Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Оставката “Делян Добрев” –  на дневен ред в Конституционния съд

Оставката “Делян Добрев” –  на дневен ред в Конституционния съд

Defakto.bg

Колко време е нужно, за да се решат законовите  проблеми на  по-слабата  страна по трудовите договори? 

Във вторник Конституционният съд ще решава  допустимостта за разглеждане по  три дела – по две от тях се оспорва конституционността на взети решения от парламента, а по третото се търси тълкуване на спорове за назначенията на ръководители в съдебната власт.

Съдия докладчик Константин Пенчев
Делян Добрев

 1.  Казусът „Делян Добрев“

Утре съдът окончателно ще реши отхвърля или приема за разглеждане казусът  с оставката на „Делян Добрев”.  62 народни представители от БСП поискаха мандата на  Делян Добрев от ГЕРБ да бъде прекратен, с аргумента, че парламентът няма правощия да се произнася и отхвърля валидно подадени оставки. Съдия докладчик е  Константин Пенчев.

Принципно от съда се очаква да изясни дава ли  Конституцията право на  парламента да се намесва в решенията на членовете си да го напускат.  Практиката по въпроса е разнообразна –  в едни случаи подадената оставка от депутат се обсъжда, даже и отхвърля,  в други – тя директно се приема, без процедура по гласуване.

Пример за многоликата практика е и скорошното освобождаване на председателския пост в НС от Димитър Главчев. Когато  обяви решението си да напусне поста,  той бе категоричен, че  оставката му не  подлежи на обсъждане в пленарна зала. Както и стана.  В случая „Добрев” обаче, именно под ръководството на бившия шеф на парламента, бе разиграна процедура по отхвърлянето й, независимо от публичните изявления на Добрев (тогава), че решението му е категорично. Той дори нарече депутата от БСП Елена Йончева „убиец” на политическото му бъдеще, заради разкритията й за роднински назначения  в Хасково под егидата му.

Извън политическия контекст, казусът  даде повод за юридически коментари, в които наделяваше  мнението, че оставка на народен представител не се гласува. Над  70 граждани и правници направиха подписка и поискаха от президента  да „даде” казуса на  Конституционния  съд .

Съдът има  практиката по гранични казуси, според която при свободно формирана  волята за напускане,  пълномощията на народния представител се прекратяват. (р. №11 на Конституционния съд от 1993 г. по повод оставката на вицепрезидента Блага Димитрова.. и р.КС №14 от 2013 по знаковото дело за оставката на Делян Пеевски)

Но както De Fakto писа, пред допустимостта за разглеждане на делото има юридически препятствия, заради които съдиите имат колеблива позиция за допускане на делото.  Решението за отхвърлената оставка на Добрев не е публикувано в |Държавен вестник, а според  Конституцията и Закона за КС  –   актовете на парламента се атакуват в КС, след обнародването им в официоза. Така няма валиден акт, по който да се произнасят съдиите.

Тази позиция също намери опоненти и беше определена от видни юристи като крайно формалистична –  щом има последици от едно решение на НС, значи има и акт, който ги е предизвикал – Делян Добрев остана депутат, въпреки уверенията му, че  доброволно е подал оставката си.  Последиците са резултат от воля, а щом има воля, има и акт, смятат те, убедени, че темата с оставките не трябва да се заобикаля от КС.

Утре ще разберем изтича ли времето на политическите зависимости,  в които час по час пленник става парламентът.

2. „Вечните началници”

 

Съдия докладчик Филип Димитров

Важно дело, пред което, поне на пръв поглед,  не стоят юридически проблеми по допустимостта,  е искането пред КС за тълкуване на темата за „вечните началници”. Делото получи № 9 за тази година , а съдия докладчик по него е Филип Димитров.

То бе образувано  по  искане на  главния прокурор за тълкуване на  забраната за заемане на ръководителски постове в съдебнате власт за повече от 2 мандата в един и същи орган.

Според чл. 129 ал.6 от Конституцията: „Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 ( главният прокурор и председателите на двата върховин съда), се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване“ .  На практика колизията идва от текста в Закона за съдебната власт  (чл. 167, ал.5 ЗСВ), който казва : „Длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт“.

Битката за шефските кадри в съдебната власт  отвори и мащабни противоречия при тълкуването на двата текста.

Според съдийската колегия,  конституцията позволява максимум два поредни ръководни мандата, независимо дали те ще са в един или в различни органи на съдебната власт.  Прокурорите обаче настояха текстът от  Закона за съдебната власт да бъде „зачертан”.  Главният прокурор не поиска той да бъде обявен за противоконституционен, а да бъде изтълкувана Конституцията. Според личното му мнение – ограничението за  2 мандата важи само за едно и също място в системата.
Уместно някои медии напомниха, че колкото повече темата за „вечните началници” вълнува кадровиците, толкова  по малко шанс остава за  съдийското самоуправление, при което заедно с  общите събрания магистратите влияят за избора на административни ръководители.

 

Съдия докладчик Гроздан Илиев

3. „Наши” и „ваши” общини

 

Съдът ще решава допустимостта и на делото по искане на 62 депутати от опозицията, които поискаха  да бъде обявена противоконституционност на чл. 51, ал. 2 от Закона за публичните финанси в частта му „или на акт на Министерския съвет“ и по чл. 149, ал. 1, т. 4 за установяване на несъответствие на чл. 51, ал. 2 от Закона за публичните финанси в частта му „или на акт на Министерския съвет“ с международните договори, по които  България е страна.

Става дума за правомощието, дадено от парламента на  Министерски съвет да  преурежда бюджета на общините.  Освен, че правомощието е в противоречие с международните договори създава условия общините да бъдат делени на „наши” и „ваши”, смятат народните представители. Съдия докладчик по делото е Гроздан  Илиев.

 

4. Трудните решения за „орязаните“ плащания на наемниците 

Прави впечатление, че държавните институции са традиционно бавни,  допрат ли  до тях проблемите на „слабатата страна” по трудовите договори.   Само преди седмица  депутатите от социалната комисия  решиха, че Главна инспекция по труда ще има право да иска от съда процедура по несъстоятелност на фалирали фирми, но едва от 1 юли 2018 г. Едновременно с това обаче запази 12-месечния срок, в който хората  с неизплатени заплати и прекратени договори имат право да предявят претенции за обезщетения. А това означава,  че  докато  държавата  повече от осем месеца търси орган, който да  иска процедура по несъстоятелност, над 5000  работници от фалирали компании остават на   чаша студена вода, защото  12-месечния срок в който могат да си поискат парите от  Фонда за гарантиране вземанията,  ще е изтекъл.

И ако Мая Манолова не  беше пуснала „сълзата на  безсилието“ по този повод в парламента, едва ли  бързо щеше да се предложи  решение, в случая – премахване на 12 месечния давностен срок.

В същия дух, близо година от  КС се очаква решение, свързано с орязаните от закона гаранции за  заплащането на труда,  според уговореното в трудовия договор.    Още през април Омбудсманът поиска да бъде частично обявен за противоконституционен текст от КТ, който дава индулгенция  на работодателите да заплащат в орязан вид заработените възнаграждения.  Манолова атакува чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в частта „в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата“. Текстът е в пълно пълно противоречие с принципите на правовата и социална държава, аргументира напролет тя.

Проблемът с нередовното изплащане на възнагражденията ни най-малко не е отминал. Но е реална опасността  „спестените” средства от некоректни работодатели, да бъдат стопени от давността, нещо което не се  вплита  в представите ни за социална справедливост, която Конституционният съд е редно да  отстоява.

   Съдът вече е застъпвал тезата,  че според чл. 48, ал. 1 от Конституцията  гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване.Тези грижи включват и пълното му заплащане. В решение № 14 от 2000 г. съдът прие, че:   „Правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение.“  Оспореният текст на чл. 245, ал. 1 КТ се отклонява от изпълнението на това основно задължение на работодателя, категорични са специалистите по трудово и осигурително право у нас.  Разпоредбата е в противоречие и със сроковете за ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение, нещо, което създава вътрешно противоречие между отделните разпоредби на Кодекса на труда. А това  е самостоятелно нарушение на принципа на правовата държава според трайната практика на конституционния съд (решение № 4 от 2010 г. р. № 7 от 2011 г., р. № 8 от 2012 г. и др.).

По висящото дело и Висшият адвокатски съвет подкрепи искането на омбудсмана.  Сред  аргументите за противоречие с принципите на социалната и правова държава,  адвокатите подчертават, че скъсеното право на пълна заплата  нарушава и принципа на равенство по чл.6 от Конституцията) На този фон е логичен и въпросът –   що за идея е контролът на държавата върху вземанията на една от двете  равнопоставени страни по трудовото правоотношение?!

Конституционният  съд няма срокове за решаване на делата, това е известно, донякъде и  оправдано.  Но все пак, когато става дума за „животоспасяващи” въпроси, малко повече експедитивност, няма да навреди. Така,  както съдът е решавал за дни дела по важни политически проблеми на изпълнителната власт.

 

 

 

About Лилия Христовска

Вижте също

Общинарите нямали правен интерес да атакуват сделката за „Дупката“ , обяви Административен съд – Варна

Общинските съветници във Варна не могат да оспорват пред съда  решението на местния парламент  да изкупи …

Вдигнаха данъка на старите автомобили, по „здравословни“ причини

С 95 гласа „за“ и 3 „против“ и без дебат депутатите приеха на първо четене …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *