Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Може ли обществените поръчки да не продуцират корупция? (Въпроси към двамата кандидати за новата „Антикорупция“)

Може ли обществените поръчки да не продуцират корупция? (Въпроси към двамата кандидати за новата „Антикорупция“)

Defakto.bg

Пламен Георгиев и Николай Николов на първи публичен изпит утре

Какво ще направите, та обществените поръчки да не са източник на корупция? Това е един от въпросите, на които ще отговарят претендентите за председател на новата комисия „Антикорупция“ Пламен Георгиев и Николай Николов утре. Двамата са на изслушване пред парламентарната комисия срещу корупцията и конфликт на интереси.

Това е първият публичен изпит на конкурентите, после следва пленарна зала и гласуване – за да има избор е достатъчна подкрепата на мнозинството от присъстващите в пленарната зала.

На този фон вотът изглежда предизвестен, като сигурен победител отдавна се сочи номинираният от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ Пламен Георгиев, доскоро шеф на КОНПИ. А шансовете на конкурента му Николай Николов, доскоро временен председател на вече несъществуващата Комисия за конфликт на интереси, номиниран от БСП, очевидно не са големи (според политическата конюнктура).

Така или иначе, публичната процедура трябва да се проведе. А често въпросите са повече от красноречиви. И достатъчни.

Отпадна ли нуждата от евромониторинг?

Общи въпроси и към двамата кандидати са е отправил Българският институт за правни инициативи (БИПИ).

Те са 7 на брой. А сред тях са:

  • Какви действия бихте предприели, та възлагането на обществените поръчки да не е потенциален източник на корупция, както се приема в момента от обществото;
  • Могат ли проверките за почтеност чрез полиграф (задължителни за служителите в новата комисия) да се превърнат в инструмент за репресия;
  • Ще спази ли новият шеф сроковете за издигане на кандидати за зам.-председател и членове на комисията и по какви критерии ще ги подбира;
  • Има ли опасност децентралиризираната вече дейност за установяване на конфликт на интереси да възпрепятства обективността и безпристрастността на проверяващите;
  • Отлагането на новите изисквания към общинските съветници за следващия „набор“ не е ли привилегия за тях;
  • Изпълнени ли са шестте препоръки по Механизма за сътрудничество и трябва ли мониторингът да отпадне.

Всичките ви решения ли бяха принципни?

Пламен Георгиев

Отделно 7 въпроса към кандидата Пламен Георгиев е отправила фондация „Антикорупционен фонд“.

Например:

  • Според него не трябва ли и членовете на новата комисия „Антикорупция“ да се явяват на проверки за почтеност на полиграф, както е предвидено за служителите;
  • Дали по време на мандата му в КОНПИ са постановявани противоположни решения за прекратяване на поризводства и проверки, и по един и същи казус, без промяна във фактическата обстановка;
  • Срещал ли се е лично с проверявани лица, преди да се прекратят производствата срещу тях;
  • Ще променя ли критикуваната методология за изчисляване на „значителни несъответствия“ и ще се възползва ли от чуждия опит за периодичен външен одит като гаранция срещу злоупотреби?

Иначе Пламен Георгиев получава солидна, включително академична подкрепа. Която обаче оставя усещането, че същностният проблем за ефективното противодействие на корупцията някак остава настрани.

В становище на СУ „Св.Климент Охридски“, подписано от ректора проф. Атанас Герджиков, се казва, че „в кариерното си израстване г-н Георгиев демонстрира умение да превръща доброто образование в практическа експертиза. Така успехите на нашите възпитаници служат като отлична атестация за качествената работа на Университета“.

От Нов български университет (в становище, подписано от ректора проф.Пламен Бочков и председателя на настоятелството проф. Антони Славински) отбелязват, че като председател на КОНПИ Пламен Георгиев се е включвал активно в организирани от университета публични дискусии за борба с корупцията и са впечатлени от неговата „непосредственост, откритост способност за езпроблемно общуване със събеседниците“.

От ЮФ на Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ (подписано от декана проф.Цветан Сивков) заявяват, че заставайки начело на КОНПИ Пламен Георгиев и неговият екип за по-малко от 5 години „изградиха и утвърдиха една административна структура, водена от принципите на прозрачност и почтеност“.

Пламен Георгиев е подкрепен още от „Център за превенция и противодействие на изпирането на пари“ и „РискМонитор“.

Имотната му декларация чертае добро материално състояние. Според нея Георгиев и съпругата му са притежатели на кабинет (28 кв м) в София, купен през 2007 г. за 23 750 лв.; както и на апартамент от 156 кв м с тераса от 48 кв м в столицата, купен през 2017 г. за 293 374 лв. Отделно Георгиев има и апартамент в София от 128 кв м с две паркоместа, купен през 2012 г. за 207 318 лв с банков кпедит. В активите на фамилията са отделно паркомясто и гараж, все в столицата.

В декларацията е отбелязано също, че Пламен Георгиев е продал апартамент от 103 кв м в Софя за 129 084 лв.

Той и съпругата му нямат влогове, но пък имат кредити. Единият е ипотечен за 189 500 лв., Георгиев има и две кредитни карти за 10 000 лв и 1500 лв. Съпругата му също е с кредитни карти за 3 000 лв и 1500 лв.

Защо производства за конфликт на интереси са прекратявани по давност?

Николай Николов

Своята порция въпроси е получил и другият кандидат Николай Николов.

Те също са от фондация „Антикорупционен фонд“, общо 5. Сред тях:

  • Как отчитате ефективността на ръководената от вас комисия за конфликт на интереси, която повече от 3 г. заседаваше в непълен състав, а почти 1,5 г. при условията на изтекъл мандат;
  • Как оценявате ефективността й при наличието на 18 решения средно годишно, още повече че част от производствата са прекратени по давност,т.е. заради бездействие на органа

Плюс общите питания от БИПИ към двамата претенденти.

И Николов е получил подкрепа. От Института за модерна политика (шеф на УС Борислав Цеков) казват,  че „той е утвърдено име в правната наука и практика, като автор на редица научни статии и монографии в български и чуждестранни специализирани издания, посветени на конфликта на интереси и правните проблеми на гражданската конфискация“. Отчита се също „значителния професионален, практически и управленско-административен опит“, придобит като член на първата комисия за оттнемане на престъпно имущество (2005-2010 г.), и като член и и.д. председател на комисията за конфликт на интереси (2011-2018 г.).

Асоциация на българските градове и региони с изпълнителен директор Ергин Емин сочат, че Николов е  „изключително рядко за българския държавен апарат съчетание на солиден управленски и административен опит със сериозни теоретични разработки в почти всички направления от дейността на новата комисия“.

Център на НПО в Разград го определя като „уважаван юрист със задълбочени професионални знания, компетентност и диалогичност, които са важни качества при вземане на решения, в екипни обсъждания и дискусии“.

Като имоти Николай Николов е отчел апартамент от 69 квадрата в „Изгрев“, придобит през 2011 г. за 70 000 лв., семейна имуществена общност. Както и апартамент от 62 квадрата в Ловеч. Николай Николов има 3 банкови влога общо за 44 695,92 лв. Съпругата му има два, общо за 15 585,74 лв.

 

About De Fakto

Вижте също

Окончателно в АПК: Нова подсъдност за индивидуалните административни актове

ВАС ще е първа инстанция, ако се упражнява държавна власт Преди да е приключило окончателното …

Адвокати на конференция: Може ли изкуственият интелект да замени защитника?

Има ли и кои са границите при въвеждането на новите технологии в адвокатската професия? Може …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *