Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: [email protected]
Home / Законът / Конституционният съд: Отговорност на ВСС е да няма „съдебна номенклатура“ (мотивите по делото за „вечните началници“)

Конституционният съд: Отговорност на ВСС е да няма „съдебна номенклатура“ (мотивите по делото за „вечните началници“)

Defakto.bg

Съдиите са направили и граматическо тълкуване на конституционната разпоредба

Конституционното ограничение за повече от два ръководни мандата в органите на съдебната власт се разпростира само върху ръководството на конкретен съд и прокуратура. Същият човек може да бъде назначаван на други ръководни длъжности в третата власт.

Филип Димитров

Това единодушно реши вчера Конституционният съд (КС), тълкувайки чл. 129, ал. 6 от основния закон. Делото бе образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, докладчик в КС бе Филип Димитров. Казусът отдавна се прочу като „вечните началници в Темида“. А от конституционното решение се разбра, че един и същи магистрат може да е ръководител до пенсия, стига да не е в един същи съд или прокуратура и ВСС да го избира на постовете.

От публикуваните мотиви на конституционното решение стават ясни аргументите на КС, който е направил включително граматическо тълкуване на текста, отчитайки членуването в него.

Разбира се, има и други мотиви.

Текстът и становищата

Разпоредбата на чл. 129, ал.6 гласи: „Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване“ и бе въведена с първите промени в Конституцията през 2003 г. Въпросите на Цацаров бяха какво точно означава „право на повторно назначаване“ и дали ограничението за не повече от два ръководни мандата е за целия професионален стаж на магистрата, независимо дали в един и същ или в различни органи на съдебната власт.

В становищата си по делото ВСС, правосъдният министър, Съюзът на юристите, Асоциацията на прокурорите, Асоциацията на българските административни съдилища заявяват, че ограничението за два мандата е за един и същ орган на съдебната власт. Мнението на Висшия адвокатски съвет е, че „няма ограничение магистратите да бъдат административни ръководители на друго място в органите на съдебната власт“. На обратното становище – ограничението за два началнически мандата е за цялата професионална кариера на магистрата, остава само Съюзът на съдиите.

Какво казва КС?

„Вечните началници“ на едно и също място са опасни

„Ограничавайки допустимия брой на мандатите до два, със създаването на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията законодателят от 2003 г. е отчел рисковете и опасностите за доброто функциониране на правосъдието, които произтичат от прекомерно дългото (повече от десет години), изпълняване на ръководна дейност от едно и също лице на едно и също място. Присъщи задължения на административния ръководител са упражняването на представителни и организационни функции, включващи провеждане на обществени поръчки, сключване на договори, назначаване и освобождаване на съдебни служители. Те имат важна роля за професионалната квалификация и специализацията на съдиите, прокурорите и следователите. Продължителното изпълнение на тези функции би могло да влоши качеството, да доведе до създаване на трайни връзки с представителите на местната и централната власт, както и с участниците в икономическия живот в съответния район. Дори подобни връзки да не са попречили на безпристрастието и обективността на административния ръководител, тяхното съществуване най-малко създава подозрение и недоверие в обществото“, четем в мотивите на КС.

Но и още: „Преодоляването на възможните неблагоприятни последици от рутинността в администрирането на правосъдието и същевременно запазването на доверието в съдебната система са съществените цели, които оправдават ограничаването на броя на мандатите на административния ръководител, но това се отнася само за конкретния орган на съдебната власт. Ограничението за лице, което е било два мандата на определена ръководна длъжност, да не може със своите качества да се конкурира за друг ръководен пост в съдебната власт, надхвърля рамките на законодателната цел. Разширително тълкуване на изрично ограничение, въведено в Конституцията, е недопустимо“.

За ръководните длъжности

Съдиите обясняват и какво означава понятието „длъжност“ на административен ръководител.

„Общото понятие длъжност не може да не включва всички общи характеристики на длъжността, с други думи няма длъжност председател на съд, а единствено председател на районен (окръжен или апелативен и т.н.) съд“, казва КС.

Кадровата политика се провежда от ВСС

В мотивите е отделено немалко място на функциите и отговорностите на кадровия орган – Висш съдебен съвет. Именно ВСС трябва да не допуска създаването на „съдебна номенклатура“, обявяват конституционните съдии.

Ето какво се казва в мотивите: „Конституционният законодател е предвидил ограничение само за назначаване за трети път на една и съща конкретна длъжност (т.е. в същия конкретен орган на съдебната власт). Той е създал конституционен механизъм, а именно специален орган, Висшия съдебен съвет, натоварен с отговорността за назначенията на магистрати, който следва да взема решения във всички конкретни случаи и чиято отговорност е да провежда кадрова политика, която да не допуска създаването на „съдебна номенклатура“.

Конституцията възлага кадровият подбор на съдиите, прокурорите и следователите да се осъществява в условията на състезателност, на основата на обективни показатели за техните качества. Същото се отнася и за назначаването на административните ръководители, към които естествено са отправени и повече изисквания – например, способност за работа в екип, способност за вземане на управленски решения и т.н. В установения от Конституцията модел на съдебната власт провеждането на качествена кадрова политика е възложено на Висшия съдебен съвет, като независим орган на съдебната власт“.

Членуването

„Граматическият анализ на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията също води до извода, че ограниченията на броя на мандатите са свързани със заеманата длъжност, а не с лицето, което я заема. В този смисъл е и тълкувателно решение № 13/15.12.2010 г. по к.д. № 12/2010 г. В разпоредбата на чл.129, ал.6 от Конституцията прилагателното „ръководна“ към думата длъжност е членувано. Това означава, че няма конституционна пречка един съдия, прокурор или следовател да бъде избиран на ръководна длъжност в съдебната власт и след като два пъти е заемал такава длъжност в определени съд, прокуратура или следствена служба“, заявяват още от КС.

About De Fakto

Проверете също

ВСС нe гласува увеличение на магистратските заплати днес, ще ги обсъжда „работно“ (допълнена)

Увеличението няма да е еднакво, а диференцирано, тревожат се магистрати Изненадващо, пленумът на ВСС се …

Столичните адвокати в отворено писмо: Кой даде информация за решение на Съда, което още не беше четено в съдебна зала?!

Софийска адвокатска колегия не се отказва от казуса, свързан с предварително обявеното, но още непрочетено …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.