Последни новини
Home / Избрано / Докладът на Бойко Рашков дава повод за ново дело в Страсбург*

Докладът на Бойко Рашков дава повод за ново дело в Страсбург*

Defakto.bg
Адвокат Емилия Недева

Председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) съобщи един изключително нелицеприятен факт, бих казала катастрофален за правовата държава – че националният орган, избран от българския парламент, за да защитава гражданите от незаконно вмешателство в личния им и семеен живот, не може да гарантира истинността на информацията, която му предоставят държавните органи, прилагащи специалните разузнавателни средства. В Бюрото са установили, че отговорите, които им подават структурите, прилагащи СРС, не отговарят на истината.

„Каквато и да е реакцията на депутатите, тези констатации на доцент Рашков дават основание да се помисли за завеждане на ново принципно дело пред Европейския съд по правата на човека, да го наречем условно „Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев“ №2. За читателите, които не знаят, припомням, че делото „Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев“ пред Съда в Страсбург бе образувано заради липсата на ефикасен контрол по прилагането на СРС в България.  Съществено място в решението по това дело (от 2007 г.) заема необходимостта от такъв контрол и конкретно – възможността за техническа проверка как точно се случват нещата.Създаването на Бюрото беше в изпълнение именно на това решение.

Това заявява адвокат Емилия Недева пред в. Капитал в отговор на въпрос на  Мирела Веселинова  –  адекватна ли е била реакцията на депутатите и властите по повод доклада на председателя на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков.  

Недева коментира и впечатлението за негласно споразумение на държавни органи от управлението да си затварят очите за  дейността на Бюрото:

Изслушването на г-н Рашков от Народното събрание показа безпощадно ясно, че когато институциите – ВСС, главният прокурор, министърът на вътрешните работи, председателят на ДАНС, министърът на правосъдието – мълчат и не реагират на сигналите, които получават от Бюрото, те просто обезсмислят съществуването на този орган. Излиза, че предвиденият в закона механизъм (чл.34е ал.5 и 6 от ЗСРС) е недостатъчен за защита правата на гражданите срещу незаконно вмешателство в техния личен и семеен живот. Органите, които трябва да отстранят причините за незаконната експлоатация на СРС, не осъществяват нито административната си, нито дисциплинарната си функция и по този начин минират усилията на контролния орган НБКСРС. А липсата на достоверна информация за прилагането на СРС прави невъзможно воденето на дела по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Нормата, която предвижда уведомяване на гражданите в случай на неправомерно прилагане на СРС, остава само добро пожелание. Вътрешният ред за защита срещу незаконни СРС се оказва неефикасен, а причините за това са комплексни, включително и съпротива от страна на органите, които прилагат СРС.

По повод заключителното и уникално изявление на председателя на правната комисия Данаил Кирилов, който по  повод изнесените от Рашков данни даде да се разбере, бе той няма да получи втори мандат, адвокат Недева казва:

Отстраняването на един човек или на група хора от определени позиции е средство за решаване на проблеми в тоталитарни държави. Абсурдното е, че депутатите подлагат на съмнение констатациите на Бюрото, т.е. на контролиращия орган, който сами са избрали, като защитават пряко или индиректно структурите, които нарушават реда за прилагане на СРС. Контролираните започват да доминират над контролиращите. Това указва на системен проблем, който може да бъде в основата на ново осъдително решение в Страсбург.

Като наказателен адвокат и правозащитник адвокат Емилия Недева е категорична, че наказателното правосъдие изобилства от доказателства в подкрепа на изнесените от Рашков факти:

Ние ежедневно се сблъскваме с нарушения на реда за искане и прилагане на СРС. Не зная колко от депутатите, които публично подложиха на съмнения достоверността на констатациите на Бюрото, са виждали документи по прилагане на СРС, за да са в състояние да разберат колко сериозен е проблемът. Разбира се, ние, практикуващите юристи, можем да установим нарушенията само по делата, по които сме ангажирани – били те едно, две или десетки. Пълната статистика и общата картина са от компетенциите на Бюрото, поне така е заложено в закона. На практика обаче се оказва, че и този орган е в невъзможност да установи точните параметри на бедствието, предвид невъзможността да получи достоверна информация. Нещо повече, той не може и да предпази гражданите от бъдещи нарушения, поради липсата на реакция от структурите, компетентни да вземат дисциплинарни и други мерки.

Според Недева най-често срещаните проблеми стоят така:

1. На първо място – честа злоупотреба от оперативните служби с исканията за прилагане на СРС поради невъзможност или нежелание да ползват конвенционалните оперативни способи за разкриване на престъпления. Според ЕСПЧ това е „пасивен“ начин за разследване, много удобен за оперативните служби – контрол над комуникациите, проследяване (което най-често не дава резултат), понякога провокация чрез служител под прикритие и др. Забравя се, че прилагането на СРС е само алтернативен способ за предотвратяване и разкриване на престъпления, приложим единствено когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.

2. На второ място – техническите служби по прилагане на СРС имат фактическата възможност да контролират телефони, за които никога не е искано или давано разрешение. Такова нещо е немислимо в правовата държава, но у нас вече се е случвало. Ако си спомняте, през 2013 г. прокуратурата съобщи, че 875 телефонни номера са били подслушвани незаконно. По онова време не се знаеха собствениците или ползвателите им, номерата бяха открити в бележници на служители в Специализираната дирекция „Оперативни технически операции“ (СДОТО). Главният прокурор Сотир Цацаров тогава обяви, че се очакват данни от мобилните оператори за титулярите на тези телефони. Твърдеше се, че един прокурор бил разпознал сред тях собствения си телефонен номер. После информацията за тези 875 телефона изчезна от брифингите на прокуратурата и изобщо от публичното пространство. Никой не узна дали са установени титулярите, уведомени ли са те, че са били обект на незаконно подслушване и т.н.

3. Трето – липса на достатъчно ефективен контрол от страна на прокуратурата, но не в контекста на методическото ръководство, а стриктен контрол на наблюдаващия прокурор и/или от неговия административен ръководител по всяко дело. Първата значима преграда пред незаконната интервенция в правата на гражданите трябва да бъде прокуратурата, която осъществява контрол за законност и отговаря за законосъобразното провеждане на разследването. Наблюдаващият прокурор е длъжен да препятства всички опити на оперативните служби да изземат негови компетенции и да злоупотребят със СРС. Той е длъжен и да не допуска информацията, придобита чрез прилагане на СРС, да се пренася и препрочита от неидентифициран брой оперативни служители. За съжаление, прокуратурата често съзнателно използва тези служители именно като средство да се заобиколи забраната присъдата да се основава единствено на данни, добити чрез СРС. Много често свидетели в съда стават оперативни работници, чиято оперативна дейност е сведена само до прослушване или прочитане на резултатите от прилагането на СРС. Съдебните състави с основание се отнасят критично към подобен тип „показания“, които понякога звучат парадоксално. Мога да ви дам точен цитат от съдебен протокол: „Аз не ги наблюдавам пряко, гледам ги с чужди очи.“, с което свидетелят иска да каже, че е използвал чуждите очи на наблюдението чрез СРС. Това не са свидетелски показания в истинския смисъл, а преразказ на резултатите от СРС, чиято единствена цел е да прикрие факта, че по делото липсват други доказателства извън данните от проследяването и подслушването.

От друга страна е време да се преосмисли правомощието на всеки наблюдаващ прокурор да иска прилагане на СРС, защото това увеличава възможността за нарушения.

През февруари 2011 г. на кръгла маса, организирана от бившата парламентарна подкомисия за контрол върху СРС тогавашният главен прокурор Борис Велчев заяви: „Страшно много прокурори искат използване на специални разузнавателни средства, броят на СРС в прокуратурата нараства с много високи темпове всяка година, а тяхната ефективност не изглежда чак толкова внушителна„. Г-н Велчев призова да се мисли за връщане към законодателно решение, при което прелагането на СРС да се заявява от ръководителят на съответната прокуратура. Аз лично споделям това предложение, което обаче не намери законодателно развитие. Такова изменение в Закона за СРС би било пропорционално на ограничения брой съдии, които имат право да дават разрешения за прилагане на СРС.

4. На следващо място – след прокуратурата, втората и най-важна преграда срещу злоупотребата със СРС е съдът. Неговите функции са значими на два етапа, като първият е даване на разрешение за прилагане на СРС, при което е особено важна проверката, която съдът прави на искането – дали са правилно изложени извършените до момента действия и резултатите от тях, кои са причините досега разследването да не е дало резултат, кое налага включването на СРС и кои точно СРС да бъдат приложени. Законът изисква заявителят да представи на съдията всички материали, на които се основава искането. Особено силно могат да бъдат засегнати права на различни граждани, когато се иска подслушване на няколко различни телефонни номера. В преписките по искане и разрешаване на подслушването не се съдържат доказателства за собствеността или за действителните ползуватели на посочените телефонни номера. Възможно е сред тях, случайно или нарочно да попадне и телефон, който се ползва от друго лице, което не е уличено в престъпление, но по една или друга причина представлява интерес с контактите и разговорите си. За съдията в такива случаи е обективно невъзможно да провери истинността на изложените твърдения, затова особено значение има последващият контрол, който може да бъде осъществен чрез Бюрото.

Съдията трябва внимателно да чете искането и да оставя без уважение формални искания, които са писани на принципа „копи енд пейст“ с еднотипни фрази и декларации, че извършените до момента действия не дават резултат. За съжаление често се срещат разрешения, в които мотивите са оскъдни и стереотипни точно колкото и исканията, както и разрешения без мотиви, което е грубо нарушение на закона.

Съдът следва да действа особено ефективно и на втория етап – този по съществото на делото, когато трябва да прецени дали прилагането на СРС е станало в съответствие със закона. Чест прави на съдебните състави, че са вече по-прецизни в позоваването на данните, придобити чрез прилагане на СРС и все по-критични към допуснатите нарушения.

Емилия Недева е правозащитен адвокат с богата практика по наказателни дела и дела в ЕСПЧ. Експерт в неправителствената организация „Асоциация за Европейска интеграция и права на човека“, базирана в Пловдив.
Участвала е в много работни групи към Министерството на правосъдието по изготвяне на законови промени, включително по последните големи промени в Закона за СРС през 2013 г.

*Цялото интервю в Капитал

About De Fakto

Проверете също

Въпросите към кандидата Гешев*

Иван БРЕГОВ, ИПИ* Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а …

ВАС задължи кадровиците да накажат Мирослава Тодорова

Мирослава Тодорова да бъде наказана – това задължително указание дава тричленен състав на Върховния административен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.