Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / БАПЧ: От какво се страхуват гласовитите противници на Истанбулската конвенция?

БАПЧ: От какво се страхуват гласовитите противници на Истанбулската конвенция?

Defakto.bg

Споровете около ратификацията на Истанбулската конвенция  не затихват.  De Fakto публикува всяка смислена позиция – когато правителството ни е изненадало с обществен дебат постфактум, нямаме шанс освен в спора да търсим знанието и истината.  Фондация „Български адвокати за правата на човека“, авторитетна организация за защита на човешките права, застава безрезервно зад ратификацията на документа и зове за повече толерантност в мисленето ни.

Ето и позицията на БАПЧ:

Йорданка Бекирска, изпълнителен директор на фондация „Български адвокати за правата на човека“

Фондация „Български адвокати за правата на човека“ застава твърдо и безрезервно зад позицията на Министерския съвет незабавно да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция.

Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е пряко и единствено насочена към жените и децата, каквито преимуществно са жертвите на домашното насилие. Това е експлицитно разписано както в преамбюла на международния акт, така и в целите, които си поставя същият.

Мерките, които са предвидени в международния акт, са изцяло насочени към ранната превенция на всички форми на насилие над жени и деца. Конвенцията е в унисон с действащото от 2005 година законодателство за защита от домашно насилие в България. След ратификацията й ще се засилят способите за превенция на толкова често случващото се в наши дни насилие и ще бъде заложен един висок стандарт на защита.

Всяко друго четене и тълкуване на текстовете й са повлияни от погрешно схващане и изместват фокуса на международния акт. В публичното пространство се носят зловредни тълкувания на чл. 3, ал. 1, т. „в“ от Конвенцията, който дава дефиницията за „пол“ (англ. „gender“, фр. „genre“, рус. „гендер“) в смисъла на социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете. И е редно да бъде възприета тази дефиниция. Социалната роля в обществото е определяща за всеки човек, като до голяма степен съвпада с биологичната принадлежност. Не е ясно какво точно противниците на ратификацията на Конвенцията наричат „трети пол“ – транссексуалните хора също са или мъже, или жени. Половата идентичност на човек не се определя от ратификацията или не на даден международен акт, а е плод на неговото лично самоопределяне. Дори и в момента в България има действащо законодателство и трайна съдебна практика, в която се допуска промяна на пола при разстройство на половия идентитет. Това няма общо с ратификацията на конвенцията.

Въпросите за еднополовите бракове нямат основание в текстовете на международния акт и нямат отношение към ратификацията му. ЛГБТИ хората в България и в момента живеят, работят, обичат се, създават семейства, раждат деца чрез инсеминация или сурогатно майчинство, осиновяват деца, сключват бракове в чужбина и са част от нашето общество. Независимо от ратификацията или не на Истанбулската конвенция.

Ратификацията на Истанбулската конвенция е в обществен интерес и същевременно е от съществено значение за политическия облик на България. От една страна, държава, която се противопоставя на международни актове, насочени към ненасилието, не може да бъде определена като прогресивно развиваща се и без колебание подкрепяме решението на Министерския съвет да бъде ратифицирана конвенцията. От друга страна, животът, свободен от насилие, е основно гарантирано право на всеки човек и към насилието проявяваме нулева толерантност. Живеем в свят, в който би следвало да се цени свободата на личността, свободата на словото, свободата на избор, свободата да бъдеш. Всеки човек в своя личен свят го изисква по отношение на себе си. А там, където свършва свободата на един, започва свободата на другия.

Припомняме, че още през 2012 г. Комитетът на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените  (CEDAW) с решението си по делото V.K. срещу България отправи препоръка до държавата ни да положи усилия да промени стереотипното мислене в българското общество по въпросите с домашното насилие и на джендър-стереотипите чрез въвеждане на задължително образование на съдии, адвокати и юристи. Както вече споменахме, предвидените в Истанбулската конвенция мерки за превенция не само са в пълна хармония с българското право, но и ще помогнат на държавата ни да изпълни вече поетите от нея международни ангажименти.

С категоричност се противопоставяме на консервативната реакция и превратно тълкуване и ще работим в подкрепа на ратификацията на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, ведно с всички съмишленици.

Вярваме, че разумът ще надделее и ще върне на дневен ред реалните проблеми и предизвикателства пред обществото ни.

 

 

 

 

 

About De Fakto

Вижте също

Антикорупционният закон излезе в „Държавен вестник“

Мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти е в сила – със задна дата …

„Проблемът“ ОМО „Илинден“- все ни съдят, и все остава зарит в пясъка

  Автор Светла Маргаритова На 11 януари Европейският съд по правата на човека постанови поредните …

One comment

  1. негласовит противник на Истанбулската конвенция

    От нищо не се страхуват противниците на ИК. Просто алармират, че както е с всичко всичко в този свят пътят към ада отново е постлан с добри намерения. Ясно е, че тези подмени на биологичната дума пол със социален или друг теримн просто са с цел да се легитимарат хората с различна сексуална ориентация и да се задължат отново- насила (със заплахи от наказателно преследване и други мерки, както и промивайки умовете на децата- вижте актуалните американски детски филми, в които задължително има такова дете) останалите да се съобразяват с тях. Подменя се съдържанието на думата морал (морални устои, ценности) като той се обявява за „стереотип“ и се набеждава като нещо лошо. И още нещо, консервативен означава съхраняващ, консерватизмът може да спъва развитието на нещо, но това е нещо, водещо до развала и поквара на обществото. За пореден път се убеждавам, че пледиращите за толерантност са най-нетолерантните и не позволяват на другите да мислят различно. Защитни механизми срещу домашното насилие над жени и деца има и сега, друг е въпроса дали се използват, включително дали жертвите са съгласни да ги използват. Авторката на статията да се замисли колко пъти самата тя е сигнализирала органите за насилие над деца (задължение на всеки гражданин според ЗЗакрила на детето)- например виждайки просещи циганчета , оставени голи в студа от майка им, която събира парите и дали всъщност не им подхвърля някой лев, вместо да се опита да ги изтръгне от тази среда и очевидно насилие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *