Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Инспекторатът призна сем.Анчови от емблематичния процес „Чепинци“ за жертви на мудното правосъдие

Инспекторатът призна сем.Анчови от емблематичния процес „Чепинци“ за жертви на мудното правосъдие

Defakto.bg

Повече от 19 години след извършването на престъплението и година и половина след постановяването на окончателните присъди за него, Инспекторатът призна пострадалите за жертви на мудното правосъдие у нас. Сега Министерството на правосъдието трябва да определи обезщетенията – максимумът е 10 000 лв.

Заявления са подали и двама от общо шестимата осъдени.

Макар от Инспектората да спестяват имената, става дума за прословутото дело за грабеж на семейство Анчови в село Чепинци на 31 януари 1998 г., когато са изнасилени и двете им дъщери (факт, станал публично известен отдавна, затова не го спестяваме). Обвинението за изнасилване обаче отпадна по давност. А делото бе сред любимите дъвки на Цветан Цветанов като вътрешен министър в атаките му срещу нехаресвани съдии.

Тогава, през 1998 г., маскирани мъже нахлуват в дома на сем. Анчови в с. Чепинци, пребиват бащата Веско Анчов, насилват дъщерите – на 11 и на 16 години и задигат над 90 000 лева и скъпоценности. Обвинителен акт е внесен едва 5 години след трагедията, без посочване на извършителите на изнасилването, на съд е изправен само помагач.

На 18 април 2016 г. след ред завъртания във военното правосъдие и при поредно касационно разглеждане ВКС постанови по 10 години затвор за бившия сержант Димчо Димов, Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов и Божидар Методиев, признати за виновни за въоръжен грабеж в големи размери. Отделно ВКС осъди шестимата солидарно да заплатят на Веско Анчов и Марина Анчова 90 150 лева обезщетение за имуществените вреди ведно със законната лихва от 31.01.1998 г. Както и по 30 000 лева за Веско и Марина обезщетение за неимуществени вреди заедно с лихвата. Присъдата бе тази заради надвишаването на всички граници на разумен срок за правосъдие.

Ето и съобщението на Инспектората:

Семейство, пострадало при въоръжен грабеж на движими вещи в особено големи размери от къщата им през 1998 г., следва да бъде третирано като жертва на забавено правосъдие, след като делото срещу извършителите на престъплението е продължило 18 години, 2 месеца и 18 дни.

Четирите заявления на пострадалите от престъплението – съпрузи и двете им деца, са сред 79-те заявления от граждани за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, които Инспекторатът към ВСС е проверил и приел за основателни за периода 1 юли – 30 септември 2017 г. Констативните протоколи са изпратени на Министерството на правосъдието, което сключва споразумения за бавно правораздаване.

Производството, в което членовете на пострадалото семейство са участвали като частни обвинители и граждански ищци, е за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). При извършената проверка са констатирани нарушения, допуснати в досъдебното производство и в съдебната фаза, които са довели до увеличаване на общата продължителност на делото.

В досъдебното производство, продължило 5 години и 9 месеца, са се сменили шестима следователи от Столичната следствена служба и шестима наблюдаващи прокурори от Софийска градска прокуратура. Шест пъти наблюдаващите прокурори са връщали делото на разследващите, като в по-голямата си част постановленията не са добре мотивирани, не съдържат конкретни и точни указания към разследващите за извършване на процесуално-следствени действия или повтарят дадените в предишни постановления.

По следственото дело още през март 2001 г. са съществували достатъчно данни, че към момента на извършване на престъплението единият от седемте обвиняеми е служител на МВР с полицейски правомощия – обстоятелство, което според действащите в този момент правила на Наказателно-процесуалния кодекс за определяне на родовата подсъдност по делата сочи, че делото е подсъдно на военните съдилища, респективно повдигането на обвинение е от компетентността на съответната военна прокуратура.

Тези данни обаче не са проверени и не са събрани доказателства за установяване на верността им нито от прокурора, нито от първоинстанционния съд (Софийски градски съд). Едва на 15 септември 2006 г. СГС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Софийска военно-окръжна прокуратура по компетентност. Тези пропуски са забавили делото с близо 5 години и 6 месеца, защото производството е започнало отначало, от фазата на досъдебното производство.

В съдебната фаза са допуснати редица забавяния, причинени от действията на съдилищата. Делото в СГС е продължило 3 години и 6 дни. Проведени са общо 19 заседания, на 12 от тях не е даден ход. Производството в Софийския военен съд е продължило 4 години и 9 месеца – проведени са общо 20 заседания, на 12 от тях не е даден ход.

И при двете производства в първоинстанционните съдилища ход на делото не е даван поради неявяване на подсъдимите и/или техните защитници, като съдът не е предприел своевременно необходимите действия за дисциплинирането им, нито е изисквал доказателства за установяване на причините за неявяване, довели до отлагане на делото.

Подсъдим например не се е явявал на съдебни заседания по различни причини – бил задържан в следствен арест по друго дело, бил катастрофирал във Великобритания, бил с взета мярка домашен арест по друго дело, но служителите в съответното РУП не били уведомени за датата на съдебното заседание, поради което той „не посмял да напусне дома си и да се яви”. Друг подсъдим пък бил обявен за общодържавно издирване, тъй като бил с временно прекъсване на наложеното по друго дело наказание лишаване от свобода и не се бил върнал в затвора. Трети подсъдим не се явил на заседание, защото бил задържан в друг град с мярка за неотклонение задържане под стража. Заболяване е била най-честата причина за неявяване в съда.

Постановената от Софийския военен съд оправдателна присъда три пъти е била потвърждавана от Военно-апелативния съд и два пъти отменяна от Върховния касационен съд (ВКС), а делото два пъти е връщано от ВКС на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда. Това е забавило приключването му с 2 години и 6 месеца.

Указанията на ВКС, дадени с двете отменителни решения, не са били изпълнени, и това е наложило при третото разглеждане на делото ВКС да проведе въззивно следствие. Това също е довело до забавяне на окончателното приключване на делото.

Заявления за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок са подали и двама от общо шестимата осъдени (един от подсъдимите е бил убит през 2005 г.). ВКС е намалил наполовина дължимите им наказания като полагаща се компенсация за неразумно дълго продължилия процес, както предвижда чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и каквато е практиката на Европейския съд по правата на човека – по 10 години лишаване от свобода вместо максималния размер от 20 г.

About De Fakto

Вижте също

Ралица Негенцова: Не може цялата адвокатура да страда заради няколко души

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова заяви, че „не може цялата адвокатура да страда …

Специализираната прокуратура за делото „Младост“: Протестирали и сме и „домашния арест“ на Петко Дюлгеров

Съдът бавел искането на обвинението Специализираната прокуратура си е свършила работата и по отношение на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *