Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Калин Калпакчиев: „Скандалите“ изчезнаха, но не и проблемите. Нима всеки ВСС ще почва отначало?!

Калин Калпакчиев: „Скандалите“ изчезнаха, но не и проблемите. Нима всеки ВСС ще почва отначало?!

Defakto.bg

По време на мандата на предишния състав на Висшия съдебен съвет (2012-2017 г.), като избраник от съдийската квота Калин Калпакчиев водеше блог, в който публикуваше свои становища, искания и оценки за ставащото в полето на управлението на третата власт.

След изтичането на мандата Калпакчиев, който се завърна като съдия в Софийския апелативен съд, направи своята равносметка и вид отчет за свършеното във ВСС.

Днес той предлага друга равносметка – на най-болните проблеми, повдигани, разисквани, загърбвани от предишните кадровици. И за учудващото мълчание на „новите“ във ВСС, които също се сблъскват с тях.

Калин Калпакчиев е откровен – това е неговата гледна точка, пречупена през личния му опит във ВСС. Но паметта за фактите е важна – за да не се започва на всеки пет години отначало. 

Автор: Калин Калпакчиев

През последните три месеца темата за ВСС и съдебната власт видимо загуби място в актуалния поток на публичните събития. „Скандалите“ в съдебната система изчезнаха, но не и проблемите. Твърдения за сериозни нарушения в случайното разпределение на делата в Софийския апелативен съд, продължаващи клеветнически кампании срещу съдии, законодателни опити за изграждане на паралелно правосъдие – това са само част от „скандалните“ въпроси, по които ВСС и съдийската колегия запазиха дистанцирано мълчание – в името на сътрудничеството между властите и добрия тон.

Публикувам този текст с убеждението, че паметта за фактите няма да позволи тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безкрай едни и същи грешки, за да не започваме на всеки пет години отначало. Паметта за фактите и техният критичен преглед са един от начините за постигане на най-ценния и фундаментален обществен капитал – доверието.

Припомням някои от фактите, случили се през изминалите пет години от мандата на ВСС:

І. Дейността на ВСС като кадрови орган на независимата съдебна власт

Заседание на пленума на предния ВСС – съдийска и прокурорска колегии заедно

Моделът на Висшия съдебен съвет, възприет от ЗСВ, и неговото фактическо прилагане, съществено се отклоняват от конституционния замисъл за независимо администриране на съдебната власт. ВСС се е превърнал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира т.нар. съдебна номенклатура. Установената структура на администриране на съдебната власт трябва съществено да бъде изменена чрез създаване на нови баланси между правомощията на ВСС, председателите на съдилища и общите събрания на съдиите. Промяната е възможна не чрез непрекъснатото хаотично изменение в законите, а чрез нарастващото значение на участието на съдиите при решаване на важните въпроси за функциониране на съдебната власт и с утвърждаване на нова автентична легитимация на председателите на съдилищата. Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на ВСС – окончателно и категорично разделяне на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на ВСС като изкуствено създадена и компромисна форма и пълно отделяне на правомощията на прокурорската и съдийската колегия; в правомощията на съдийската колегия да се включат избирането на председателите на върховните съдилища, въпросите за управление на бюджета на съдилищата и за професионалното обучение. Освен това е важно да се решат и основополагащите въпроси – намаляване на броя на членовете на съвета (колегиите); значителната част от състава на съдийската колегия да се състои от съдии, избрани от съдии; членовете на съвета да не се отделят от съдийската си работа, а да съвместяват административните и правораздавателните функции; администрацията на съвета да бъде специализирана и високо квалифицирана, а не както е в момента – многобройна и в голямата си част подбрана по непотистки причини, а не според качествата и компетентностите; съставът на парламентарната квота да бъде чувствително намален, като избраните от Народното събрание членове на съдийската колегия да представят гледната точка на обществото, а не на партийно-олигархични кръгове; да се предвиди подходяща възможност и неюристи да бъдат избирани за членове на съвета от квотата на парламента и др.

  1. Отстояване на съдебната независимост

Висшият съдебен съвет (2012-2017) не се справи с основата си функция, възложена му от чл. 130а от Конституцията на Република България и чл. 16 от ЗСВ:

ВСС не е независим орган и това е повтаряща се констатация на ЕК, отразена в годишните доклади по механизма за сътрудничество и проверка, както и в поредица от становища на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на ВСС от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до председателя на ВКС през януари 2016 г. Последвалите събития, включително нахлуването на министър-председателя в заседание на ВСС, потвърдиха скритите зависимости на мнозинството в съвета от нелегитимни интереси.

В много случаи ВСС отказваше да изрази становища за защита на съдии, които неоснователно и несправедливо бяха атакувани от представители на другите власти или бяха обект на клеветнически кампании в определени медии. Сезирах ВСС и съдийската колегия с предложения за изразяване на позиция по конкретни случаи, но в повечето случаи мнозинството не ги подкрепяше. На страниците на този блог са публикувани една част от предложенията.

  1. Назначения на председатели на съдилища и други кадрови въпроси

През целия мандат ВСС показа неспособност да извършва обективни, честни и справедливи назначения на председатели на ключови съдилища, които имат определящо значение за функционирането на правосъдието. Фактите, които пораждаха основателни съмнения в почтеността на кандидатите, не бяха проверявани, професионалните качества и компетентността им не бяха изследвани. Назначенията не бяха мотивирани, а вместо това мнозинството използваше лишени от смисъл и съдържание кухи фрази.

Главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на ВКС Лозан Панов бяха избрани от предния ВСС.

Стилът на важните кадрови назначения се наложи още в началото на мандата на ВСС. Изборът на главен прокурор през декември 2012 г. се извърши при грубо пренебрегване на процедурата, липса на проверка и оценка на фактите за зависимости и основателни съмнения в интегритета на предварително известния фаворит за поста. В една от първите публикации на този блог изложих подробните съображения за пороците в проведената процедура. При провеждане на избора за председател на ВКС мнозинството във ВСС не извърши оценка на качествата на кандидатите. Мотивите на решението за избора бяха в противоречие с фактите, събрани в хода на цялата процедура. Този подход беше повтарящ се маниер на работа на мнозинството при извършване на всички по-важни назначения на председатели на съдилища.

Новият председател на ВАС Георги Чолаков на изслушване пред предния ВСС

Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 г. ВСС предпочете за председател на Върховния административен съд кандидата, за когото имаше публично оповестени факти, поставящи под разумно и обосновано съмнение наличието на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Настоявахме за проверка на фактите, но както ВСС, така и ИВСС изрично отказаха да се занимават със случая, а се довериха изцяло на обърканите и противоречиви изявления на фаворизирания кандидат. Освен това видимото и безспорно професионално превъзходство на единия от кандидатите не беше отчетено от мнозинството, което без да извърши обективна оценка на качествата на кандидатите проведе безмотивен избор. Същите пороци се проявиха и при второто гласуване, проведено от новия състав на ВСС. Мнозинството не прие за необходимо да се извърши проверка на фактите, които създаваха основателно съмнение в интегритета на единствения останал кандидат, нито извърши оценка на публично оповестените данни, които касаят поведението на избрания за председател на ВАС във връзка със сключени имуществени сделки. Мнозинството във ВСС удобно се скри зад т.нар. съдийско самоуправление, като го извади от разумния му контекст, защото принизи участието на съдиите до груба и елементарна аритметика в противоречие с духа и разума на закона. Кворумът, мнозинствата и броят на гласовете на съдиите в общото събрание са техническа подробност, макар и важна. Същественото в общото събрание на съдиите е наличието на обсъждане, мотиви, спорове, размяна на аргументи и контрааргументи. Освен това волята на общото събрание не освобождава ВСС от необходимостта да извърши задълбочена проверка и оценка на всички факти, които имат значение за нравствените и професионални качества на кандидатите за висшите длъжности в съдебната система. Мотиви с подобно съдържание при избора на председател на ВАС не бяха изложени. Служебното отстраняване на другия кандидат в процедурата, освен че противоречи на основните принципи на административния процес, лиши производството  по подбор и оценка от реално съдържание.

Особено показателни за дефектната кадрова дейност на ВСС бяха изборите на председатели на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени факти, поставящи под съмнение изискванията за високи нравствени качества,  бяха налице в процедурите за избор на председатели на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на председатели на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше пренебрегнат кандидат от същия съд с явно по-добри професионални качества и при липса на мотиви защо се предпочита другата кандидатура на съдия от друг съд.

Липсата на мотиви  беше повтарящият се порок в кадровата дейност на ВСС и впоследствие пренесен в практиката по назначения на съдийската колегия. Ярък пример за незаконосъобразно решение беше отказът да се назначи председател на апелативния съд в София при наличие само на положителни изказвания за кандидата и при липса на отрицателни становища. Логично това решение беше отменено по реда на обжалването от Върховния административен съд.

Множеството процедури за избор на председатели на районния и окръжен съд в Благоевград показаха невъзможността и нежеланието на мнозинството в съдийската колегия да разглежда и дава адекватна оценка на факти за явни нарушения на закона и поставящи под обосновано съмнение изискванията за високи нравствени качества на предпочетените за длъжността кандидати.

  1. Порочната дисциплинарна дейност – без промяна

Продължи се с порочната дейност по дисциплинарните производства срещу съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушение, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, ИВСС и съдийската колегия не показаха последователност, не приложиха ясно установени и почиващи на закони стандарти. В много от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в обективна невъзможност да спазват стриктно инструктивните процесуални срокове, бяха атакувани от ИВСС и подложени на необоснована дисциплинарна репресия. Не бяха малко и казусите, в които срещу съдии бяха образувани дисциплинарни производства с цел отмъщение за заемана от тях критична позиция срещу ВСС или действия на определени председатели на съдилища (такива бяха казусите на дисциплинарното дело срещу председателя на РС Стара Загора, множеството производства срещу председателя на РС Благоевград, делата срещу председателя на РС София, срещу съдии от Софийски градски съд и др.). Поддържал съм неотклонно позицията, че съдиите не трябва да бъдат дисциплинарно преследвани тогава, когато са поставени в обективна невъзможност да съблюдават процесуалните срокове, както и да бъдат преследвани съдии за изказани от тях критични позиции по въпроси, свързани с функционирането на съдебната власт. Свръхнатоварените съдии от Софийския районен и Софийския градски съд бяха подложени на необоснована репресия със средствата на дисциплинарното преследване. Цинично е да се прилагат дисциплинарни мерки срещу съдиите, които имат необходимост от облекчаване и намаляване на натовареността им. Вместо лекарство се предписва отрова.

  1. ВСС демонстрира трайна неспособност за налагане на етичните стандарти в поведението на съдиите:
Работен момент от ВСС, в който „опозиция“ и „мнозинство“ не намериха общ език

Установеният корупционен модел на управление на Софийския градски съд, разкрит в резултат на многобройните сигнали на съдиите от този съд,беше документиран в доклада от проверката на ВСС от януари 2014 г. Независимо от доклада и констатациите в него, не се достигна до реализиране на адекватна дисциплинарна отговорност. Изготвените от мен предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу част от ръководството на съда бяха подписани само от един член на съвета, при необходими минимум петима. Образуваните дисциплинарни производства, основно по инициатива на министъра на правосъдието и председателя на ВКС, не бяха проведени ефективно от ВСС. Усилията на новото ръководство на СГС, избрано през лятото на 2015 г., за въвеждане на обективни правила за администрирането на съда бяха подложени на системни атаки от мнозинството във ВСС и съдийската колегия. Съдийската колегия не защити нито веднъж ръководството на съда и съдиите от СГС, които бяха обект на злостна и продължителна клеветническа медийна кампания;

Не беше извършена проверка на фактите по случая със срещата на главния прокурор с издател-бизнесмен и висш партиен функционер. Независимо че сезирах ВСС, ИВСС и министъра на правосъдието със съответно искане за проверка и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, конкретни последствия нямаше. Пленумът на ВСС и министърът на правосъдието отказаха да се занимават със случая, а проверката на ИВСС не даде задоволителен отговор на съществените въпроси;

Въпреки многократните искания за проверка на фактите за нарушения на случайното разпределение на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската колегия немотивирано отказваше да предприеме конкретни действия. В противовес – бившият председател на районния съд в Благоевград беше обект на безпрецедентна репресия от председателя на окръжния съд и ВСС, и то поради критичната си позиция срещу действията на ръководството на окръжния съд.

  1. Случайното разпределение на делата – трудно постигната замяна на компрометираната система LawChoice

През 2015 г. ВСС въведе централизираната система за случайно разпределение на делата, след като две години упорито отказваше да признае проблема с възможните манипулации на програмата LawChoice. Критичната позиция на съдиите от СГС и настояванията на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка доведоха до пробив при решаване на проблема със случайното разпределение на делата, което беше и една от причините за яростните атаки срещу новото ръководство на градския съд. Последователно поддържах и защитавах позицията за прекратяване приложението на компрометираната система LawChoice и за въвеждане на новата по-сигурна централизирана програма.

Въвеждането на електронното правосъдие чрез създаване на единна информационна система на съдилищата не беше приоритет на ВСС и съдийската колегия. Изработеното проектно предложение, в което имах участие, впоследствие одобрено от ОПДУ (Оперативна програма „Добро управление”), практически беше осуетено без солидни и обосновани мотиви от новия състав на ВСС с решение от месец октомври 2017 г. При това положение въвеждането на електронното правосъдие отново остава за далечното неясно бъдеще.

  1. Модел за оценка на натовареността на съдиите

В самото начало на мандата системно и целенасочено започнах работа по създаване на модел за отчитане на натовареността на съдиите, основан на сложността на делата и отчитащ качеството на съдийската работа. Приемането на Правилата за оценка на натовареността на съдиите и въвеждането им в действие беше резултат от доброволната работа на десетки съдии и трима външни експерти по емпирични изследвания и анализи (Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева). Методологията на емпиричното изследване и основните принципи и положения на Правилата за оценка на натовареността бяха консултирани на добра воля и одобрени от една от най-авторитетните организации, занимаващи се с разработване на системи за управление на делата и оценка на натовареността на съдиите – Националния център на щатските съдилища (Вирджиния, САЩ). Пряко координирах дейността по изработване и прилагане на Правилата въпреки постоянната съпротива и обструкции на мнозинството от членовете на ВСС и съдийската колегия (за съпротивата доказателства могат да бъдат открити в подробните стенографски протоколи от публичните заседания на ВСС). В края на мандата подготвихме анализ за едногодишното приложение на Правилата за натовареност (публикуван на този блог), в който посочихме конкретни препоръки за следващите действия, целящи усъвършенстване и подобряване на системата за оценка на натовареността. Надеждата е новият състав на съдийската колегия да доразвие модела за отчитане на натовареността и да не зачерква с лека ръка усилията и труда на десетките съдии, участвали в създаване на системата.

Освен възможността за справедлива и вярна оценка на труда на съдията прилагането на Правилата за оценка на натовареността ще позволи на кадровия орган обективно да реши колко съдии са необходими в отделните съдилища за справяне с конкретния брой и обем съдебни дела.

Изчисляването на натовареността по новите правила ще позволи да се установи с много по-голяма точност действителната работа, която съдиите извършват по делата, както и дейността, която към момента не се отчита от съдебната статистика. Препоръките, които отправихме през месец октомври 2017 г. в анализа за приложението на системата за измерване на натовареността (СИНС), са насочени към: стриктно въвеждане на вярна информация за делата (дата и година на образуване и приключване); вид на делото по статистическите кодове; коректно и своевременно отбелязване на коригиращите коефициенти, водещи до повишаване или намаляване на първоначалния коефициент за тежест на делото.

В анализа подробно е разгледана структурата на делата в едни от най-натоварените съдилища – Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
  • Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
  • Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

На всички тези въпроси, както и на другите отбелязани несъвършенства в системата за изчисляване на натовареността, отговор трябва и може да се даде чрез продължаване на дейността от комисията по натовареност към съдийската колегия и постоянните работни групи по трите категории дела – административни, граждански и наказателни.

Събраната до момента информация показва, че в натоварените софийски съдилища съществува неравномерно разпределение на натовареността между наказателните и граждански съдии. Но преди тези данни да се използват за изкуствено създаване на напрежение и конфликти между съдиите, разглеждащи различни материи дела, задължително трябва да се изпълнят препоръките, дадени в анализа от октомври 2017 г. По този начин ще се установи действителната натовареност на гражданските и наказателните съдии, но същевременно целта е да се постигне равномерна нормална натовареност на всички съдии. Регулирането на натовареността трябва да стимулира качеството на работа по делата, съдиите да разполагат с време да обмислят казусите си и да търсят и намират разрешение, което в максимална степен да бъде в интерес на страните по делата.

  1. Процедурите за атестиране – все така формални

Оценката на работата на съдията е важен аспект от дейността на ВСС и съдийската колегия в частност. Процедурите по атестиране на съдиите се подготвяха от състава на помощния орган – Комисията по предложенията и атестирането (КПА). Въпреки настояването ми да работя в състава на тази постоянна комисия, мнозинството на ВСС на два пъти чрез персонално гласуване не ми позволи да се включа в може би най-важната част от дейността на съвета. Дейността на КПА в първите четири години от дейността на ВСС не успя да промени по същество процеса по оценяване на дейността на съдиите – той остана все така формален, безпринципен и непоследователен. При изслушването на съдиите в заседания на ВСС, по повод множеството възражения срещу изготвените им атестационни оценки, отстоявах неотклонно позиция против възприетия формален подход да не се вземат предвид причините за отменените актове. Настоявах конкретно да се изследва всеки конкретен случай и да се преценява как отмяната на акта се отнася към дейността на съдията, да не се абсолютизира броят на отменените съдебни актове като показател за качеството на работата на съдията, да се стимулира качеството в дейността на съдията, а не да се дава предимство на количеството и сляпото спазване на инструктивните процесуални срокове, да се взема предвид натовареността на съда и съдията при преценка на изискването за спазване на процесуалните срокове и др.

След април 2016 г., когато ВСС се раздели на колегии и се конституира Комисията по атестиране и конкурсите съм съдийската колегия, дейността по оценка на съдийската работа започна да се променя – извършва се пряко наблюдение и изследване на работата по делата, което е предпоставка за преодоляване на формализма в атестирането. Предстои да се извърви дълъг път до пълното преодоляване на формалния подход, но е поставено начало във вярната посока.

Конкурсите за първоначално назначаване, повишаване и преместване, които обявяваше ВСС, не бяха резултат на внимателно и задълбочено планиране на необходимостта от съдии в съответните районни, окръжни, административни и апелативни съдилища.

Непоследователният и хаотичен подход при обявяване на конкурсите намери ярко проявление при обявяване на конкурсите за младши съдии. Не се провеждаше разумно и обосновано планиране на свободните длъжности за младши съдии в окръжните съдилища, така че да се отчетат всички значими фактори в конкретните случаи. Не се вземаха предвид натовареността на окръжните съдилища, освобождаващите се длъжности за съдии поради пенсиониране, нуждата от съдии и свободните длъжности в районните съдилища. В резултат се обявяваха конкурси за младши съдии  в слабо натоварени окръжни съдилища (например ОС Видин, ОС Кърджали, ОС Разград, ОС Добрич, ОС Силистра, ОС Монтана и др), в чиито съдебни райони нямаше необходимост, а в някои случаи – и обективна възможност за назначаване на младши съдиите в районните съдилища след изтичане на мандата им. Този порок в кадровата дейност на ВСС поставяше в уязвимост младшите съдии, доколкото тяхното кариерно развитие не беше предвидимо и се поставяше в зависимост от добрата воля на кадровия орган, който често се водеше от конюнктурни и безпринципни съображения. Често се случваше младши съдия, назначен в един окръжен съд, впоследствие да бъде назначаван за районен съдия в друг съдебен район, като основната причина за това беше лошото или изобщо липсващото планиране на конкурсите. Следваният от ВСС подход при провеждане на конкурсите за младши съдии до голяма степен обезличи и компрометира иначе доказалия се като полезен институт на младшия съдия.

В мандата на ВСС се случи и позорният инцидент с проваляне на конкурса за младши прокурори, при който се разбра, че има изтичане на казуса за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и ВСС не беше доведено до успешен финал, поради което не се достигна до разкриване на истината.

В началото на мандата на ВСС се приеха правила за провеждане на процедурите по чл. 194 ЗСВ, които имаха за цел да въведат справедливи и отговарящи на целта на закона критерии за премествана на заети щатни длъжности за съдии от един ненатоварен съд в друг – натоварен. Практиката на ВСС показа, че мнозинството не се съобразяваше с приетите правила, като институтът на чл. 194 ЗСВ се използваше за решаване на конюнктурни задачи и то в противоречие с текста и разума на закона.

ІІ. ВСС – трибунал или форум? (По заглавието на статия на Румен Димитров, публикувана във в.“Култура“ през май 1992 г.)

Характерна особеност на дейността на ВСС (2012 г. – 2017 г.) от самото начало на мандата беше демонстрираната нееднократно неспособност да се водят дебати, нетърпимост към критичното мнение, агресивният диктат на волята на мнозинството. Решенията на мнозинството се налагаха от позицията на силата и много често без мотиви и разумни аргументи, в противоречие със закона. Ярък пример в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождаване от длъжност на члена на ВСС Камен Ситнилски – при липса на мотиви и в разрез с изискваното от закона мнозинство.

Наблюдавахме десетки безмотивни откази да се извършат проверки на факти, които поставят под основателно съмнение интегритета на съдии, членове на ВСС, главния прокурор и същевременно целенасочената репресия на съдии и членове на ВСС, които имат критично мнение по актуалните въпроси за функционирането на съдебната власт.

Аргументираната съпротива и непримиримост на ясно изразеното малцинство в съвета срещу агресивния диктат на мнозинството беше неправилно квалифицирана като неоснователно предизвикване на „скандали” и „борба на лобита”. Благодарение на усилията на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и задкулисното вземане на решения от мнозинството. Справедлива оценка на усилията на малцинството в съвета е дадена в доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка от януари 2017 г.: „противоречията и противоборствата през изминалите години във ВСС подхранват съмненията за външно влияние и засягат общественото доверие в съдебната власт”. „Буди безпокойство напрежението между членовете на ВСС в контекста на твърденията за липса на обективност при вземане на ключови решения.”

Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във ВСС, опитите за прокарване на нелегитимни партийно-олигархични влияния в кадровата дейност на съвета, ожесточените клеветнически медийни кампании, водени срещу определени съдии с критично и свободно мнение, невъзможността за аргументиран диалог, липсата на компетентност и воля за решаване на належащите проблеми на правосъдието – това са основните характеристики, които белязаха мандата на ВСС в периода 2012 – 2017 г.

Голяма част от пороците в кадровата дейност на ВСС се повтарят от години. В края на мандата на поредния съдебен съвет и началото на мандата на следващия, обичайно съдиите споделят помежду си, че по-лош съвет не е имало. И така на всеки пет години. Големият ни проблем е съвсем друг, а именно, че нашето собствено (на съдиите) отношение към фактите от миналото на управлението на съдебната власт и личното ни участие в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено. Доброволно сме отчуждили в полза на ВСС и председателите на съдилища решаването на почти всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия процес. Така, постепенно и не без активното съучастие на законодателя и политическите партии и техните адепти в съдебната система, ВСС се превърна в зловещ трибунал, който заклеймява различните и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, формално атестиране,  изключване  и др.) и клонира себеподобните си чрез т.нар съдебна номенклатура.

В статията си „Трибунал или форум”, публикувана във вестник „Култура”, макар и в друг контекст, социологът Румен Димитров пише: „За да не повторим историята си, трябва да я усвоим. Няма друго оръдие за това, освен главата. Затова е нужен форум, на който свободно да обсъждаме своето минало, за да разберем по-добре себе си.” Едва ли в близко бъдеще ВСС ще се превърне от трибунал във форум за обсъждане проблемите на съдийската общност и за разчупване на бюрократичния модел на правосъдието. Освен това не е задължително форумът да бъде изнесен в един загубил автентичния си конституционен замисъл административен орган. Вместо да гарантира и осъществява ефективно самоуправление на съдебната власт и да защитава нейната независимост ВСС функционира като трансмисия за прокарване на интереси, които нямат нищо общо с правосъдието, а ерозират крехките елементи на правовата държава и развращават съдиите. Това положение скоро няма да се промени, защото е в интерес на партийно-олигархичната конюнктура, която разполага с лостовете на законодателната и изпълнителната власт. Възможният изход е съдиите (чрез общите събрания в съдилищата или чрез всякакви други форми/форуми на доброволно сдружаване, участие, дебати) свободно да обсъждат и говорят за важните проблеми и въпроси на съдебната система, да имат критично мнение и да предлагат адекватните на ситуацията решения. Това не е лесен и безболезнен процес, но е единствената алтернатива на трибунала, наречен Висш съдебен съвет.

Съдийският активизъм, (разбиран като автентично участие на съдиите в управлението на съдебната власт), е особено необходим и полезен, като средство за противодейстие на подчиняването и  инструментализирането на правосъдието. Успешният пример от 2009 г. – 2012 г., когато съдиите активно се противопоставяха на атаките на изпълнителната власт срещу съдебната независимост, е показателен. Още повече, че тогава съдебната върхушка предпазливо пазеше дистанция от скандалите. От друга страна, култивираната и поощрявана през годините сред  съдиите култура на безразличие и неучастие, е реална опасност за разгръщането на т.нар. съдийско самоуправление. Същевременно трябва да държим сметка, че “цинизмът и недоверието са се просмукали във всички социални, културни и дори лични връзки и отношения, така че създаването на гражданско общество, а в още по-голяма степен на гражданска памет, е много, много трудно” (Тони Джуд, “Миналото е друга страна: Мит и памет в следвоенна Европа).

Тези кратки бележки са опит да се припомнят някои от по-важните събития, случили се в мандата на ВСС за периода 2012 г. – 2017 г., като в никакъв случай не са изчерпателен преглед на всички аспекти от цялостната дейност на съвета. Надявам се, че паметта за фактите няма да позволи тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безкрай едни и същи грешки, за да не започваме на всеки пет години отначало, защото „паметта е превантивната сила на истинно биващото срещу агресията на призрачното „царство на сенките”.

  • Текстът е публикуван в блога на Калин Калпакчиев. De Fakto го помества със съкращения. Заглавието е на De Fakto

About De Fakto

Вижте също

Първата, но не последна поправка в антикорупционния закон, мина

БСП възразиха срещу две гласувания в един ден, Данаил Кирилов размаха решение на КС Първата …

Адвокатурата отчита 2017-а

В събота и неделя  ( 24 и 25 февруари) Общото събрание на адвокатската гилдия се …

One comment

  1. It’s good to see someone thkniing it through.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *