Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Пленумът на ВС: Ако поради уплаха са превишени пределите на неизбежна отбрана, деецът се признава за виновен, но не се наказва

Пленумът на ВС: Ако поради уплаха са превишени пределите на неизбежна отбрана, деецът се признава за виновен, но не се наказва

Defakto.bg

Това е част от Постановление № 12 от 29.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд за неизбежната отбрана. Може да помогне някому, ако е добронамерено заинтересован да мисли за общото благо, да разбере повече – и за правата на гражданите, и за изискванията си към държавните власти, сочат съдии, специалисти в наказателното правораздаване.   Като класическа форма за  отблъскване на противоправни нападения,  институтът на неизбежната отбрана в  наказателното право означава, че  не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели.   „Необходимите предели“  винаги се установяват от съда. 

I. 1. Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, обществено полезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата й всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.

  1. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.

Неизбежната отбрана се допуска и срещу нападения от непредпазливи деяния.

  1. Противоправно е всяко общественоопасно деяние независимо дали е наказуемо, или не.

Субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.

Нападение може да има и чрез посредствено извършителство.

При продължаваните и съставните престъпления нападението продължава до завършване на последното деяние.

Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.

  1. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите.

Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.

  1. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др.

Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.

Различието между убийството и телесната повреда, извършени в положение на неизбежна отбрана, и убийството и телесната повреда, осъществени при условията на чл. 118 и 132 НК, когато силното раздразнение се дължи на насилие или друго противоправно нападение, е в това, че при неизбежната отбрана деецът действува, докато нападението още не е приключило, и цели отблъскването му, а във втория случай след като то вече е завършило.

Не са престъпления действията на гражданите, държавните и обществените органи, които са необходими, за да се задържи престъпник, който върши или е извършил престъпление.

  1. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.

Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.

  1. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.

Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение.

При отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използувани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.

Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.

  1. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо.  Чл. 12, ал. 3 НК е приложим и при убийствата, извършени при условията на чл. 119, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 3 НК.
  1. Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато то обективно не съществува.

Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление.

Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост, и е предвидено като такова в особената част на наказателния кодекс.

  1. Ако органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността при охрана на обществената собственост и поддържане на обществения ред причинят смърт, телесна повреда и др., въпросът за наказателната им отговорност се решава въз основа на общите принципи, важащи за неизбежната отбрана, респективно мнимата неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана и др., като се съобразяват и нормативните актове относно случаите, при които може да се употреби оръжие.
  2. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние.
  3. Обръща внимание на съдилищата и ги задължава при определяне наказанията за извършени престъпления при превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 12, ал. 2 НК, да вземат пред вид особеното положение, създадено от нападението, в което подсъдимият се е намирал, когато е извършил престъплението, като налагат наказания, които са съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.
  4. II. Обръща внимание на съдилищата и ги задължава при определяне наказанията за извършени престъпления при превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 12, ал. 2 НК, да вземат пред вид особеното положение, създадено от нападението, в което подсъдимият се е намирал, когато е извършил престъплението, като налагат наказания, които са съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.

III. 1. Задължава съдилищата да проявяват по-голяма активност, като събират необходимите доказателства за изясняване всички елементи на неизбежната отбрана.

  1. Обръща внимание на същите, че трябва в мотивите на присъдите си да правят подробен анализ на събраните доказателства и да посочват съображения за всеки от елементите на неизбежната отбрана.
  2. Когато деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, деецът се признава за виновен, но не се наказва. За случайни деяния подсъдимите се оправдават.

Пълен текст  на Постановление № 12  за неизбежната отбрана:   https://penallaw.wordpress.com/2009/09/09/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%84%96-12-%D0%BE%D1%82-29-11-1973-

About De Fakto

Вижте също

След доклада на ЕК: „Положителни“ новини за пенсионерите, проблемът на медиите не бил на властта

След доклада на ЕК от вчера, днес думата си каза премиерът Бойко Борисов. Вероятно, за …

Евгени Танчев пред Съда на ЕС: Закон, който обявява за нищожни договори за кредит с обратна сила, противоречи на правото на ЕС

Българският генерален адвокат в Съда на ЕС проф. Евгени  Танчев е предложил  на Съда да …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *