Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Конституционният съд: Отговорност на ВСС е да няма „съдебна номенклатура“ (мотивите по делото за „вечните началници“)

Конституционният съд: Отговорност на ВСС е да няма „съдебна номенклатура“ (мотивите по делото за „вечните началници“)

Defakto.bg

Съдиите са направили и граматическо тълкуване на конституционната разпоредба

Конституционното ограничение за повече от два ръководни мандата в органите на съдебната власт се разпростира само върху ръководството на конкретен съд и прокуратура. Същият човек може да бъде назначаван на други ръководни длъжности в третата власт.

Филип Димитров

Това единодушно реши вчера Конституционният съд (КС), тълкувайки чл. 129, ал. 6 от основния закон. Делото бе образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, докладчик в КС бе Филип Димитров. Казусът отдавна се прочу като „вечните началници в Темида“. А от конституционното решение се разбра, че един и същи магистрат може да е ръководител до пенсия, стига да не е в един същи съд или прокуратура и ВСС да го избира на постовете.

От публикуваните мотиви на конституционното решение стават ясни аргументите на КС, който е направил включително граматическо тълкуване на текста, отчитайки членуването в него.

Разбира се, има и други мотиви.

Текстът и становищата

Разпоредбата на чл. 129, ал.6 гласи: „Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване“ и бе въведена с първите промени в Конституцията през 2003 г. Въпросите на Цацаров бяха какво точно означава „право на повторно назначаване“ и дали ограничението за не повече от два ръководни мандата е за целия професионален стаж на магистрата, независимо дали в един и същ или в различни органи на съдебната власт.

В становищата си по делото ВСС, правосъдният министър, Съюзът на юристите, Асоциацията на прокурорите, Асоциацията на българските административни съдилища заявяват, че ограничението за два мандата е за един и същ орган на съдебната власт. Мнението на Висшия адвокатски съвет е, че „няма ограничение магистратите да бъдат административни ръководители на друго място в органите на съдебната власт“. На обратното становище – ограничението за два началнически мандата е за цялата професионална кариера на магистрата, остава само Съюзът на съдиите.

Какво казва КС?

„Вечните началници“ на едно и също място са опасни

„Ограничавайки допустимия брой на мандатите до два, със създаването на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията законодателят от 2003 г. е отчел рисковете и опасностите за доброто функциониране на правосъдието, които произтичат от прекомерно дългото (повече от десет години), изпълняване на ръководна дейност от едно и също лице на едно и също място. Присъщи задължения на административния ръководител са упражняването на представителни и организационни функции, включващи провеждане на обществени поръчки, сключване на договори, назначаване и освобождаване на съдебни служители. Те имат важна роля за професионалната квалификация и специализацията на съдиите, прокурорите и следователите. Продължителното изпълнение на тези функции би могло да влоши качеството, да доведе до създаване на трайни връзки с представителите на местната и централната власт, както и с участниците в икономическия живот в съответния район. Дори подобни връзки да не са попречили на безпристрастието и обективността на административния ръководител, тяхното съществуване най-малко създава подозрение и недоверие в обществото“, четем в мотивите на КС.

Но и още: „Преодоляването на възможните неблагоприятни последици от рутинността в администрирането на правосъдието и същевременно запазването на доверието в съдебната система са съществените цели, които оправдават ограничаването на броя на мандатите на административния ръководител, но това се отнася само за конкретния орган на съдебната власт. Ограничението за лице, което е било два мандата на определена ръководна длъжност, да не може със своите качества да се конкурира за друг ръководен пост в съдебната власт, надхвърля рамките на законодателната цел. Разширително тълкуване на изрично ограничение, въведено в Конституцията, е недопустимо“.

За ръководните длъжности

Съдиите обясняват и какво означава понятието „длъжност“ на административен ръководител.

„Общото понятие длъжност не може да не включва всички общи характеристики на длъжността, с други думи няма длъжност председател на съд, а единствено председател на районен (окръжен или апелативен и т.н.) съд“, казва КС.

Кадровата политика се провежда от ВСС

В мотивите е отделено немалко място на функциите и отговорностите на кадровия орган – Висш съдебен съвет. Именно ВСС трябва да не допуска създаването на „съдебна номенклатура“, обявяват конституционните съдии.

Ето какво се казва в мотивите: „Конституционният законодател е предвидил ограничение само за назначаване за трети път на една и съща конкретна длъжност (т.е. в същия конкретен орган на съдебната власт). Той е създал конституционен механизъм, а именно специален орган, Висшия съдебен съвет, натоварен с отговорността за назначенията на магистрати, който следва да взема решения във всички конкретни случаи и чиято отговорност е да провежда кадрова политика, която да не допуска създаването на „съдебна номенклатура“.

Конституцията възлага кадровият подбор на съдиите, прокурорите и следователите да се осъществява в условията на състезателност, на основата на обективни показатели за техните качества. Същото се отнася и за назначаването на административните ръководители, към които естествено са отправени и повече изисквания – например, способност за работа в екип, способност за вземане на управленски решения и т.н. В установения от Конституцията модел на съдебната власт провеждането на качествена кадрова политика е възложено на Висшия съдебен съвет, като независим орган на съдебната власт“.

Членуването

„Граматическият анализ на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията също води до извода, че ограниченията на броя на мандатите са свързани със заеманата длъжност, а не с лицето, което я заема. В този смисъл е и тълкувателно решение № 13/15.12.2010 г. по к.д. № 12/2010 г. В разпоредбата на чл.129, ал.6 от Конституцията прилагателното „ръководна“ към думата длъжност е членувано. Това означава, че няма конституционна пречка един съдия, прокурор или следовател да бъде избиран на ръководна длъжност в съдебната власт и след като два пъти е заемал такава длъжност в определени съд, прокуратура или следствена служба“, заявяват още от КС.

About De Fakto

Вижте също

Общинарите нямали правен интерес да атакуват сделката за „Дупката“ , обяви Административен съд – Варна

Общинските съветници във Варна не могат да оспорват пред съда  решението на местния парламент  да изкупи …

Вдигнаха данъка на старите автомобили, по „здравословни“ причини

С 95 гласа „за“ и 3 „против“ и без дебат депутатите приеха на първо четене …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *