Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Съдът на ЕС: Арбитражна клауза, която изключва контрола на съдилищата от Съюза, е несъвместима с европейското право

Съдът на ЕС: Арбитражна клауза, която изключва контрола на съдилищата от Съюза, е несъвместима с европейското право

Defakto.bg

Решението е по спор за компетенции на Арбитражния съд, предвиден в Спогодба  за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Кралство Нидерландия и Чешката и словашка федерална република.  (Дело C-284/16)

Казусът

През 1991 г. бивша Чехословакия и Нидерландия сключват спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите1 (така нареченият ДИД2). Този ДИД предвижда, че споровете между договаряща се страна и инвеститор от другата договаряща се страна трябва да се решават с извънсъдебно споразумение, а ако такова не бъде постигнато — да се отнасят пред арбитражен съд.

След разделянето на Чехословакия през 1993 г. Словакия встъпва в правата и задълженията на тази държава по ДИД.

През 2004 г. Словакия отваря словашкия пазар на здравноосигурителни услуги  за частни инвеститори. Тогава предприятието Achmea, част от нидерландска застрахователна група, учредява дъщерно дружество в Словакия, за да предлага там частни здравноосигурителни услуги.  През 2006 г. обаче Словакия частично преразглежда либерализацията на здравноосигурителния пазар и в частност забранява разпределянето на печалби от здравноосигурителна дейност.

През 2008 г. Achmea завежда арбитражно дело срещу Словакия на основание на разглеждания ДИД, като поддържа, че упоменатата забрана противоречи на тази спогодба и му е причинила имуществени вреди. През 2012 г. арбитражният съд постановява, че Словакия действително е нарушила ДИД и я осъжда да заплати на Achmea обезщетение за вреди в размер на около 22,1 милиона евро.

Впоследствие Словакия предявява пред германските съдилища3 иск за отмяна на арбитражното решение. Според Словакия арбитражната клауза в ДИД противоречи на множество разпоредби на Договора за функционирането на ЕС.

Касационната инстанция по делото, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), отправя запитване до Съда дали оспорваната от Словакия арбитражна клауза е съвместима с Договора за функционирането на ЕС.

За и против

Чешката република, Естония, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Европейската комисия представят становища в подкрепа на доводите на Словакия, докато Германия, Франция, Нидерландия, Австрия и Финландия твърдят, че спорната клауза и по-общо всички клаузи от този тип, стандартно използвани в действащите понастоящем 196 ДИД между държавите — членки на ЕС, са действителни.

 

Решението

С  вчерашното си  решение Съдът най-напред констатира, че по силата на договора за защита на инвестициите (ДИД) арбитражният съд  в частност да се произнася въз основа на действащото право в съответната участваща в спора договаряща се страна, както и въз основа на всяка подобна (релевантна) спогодба между договарящите се страни.

Като се имат предвид обаче особеностите на правото на Съюза – неговата автономия спрямо националното и международното право, предимството му по отношение на националните правни системи, както и директният ефект на цяла поредица негови разпоредби спрямо гражданите на Съюза и държавите членки –  това право е част от действащото право във всички държави членки, от една страна, а от друга, произтича от сключено от тези държави международно споразумение.  Ето защо на това двойно основание арбитражният съд ще трябва евентуално да тълкува и дори да прилага правото на Съюза, и в частност разпоредбите относно свободата на установяване и свободното движение на капитали.

По-нататък Съдът посочва, че юрисдикцията на въпросния арбитражен съд изключва юрисдикцията на словашките и нидерландските съдилища, така че той не е част от съдебната система съответно в Словакия и в Нидерландия. Оттук следва, че този арбитражен съд не може да се смята за юрисдикция на държава членка по смисъла на уреждащия преюдициалното производство член 267 ДФЕС и поради това не е овластен да отправя преюдициални запитвания до Съда.

Що се отнася до въпроса дали постановяваното от арбитражния съд решение подлежи на контрол от страна на юрисдикция на държава членка, която би могла да отнесе до Съда въпросите относно правото на Съюза, свързани с разгледания от арбитражния съд спор, Съдът констатира, че по силата на ДИД решението на арбитражния съд е окончателно. Освен това този съд сам определя процесуалните си правила, и по-конкретно сам избира седалището си, а с това и приложимото към производството право, което ще урежда съдебния контрол за валидност на постановяваното от него решение.

Във връзка с последния аспект Съдът отбелязва, че съответният национален съд може да упражнява такъв контрол само в границите, в които го допуска националното право, а в настоящия случай германското право предвижда само ограничен съдебен контрол над арбитражните решения.  В това отношение Съдът подчертава, че наистина, когато става дума за търговски арбитраж, при определени условия е допустимо контролът на съдилищата на държавите членки върху арбитражните решения да е ограничен4, но това правило не важи за арбитраж като обсъждания в случая. Всъщност, докато първият вид арбитраж произтича от автономията на волята на страните, вторият е резултат от международен договор, с който някои държави членки се съгласяват да изключат определени спорове, които може да се отнасят до прилагането или тълкуването на правото на Съюза, от компетентността на техните съдилища и съответно от системата от способи за съдебна защита, която Договорът за ЕС5 ги задължава да установят в областите, обхванати от това право.

По тези съображения Съдът приема, че със сключването на ДИД Словакия и Нидерландия са въвели механизъм за решаване на спорове, който не е годен да гарантира, че тези спорове ще се решават от съд от правораздавателната система на Съюза, а всъщност само такъв съд е в състояние да осигури пълната ефективност на правото на Съюза.

При тези условия Съдът заключава, че арбитражната клауза в ДИД накърнява автономията на правото на Съюза и съответно е несъвместима с него.

1 Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Кралство Нидерландия и Чешката и словашка федерална република.

2 Двустранен инвестиционен договор.

3 Тъй като мястото на арбитража е Франкфурт на Майн (Германия), компетентни по въпроса за валидността на арбитражното решение са германските съдилища.

4 Решения от 1 юни 1999 г., Eco Swiss (C-126/97) и от 26 октомври 2006 г., Mostaza Claro (C-168/05).

5 Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС

 

 

About De Fakto

Вижте също

Иван Брегов: Кой е авторът на последните спорни предложения в Закона за съдебната власт

  Автор: Иван Брегов, ИПИ* От седмица насам медия с кафяв оттенък безспирно атакува съдия …

ВКС постанови: Наемателят става длъжник за парното, ако партидата е на негово име

В останалите случаи грижата за заплащането е на собственика на имота Един интересен, болен и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *