Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Конституционният съд в разнобой за допустимостта на делото за оставката „Добрев”

Конституционният съд в разнобой за допустимостта на делото за оставката „Добрев”

Defakto.bg

Съдиите в Конституционния съд са в разнобой по въпроса трябва ли да бъде допусното за разглеждане искането на левицата срещу решението на парламента от 4 октомври, с което управляващото мнозинство отхвърли оставката на Делян Добрев (ГЕРБ).

На „работна”  среща във вторник 10 съдии неформално са  обменили становища, научи De Fakto.  От проверката ни става ясно, че преобладаващото мнение на съдиите е  за отхвърляне на искането,  тъй като нямало валиден акт, по който съдът да се произнесе.  Идната седмица се очаква окончателно решение по въпроса, съдия докладчик по делото е Константин Пенчев.

На 18 октомври 62-ма народни представители от БСП внесоха в КС искане  да бъде обявен за  противоконституционен отказът на парламента да приеме оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Според социалистите актът на Народното събрание от 4 октомври т.г., с който мнозинството отказа да приеме оставката му, противоречи на основния закон, защото са били налице всички условия за прекратяване на правомощията му, а самият Добрев многократно заявяваше,  че решението му е лично и категорично. Те определиха отказът на парламента  за нарушение на  Конституцията, принципите на правовата държава, изискването за предсказуемост на публичната власт,  правна сигурност и стабилност и т.н.
Според депутатите  парламентът е трябвало само да провери дали тази оставка отговаря на формата –( писмена) и  дали тя е резултат на свободна и доброволно формирана воля, а не подадена под заплаха, насилие, принуда, измама и т.н. Когато констатира, че са налице всички тези условия, мнозинството е длъжно да прекрати мандата, без да обсъжда мотивите за това, посочиха те.

В подкрепа на вижданията си цитираха решение №11 на Конституционния съд от 1993 г. по повод оставката на вицепрезидента Блага Димитрова, подадена пред КС, както предвижда основният закон.  Тогава съдът обяви, че е извън неговата компетентност да обсъжда мотивите и да прави политически анализ и оценка на събитията – достатъчно е да констатира, че действието на вицепрезидента е резултат на свободна воля, и тогава трябва да прекрати пълномощията й.
БСП се позовава и на друго знаково тълкувателно решение на КС №14 от 2013 г. – по повод казуса с напускането на парламента от Делян Пеевски, за да стане председател на ДАНС, а след това връщането му обратно като депутат. В него бе записано, че : „Когато Народното събрание избере народен представител за ръководител на институция, определена със закон, и той изрази пред него волята си да заеме другата служба, народният представител трябва да подаде оставка пред Народното събрание и то е длъжно да я приеме, за да преустанови състоянието на несъвместимост. А в случай, че парламентът откаже да приеме оставката .., спорът се решава от Конституционния съд.“

Макар, че аргументите на левицата изглеждат сериозни, а именити юристи бяха категорични, че Оставка на народен представител не се гласува, мнозинството конституционни съдии са били на мнение, че парламентът е отхвърлил проекторешението на председателя на НС за приемане на оставката, без решението му да е оформено в изричен акт.

Според Конституцията и  Закона за КС, съдът се  произнася по искане за установяване на противоконституционност на закони и на другите актове на Народното събрание.. Освен това актовете на парламента се атакуват в КС, след обнародването им в ДВ, а в случая поради естеството на гласуването, то не е публикувано в официоза.  КС трудно може да игнорира подобен императивен текст на закона, заявиха пред De Fakto експерти, запознати по отвътре с работата на съда.

Проучването на De Fakto показа обаче, че тази позиция има и опоненти, които определят  „подобни аргументи” като „ несъстоятелни”.  „Не може да няма акт, след като има последици, а последиците са, че Делян Добрев пред очите на хиляди зрители и слушатели, остана депутат”, сочат те.

От общо 215 депутати тогава,  97 бяха „за” оставката,  99 – „против” и  19 – въздържали се. Нима някой се съмнява, че въпросното парламентарно волеизявление е акт на Народното събрание, който на общо основание подлежи на конституционен контрол”, категорични са и юристи от академичните среди.  Последиците са резултат от воля, а щом има воля, има и акт, смятат те, убедени, че темата с оставките в парламента се политизира и не бива да бъде заобикаляна от КС.

Напълно е  възможно обаче същинският въпрос в казуса „Добрев” –   трябва ли парламентът да гласува  оставката на народен представител –  да остане без произнасяне. А Делян Добрев,  като една случайна последица, въпреки изразената си воля да напусне парламента, ще  продължава да е депутат.

П.П. В интерес на източниците си,  не посочваме имена на съдии и коментатори.

About Лилия Христовска

Вижте също

Главният прокурор пита ВКС: Как точно се доказва престъпление по служба?

Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс …

Един от „Наглите“ – Любомир Димитров, пак поиска предсрочно освобождаване

Любомир Димитров-Гребеца от групата на „Наглите“ отново е внесъл в съда искане за условно предсрочно …

5 коментара

  1. Гражданин

    Щом съдия докладчик е Константин Пенчев решението му ще е в полза на Делян Добрев, без значение как правно ще се произнесе.

  2. Изненади не са изключени, но не е добре , че КС започна да наподобява „проправителствена“ служба

  3. Елена Арапкюлиева

    След като не е налице валиден акт на НС, обн. в ДВ по надлежния ред искането следва да бъде отхвърлено

  4. Лилия Хр.

    Така е по правилата. Парадоксът е,че именно в тях парламентът ще скрие собственото си виновно поведение. И резултатът е налице: И вълкът сит, и агнето цяло!

  5. Петър Обретенов

    Ако искането бъде отклонено като недопустимо, КС за пореден път ще влезе в ролята на Пилат Понтийски и вместо да се произнесе по същество по един въпрос, който е кристално ясен и заслужава веднаж за винаги да бъде разрешен като проблем, ще се скрие зад формални доводи в угода на на едно парламентарно мнозинство, съветвано от посредствени юристи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *