костов като главен секретар на Министерството на вътрешните работи са посочени следните обстоятелства:
Във връзка с получена информация в МВР относно неправомерните му действия, изразяващи се в оказване на натиск за освобождаване на ръководни служители в МВР, като са използвани политически мотиви в нарушение на основен принцип за работа в МВР – политически неутралитет, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи в следните случаи:
1. Комисар Георги Цветков Иванов е полицай от кариерата. Работил е по линия на „Криминална полиция“, като е започнал от изпълнителска длъжност, преминал е през ръководни длъжности до длъжността  директор на ОДМВР – Ловеч. На длъжността директор на ОДМВР – Ловеч, е от 5 януари 2010 г. до 23 октомври 2015 г., като служебното му правоотношение е прекратено 2 дни преди местните избори за общински съветници и за кметове, проведени на 25 октомври 2015 г. Няколко месеца преди отстраняването на комисар Георги Иванов от длъжността директор на ОДМВР – Ловеч, той е извикан от главния секретар на МВР – главен комисар Георги Костов, в сградата на МВР – София, и му е казано, че независимо от резултатите на дирекцията трябва да освободи длъжността директор, като му е предложено да заеме длъжност „началник на група“, която е четири степени по-ниска. При проведения разговор главен комисар Георги Костов му заявил, че това не е негово решение, а е решение на местните политически сили, без да конкретизира, и му е даден двудневен срок за размисъл. Комисар Георги Иванов е отказал да подаде заявление за освобождаване от заеманата длъжност, при което главен комисар Георги Костов му е заявил, че има и други начини. След няколко дни е започнала проверка на дейността на комисар Георги Иванов с цел да бъде принуден да освободи заеманата длъжност – директор на ОДМВР – Ловеч. В резултат на проверката на комисар Георги Иванов е била дадена незадоволителна оценка и му е направено предложение да бъде преназначен на длъжност „началник група“. Същият е отказал да заеме предложената му длъжност (защото не е бил съгласен с направената оценка). Отказът на комисар Георги Иванов е послужил като основание за освобождаването му от органите на МВР.
2. Комисар Венцислав Янков Катинов е дългогодишен служител на МВР. Работил е по линия на „Криминална полиция“, като е започнал от изпълнителска длъжност, преминал е през ръководни длъжности до длъжността директор на ОДМВР – Плевен. На длъжността директор на ОДМВР – Плевен, е от 3 октомври 2014 г. до 19 октомври 2015 г., като служебното му правоотношение е прекратено 6 дни преди местните избори за общински съветници и за кметове, проведени на 25 октомври 2015 г. Една седмица преди освобождаването на комисар Венцислав Катинов от длъжността директор на ОДМВР – Плевен, той е извикан от главния секретар на МВР – главен комисар Георги Костов, който му е разпоредил незабавно да се яви в сградата на МВР При явяването му Костов е заявил, че министър Румяна Бъчварова имала политически натиск за освобождаването му от длъжността директор на ОДМВР – Плевен. Това става независимо от факта, че четири месеца преди това комисар Катинов е спечелил конкурс за длъжността директор на ОДМВР – Плевен, който конкурс е бил председателстван лично от главния секретар на МВР – Георги Костов. На зададения въпрос от страна на комисар Катинов „Защо се налага да освободи длъжността директор, при положение че ОДМВР – Плевен, се намира на 4-о място в страната по изведените показатели от МВР за оценка на служебната дейност“. Георги Костов е отговорил, че не го интересуват тези показатели и му предложил да заеме длъжността „началник на група“ в областната дирекция. Костов добавил, че ако не се съгласи ще го споходи съдбата на колегата му от ОДМВР – Ловеч, комисар Георги Иванов. Комисар Венцислав Катинов категорично отказал да заеме предложената му длъжност и подал заявление за напускане органите на МВР.
3. Старши комисар Иван Георгиев Георгиев е дългогодишен служител на МВР. Работил е по линия на „Охранителна полиция“ и „Криминална полиция“, като е започнал от изпълнителска длъжност, преминал е през ръководни длъжности включително зам.-директор на ОДМВР – Монтана, и длъжността директор на ОДМВР – Монтана. На длъжността директор на ОДМВР – Монтана, е от 6 юни 2013 г. до 4 август 2015 г., като служебното му правоотношение е прекратено 2 месеца и половина преди местните избори за общински съветници и за кметове, проведени на 25 октомври 2015 година. Една седмица преди освобождаването на старши комисар Иван Георгиев от длъжността директор на ОДМВР – Монтана, той е бил извикан от главния секретар на МВР – главен комисар Георги Костов, който му е разпоредил незабавно да се яви в сградата на МВР. При явяването му Георги Костов е заявил, че трябва да се раздели с него, като му заявил „Разбираш ме: политическа поръчка“. Георгиев го попитал, ако не се съгласи, какво ще се случи, при което Костов му отговорил, че „на масата е слабата му оценка“. Иван Георгиев му заявил, че приел дирекцията на 27-о място по показатели от 28 дирекции в страната, а в момента е на 5-о място. Георги Костов му заявил „Знаеш как е политическа поръчка“ и му предложил да остане на работа като началник на отдел „Охранителна полиция“, с което Иван Георгиев не се съгласил и подал заявление за освобождаване от МВР.
4. Старши комисар Славчо Бончов Станиславов е дългогодишен служител на МВР. Работил е по линия на „Криминална полиция“, като е започнал от изпълнителска длъжност, преминал е през ръководни длъжности, включително директор на ОДМВР – Перник. На длъжността директор на ОДМВР – Перник, е от 13 май 2014 г. до 15 май 2015 г., като служебното му правоотношение е било видоизменено 5 месеца преди местните избори за общински съветници и за кметове, проведени на 25 октомври 2015 г. Преди освобождаването на старши комисар Славчо Станиславов от длъжността директор на ОДМВР – Перник, той е бил извикан от главния секретар на МВР – главен комисар Георги Костов, който му е разпоредил незабавно да се яви в сградата на МВР. При явяването му Георги Костов е заявил, че „Не се вписвал в обстановката и че Вашите политици не могат да работят с теб“. На въпроса, кои политици, Георги Костов му е посочил областният управител на област Перник и заместник областният управител. Главният секретар на МВР му заявил, че ще го назначи на длъжността „началник на сектор КП“. Два месеца след назначаването на новия директор на ОДМВР – Перник, Валентин Бученски, Станиславов е преназначен за разузнавач в сектор „Издирване“ при ГДНП – МВР, като главният секретар му казал, че новият директор не може да работи с него. Към настоящия момент Славчо Станиславов е на същата длъжност -„разузнавач“.
5. Старши комисар Константин Илиев Джунински е дългогодишен служител на МВР. Работил е по линия на „Охранителна полиция“ и „Криминална полиция“, като е започнал от изпълнителска длъжност, преминал е през ръководни длъжности включително зам.-директор на ОДМВР – Видин, и длъжността директор на ОДМВР – Видин. На длъжността директор на ОДМВР – Видин, е от 3 октомври 2013 г. до 5 април 2016 г., като служебното му правоотношение е прекратено 7 месеца преди президентските избори, проведени на 6 ноември 2016 година.
6. Старши комисар Джунински е бил извикан от главния секретаря на МВР – главен комисар Георги Костов, който му е заявил, че дълго се е борил да го запази на длъжността директор на ОДМВР – Видин, но не е успял, поради което следва да си подаде заявление за освобождаване от МВР….

Мотивите на предложението представляват описание на фактическите обстоятелства, а правната квалификация на тези обстоятелства е посочена в крайния акт, в който изрично е отразена разпоредбата на чл. 36, ал. 6, т. 6 от ЗМВР….
Жалбоподателят е оспорил изцяло в жалбата си фактическите основания, посочени като основание за прекратяване на правомощията му. Твърди, че те се подкрепят само от сигналите и съдържащите се в тях обяснения от посочените в мотивите служители, които са били принудени да напуснат системата на МВР, или за заемат други, по ниски длъжности. Това оспорване обаче не е подкрепено с представени доказателства, които да оборят констатациите на административния орган. Нито в жалбата си, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят не е направил искане за представяне на доказателства от ответника, или за събиране на такива служебно от съда. Предвид оспорването му тежестта на доказване е за жалбоподателя, който с надлежни доказателствени средства следва да обори фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към предложението на МС. При липса на други доказателства, освен представените от административния орган, настоящият състав приема, че мотивите на предложението обосновават правната квалификация на приложимата правна норма на чл. 36, ал. 6, т. 6 от ЗМВР – уронване престижа на министерството….“

About De Fakto

Вижте също

Главният прокурор пита ВКС: Как точно се доказва престъпление по служба?

Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс …

Един от „Наглите“ – Любомир Димитров, пак поиска предсрочно освобождаване

Любомир Димитров-Гребеца от групата на „Наглите“ отново е внесъл в съда искане за условно предсрочно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *