Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Генерален адвокат: Обредното клане на животни (без зашеметяване), не засяга свободата на религия

Генерален адвокат: Обредното клане на животни (без зашеметяване), не засяга свободата на религия

Defakto.bg

Според генералния адвокат Wahl изискването, според което обредното клане, без да се прилага зашеметяване, трябва да се извършва в одобрени  кланици, не нарушава правото на свобода на религията. Правната уредба на Съюза осигурява баланс между правото на свобода на религията и изискванията в областта на защитата на човешкото здраве, хуманното отношение  към животните и безопасността на храните, смята още генералният адвокат в заключението си по дело C-426/16 Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen, VZW и др./Vlaams Gewest.

Казусът

Мюсюлманският празник на жертвоприношението се чества всяка година в продължение на три дни.  Практикуващите мюсюлмани считат за свой религиозен дълг да заколят или да дадат за клане, за предпочитане през първия ден от този празник, животно, част от чието месо след това се консумира от семейството, а друга част се раздава на лица в нужда, съседи и роднини.  От 1998 г. белгийската правна уредба предвижда, че клане на животни за религиозен обред може да се извършва само в одобрени или временни кланици. За целта компетентният министър одобрява всяка година временни кланични предприятия, които заедно с одобрените кланици позволяват да се извършват обредни кланета по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението. По този начин се преодолява липсата на капацитет, свързана с нарасналото търсене през този период.

През 2014 г. министърът на Фламандския регион, в чийто ресор е хуманното отношение към животните, обявява, че вече няма да издава одобрения за временни кланични пунктове, поради това че подобни одобрения биха били издавани в противоречие с европейското законодателство, по-специално с разпоредбите на Регламента на Съюза относно защитата на животните по време на умъртвяване1

Вследствие на това от 2015 г. всички кланета на животни без зашеметяване, включително и такива по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, трябва да се извършват  само в одобрените кланици. В този контекст през 2016 г. различни мюсюлмански сдружения и организации на джамии предявяват съдебни искове срещу Фламандския регион. Те оспорват валидността на някои разпоредби на въпросния регламент на Съюза2  от гледна точка на свободата на религия3 .

Първоинстанционният нидерландскоезичен съд в Брюксел, Белгия (Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel ), пред който са подадени жалбите, спира делото и отправя  преюдициален въпрос на Съда.

Според белгийската  юрисдикция,  задължението да се извършва обредно клане без зашеметяване само в одобрени кланици би могло да бъде пречка за много практикуващи мюсюлмани да изпълнят религиозния си дълг.  И можело да доведе до необосновано ограничение на упражняването на тяхната свобода на религия.

Така се поставя въпросът дали изискването за извършване на клането в кланица по смисъла на правната уредба на Съюза 4 , правило, което е с общо приложение, независимо от практикувания вид клане, е от естество да ограничи свободата на религия5

Заключение на генералния адвокат

В представеното  в четвъртък  заключение генералният адвокат Nils Wahl смята,   че нито едно от обстоятелствата, изтъкнати по настоящото дело, не са от естество да засегне валидността на регламента на Съюза за защитата на животните.

Според него правилото, че по принцип клане на животни може да се извършва само в одобрени кланици, е напълно неутрално правило, което се прилага независимо от обстоятелствата и избрания вид клане.  Според генералният адвокат, проблематиката, поставена пред Съда, е свързана по-скоро с трудности от конюнктурно естество във връзка с капацитета на кланиците в някои географски райони по повод на мюсюлманския празник на жертвоприношението — и в крайна сметка с разходите, които трябва да бъдат направени за съобразяване с религиозни предписания — отколкото с изискванията, произтичащи от правната уредба на Съюза.

Всъщност с тази правна уредба се осигурява баланс между правото на свобода на религия и от  изискванията за защита на човешкото здраве, закрилата и хуманното отношение към животните, както и от гарантирането на безопасността на храните.

Генералният адвокат подчертава, че не е задача на Съда да се произнася по въпроса дали зашеметяването на животните действително е забранено от мюсюлманската религия.  Съдът не следва да се произнася относно ортодоксалността или хетеродоксалността на някои религиозни максими или предписания.

Следователно клането без зашеметяване по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението представлява религиозно предписание, ползващо се от защитата на свободата на религия, при това независимо от евентуалното съществуване на различни течения в исляма или наалтернативни решения при невъзможност то да бъде изпълнено.

Мюсюлманските сдружения и представителните организации на джамии не твърдят, че задължението за извършване на обредно клане в кланици само по себе си е несъвместимо с техните религиозни вярвания, казва генералният адвокат.  Те обаче не посочват принципните съображения,  свързани с капацитета на съществуващите понастоящем кланици, и най-вече с разходите, които трябва да бъдат направени за изграждането на нови кланични предприятия или за преобразуване на съществуващите в съответствие с разпоредбите на регламента,  поради които условието за извършване на клането на животни в одобрени кланици поставя проблеми от гледна точка на спазването на свободата на религия.

Затова изискването всички кланични предприятия да бъдат одобрени и да отговарят на условията, предвидени в европейското законодателство6 , е напълно неутрално и се отнася за всички лица, участващи в организирането на клане.  Законодателство, което се прилага неутрално, без никаква връзка с религиозните убеждения, не може по принцип да се разглежда като ограничение на упражняването на свободата на религия.

Според генералния адвокат недостатъчният капацитет и разходите, които предполага евентуалното изграждане на нови одобрени кланични предприятия нямат връзка с прилагането на разпоредбите на регламента за защита на животните.  Евентуалните проблеми от конюнктурен характер във връзка с капацитета за клане също нямат пряка или непряка връзка със задължението за използване на одобрени кланици.

Генералният адвокат разяснява, че предмет на разглеждане в случая изобщо не е въпросът за пълната  забрана за клане на животни без зашеметяване, по който понастоящем се спори в много държави членки, а  материалните изисквания за оборудване и оперативните задължения, при които трябва да се извършва такова клане съгласно  правната уредба на Европейския съюз.

Тези трудности по-скоро извеждат на преден план въпроса кой трябва да поеме разходите за изграждането на такива кланични предприятия за справяне с изключително високите нива на търсене на обредно заклани животни по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението. Вследствие на това той преценява, че не са налице убедителни доводи, въз основа на които да се приеме, че правната уредба на Съюза, която е напълно неутрална и с общо приложение, представлява ограничение на свободата на религия.

ЗАБЕЛЕЖКА: Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им  е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.

*Съобщението, с добър превод, е на пресцентъра на Съда на  ЕС. 

 

1Регламент (ЕО) No 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време

на умъртвяване (ОВ L 303, 2009 г., стр. 1).

2 По-специално член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент No 1099/2009.

3 Член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9 от Европейската конвенция за правата на човека.

4 Регламент (EО) No 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 2004 г., стр. 55; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 71).

Генералният адвокат разяснява, че предмет на разглеждане в случая изобщо не е въпросът за пълната забрана за клане на животни без зашеметяване, по който понастоящем се спори в много държави членки, а материалните изисквания за оборудване и оперативните задължения, при които трябва да се извършва такова клане съгласно относимата правна уредба на Европейския съюз. В това отношение Кралство Дания, Република Словения и Кралство Швеция разрешават клане на животни само с предварително зашеметяване. В Белгия, във Фламандския и Валонския регион е постигнато споразумение за забрана на клането на животни без зашеметяване от 2019 г.

6Регламент No 853/2004.

 

 

About De Fakto

Вижте също

Съдът приключи делото за „надеждността“ на зам.-шефа на Бюрото за СРС Георги Гатев, чака се решение

ДКСИ не представя доказателства, само справки на ДАНС Върховният административен съд обяви за решаване делото, …

СГП атакува в съда Наредбата за гробищните паркове на Столична община заради нищожни правила

Софийска градска прокуратура атакува  пред  Административен съд София-град (АССГ)   разпоредбите на чл. 33-38 на Наредбата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *