Последни новини
Home / Законът / Окончателно: Оправдателни присъди за покушението над Киро Японеца

Окончателно: Оправдателни присъди за покушението над Киро Японеца

Defakto.bg

Няма и организирана престъпна група, категоричен е ВКС

Повдигнатите обвинения за опита за убийство на Кирил Киров, по-известен като Киро Японеца (на снимката), са недоказани. Недоказани са и твърденията на прокуратурата, че престъплението е извършено от организирана престъпна група.

Това постанови Върховният касационен съд, слагайки точка на делото за стрелбата по Киро Японеца през 2003 г., който бе ранен в главата и дълго не беше сигурно, че ще оживее.

Прокуратурата изпрати на съд  Йосиф Йосифов, Ивайло Симеонов, Марян Атанасов, Вергил Славов и Александър Йорданов, сочейки ги за ръководител и участници в организирана престъпна група, извършила опит за убийство на Японеца.

В крайна сметка от всички повдигнати обвинения съдът приема за доказани само две – за държане на радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение срещу Ивайло Симеонов (осъден на 8 месеца затвор и 300 лева глоба) и за незаконно държане на оръжие срещу Марян Атанасов (осъден на 2 години условно).

Ето съобщението на ВКС:

„С Решение № 195/12.02.2018 г. по к.н.д. № 999/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъда от 07.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 275/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по протест на Апелативната специализирана прокуратура срещу въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 275/2016 г. на АСНС, с която е отменена частично присъдата от 16.05.2016 г. по н.о.х.д. № 828/2014 г. на Специализирания наказателен съд (СНС).

С първоинстанционната присъдата част от подсъдимите по делото за опит за убийство на Кирил Киров през 2003 г. са признати за виновни: Йосиф Йосифов – за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (опит за предумишлено убийство по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина), за което му е наложено наказание от 17 г. „лишаване от свобода“; Ивайло Симеонов – за опит за предумишлено убийство по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина и по чл. 348, б. „а“, пр. 2 от НК (държане на радиосредство – заглушител на сигналите на мобилните оператори, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това), за които му е определено едно общо най-тежко наказание от 17 г. „лишаване от свобода“; Марян Атанасов – за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК (държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия без надлежно разрешение), за което му е наложено наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от 4 г.

С първоинстанционната присъдата подсъдимите са признати за невиновни и са оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения за следните престъпления: Йосиф Йосифов – за образуване и ръководене на организирана престъпна група (ОПГ), Ивайло Симеонов, Вергил Славов, Марян Атанасов и Александър Йорданов – за участие в организирана престъпна група.

С въззивната присъда на АСНС подсъдимите Йосиф Йосифов и Ивайло Симеонов са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатото им обвинение за опит за предумишлено убийство по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина. Потвърдена е първоинстанционната присъда в останалата й част.

Съдебният състав на ВКС намира касационния протест за неоснователен. В мотивите е посочено, че АСНС е провел съдебно следствие и е допълнил доказателствената съвкупност, като е уважил направените искания в тази насока както на подсъдимите и техните защитници, така и на прокурора. Върховните съдии не приемат критиката към въззивния съд за липсата на процесуална активност и за игнориране или неоснователно неуважаване на направени искания от представителя на обвинението, с което той да е бил ограничен при изпълнение на функциите си.

Според състава на ВКС са неоснователни доводите в протеста срещу въззивната присъда, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за признаване на подсъдимите за невиновни по обвиненията за организирана престъпна група. В мотивите пише, че СНС е установил доказателствен дефицит, необходим за установяване на лидерската роля на Йосифов като ръководител на ОПГ и на останалите четирима подсъдими като участници в нея, след като е подложил на внимателна проверка събраните в тази насока гласни доказателства, които е анализирал поотделно и съпоставил в тяхната съвкупност. В резултат на тази си дейност съдът е стигнал до изведеното заключение, че не са налице достатъчно доказателства, които по несъмнен, ясен и категоричен начин да установяват през инкриминирания от обвинението времеви период съществуването на въоръжена организираната престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 115 и чл. 142 от НК. По това обвинение АСНС е приел изцяло установените от първоинстанционния съд фактически положения, допълнително е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност и е извел заключението за законосъобразност при оправдаването на подсъдимите поради неговата доказателствена необезпеченост.

Върховните съдии са категорични, че изложената от въззивната инстанция подробна аргументация обуславя несъстоятелност и на доводите на прокурора за грубо незачитане на процесуалните предписания при очертаване на фактическите положения за несъпричастност на Йосифов и Симеонов към опита за убийство на Кирил Киров и за пренебрежително отношение към значими обвинителни доказателствени източници.

В мотивите на решението на ВКС се подчертава: „Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК е недопустимо постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Поради това само когато всички факти, включени в обсега на причинно-следствения процес на престъплението и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт, който не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективните признаци на престъпното деяние и участието на извършителя в него. Неизменна и последователна е правната теория и съдебната практика, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да е установена тяхната неразривна фактическа и логическа връзка, при която да не е възможен друг извод освен единствения – за извършеното деяние и неговото авторство. Тази връзка обаче в конкретиката на случая, не е налице“.

 

About De Fakto

Проверете също

Ако насилието вкъщи продължава може ли съдът да издаде нова заповед за защита, ще тълкува ВКС

Противоречиво решаван казус, свързан със защитата от домашното насилие, ще тълкува Гражданската колетия на Върховния …

Надзирателка осъди затворничка за обида

Надзирателка в Сливенския затвор осъди затворничка за публично нанесени обиди. Делото е било наказателно, заведено …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.