Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Проф. Васил Мръчков за казуса „Делян Добрев“: Една отхвърлена оставка не може да се оттегля!

Проф. Васил Мръчков за казуса „Делян Добрев“: Една отхвърлена оставка не може да се оттегля!

Defakto.bg
Елена Йончева, Делян Добрев На 3 октомври 2017 г. лидерът на хасковската организация на ГЕРБ и депутат Делян Добрев, чиито назначения на роднини и близки в общината станаха известни като скандала Кумгейт, подаде заявление за напускане на Народното събрание. „Това е лично мое решение, по лични причини, съобщи самият той на пресконференция в НС.  Скандалът Кумгейт избухна след като говорителят на БСП Елена Йончева  разплете поредицата назначения на съученици, роднини и близки на депутата в общината, които той обясни като нормални, защото партията му спечелила изборите, а и „Хасково е малък град“.  Днес, петък,   в НС тя оповести, че ще сезира прокуратурата с документи за спечелени обществени поръчки за над 50 млн.лв от фирми, свързани с Добрев. Става дума за група компании и  търговски дружества, свързани помежду си чрез акционери, съдружници и управители, в които влизат близки на депутата и които източват огромен обществен ресурс, по думите й .

Конституционният съд трябва да реши, а не да прекрати делото за оставката на Делян Добрев, казва пред Съда професорът

Предстоящо е на 16 януари Конституционият съд да обсъди казуса с оставката на  депутата от ГЕРБ Делян Добрев.  През ноември миналата година опозицията от БСП поиска Съдът да прекрати пълномощията му като народен  представител,  тъй като е била подадена доброволно, без натиск, а парламентът в нарушение на Конституцията, я е отхвърлил с гласуване.  Изложени са множество правни аргументи в тази посока.

Съдът, след като допусна делото за разглеждане, отправи предложения за становища до редица известни специалисти по конституционно право. Сред тях е и проф. Васил Мръчков, който до момента единствен се е отзовал на поканата. Предлагаме ви правното мнение на ерудита.  Той е категоричен, че  Народното събрание в случая „Делян Добрев”  е превишило своите правомощия, като е навлязло в обсъждане на  мотивите на оставката, нещо,  което е извън неговите правомощия  и в противоречие с р.№ 11 от 1993 г. на КС”.

Правното мнение на проф. Мръчков е  придружено и от допълнение, тъй като, както De Fakto съобщи,  на 22 декември 2017 г., в последния работен ден преди коледните празници през 2017 година, депутатът Делян Добрев е подал заявление за оттегляне на оставката си.  Според проф. Мръчков оттеглената оставка не е правна причина Конституционният съд да прекрати делото поради липса на предмет, защото тя вече е отхвърлена на 4 октомври м.г. от  Народното събрание.

„Оттеглянето е безвъзвратно закъсняло, няма правно основание и е безпредметно“, казва той.  И още: „Разсъждения, че н.п. Д.Д.е „размислил” и „променил становището си” 80 дни по-късно е правно ирелевантно и може да се посочи само фактът на неговото получаване в Конституционния съд,но не и да се навлиза в обсъждането и разглеждането му от конституционната юрисдикция“.

„Въпросът за подадената оставка на народния представител се решава от Конституционния съд. Докато Конституционният съд се произнесе, Делян Добрев остава народен представител в 44-то Народно събрание”, сочи проф. Мръчков.

Ето цялото мнение заедно с допълнението:

 

                                    Правно мнение

по к.д. № 8 от 2017 г. на Конституционния съд  по чл.149, ал.1,т.2  от Конституцията за установяване  противоконституционност на парламентарния акт на 44-то Народното  събрание от 4 октомври 2017 г. за неприемането на решение за прекратяване на пълномощията на народния представител  Делян Александров Добрев

Подкрепям искането на групата народни представители  от 44-то Народно събрание и споделям по-голямата  част от изложените в искането съображения.

В следващите бележки излагам допълнителни доводи.

І. Общи бележки

  1. Отказът на мнозинството в 44-то Народно събрание от 4 октомври 2017 г. , с което депозираната писмена оставка на народния представител Делян Александров Добрев (за краткост н.п. Д.Д.) е отхвърлена, е претоварен  от противоречия с Конституцията (Конст). В искането са посочени 8 конституционни разпоредби,на които, според авторите на искането, оспорваният акт противоречи на :  чл.4, ал.1 и 2, чл. 48, ал.3 и 4, чл.67, ал.1 и 2,  чл.72, ал.1, т.1 и ал.2 Конст. Определението на Конституционния съд  от 12 декември 2017 г. е   допуснало за разглеждане  искането и по 8-те разпоредби. Това  не предопределя  крайното решение, но е признание, че искането заслужава да бъде разгледано.

 

  1. Определението на Конституционния съд прибавя още едно нарушение на Конституцията: необнародването на отказа в „Държавен вестник” . Това нарушение, извършено чрез бездействие от 44-то Народно събрание, противоречи на две конституционни разпоредби: на  задължението на председателя на Народното събрание по чл.77, ал.1,т.5 Конст да обнародва решенията, декларациите и обръщенията на Народното събрание ,както и на чл.88, ал.3 Конст, който предвижда актовете,приети от Народното събрание  да бъдат обнародвани в „Държавен вестник”, не по-късно от 15 дни  от приемането им. И двете разпоредби са императивни и   тяхното нарушаване след 19 октомври 2017 г. и до днес е от категорията на продължаващите нарушения на Конституцията. Подкрепям искането на Конституционния съд в цит. Определение Народното събрание, заедно със становището си по делото, да изпълни и повелята на чл.77, ал.1, т.5 Конст, като обнародва в „Държавен вестник” и решението за отказа си от 4октомври 2017 г.

 

ІІ. По същество на искането

 

  1. Правните въпроси, които поставя  искането, се отнасят до оставката на н.п. Д.Д. за предсрочно  прекратяване на неговия мандат. Тя поставя както общи въпроси,присъщи  на оставката на висши длъжностни лица  от конституционни длъжности, установени в Основния закон – президент, вицепрезидент, министър председател,  конституционен съдия, народен представител, изборен член на ВСС,магистрат – чл.97, ал.1,т.1, чл.112, чл.148, ал.,т.2, чл.72, ал.1,т.1, чл.130, ал.8, чл. 129, ал.3, т.2  и др.,така и на специфичните въпроси, които поставя оставката на  народен представител.

 

4.По правната си природа  оставката  е конституционно публично субективнопреобразуващо право.  В хилядолетната еволюция на правото, субективните преобразуващи права са ново явление: като самостоятелна група субективни права,те са признати едва в края на ХІХ и  в началото на ХХ век.   „Откритие” са на немската правна доктрина  и бързо се разпространяват в цялото частно и публично право в Европа, а след това и извън стария континент.  По своята същност и съдържание преобразуващите  права предоставят най-голяма правна сила и мощ на своите субекти, когато ги упражняват. Тяхната сила се състои в това, че упражняването им води до едностранна промяна  или прекратяване на правоотношението,независимо от волята и против волята на другата страна по правоотношението или на правния субект до който е адресирано  упражняването им.Тя, другата страна, или страната, до която е адресирано  упражняването на преобразуващото право не може, няма право, сила и власт да спре упражняването на преобразуващото право. Поради тази необичайна правна сила и мощ на преобразуващите права в първите години след „откриването” им в немската правна доктрина веднага не е било намерено кратко наименование за тях, поради което е използвано описателното им индивидуализиране (Rechte de rechtlichen könnens, т.е. права на правното можене). Едва в началото на ХХ век (1903 г.) е било прието днешното тяхно кратко и изразително наименование на немски език „Gestaltungsrechte”, чийто точен езиков и смислов превод е днешното им наименование и на български език е  „преобразуващи права”.Паралелно с него  продължава  да се употребява и до днес, макар и по рядко, тяхното наименование от латински произход „потестативни права” от латинското „potestas”, което в превод на български език означава „сила, власт”, което ще рече „властнически права”. (По този въпрос  вж. вместо всички немски автори-  Prof. Hans Dölle, Juristische Entdeckungen , Verhandlung des 42.Juristentages, T. 2.,  Tübingen, 1958, S.10-12). В българската правна доктрина преобразуващите права са изследвани  от  Л.Василев, За преобразуващите субективни граждански права, сп.Правна мисъл, 1958, № 2, с.3-23; Таджер, В.,Гражданско право, обща част, дял І, С., 1972, с.177-180, Мръчков, В., За субективните преобразуващи трудови права, сб.Актуални гражданскоправни проблеми, С., 1983, с.243-259 и цит.лит., Брайков, Ст.,Преобразуващи искове и преобразуващи решения, С.,2014, с.54-73  и цит. лит. ). Макар че са изследвани предимно  в частното право,резултатите от техните изследвания имат значение и за публичните преобразуващи права, защото имат общи белези по своята природа на преобразуващи  права. От изложеното накратко за правната същност,произход  и природа на преобразуващите права, каквато е и оставката,като право на оставка, следва, че неговото упражняване от народния представител води до едностранна промяна в смисъл на прекратяването на конституционното правоотношение на  н.п. Д.Д. и до предсрочно прекратяване на  неговия мандат като народен представител. В това е смисълът и  на прилагането  на конституционното право на оставка на народния представител,като негово лично субективно  преобразуващо право и принципа на правовата държава по чл.4, ал.1, Конст, съгласно който България се управлява според Конституцията и законите  на страната

 

  1. Актът, с който 44-то Народно събрание  от  4 октомври 2017 г. е отхвърлил с гласуване оставката на н.п. Д.Д. трябва да се назовава със  собственото си и точно конституционно наименование –решение на Народното събрание, а не да се търсят изрази като „парламентарен акт”,” други  актове на Народното събрание” по  чл.149, ал1,т.2 Конст, „актове приети от Народното събрание” и т.н. Отказът на Народното събрание „да приеме оставката” и да я  отхвърли Народното събрание, е акт  на властническа воля на Народното събрание, като най-висш представителен орган  в  държавата. То е решение на Народното събрание по смисъла на чл.77, ал.1,т.5, чл. 86  и чл.88 Конст и др., с всички произтичащи от това последици за неговата властническа правна природа. Обстоятелството, че оспорваното решение не е обнародвано в „Държавен вестник” не го прави нищожен или „правно нищо”, защото то е произвело  важни правни последици по един конституционно ритуален начин  с необходимото мнозинство : н.п. Д.Д.  е останал народен представител, въпреки изразената му воля  да прекрати предсрочно пълномощията си като народен представител. Това е ноторен факт и като ноторен факт, възприет пряко и сетивно от стотици хиляди и милиони български граждани на 4 октомври 2017 г. неговото наличие като факт  не се нуждае от доказване. Да се твърди, че необнародването му в „Държавен вестник” го прави  нищожен и на това основание недосегаем за конституционен контрол и оспорване пред Конституционния съд е смело твърдение, което е неразбираемо за милионното българско гражданство, което без да има специално образование има  здрав житейски разум и усет към правото. Но подобно отрицание има и по-дълбок неприемлив правен смисъл: че то не може и да бъде оспорвано пред Конституционния съд. Това вече е отвъд  житейското и правно мислене,което не  споделям. То не е  допустимо и от буквата и духа на Конституцията. Неговото  възприемане може да се превърне в начин да се избягва конституционния контрол  на решенията и другите актове на Народното събрание по смисъла на чл.149, ал.1,т.2 Конст, което застрашава конституционният ред в страната.

 

  1. Тревожното в отхвърлянето на оставката, волята за която беше изразена и потвърдена многократно, искрено, с емоционално вълнение и дълбоко убеждение пред камерите и микрофоните на обществени и частни медии и писмено формулирано в заявлението на н.п. Д. Д. до 44-то  Народно събрание е нейното незачитане. То е акт на погазване на  неговата чест  и достойнство. Оставката на народен представител, освен правното си значение на доброволно изразяване на воля и обмислено лично решение, е и морален акт на лицето и израз на лична нравствена сила,която трябва да зачитана, а не пренебрегвана. Конституцията не приема гласуването и отхвърлянето с мнозинство  от народното представителство, защото закриля и защитава човешката личност,която е останала  в народния представител и на всяко друго длъжностно лице, облечено в държавна  власт. Основният закон  вярва и  залага,че във  всеки гражданин,независимо от обществения или държавен пост и изпълнявана от него обществена и държавна  длъжност, остава  скътано и живо неговото лично достойнство, защото е част от  човешката му  природа. Това е достойнството поабз.3 от Преамбюла на Конституцията,като върховен принцип на правата на личността, достойнството на личността по чл.4, ал.2 от Конституцията,като интегрална част от правовата държава,  чл.6, ал.1 от Конституцията, според която всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.  С отхвърлянето на оставката на н.п. Д.Д., 44-то Народното събрание ги отхвърля. Само този факт  е достатъчен, решението да  бъде обявено за противоконституционно.

 

  1. Друго правно възражение,срещу това решение на Народното събрание, е че то погазва личната свобода на народния представител. „Свободата” е общочовешка ценност. С нея започва изброяването на общочовешките ценности, във вярност към които „се обявява” и  врича  конституционният законодател като учредителна власт в Преамбюла на Конституцията ( абз.3).  Свободата се изразява в недвусмислено и многократно изразената воля на народния представител да прекрати предсрочно мандата си и да се посвети на друго поприще. Това е неговият личен  информиран и многократно заявяван избор пред пленума на Народното събрание,след като  го е декларирал и писмено и  официално по надлежния ред пред  Парламента. Тази едничка човешка свобода да направи своя личен избор е съкровеният мотив на неговото поведение. В упражняването на субективните  права на гражданите, включително и на субективните преобразуващи права, като част от тях, каквото е и правото на оставка, конституционната свобода е двукратно изразена: на ниво свободно формиране на личната воля и вземането на решение за подаване на оставка и след това на ниво избор на момента по време, кога да упражни правото си на оставка. Мнозинството в 44-то Народно събрание с  решението си му я отказва  и отхвърля и на двете нива и му налага своята воля. Това е недопустимо навлизане на държавната институция във вътрешния душевен и духовен свят, който има всеки  човек и които Република България му гарантира съгласно чл.4, ал.2  от Конституцията, но които 44-то Народно събрание, му отнема.

8.Споделям изцяло изложените в искането съображения за несъвместимост на приетото решение със свободния мандат на народния представител по чл.67, ал.1 и 2 Конст и препращам към тях.

  1. Искането се позовава на противоречие на приетото решение от Народното събрание и на чл.48,ал.3 и 4 Конст: на свободния избор и мястото на работа на народния представител ( ал.3) и на забраната, че „никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд” (ал.4). Те са различни по съдържание и заслужават отделно кратко разглеждане. Имам резерви по тази част от искането и начина,по който е представено. Самото гласуване на оставката  на н.п. Д.Д. е недопустимо,защото е изградено върху незачитането на конституционното право на народния представител. А от опорочена  конституционна допустимост не може да се формира меродавен конституционен правен резултат от гласуването,защото самото гласуване е изначално недопустимо. Парламентарно и коалиционно мнозинство не може да се гради върху нарушаване на конституционни права на  народния представител. На основание чл.48, ал.3 Конст  гарантирането на правото на свободен избор на професията и на място на работа е приложима и за  народните представители като граждани.Но в техния статус преобладаващо и в тяхното конституционно правоотношение доминиращо е политическото представителство и доверие, публичната функция, която изпълняват  като представители „на целия народ” ( чл.67, ал.1 Конст). Върху нея трябва да се настои и да бъде изведена на преден план.Това тяхно конституционно правно положение изисква стабилност, сигурност и себеотдаване в техния мандат, защото те имат мисия, като народни представители на целия народ, а не присъщите  на всеки гражданин права при упражняването на правото им на труд. Разбира се, че правото им на труд е безспорно важно, но то е подчинено и включено в съдържанието на конституционните им функции да представляват „целия народ”  при тяхното   изпълнение на конституционно равнище.

 

  1. Не споделям и частта от искането ,с което оспорваното решение на Народното събрание се обявява за противоречащо на забраната на принудителния труд по чл.48, ал.4 Конст, когато твърди: „Всеки труд против волята на трудещото се лице  се включва в хипотезата на принудителен труд и е забранен от Конституцията. Това важи и за настоящия конкретен случай.” ( с.8 от искането).

Това твърдение изразява едно лаическо разбиране за принудителния труд като правно понятие. „Принудителният или задължителен труд” е понятие на международното публично право и е  предмет на изрична международна уредба в Конвенция   № 29 на Международната организация на труда от 1930 г., която е ратифицирана от България през 1930 г. и е в сила за България  от  22 септември 1933 г. Нейният текст е публикуван в  „Държавен вестник”, бр.91 от 26 юли 1932 г.  и   в по-нови сборници („България пред международния трудов ред”, ИК, „Труд и право”, С., 2007 г., с. 98-108 и др.), която и през края на ХХ и началото на ХХІ век не е загубила своята актуалност ( Abolition of forced Labour, ILO, Geneva,1979, p. 3-81; Halte au travail forcé, BIT, Genève, 2001, p.1-65) Тази конвенция е продължение на Конвенцията на Обществото на народите   за премахване на робството   от 1926 г. и съдържащото се в нея определение на принудителния труд е  единственото по рода си  универсално определение на принудителния труд. То  се съдържа в  чл.2, § 1 от цит. Конвенция и гласи:„ По смисъла на тази конвенция  изразът принудителен или задължителен труд  означава всяка работа или служба, изисквана от едно   лице под заплахата на каквото и да е наказание, за която това лице не се е съгласило доброволно да я извършва.” Това определение на принудителния труд е всеобщо прието и с него си служат редица универсални и регионални международни  актове: чл.8, § 2 от Международния пакт за граждански политически права на ООН от 1966 г., чл.4, § 2 от Европейската конвенция  за защита на правата и основните свободи на човека от 1950 г., чл. 5, § 2 от Хартата на основните  права на Европейския съюз и др. със съдържанието което той има в чл.2, § 1 от Конвенция № 29 на МОТ. Според мен,  това нейно съдържание има предвид и чл.48, ал.4 Конст. А Народното събрание изобщо недостига до тези въпроси. Отхвърлянето на оставката на н.п..Д.Д. не може да бъде  приравнено на „заставяне” на н.п. Д.Д. да извършва принудителен труд по смисъла на чл.2, § 1 от Конвенция № 29 на  МОТ и чл.48, ал.4 Конст, защото няма „заплаха от каквото и да е наказание”, а е налице и съгласие за оставане в състава на 44-то Народно събрание.

 

  1. Решението на 44-то Народно събрание от 4 октомври 2017 г. противоречи и на практиката на Конституционния съд,която намира израз в р.№ 11 от 6 юли  1993 г.  и р. № 14 от 18 декември 2013 г. по искане за тълкуване на чл.72 Конст.

Макар че първото от тези решения е постановено  по чл.149, ал.1,т.2 Конст по повод на оставката на вицепрезидента  Блага Димитрова то съдържа и казуално тълкуване на чл.97, ал.1,т.1 Конст на конституционното понятие за оставка , а второто е изцяло посветено на нормативното тълкуване на това понятие, но с акцент –предсрочно  прекратяване на мандата на народния представител по чл.72, ал.1,т.1 Конст.

В  цит.р.№ 11 от 1993 г.  Конституционният съд изрично посочва ,че Конституционният съд, е длъжен да установи две обстоятелства: 1. че оставката е подадена; 2.че  волеизявлението е формирано доброволно, а не е взето под натиск от  физическо или психическо насилие, измама и др. „ Извън компетентността  на Конституционния съд е да обсъжда мотивите за тази нейна (на вицепрезидента Блага Димитрова)  постъпка. Конституционният съд не може да дава политически оценки за обществените събития и процеси, а да прилага конституционните норми в рамките на своите правомощия.”  Тъй като в този случай Конституционният съд е действал едновременно в двояко качество:  като орган, пред който оставката е депозирана  ( чл.97, ал.1,т.1 Конст) и като контролна юрисдикция  за точното прилагане на Конституцията ( чл.149, ал.1,т.2 Конст) съвсем меродавно е  неговото заключение, като орган пред който оставката е депозирана  да обсъжда мотивите за нейното подаване. Това важи напълно и за Народното събрание, като орган  по чл.72 Конст, пред който оставката на народния представител Д.Д. се подава.

Народното събрание в настоящия случай е превишило своите правомощия, като е навлязло в обсъждане на  мотивите на оставката, което е извън неговите правомощия  и в противоречие с р.№ 11 от 1993 г. на КС.

б) Още по-ясно е изразено становището на Конституционния съд  в р.№ 14 от 18 декември 2013 г.

Като отчита необходимостта от  стабилност  на правоотношението на народния представител в конституционното правоотношение на народния представител и неговият  свободен мандат ( чл.67 Конст),”мотивите му за оставка са без значение ….” (из мотивите на решението  по цит.к.д.№ 14). „Същественото е,че народният представител по своя воля е изявил ясно  желание  да бъде предсрочно прекратен неговия мандат.Не е необходимо да се  обсъжда оставката в постоянна или временна комисия… тя трябва да бъде приета и за тази цел Народното събрание приема решение..”( из същите мотиви).

  1. Народното събрание,според мен, не е вникнало и проникнало в самия текст на чл. 72, ал.1, т.1 Конст, който гласи: „Пълномощията на народния представител се  прекратяват предсрочно при : подаване на оставка пред Народното събрание.” Ключовият израз  „при подаване на оставката” има  богат  тълкувателен потенциал. Това ще рече: когато оставката вече е  подадена, когато подадената оставка  изразява свободната воля  на народния представител. Тогава  Народното събрание е длъжно, т.е. обвързано да я приеме. Разпоредбата е императивна и задължава Народното събрание да я приеме.
  2. Производството по предсрочно прекратяване на мандата на народен представител при подадена от него оставка по чл.72, ал.1,т.1 Конст е установително производство. В това производство Народното събрание  само установява настъпилите факти, а не преценява основателността на искането за оставка.Такова правомощие Народното събрание няма.Това производство е констативно, а не конститутивно. В това производство Народното събрание регистрира факти, а не приема решение, което  произвежда прекратяващ  ефект. Предсрочното прекратяване на конституционното правоотношение на народния представител в тези случаи настъпва на основание на Конституцията и на предвидените в нея юридически факти , а не  на решението на Народното събрание. То само ги констатира и обявява То взема акт от свободно подадената оставка от народния представител и обявява настъпилото  по волята на народния представител предсрочно прекратяване на мандата на народния представител.

16. При сложилата се фактическа и правна обстановка спорният предмет по к.д.№ 8/2017 г. еволюира и следва своето процесуално развитие по пътя, очертан от р.№ 14  от 28 декември 2013 г. При това тук трябва изрично да се   подчертае, че  това решение е тълкувателно по  чл.149, ал.1,т.1 Конст  и дава задължително тълкуване на Конституцията, включително и на чл.72, ал.1, т. 5 Конст. То е задължително и за Народното събрание и за самия Конституционен съд.Следователно еволюцията на предмета на делото в хода на неговото процесуално развитие пред Конституционния съд , след като 44-то Народно събрание  вече отказа на 4 октомври 2017 г. да приеме оставката  на н.п. Д.Д. на  основание чл.72, ал.1,т.1 Конст,  сме изправени пред съществено  променила се правна обстановка.

Ако   Конституционният съд приеме решение, с което обявява за противоконституционно решението на 44-то Народно събрание от 4 октомври 2017 г. конституционният спор се връща в  неговото начално състояние: подадена доброволно оставка от н.п. Д.Д пред Народното събрание и отхвърлена оставка от Народното събрание,поради което мандатът на н.п. Д.Д. не е прекратен. Тогава трябва да се поеме пътят, очертан в изр.2 на цит.тълк.р.№ 14 от 28  декември 2013 г.: въпросът за подадената оставка на н.п. се решава от Конституционния съд.Неговото решение по този въпрос има действие за напред. Докато Конституционният съд се произнесе, н.п. Д.Д. запазва  положението си на народен представител в 44-то Народно събрание   ( цит.диспозитив, т.4).

Това би било интересно  юриспруденциално развитие и на българската конституционноправна доктрина. Но това са мои разсъждения. Да изчакаме компетентният орган- Конституционният съд да реши възникналия спор.

2 януари   2018 г.                        проф.Васил Мръчков

Допълнение

към Правното мнение  по к.д. № 8 от 2017 г. от 2.01.2018 г., представено на Конституционния съд  на 3.01.2018 г.

 

1.След като бях представил писменото си Правно мнение по к.д. № 8/2017 г. ми стана известна информация от социалните мрежи ,че народният представител Делян Добрев (за краткост н.п. Д.Д.) в последния ден от есенната сесия  на 44-то Народно събрание  на 22 декември 2017 г. е оттеглил с писмено заявление подадената си оставка за предсрочно прекратяване на мандата си като народен представител по чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията (Конст).

 

  1. Това ново волеизявление на н.п.Д.Д. не е от естество да промени хода на разглеждане на искането и крайното решение на Конституционния съд (КС) по искането с което е сезиран на основание чл.149, ал.1,т.2 и чл.150, ал.1 Конст   и което е предмет на посоченото конституционно дело. Съображенията ми за това са продължение и част от Правното ми мнение от 2.01.2018 г. Те са следните.

 

  1. Оттеглянето на оставката е безвъзвратно закъсняло.

Заявлението за оставка е подадена до Народното събрание на 3 октомври 2017 г. Като едностранно волеизявление на н.п. Д.Д. то е могло да бъде направено до неговото получаване от адресата – Народното събрание и в хода на обсъждането му в Народното събрание,но във всеки случай преди произнасянето по него от Народното събрание  на 4 октомври 2017 г., а не 80 дни по-късно, както е решил да го стори н.п. Д.Д. Към днешна дата „оттеглянето” е недопустимо.То не може да се обсъжда,защото по този начин ще се навлезе в разглеждане на неговите мотиви,което е недопустимо съгласно р.№ 11 от 6 юли 1993 г. по к.д.№ 15/1993 г. (вж.т.12-14 от Правното мнение от 2.01.2018 г.

 

  1. Оттеглянето на оставката на 22.12.2017 г. няма правно основание и е безпредметно. С приетото на 4 октомври 2017 г. решение,с което се отхвърля искането за оставка „спорът”( поставям спорът в кавички,защото Народното събрание с дискусиите по същество и гласуването на оставката неправилно е превърнало подадената оставка в правен спор (вж.Правното мнение от 2.01.2018 г.). Но даже и като правен спор досието по него е затворено на този етап. Вече няма оставка. А щом няма оставка, не може да има и оттеглянето й.Има запазване на конституционноправното положение на н.п.Д.Д.  Разсъждения,че н.п. Д.Д.е „размислил” и „променил становището си” 80 дни по-късно е правно ирелевантно и може да се посочи само фактът на неговото получаване в Конституционния съд,но не и да се навлиза в обсъждането и разглеждането му от конституционната юрисдикция.

 

  1. На дневен ред пред Конституционния съд е искането на групата народни представители за противоконституционността на решението на Народното събрание от 4 октомври 2017 г. За постановяване на решение по него се очаква председателят на Народното събрание да изпълни искането на КС в Определението по допускането на искането от 12 декември 2017 г. за представяне на решението и неговото обнародване в Държавен вестник и да се отзове на поканата за представяне на становище по предмета на конституционното дело.

 

  1. В изпълнение на тълк.р.№ 13 от 28 декември 2014 г. Конституционният съд е единственият компетентен държавен орган да се произнесе по подадената оставка от н.п.Д.Д. и решението на Народното събрание от 4 октомври 2017 г., с което подадената оставка по чл.72, ал.1,т.2 Конст е отхвърлена. По тези въпроси препращам към Правното си мнение от 2.01. 2018 г.

 

11 януари 2018 г.  Проф. Васил Мръчков

 

 

 

About De Fakto

Вижте също

Спецсъдът отстрани кмета и зам.-кмета на „Младост“

Имало празноти в закона Отстраняване на Десислава Иванчева и Биляна Петрова като кмет и зам.-кмет …

След гръмки обвинения и искане на уволнение, „забележка“ за бившия районен прокурор на Варна

ВСС образува второ дисциплинарно дело срещу Бойко Атанасов Най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“ наложи прокурорската колегия …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *