Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Тълкувателно решение на ВКС уеднаквява практиката за изпълнение на наказанието „пробация“

Тълкувателно решение на ВКС уеднаквява практиката за изпълнение на наказанието „пробация“

Defakto.bg

ВКС излезе с тълкувателно решение ВКС  по искане на главния прокурор за уеднаквяване на  съдебната практика по въпроси, свързани с  изпълнението на наказанието „пробация“ . 

В началото на август т. г. Сотир Цацаров,  постави два въпроса, свързани с давността за изпълнение на пробацията.  От искането му до ВКС ставаше ясно, че на практика и  затруднения,  „в приложението на закона и нееднаквото му прилагане от съдилищата при изпълнение на наказанието „пробация“. Главният прокурор  обясни, че   проблемите се  пораждат от  института на изпълнителската давност, регламентиран в чл. 82 от НК при конкуренция на подлежащи на изпълнение различни по вид и тежест наказания (лишаване от свобода и пробация) или постановени мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.   От искането му до ВКС стана ясно, че проблемът е дали пробационните мерки трябва да бъдат доизтърпени, ако изпълнението им е било прекъснато заради арест или привеждане в затвора след друга присъда, когато са изтекли три години (колкото е давността за изпълнение на пробацията). 

Нееднаквото решаване на въпросите – тече ли давностен срок за наказанието пробация в периода на изтърпяване на друго приоритетно наказание или мярка за неотклонение и ако такъв срок тече, кой е началният му момент – денят, в който присъдата влиза в сила (чл. 82, ал. 2 предложение първо от НК) или от значение е и денят, в който отпадат пречките по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, води до противоречи в съдебната практика при тълкуването и прилагането на закона“,  написа  Цацаров.

Днес, понеделник  ВКС отговори на въпросите на прокуратурата с  Тълкувателно решение № 3/01.12.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г. Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши:

Ето и задължителното му тълкувание: 

  1. По отношение на подлежащо на изпълнение наказание пробация не тече давностен срок по чл. 82 от НК в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС.
  2. На замяна при условията на чл. 43а, т. 1 и т. 2 от НК подлежи остатъкът от пробационните мерки, чието изпълнение е било преустановено на основание чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, в случай че не е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, изчислен без периода от време, през което осъденият е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ или по отношение на него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси, свързани с противоречива съдебна практика: 1. Тече ли давностен срок по чл. 82 от НК по отношение на подлежащо на изпълнение наказание „пробация“ в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл. 228, ал. 3 ЗИНЗС? 2. Подлежат ли на замяна на основание чл. 43а, т. 1 и т. 2 НК включени в наказанието пробация пробационни мерки, чието изпълнение е преустановено при условията на чл. 228, ал. 3 ЗИНЗС, когато ефективно изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ или прилаганите мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ са с по-дълъг срок от давностния по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК?

По отношение на първи въпрос в тълкувателното решение се посочва, че в случаите на възникнала конкуренция при изпълнението на наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“, извън хипотезите на чл. 23, чл. 25 и чл. 27 от НК, с приоритет се ползва изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. „Това следва от нормата на чл. 228, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), според която когато по време на изтърпяване на наказание „пробация“ се постанови мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ или бъде приведена в изпълнение друга присъда по отношение на осъденото лице с наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на пробационните мерки се преустановява“ – пишат върховните съдии, като допълват, че с аналогично съдържание е разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, в ал. 2 на която е посочено, че след освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода, началникът на затвора незабавно уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки.

С влизането в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието, освен че последното става изпълнимо, започва да тече и срок за компетентните държавни органи да го приведат в изпълнение. В случай на проявено от тях бездействие, след изтичане на предвидените в чл. 82, ал. 1 от НК срокове, се погасява правото на държавата да изпълни наложеното наказание (обикновена изпълнителска давност). Ако компетентните държавни органи предприемат действие спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, давността се прекъсва и започва да тече нова давност – чл. 82, ал. 3 от НК. Независимо от спирането и прекъсването на давността, правото на държавата да изпълни наказанието се погасява с изтичането на срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 82, ал. 1 от НК срок (абсолютна изпълнителска давност).

В мотивите на тълкувателното решение пише, че даденото с нормата на чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС предимство за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и мерките за неотклонение, изискващи задържане, поставя компетентните държавни органи в обективна невъзможност да приведат в изпълнение наказанието „пробация“ или остатъка от него, т. е. по силата на законова норма се създава основание за неизпълнимост на наказанието. „След като не е налице неоправдано бездействие от страна на компетентните държавни органи за привеждане в изпълнение на „изчакващо“ наказание „пробация“, а същото е обективно невъзможно поради изпълнението на приоритетно наказание „лишаване от свобода“ или мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, давност за изпълнението на наказание „пробация“ не може да тече“ – категорични са върховните съдии. Според ОСНК при реализиране на някое от основанията по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС при подлежащо на изпълнение изцяло или на остатък от наказанието „пробация“, както обикновената, така и абсолютната изпълнителска давност нито спира, нито се прекъсва, а изобщо не тече, тъй като не е налице неоправдано бездействие на компетентните органи, поради фактическата и юридическа невъзможност за едновременно изпълнение на две различни по вид и тежест наказания.

По отношение на втория въпрос в тълкувателното решение се уточнява, че той се отнася само до случаите на започнало изпълнение на наложено наказание „пробация“ и настъпили впоследствие обстоятелства по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, довели до преустановяване изпълнението на пробационните мерки. Това е така, тъй като при незапочнало изпълнение на наказанието „пробация“ за осъдения няма задължение да изпълнява наложените му пробационни мерки, съответно няма как да възникнат предпоставките по чл. 43а, т. 1 и т. 2 от НК за замяна с по-тежка пробационна мярка или с лишаване от свобода (според нормата на чл. 43а, ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода, като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1).

В мотивите на тълкувателното решение пише, че даденият отговор по първия въпрос предопределя и този по второто питане. Според ОСНК, ако след освобождаването на осъдения от мястото за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ или ареста е започнало изпълнение на остатъка от наказанието „пробация“ и той без основателна причина не изпълнява пробационните мерки, замяната им при условията на чл. 43а, т. 1 и т. 2 е принципно възможна, ако не е изтекъл предвиденият срок по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК. При изчисляването на този срок не следва да се отчита времето, през което осъденият е търпял приоритетно ефективно наказание „лишаване от свобода“ или спрямо него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

About De Fakto

Вижте също

ВАС „отпуши“ изграждането на Лот 3.2 на магистрала Струма

     Тричленен състав на Шесто отделение на Върховния административен съд отхвърли в свое решение от …

След гръмки обвинения и искане на уволнение, „забележка“ за бившия районен прокурор на Варна

ВСС образува второ дисциплинарно дело срещу Бойко Атанасов Най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“ наложи прокурорската колегия …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *