Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Евросъдът в Страсбург не видя нарушения в „роенето“ на агенти на ДС без твърди доказателства

Евросъдът в Страсбург не видя нарушения в „роенето“ на агенти на ДС без твърди доказателства

Defakto.bg

Жалбата на адвокат Хараламби Анчев е отхвърлена единодушно

Избраната в България система за обявяване на сътрудниците на бившите тайни служби е съпроводена с ред гаранции и е подкрепена от Конституционния съд. Освен това публичното оповестяване като „сътрудник на ДС“ е чисто декларативно, не води до санкции и няма сериозни социални или финансови последици.

С тези аргументи Евросъдът по правата на човека в Страсбург единодушно отхвърля жалбите на известния адвокат Хараламби Анчев за нарушения на правото на справедлив процес (чл. 6 от Евроконвенцията за правата на човека), на защита на личния и семеен живот (чл.8) и на правото на ефективни правни средства за защита (чл.13).

Решението е постановено от седем съдии, България е представена със съдия ад хок (заместващ съдия) – Мая Русева. Титулярният български съдия в Страсбург Йонко Грозев не е участвал в това дело.

Първоначалните коментари са, че Евросъдът е дал красноречив знак, че няма да уважава и други подобни жалби. Сиреч, че „роенето“ на сътрудници на ДС у нас без категорични доказателства за това не нарушава Евроконвенцията за правата на човека.

Жалбите

Хараламби Анчев

През годините известният юрист Хараламби Анчев бе главен секретар на Висшия адвокатски съвет (1992-1995), секретар на Централната избирателна комисия (1994-1996), вицепремиер и правосъден министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски (2007).

Той е обявен от Комисията по досиетата за агент на Шесто управление на ДС през 2008 г. при проверка на членовете на служебния кабинет „Софиянски“. Това е станало на базата на регистрационна бланка, записи в регистрационен дневник, рапорт за вербовка и картонче. Документи, подписани или изхождащи от Анчев, няма.

После още на два пъти той фигурира в доклади на Комисията по досиетата след проверка на Висшия адвокатски съвет, чийто член е бил, и като член на Надзорния съвет на „Българска холдингова компания” АД.

Веднага след оповестяването, самият Хараламби Анчев публично отрече да е бил свързан с ДС и посочи, че често квотата за „сътрудници“ е била попълвана с измислени вербовки. Той оспори решенията на коисията по досиетата и пред Върховния административен съд. Но там създадоха твърда практика да се произнасят по казусите формално – дали са спазени изискванията на Закона за досиетата и отказваха проверки по същество.

От своя страна Конституционният съд, който отмени първия Закон за досиетата като противоконституционен (по времето на Иван Костов), при втория (приет през 2006 г.) не откри противоречия с основния закон.

В жалбите си до Евросъда в Страсбург (от август 2008 г. и ноември 2016 г.) Хараламби Анчев заявява, че законът не предвижда индивидуална преценка на истинността на записите в архивите на ДС, нито изясняване дали и какво е вършил конкретният човек. А това оставя без отговор въпроса дали публичо соченият за сътрудник на бившите служби наистина е бил такъв. Заявява също, че няма същински съдебен контрол върху решенията на комисията по досиетата, което го е лишило от ефективен достъп до съд.

Решението

Евросъдът обсъжда основно дали е налице нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и не открива такова.
Обявяването на принадлежност към ДС е „в съответствие със закона“, заявява Страсбург. А законът е предвидил гаранции срещу произвол, най-сериозната от които е, че се развива производство пред специална независима комисия, чиито членове са избрани от парламента без доминация на нито една политическа сила, приемат евросъдиите. Предвиден е и съдебен контрол, към който г-н Анчев е прибягнал.
„Оповестяването на принадлежност към бившите тайни служби има цел да повиши прозрачността и да насърчи доверието в новите демократични институции след падането на комунистическия режим“, смята Евросъдът.

Сред аргументите се сочи също, че законът през 2006 г. е бил подкрепен от различни политически сили, в него не е предвидена лустрация и се проверяват само хора, заемащи определени постове. Цитира се и решението на КС от 2012 г., с което исканията за противоконституционност са отхвърлени. Изрично се заявява също, че въпреки оповестяването му като агент на ДС, Хараламби Анчев продължава да участва в бизнеса и в обществения живот.

„Въпреки че българското решение не предвижда индивидуална оценка на доказателствата за
всяко лице, това е оправдано“, смятат евросъдиите. И се мотивират включително с казаното от КС, че при масовото унищожаване на досиетата законодателят е избрал да оповестява всеки, за когото има някакви оцелели записи, защото в противен случай сътрудниците, чиито досиета са оцелели, биха били третирани по-неблагоприятно от останалите. Затова действията по разкриването на принадлежността на жалбоподателя към ДС могат да се разглеждат като „необходими в едно демократично общество“. На финала твърдението за нарушение на член 8 е обявено за необосновано и се отхвърля като недопустимо.

Отхвърлени като недопустими са и жалбите за нарушения на член 6 и на член 13.

About De Fakto

Вижте също

Унгария въвежда система от нови административни съдилища

Унгария ще създаде  нова система от съдилища до януари 2020 г., които ще решават дела по …

Главният прокурор поиска да се криминализира производството на нелегални цигари

Запорирано е цялото имущество на семейството на Ветко и Маринела Арабаджиеви, това ще последва и  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *