Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Да заличиш имената на дарителите на Съд – фалшиво и непростимо!*

Да заличиш имената на дарителите на Съд – фалшиво и непростимо!*

Defakto.bg
„Отче! Прости им, защото не знаят какво правят“ , Евангелие от Лука

Всяко съдебно решение се постановява в името на народа. Малцина подозират,  че обяснението на тази словесна хералдика има свое историческо основание в дълбините на социалната архитектоника, в изворите на съвременното гражданско правосъдие, а те са в Рим. Мястото на народа в актовете на правосъдието Цицерон извежда от незаменимото досега определение за народ, а то е: съвкупност от хора, обединени от съгласие относно правото, а право е онова, което е произлязло от извора на справедливостта. Оттук за легитимността на всеки съдебен акт е нужно той да е от името на народа. Векове по-късно Томас Джеферсън ще заяви: „Не може едно управление да е демократично, ако правораздаването е независимо от нацията“.

Единството и съгласието са мирото и благовещението за всяко успешно начинание, истинската сила на правото. Без съгласие, правосъдието не е възможно, за това то може да живее и е легитимно, само ако е от името на народа, а не от собственото име на съда или на съдията, защото правосъдието е акт на доверие: страните доверяват най–ценното – свободата и правата си на съда. Тези основания вече не се помнят и припознават от съда и гражданите, между които от години съществува разлом от отчуждение и недоверие.

По инициатива на съдия Методи Лалов, като председател на СРС през 2015 г. бе финализирано изработването на част от отличителните знаци за новата съдебна палата. Специфичен облик на интериора в сградата са бюст-паметник на проф. Живко Сталев и държавния герб на България, а в съдийските кабинети – графики на художниците Стефан Марков и Иван Нинов.

Интуитивно, и сякаш да сближи неделимите, но отделящи се части в акта на правораздаване – хората и съда, при довършване на сградата на районния съд (Гражданско отделение) в София през 2015 година, тогавашният председател Методи Лалов, като израз на солидарност, покани обществото да участва със средства в оформяне на интериора на палатата. На апела безкористно откликнаха адвокати, нотариуси, съдия изпълнители, депутати, общественици, неправителствени организации. Дареното от над 100 хиляди лева бе използвано за нови гербове на Република България, бюст на професор Сталев, мисли на римски юристи –  бащите на правото, инкрустирани в новите съдебни зали. Инициативата на председателя Методи Лалов бе естествена, необходима, в общ интерес и съгласие. Имената на част от дарителите бях записани в съдебните зали, а на всички, невидимо и скромно, под линия в сайта на съда.

На 13.12.2017 год., в 12,50 часа, СРС заличи, изтри и замете от сайта си имената на тези, които преди три години дариха средствата за новата сграда на съда през 2015 година. Като значима е оставена снимката, в раздел събития, на новия председател, встъпил в длъжност като съдия в СРС на 17.03 2016 година, по-малко от година преди да оглави СРС! След изличаването на  имената на дарителите от сайта, от сградата бяха премахнати и част от римските сентенции.

Нечия невидима ръка изтри и потъпка  писания разум от съдебните зали. Така СРС остана само номер и адрес, градоустройствена единица с разрешение за ползване. Дата 13.12. 2017 година е черна сряда в летописа на българското правосъдие. От съдебната палата (Гражданско отделение на СРС) сякаш бяха свалени символите на съгласието и доверието, сградата вече може да приюти всеки и всичко. Обяснение няма, мотиви липсват. В медиите бе спуснато колебливото оправдание – даренията и дарителите създавали чувство на зависимост, сиреч нарушавало се основно изискването на съда да е независим. Това твърдение е заключено в ограничеността на собствената си немощ да разбира призванието и изискванията към съдията. Зависимостта не може да бъде  евентуална. Няма независимост изобщо (последната е невъзможна), а такава, свързана само с изискването, функционирането на съда да е чрез подчинението му единствено на закона. Независимостта е опора, която обществото, чрез доверието си, дава на съда, за да стои изправен, а не поза и огледало на самия съд. Дарили са повече от 100 хиляди лева, защото са очаквали нещо неследващо се от съд, който може разглежда дела с интерес до 25 000 лева – чий разум не може да съзре халюцинацията?

На стената – липсващото таблото със сентенция за правосъдието на латински и български езици

Последните три години, двете сгради на Софийския районен съд (Гражданско и Наказателно отделение) бяха откривани само от министър -председателя (във втория случай, през 2017 година, отсъства председателят на ВКС, непоканен, и заменен от председателя на народното събрание, и министъра на правосъдието!?) При второто откриване през 2017 година съдии нямаше. Сградите на Районния съд бяха определяни от премиера  като „гълъбарници“ и  „символ на корупционни схеми“, преди Неговата намеса да ги направи съд. Министърката на правосъдието дори заяви: съдът има сграда по волята на правителството, благодарение лично на Борисов. А волята на изпълнителната власт, знаем, може да е капризна, днес дава, утре взема. Възмущава ли се чувството за независимост у новото ръководство от това, че е там в сградата и заличава имената на дарителите, благодарение само на правителството? Защо мерилото им за независимост е така разстроено пред правителството, и така изострено към дарителите – тези, действали с чисто сърце, с надежда и загриженост? Защо, след като дарения вече не се приемат и не се признават, ръководството не напусне възмутено  подарената му от правителството сграда и на колективни съботници не разпореди на всички съдии -159 на брой, и на над 300 служители, да започнат лично градежа на нова, тяхна си сграда, нещо като първи съдебен вигвам на независимите съдии?

Позорът има и правно-технически аспект. Дарението, веднъж прието, не може да се развали поради отказ на надарения от полученото. Т.е., независимо от заличаването на имената на дарителите, подарените гербове на Република България са там, в съдебните зали, зад гърбовете на заличителите, всяко заседание, всеки ден. Само дарителят има право да отнеме подареното, защото по принцип  даряването е акт доброволен, а всеки доброволен акт, според Сенека, е достоен и добродетелен. Заличаването на имената на дарителите от сайта на съда поради обвинението, че са искали да го направят зависим, е набедяване в опит за подкуп, опит за престъпление, без да е известна  подкупената страна (сградата и залите очевидно не могат да се подкупят). Дарени са предимно гербове. Всъщност, възможен ли е подкуп и поставяне в зависимост чрез герба на Република България? Какво би станало, ако нашето законодателство предвиждаше възможност дарението да се разваля в случай, че надареният наклевети дарителя (разширена хипотеза чл.227, б. „б“ от ЗЗД). Мислимото развитие на подобно дело, иск, отговор, решение, разпореждащо отмяна на дарението, изпълнението му чрез сваляне на гербовете на Република България от съдебните зали – морален Армагедон за надарения съд.  

Една от причините  за сваляне на сентенции на римските юристи от съдебните зали е съдия М. Същият си е направил отвод, тъй като не се чувствал независим, и не можел да заседава в съдебна зала, в която се явява представител на адвокатско дружество, дарило средства за мисли на римски юристи, поставени в „неговата“ съдебна зала. Тези признания свидетелстват за едно – физиологическа неспособност за правораздаване. Задължение на съда е да изслушва страните и да гледа делото, т.е. писмените материали в преписката, а не да гледа и добива други впечатления в залата „си“. Както Марк Аврелий наставлява потомството, а и нас:  „И говедата виждат, имат впечатления, и представи,  но умът е водач към очевидните задължения“. Или, какъвто е разумът, такива са и делата, мотивите му. Всъщност, кой е съдия М.,  пасторът на съдийската независимост?  Кратка справка  от медиите ни представя следния образ: през 2009 година в сградата на районния съд е открита „стая за отдих“ –  фолк клуб – „Мале, мале“; в стаята за релаксация на телевизионна антена било закачено червено дамско бельо (или прашки); същата година от съда изчезват монитори и канцеларски материали, каси. Временно председателстващ съда тогава е гуруто на съдебната независимост, същият съдия М. През 2017 година, съдия М. отстъпва тогата си на осъдения за педофилия бивш народен представител – Владимир Кузов, събитие, заснето, разпространено и видяно от гражданите. Съответстващи наказания от ВСС няма. Непредубеденият би се запитал – има ли непозната зависимост за този, иначе независим, магистрат?

Така е в България, а как е по света, за да усетим контраста, чрез който единствено може да различим правилното и грешното. Най-красивата публична сграда в Израел (безспорно модерна, населена колкото България страна) е тази на Върховния съд (според „Ню Йорк Таймс“, 13 август 1995 година). Средствата за проектирането и изграждането й са от дарение: „Забележителен акт на филантропия, една от тези необичайни приказки, в които бюрокрацията не успява да разруши добрите намерения; символ на вярата, че обществените сгради могат да бъдат и възхитителни, а не само контейнери за бюрократи.“ (Ню Йорк Таймс“, 13 август, 1995 година). Пред кабинета на председателя тържествено е поставена дарителска грамота. Въпросите за евентуална зависимост не тежат, защото Върховният съд на Израел изповядва пътя до истината и правото убедително, бихме казали, по мечтан за българите начин. Никой не поставя въпроси за зависимости. Често, всяко единодушно решение се мотивира отделно, от всеки един от тримата съдии в състава. Обосновката на решенията, освен с конкретна, дълга и изчерпателна полемика с доводите на всяка от страните, се обосновава с прецеденти от правото на Великобритания, САЩ, Канада, Франция и Италия. Всъщност, библиотеката на  Върховния съд на Израел е една от най-впечатляващите архитектурни и обемни композиции на сградата. Библиотеката на нашия Върховен съд, съвместяваща се с адвокатската му стая, е само рафт, с по-малко книги, отколкото на посредствен студент по медицина. Районният съд в София (най–големият в страната) дори няма библиотека, няма и как да му се подари вече…

Връзката между дарение и зависимост не винаги е непременна и необходима. Независимостта не е бюрократичен аксесоар, а  качество  на личността. Заличаването на имената на дарителите не е нищо повече от ситуация, в която грешната представа за съд и независимост, побеждава истинския им смисъл. Отдавна, за мнозина, районният съд е вече само анонимно учреждение. Дела често не се насрочват, а се прекратяват, след което се връщат от горната инстанция с указание да се разгледат, и пак се прекратяват. За стотици страни вече Районен съд в София няма, съдебните решения се чакат години, дори след като спор вече няма. Така беше към 2015 година, така е и сега, т.е. заличаването на имената на дарителите е симптом за грешна посока, която институционализира порочен смисъл и предназначение на съдийската дейност като цяло, и на независимостта в частност. Кокетната представа за независимост не може да жертва легитимността, съгласието и доверието. Не можеш да изпъдиш участниците в процеса от съда, да заличиш дарителите, пък били те и адвокати. Последните, от името на страните, търсят справедливост, публично и открито, и не могат бъдат премахнати от фасадата на съда, тъй като  заедно с доверителите си (гражданите) са  единственото основание съдът да постановява решенията си. Затова независимостта е и задължение към тях – адвокатите и гражданите, но никога  оправдание, за да им се откаже благородната и неанонимна съпричастност.

P.S. 1. Определение за отвод на 117-ти състав в посочения в настоящата статия смисъл е постановено по гр.д.№  59539/2016 г. (сега –  84 състав) и по гр.д.№ 15191/2010 г. (сега – 83 състав)

P.S. 2. Използваме повода да поздравим новия председател на СРС с избора му от ВСС и встъпването му в длъжност. Както пишеше на сайта на ВСС, той е завършил полицейската академия в Симеоново и до 2010 е работил като инспектор в полицията. Академията в Симеоново е един непресъхващ извор на висши съдебни кадри ( председател на  Върховен съд,  Конституционен съдия, стотици съдии),  една Магнаурска Школа за правосъдие, един Oxford, Harvard или ENA за съдебни командири. Това е така, защото там непрекъснато се цитират и спазват римски юридически сентенции. Затова в СРС не им трябват такива сентенции по стените – те просто ги знаят наизуст. Там се пее Gaudeamus, а не се тропа с ботуш. Как ще ги познаете симеоновските абсолвенти – ами по прическата, повечето са симпатични перчемлии. Няма  друга европейска държава със съдебни командири от полицейска академия. Може би го заслужават, защото са под благодатното облъчване на съседния американски колеж? Представете си сюжет от българското риалити  “Police Academy in Court”, сценарий за поне един  Oscar в ХоливудЕто откъде идва българският напредък в правосъдието пред Европейския съюз– има с какво да се гордеем в тези щастливи и горди председателски дни.

 

Дарение от Адвокатско дружество „Бузева и партньори“

SALUS POPULI SUPREMA LEX ESTO  

ДОБРОТО НА НАРОДА ДА БЪДЕ ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН

 

Дарение от Адвокатско дружество „Боянов и Ко“

 LEX EST JUDICUM TUTISSIMUS DUCTOR

ЗАКОНЪТ Е НАЙ-СИГУРНИЯТ ВОДАЧ НА СЪДИИТЕ

 

Дарение от Адвокатско бюро Брайков

INDE DATAE LEGES NE FIRMIOR OMNIA POSSET

ЗАКОНИТЕ СА ДАДЕНИ, ЗА ДА НЕ МОЖЕ ПО-СИЛНИЯТ ВСИЧКО

 

Дарение от Андрей Делчев&Партньори/Евролекс България  

CONSCIENTIA MILLE TESTES

СЪВЕСТТА Е РАВНА НА ХИЛЯДА СВИДЕТЕЛИ

 

Дарение от Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев“

IURA SUNT VIGILANTIBUS

ПРАВАТА СА ЗА БДЯЩИТЕ

 

Дарение от Адвокатско дружество “Доковска, Атанасов и съдружници“ 

SINE IRA ET STUDIO 

БЕЗ ГНЯВ И ПРИСТРАСТИЕ

 

Дарение от Ленко Ленков 

BONI JUDICIS LITES DIRIMERE EST 

ДЪЛГ НА ДОБРИЯ СЪДИЯ Е ДА ПРЕДОТВРАТИ СПОРА

 

Дарение от Адвокатско съдружие „Спасов и Братанов“ 

ЕX FACTO JUS ORITUR

ОТ ФАКТА ПРОИЗТИЧА ПРАВОТО

 

Дарение от адв. Тодоров – Адв. д-во “Тодоров и Партньори“ 

PACTA SUNT SERVANDA

ДОГОВОРИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВАТ

 

Дарение от Адвокатско дружество „Варадинов и партньори“ 

IBI POTEST VALERE POPULUS UBI LEGES VALENT

НАРОДЪТ Е СИЛЕН ТАМ, КЪДЕТО ДЕЙСТВАТ ЗАКОНИТЕ

 

*Източник: Грамада, Български портал, заглавието е на De Fakto

About De Fakto

Вижте също

Спецсъдът отстрани кмета и зам.-кмета на „Младост“

Имало празноти в закона Отстраняване на Десислава Иванчева и Биляна Петрова като кмет и зам.-кмет …

След гръмки обвинения и искане на уволнение, „забележка“ за бившия районен прокурор на Варна

ВСС образува второ дисциплинарно дело срещу Бойко Атанасов Най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“ наложи прокурорската колегия …

5 коментара

  1. Анонимникът е пресолил манджата в стил Блиц, дори с фактологически неверности: СРС има библиотека, а тази на ВКС далеч не се изчерпва с един рафт.

  2. Дoĸoлĸoтo cи cпoмням, пpeди двe гoдини библ. нa BKC ce cъcтoeшe caмo oт aĸтoвeтe мy, т.e paфтoвeтe ca мнoгo, нo и нaчe нe cи пpaв,пo дoбpe мaнджичĸa, oтĸoлĸoтo гoлa вoдa. Инaчe CPC, пoлoвинaтa, нe cи paбoти oт гoдини, тaĸa чe и дa гo дapявaт и дa нe гo вce тaя.

  3. Вие, „неанонимният“, кажеге нещо за съдържанието на текста, а не се занимайвайте с авторството, очевидно е че зад него стои неанонимен сайт Зли хора – психиатрична експертиза!

  4. Стоева

    Стил Блиц ли? Този път пресолихте мандажатал Ако такива разсъждения и познания прочетете там, ще почерпя.Хайде по-сериозно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *