Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Какво ни завеща проф. Живко Сталев

Какво ни завеща проф. Живко Сталев

Defakto.bg

 

 

Автор Петър Обретенов

На 20 февруари, се навършиха десет години от смъртта на патриарха на българската правна наука – професор Живко Сталев.  Отрадно чувство ме завладя когато първи канал на БНТ излъчи филм за него,  който, според интервюираните видни действащи юристи, е най – бележития наш юрист през последните сто години.

Вероятно, за широката публика това име не е много познато, но за юристите то е еталон за върхови постижения в юриспруденцията. Неговият капитален труд „Българско гражданско процесуално право” е БИБЛИЯ  за всеки правник, която синтезира принципите и нормите, на които трябва да  почива гражданският процес, за да се разкрие истината в процеса. Многократно преиздавана, тя само се актуализира от неговите възпитаници и следовници, но името му на неин автор непоклатимо стои на заглавната й страница. А неговата монография „Нормативната сила на фактическото”, е философско обобщение на целия жизнен и професионален опит на един задълбочен изследовател на всеобхватността на битието на правото, чиято същност не само не се изчерпва с писаните норми изразени в параграфи и алинеи, но далеч надхвърля тази формална рамка, като обхваща неизбродимите  пространства от биологичния произход на човека до съвременното му културно развитие, във всички аспекти на това понятие.

Тези мои спомени не са единствените, защото на два пъти имах възможност да задълбоча познанията си в юриспруденцията и по – точно в проблемите на гражданския процес под непосредствените указания на проф. Сталев.

Първият път, това беше в далечната 1957 -1958 година, когато  бях студент и като член на кръжока по „Гражданско правни науки”, ръководен от проф. Таджер / тогава още ст. асистент в катедрата по гражд. право / ми беше възложено, да напиша реферат на тема: „ Въззивно, контролно отменително и касационно производство”. За сведение на по –младите, и дори не толкова млади колеги, след  измененията на Закона за гражданското съдопроизводство / ЗСГ/ от 1948г. и окончателно – с приемането на ГПК през 1952г.  въззивното и касационно производство бяха отменени и заменени, по съветски образец, с двуинстанционо контролно – отменително производство, без трета, касационна инстанция и само с възможност за ревизия чрез извънреден преглед по реда на надзора, по преценка на председателя на ВС или Гл. прокурор. То беше поставено на идеологически пиедестал – и така се преподаваше – за прогресивно, революционно нововъведение в съдопроизводството, което преодолява формалистичния подход на съществуващото в българската буржоазна правна система / ЗСГ / апелативно / въззивно / и касационно производство и осигурява, според официалното становище, достъпно до народа, бързо, ефикасно правораздаване, като същевременно  осигурява разкриване на обективната истина.  Какво е било тогава мнението на проф. Сталев,  личи от самата тема, която ме задължаваше да се запозная по – задълбочено с принципите не само на изучаваното в университетския курс  контролно – отменително производство, но и с „ буржоазната” апелация и касация и то от трудове на известни български юристи, към които ме насочи самия проф. Сталев.  Сравнението между двете системи, което логически следваше да се направи от самата тема на реферата, водеше до извод, внушен безспорно от указанията и бележките на проф. Сталев, който смъкваше контролно – отменителното производство от пиедестала на истина от последна инстанция, като в паралела  между него и съществуващата до въвеждането му система на обжалване, изтъкваше редица предимства и недостатъци на двете форми, което за времето си беше чиста ерес. Този факт показва, че в това трудно време на безкритично приемане и дамгосване като          „ идеологическа диверсия” на всяко отклонение от „прогресивната съветска наука”, проф. Сталев е бил на висотата на учен, който не прави компромиси в угода на една власт, която идеологизираше всяка наука. Изводите, които проф. Сталев ми е внушавал, той, като водещ теоретик по гражданско процесуално право, естествено и с помощта на други видни по това време юристи, постепенно реализира в нашата правна система, с измененията на ГПК от 1961, 1983 и 1990г., като второинстанционното производство се приближи по своите основни характеристики до такава степен до въззива, че проф. Яновски в една своя публикация, зададе въпроса дали обжалването по ГПК е все още контролно – отменително, А с измененията на ГПК от 1961г., 1983г. и 1990г. прегледът по реда на надзора се превърна в редовна трета инстанция, с което, плътно се приближи към ревизионно производство по германски образец.

По инициатива на бившия председател на СРС съдия Методи Лалов, в сградата на съда бе поставен бюст-паметник на проф. Живко Сталев.

Това развитие предопредели конституционната уредба за обжалване на порочните съдебни актове приета от VII ВНС. Като депутат във ВНС и участник в непосредственото изработване на конституционните текстове, мога да кажа, че не е имало особени спорове относно насоката, по която следва да се развива уредбата на обжалване. В Конституцията изрично е посочено, че правораздаването се осъществява и от апелативни съдилища и ВКС, което дефинира правораздаването по граждански дела като триинстанционно. Това предполагаше нова организация на съдебната власт, която според ПЗР трябваше да се извърши в едногодишен срок. Срокът не можа да бъде спазен – той беше извънредно кратък за сложен проблем, който изискваше избор между множество варианти на триинстанционата система. Въвеждането на тази нова организация на гражданското съдопроизводство отне седем години –  от влизането в сила на първия ЗСВ през 1994г. до приемане измененията в ГПК през 1997г.

През този първоначален етап от реформата в ГПК имах рядката възможност да се запозная непосредствено с вижданията на най –авторитетния наш специалист по граждански процес относно принципите, които би следвало да се спазят в законодателния процес при реформата на гражданското съдопроизводство. В качеството си на секретар на Съвета по законодателство при МП, бях назначен през 1994г. със заповед на министър Петър Корнажев за ръководител на работна група, която да съобрази  внесения в Народното събрание проект за ЗИДГПК, приет с решение № 356/ 11.09.1992г.на МС, с повелите на Конституцията. В групата влизаха утвърдени експерти от Съвета по законодателство и старши съдебни инспектори към МП, но най – важният участник в нея, беше проф. Сталев, привлечен по молба на министъра като нещатен сътрудник. Той се отзова с готовност на тази молба и ни предостави писмени бележки от 30.07.1994г., в които  пунктуално, със свойствената му прецизност, изрази становището си, параграф по параграф[1]. В „Общи бележки” той изрази мнение, че промените трябва да се ограничат до изискванията, които произтичат от новата Конституция и на пазарното стопанство, В „Особени бележки”, той направи конкретни препоръки за текстове на законопроекта, някои от които, според него, трябва да отпаднат, а други да се прередактират, като предложи и нова редакция. Особено внимание той обърна на обжалването на съдебните актове като изрично подчерта, че „Централно място в проекта заемат и трябва да заемат въззивното и касационно производство”. Тук той направи редица терминологични уточнения / днес приети / и предложения за прецизиране на текстове. Това обаче не го задоволи. Чувството на отговорност, която той дължи на обществото и държавата, като най –вещ познавач и теоретик на гражданския процес, не му е позволило да се задоволи само с лаконичните бележки, към отделните параграфи на законопроекта. В едно писмо написано месец след получаването на становището му той ни уведомява: „ Продължавам да мисля по проекта за изменение и допълнение на ГПК и по – специално за въззивното и касационно обжалване…”.  Тези свои мисли и разсъждения той изрази в „Допълнителни бележки”, в които прави обстоен сравнителен анализ на въззивното и касационното производство – преимущества, недостатъци и предложения за най – рационално разрешение, с оглед състоянието на българския гражданки процес и основните насоки на европейското законодателство. Няма възможност, а и не е тук мястото,  да перифразирам всички негови разсъждения и пояснения. Това беше за мен лекция на високо ерудиран юрист, която е ценна не само с конкретните нормативни предложения, но много повече с принципния подход, с който трябва да се съобразява законодателния процес, за да може успешно да отговори на нуждите на обществото. Този подход не търпи  резки промени в законодателната уредба: правото е консервативна система и може би най – консервативната й част е процесът.

В съзвучие с този принципен подход, проф. Сталев, ни обърна внимание, че        „Конституцията не предрешава какъв ще бъде характера на второинстанционното производство”, поради което не е задължително да се върнем към въззива уреден в ЗСГ. Контролно – отменителното второинстанционно производство „ не е характерна особеност на социалистическия граждански процес”, а с промените през 1983 г. нашето се приближи до въззивното производство, по германски образец, поради което възниква въпроса „дали не е оправдано да запазим по начало този режим, като бъдат отстранени само неговите прекалености”.  В случай, че се предпочете въззивното обжалване, той мотивира своето предпочитание към един ограничен въззив, който да не премества центъра на тежеста към втората инстанция, каквато тенденция имаше в проекта. А за касационното производство, проф. Сталев счита, че въвеждането му у нас е подготвено от споменатите промени в ГПК и особено „ с голямата реформа на производството по преглед по реда на надзора от 1990г. когато на страните  бе дадено право пряко да сезират Върховния съд с молба за преглед, която Върховния съд е длъжен да разгледа”. Той обърна особено внимание на липсата в проекта на касационното основание „ необоснованост”. Като отбелязва, че и в „другите законодателства / например, германско, френско /”, то също отсъства / което изглежда е мотивирало съставителите на проекта да го пропуснат /, той дебело подчертава, че в юриспруденцията  на тези страни то на практика съществува, изведено по пътя на тълкуването, „защото свободното съдийско убеждение при преценката на доказателствата не е равнозначно на произволно и неконтролируемо усмотрение” и „Такава би трябвало да бъде в бъдеще и практиката на ВКС. Иначе биха останали в сила флагрантно неправилни решения и би бил насърчен съдийския произвол”. Постановката, че „ ВКС не може изобщо да навлиза в проверка на доказателствените изводи на контролирания съд е извод, който с оглед „на  доброто правосъдие е абсолютно нежелателен и вреден”.

Особено актуално е днес предупреждението му да не се допуска прекалено формализиране на съдопроизводството, в частност – на касационното производство, както и да се запази задължението на съда да подпомага страните:               „ Съвременните тенденции в теорията и практиката на гражданския процес са към социално справедлив процес, в който икономически или културно по- слабата страна да има изгледи да защити правата си”. Това задължение важи в Германски ГПК по дела пред районите съдилища. Отмяната му не е прогрес, а регрес”.

Бях впечатлен от мъдростта на наставленията му, плод на големия му професионален опит и задълбочени теоретични познания в развитието и тенденциите не само на нашето процесуално право, но и на водещите европейски правни системи. Под влияние на неговите разсъждения върху проектозакона  и като анализ на проблемите, с които се сблъсквах, написах и публикувах[2] статия в специализирано юридическо списание. За втори път съдбата ми даде възможност да работя под указанията на проф. Сталев и то по темата, по която като студент направих опит за по – задълбоченото й осмисляне.

Днес, когато отбелязваме десетата годишнина от кончината на нашия всеобщо признат най – изтъкнат специалист по граждански процес, не трябва само да се ограничим със спомени за неговата личност, забележителна с висок интелект, съчетан със скромност, всеотдайност към науката и стремеж за справедливо обществено устройство, за неговата ерудиция – широта и задълбоченост на знанията, преподавателски качества и школа, която той създаде. Желателно е и да се замислим дали гражданското ни съдопроизводство е в унисон с принципите, които той отстояваше, за да бъде то социално справедлив процес и ефикасно правосъдие, съобразено с нашите традиции и съвременни обществени потребности. Мисля, че в това отношение сме в дълг към проф. Сталев. Развитието на уредбата за обжалване на порочните съдебни решения и даже някои съществени изменения направени в ГПК през 1997г. не бяха в съзвучие, а в отделни моменти направо противоречаха на вижданията и препоръките, които направи проф. Сталев във връзка с изискването на § 4 от ПЗР на Конституцията за приемане на нови устройствени и процесуални закони, които да уредят определената с нея организация на съдебната власт. С тези изменения се допуснаха редица отклонения от естественото, плавно развитие на нашето съдопроизводство, главно в посока на прекален формализъм, доминиране на диспозитивното начало, вместо запазване в разумни граници на прекалено засиленото до промяната служебно начало, отпадането   / първоначално / на необосноваността като отменително касационно основание, ограничаването на проверката на ВКС само до изрично формулирани  и мотивирани касационни основания, прекалените ограничения относно попълването на първоинстационното производство с факти и доказателства / Сталев: „ Не ми е известно друго законодателство, което да е така строго…”/ и др..  Проф. Сталев  критично се отнесе към тези залитания в погрешна посока[3]. Трябва да се отдаде дължимото на ВКС, който беше на висота и с ТР на ОСГК № 1 / 2000г. и ТР на ОСГК № 1/2001г.преодоля до голям степен тези несъвършенства в законодателна уредба.

Очертаваше се постепенно нагаждане и усъвършенстване чрез съдебната практика на тези основни насоки в гражданското съдопроизводство. За съжаление, това естествено развитие беше прекъснато с приемането през 2007г.  в разрез с изискванията на чл. 11 от ЗНА, без задълбочена дискусия и въпреки почти единодушното противопоставяне на цялата юридическа общност – по политически причини, като отговор на упрека на ЕК за липса на бързина и ефикасност в правосъдието ни –  на нов ГПК, който задълбочи уклона към формализъм в нашия граждански процес, във всички негови фази. Върхът на това, бих  казал – патологично развитие, беше уреждането на достъпа до касация като факултативна възможност, въз основа абстрактно дефинирани,  терминологично неясни, спорни предпоставки. Преследваната цел с новия ГПК беше: чрез по – строга процесуална дисциплина да се ускори процеса, а специално с факултативния достъп до касация – ВКС да се съсредоточи върху осигуряване единството на юриспруденцията и развитие на правото чрез задължително за съдилищата тълкуване на правните норми, като се разтовари от прекалено големия обем работа, който следваше от задължението му да преценява доказателствените изводи на контролирания съд. Мисля, че тази цел не само не беше постигната, но се получиха резултати обратни на целените.

По моя преценка, основана на повече от петдесет годишен опит в правораздавателната дейност на съдилищата, никога не сме имали по – бавно и неефективно гражданско съдопроизводство. Проф. Сталев е категоричен:  „Бавното правосъдие е практически равносилно на отказ от  правосъдие”.[4]  А факултативния достъп до касация, реципиран, но несполучливо уреден по образец на .най – отдалечената от нашата традиция австрийска правна система, не доведе до видими подобрения и постижения, в сравнение с цялата предишна дейност на ВС и ВКС, във функцията му за осъществяване единството на правото и възможности за неговото развитие, но сбъдна опасността, която виждаше проф. Сталев: да останат в сила на флагрантно неправилни решения и да се насърчи на съдийския произвол.   Реакцията на обществото, на юридическата общност и на самите съдии срещу това ненормално развитие, доведе до последното изменение на ГПК, с което се даде възможност да се допускат до касационно обжалване, независимо от предпоставките съставляващи квинтесенцията на факултативното обжалване, и съдебни актове в случаи на вероятна тяхна нищожност, недопустимост, както и при очевидна  неправилност. На практика, това ще минира цялата концепция на достъпа до касация, защото няма неправилност на решението, която да не е видна, ако съдът си изпълни задълженията.

Конституцията на България изрично прогласява, че „ Производството по делата осигурява установяването на истината”. След измененията на ГПК през 1997г. и особено след приемането на новия ГПК, много авторитетни юристи, констатират и защитават, противно на категоричното обратно мнение на проф. Сталев[5], тезата, че уреденото с тях производство в гражданския процес утвърждава принципа на формалната истина. Те са донякъде прави с оглед постановките на новия ГПК, защото прекалено формализираните процедури, обременяват не само страните, но и съда с предписания, които до голяма степен са в колизия с прогласените принципи за непосредственост и устно провеждане на процеса в открито заседание, накърняват и до някъде правят илюзорно служебното начало и особено това за равенство на страните.  Гражданският процес се превърна в сложна казуистика, с тънкости, които са по силите на високо ерудирани, скъпо платени специалисти, а това е пречка за постигане на социално справедлив процес, към който ни насочваше проф. Сталев. В крайна сметка, това е в противоречие с конституционния императив, че производството по делата осигурява установяване на истината, и само на истината – без прилагателни. А спазването на този конституционен императив е в неразривна връзка с правото на справедлив процес, което е крайъгълен камък в принципите заложени в ЕКПЧ.

Днес, доминира  чувството за липса на законност и справедливост във всички сфери на обществения ни живот. И то се поражда не само от очевидно ненаказаните престъпления по НК, но и от икономически обусловено фактическо неравенство пред закона в гражданските правоотношения. Конституцията възлага на съда тежката мисия да превърне това фактическо неравенство в действително равенство пред закона. За да бъде успешно изпълнена тази мисия са необходими не само усилията на съдиите, но и адекватни на обществените реалности законодателни разрешения, които да осигурят ефикасна защита на гражданските права. Последните изменения на ГПК са стъпка в правилна насока, която не трябва да остане последна, а е необходимо постепенно, съобразено с грешките и достиженията в съдебната практика, преосмисляне на още някои разпоредби на ГПК, които не са в пълно съответствие с основополагащия конституционен принцип, че производството по делата осигурява установяването на истината.

В това отношение, завещаните ни от проф. Сталев виждания за основите, върху които трябва да се изгражда гражданския процес не трябва да бъдат забравени.

 

 

 

 

 

[1] Цялата документация, със становището на проф. Сталев, разменените писма с Министъра на правосъдието и съпроводителните писма, с които изпрати бележките си на работната група, написани с не много добрия шрифт на неговата „Марица”, пазя в личния си архив. Би следвало те да се пазят и в архива на дирекция „ Законодателство”, която замени Съвета по законодателство при МП .

 

[2]   П. Обретенов, Създаването на апелативни съдилища и ВКС в светлината на нашия опит и традиции, Съвременно право, кн.4 / 1996г. стр.61.

[3] Сталев. Въззивното и касационно обжалване след реформата на ГПК. Съвременно право, кн.2/ 1998г.

[4] Цитираното по – горе: СвП кн.2/ 98г.

[5] Сталев, Българско гражданско процесуално право, седмо допълнено и преработено издание

 

 

About De Fakto

Вижте също

Голямото въздържане

Иван Брегов, И.П.И Докато правителството заема безпринципни позиции по принципни въпроси относно казуса с нарушаването …

Работниците на „Винпром Карнобат“на протест: Държавата е впрегната да унищожи завода

Няколкостотин работници от „Винпром Карнобат“  блокираха жп линията Бургас – София, като израз на  недоволството …

2 коментара

  1. В коя развита демократична правова държава Съдебната власт осъществява п р а в о р а з д а в а н е ? Термин, въведен с Димитровската конституция от комунистите, изцяло под влиянието на Живко Сталев. И Англосаксонската, и в Континенталната правни системи съдилищата на развитите държави осъществяват с п р а в е д л и в о с т

  2. Стефка Видева Манева

    Великолепна статия на уважавания юрист Петър Обретенов. Аргументирана критична оценка на неудачната уредба на факултативната, селективна допустимост до касационно обжалване. Последната е взаимствана механично, по твърде елементарен, ненаучен начин от австрийската правна система, без да се съобрази с КРБ, с правната ни система и др.Ако се подложи на философско методологически и гносеологически анализ, не е трудно да се установи, че тази уредба се основава на метафизичния метод. Последният, приложен към сложни обекти на познавателната и практическата дейност води до пораждане на отрицателни последици. Затова и резултатите тук са противоположни на целените.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *