Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Проф. Пламен Киров: България не може да прави резерви на Истанбулската конвенция, по силата на самата конвенция

Проф. Пламен Киров: България не може да прави резерви на Истанбулската конвенция, по силата на самата конвенция

Defakto.bg
Проф. Пламен Киров

Интервю пред телевизия Bulgaria ON AIR

– Какъв е вашият прочит на решението на ГЕРБ да даде Истанбулската конвенция на Конституцонния съд?

– Конституционните съдии са мъдри хора, така че ще вземат своето решение и ние всички ще трябва да се съобразим с него и да го изпълним. Обаче трябва да направим едно пояснение. Ако народните представители от ПГ на ГЕРБ сезират КС, за да получат индулгенция  – ако КС приеме, че няма противоречие между Конвенцията и българския основен закон – това изобщо не означава, че се снема от дневен ред въпроса следва или не следва парламентът да ратифицира Конвенцията. Тъй като ратификацията на една конвенция не е свързана само с това дали текстовете противоречат на основния закон на съответната страна. А се преценява дали държавата може да поеме такива ангажименти, каквито международният договор предполага.

– Ясен е сигналът, че те искат да си утъпкат пътуката и да имат зелен коридор, нали така?

– Не, струва ми се, че те постъпват правилно. Те искат да изчистят един от проблемите, които възникват в хода на дискусията по повод Истанбулската конвенция.

– Вие очаквахте, че БСП ще сезират КС, а ето че го направиха ГЕРБ?

– Очевидно нашите политици се ориентират към нетрадиционни ходове и политическата игра става все по-интересна.

– Можем ли да ратифицираме Истанбулската конвенция с резервите, които предложи премиерът Борисов по спорните чл. 3 и 4, с които се въвежда понятието „джендър“ или „социален пол“, за да бъдат всички спокойни?

– Премиерът Борисов излага становището на министъра на правосъдието, който вече заяви пред медиите, че България може да направи резерви или да приеме съпътстваща декларация, по подобие на република Полша към момента на ратификация на конвенцията от тази държава. Но чл. 78 от конвенцията е категоричен, че по въпросните спорни текстове, които въвеждат нови понятия в нашата правна система, не могат да се правят резерви. Те могат да се правят по изрично изброени текстове и спорните текстове не са сред тях. Тоест, България не може да прави резерви по силата на член 78 от конвенцията. А що се отнася до разни съпътстващи декларации, примерът на Полша е показателен. Полша направи такава декларация – че приема да изпълнява задълженията по конвенцията, но съобразно тяхната конституция и закони. И веднага последва реакция от Холандия и Австрия. Те казаха, че подобна декларация представлява резерва, а тя е недопустима по чл. 78, и следователно прпиемаме, че Полша е ратифицирала конвенцията, без каквито и да било резерви.

– Добре де, ако не можем да променяме спорните текстове в конвенцията, какво изобщо ще обсъждаме в следващите месеци, за какви дискусии става въпрос?

– Алтернативите са само две. Първата – ратифицираме конвенцията и поемаме всички негативи от това. Защото, забележете, конвенцията предвижда задължения за държавите, които я приемат, да синхронизират вътрешното си законодателство с текстовете на конвенцията. Ние с колеги направихме една бърза справка – около 20 закона трябва да бъдат променени, включително този за телефон 112, защото при подаване на сигнал на този телефон за домашно насилие или насилие над жени, те трябва адекватно да уведомят съответните органи, да се предприемат действия по задържане на насилника и т.н.

На следващо място конвенцията казва, че ако конституциите на страните противоречат на текстове на конвенцията, вие трябва да си измените конституцията.

– Имат ли предимство текстовете на конвенцията пред националното законодателство?

– Конвенциите задават един минимален стандарт за човешки права и тяхната защита, който може да бъде постигнат и чрез вътрешното законодателство на отделните държави, без дори да ратифицират конвенцията. Нещо повече – държавите могат да предвидят още по-силна защита на жертвите от домашно насилие и насилие над жени. Това е предмет на преценка на съответните законодателни органи.

– Длъжни ли сме да спазваме стриктно разпоредбите на конвенцията, ако я ратифицираме?

– Естествено. Даже конвенцията предвижда наднационален механизъм за контрол – т.нар. GREVIO. Това е орган към Съвета на Европа, който се изгражда въз основа на текстовете на конвенцията и ние ще бъдем под мониторинг. И питам аз – ако ние ратифицираме конвенцията и по силата й бъдем задължени да изградим предвидените в нея защитени центрове за жени и деца във всяка община, това предполага самите общини или държавата да изхарчат определен финансов ресурс за създаването на тези центрове. В същото време виждаме в новините как се закриват общински болници, защото няма финансиране. Е, как ще възложим на община, която няма бюджет, да създаде такъв център? Само че ако контролният орган установи, че такъв център не е изграден, ще последват санкции за България.

– Какво следва, ако България не подпише Истанбулската конвенция?

– България е суверенна държава и тя преценява към кой международен договор да се присъедини или да не се присъедини. Това е суверенно право на българския парламент. Неслучайно ратификацията на международни договори е в правомощията на националния законодателен орган. И парламентът трябва да си поеме отговорността за последиците от ратифицирането или съответно нератифицирането на един или друг договор. Да, безспорно, ако не ратифицираме Истанбулската конвенция, сигурно ще остане един горчив привкус у нашите увропейски партньори. Но аз като гледам, Великобритания също не я е ратифицирала, както и ред други държави…

– Да, някои са я подписали, но не са я ратифицирали. Имаме ли краен срок, в който трябва да ратифицираме конвенцията?

– Не, няма краен срок. Ние сами си поставихме такъв срок след един доста недипломатичен натиск от страна на европейските партньори.

– Как си обяснявате този силен натиск отвън?

– Оказва се натиск на държави, които се поддават на натиск. Когато едни държави по принцип не се поддават на натиск, върху тях не се упражнява такъв. Виждате как се държи Вишеградската четворка в някои случаи. Вижте как се държи една Унгария, например. Въпреки натиска, тези страни отстояват своите национални позиции и се държат като суверенни държави.

– Прави се внушението, че ако се откажем от Истанбулската конвенция, едва ли не прекратяваме борбата срещу домашното насилие и насилието над жени?

– Ние имаме доста развито законодателство в тази посока. Ако то трябва да бъде променено с цел да се предвиди по-засилена защита на жените и най-вече да се предвидят ресурси, за да почувстват жените грижата на държавата, нека да го направим. Но това съвсем не означава, че ако не ратифицираме конвенцията, ние казваме „всеки може да бие жена си“. Няма такова нещо

– Определихте случая с Истанбулската конвенция като „политически гаф“. Какво щяхте да направите, ако бяхте на мястото на премиера?

– Премиерът е достатъчно мъдър човек. Не би било редно да му давам съвети. Но ми се струва, че управляващите се вкараха сами в този капан.

– Кой носи отговорността за това?

– Министрите на правосъдието и на външните работи. Знаете как спешно на 3 януари това се оказа, едва ли не, най-важната точка в дневния ред на страната. Никому не беше нужно да се подхожда по такъв начин. Ако действително има някакви спорни неща, те трябваше да бъдат изчистени в рамките на една дикусия, не само в обществото, но и в академичните среди. А не да започваме дискусията, едва когато стана гаф.

Аз продължавам да питам и нямам отговор насреща: кой направи превода, с който разполагат народните представители и министрите, и от който са се ръководили, когато са подкрепяли или не законопроекта за ратификация на конвенцията, след като се изказаха съмнения, че преводът не е точен? С какъв превод разполагаме в момента? И с какъв превод ще работят българските конституционни съдии, за да преценят дали конвенцията противоречи на конституцията? С грешния превод ли? Вярно, че повечето от тях знаят английски език, така че вероятно ще се справят с оригиналния текст на английски или на френски – двата официални езика, на които е съставена конвенцията. Но аз питам – ако народните представители все пак ратифицират конвенцията, текстът й ще трябва да бъде публикуван в Държавен вестник, за да влезе в сила за Република България. Веднъж публикувана в Държавен вестник, конвенцията ще има предимство пред вътрешното законодателство, в случай че си противоречат. Е, този „грешният“ ли превод ще бъде публикуван? Или ако има друг – къде е и кой го прави? И кога ще го направи? Защото ако го направят след пет месеца, след произнасянето на Конституционния съд, то съдът по какъв текст ще се е произнесъл?

About De Fakto

Вижте също

Незаконното връщане в ареста на Иванчева и Петрова не е случайна грешка, а груб произвол спрямо закона и Конституцията

Само с констатация за неправилна съдебна практика ли ще останат изводите в доклада на ВКС за …

Апелативният спецсъд е спрял освобождаването на Иванчева и Петрова при грубо незачитане на закона

Комисия от ВКС изготви доклад след проверка на организацията и дейността на Апелативния спецнаказателен съд …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *