Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Адвокатите:  Върховният административен съд безусловно е първа инстанция по споровете за законност на актовете на властта

Адвокатите:  Върховният административен съд безусловно е първа инстанция по споровете за законност на актовете на властта

Defakto.bg

 

Върховният административен съд трябва да работи като първа инстанция по спорове за законността на актове на Министерския съвет и министри. Това е категоричното становище на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело №13 за 2017 година в  Конституционния съд.  То бе образувано в края на миналата година по искане  на Пленума на Върховния административен съд (ВАС)  за тълкуване на въпроса  трябва ли ВАС да правораздава  като първа инстанция по жалбите срещу актове на изпълнителната власт.  Делото е обявено за обсъждане от конституционните съдии.

Адвокатите смятат, че  Конституцията е ясна и недвусмислена за функциите по правораздаването на ВАС.  Те не приемат също така, че  проблемите за натовареността на върховните съдилища трябва да се  решават от Конституционния съд. Решения на подобни въпроси трябва да се търсят в  промени в законодателството, казват защитниците. Неотдавна правителството също  изпрати в КС становище, в което застъпи тезата, че ВАС трябва да решава на две инстанции делата по спорни актове на МС и министрите.

Конкретният въпрос, който върховните съдии поставиха на КС  е:  „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, задължава ли Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция?“.  А според  чл. 125, ал.2: „Върховният административен съд се произнася по споровете за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон„.

Върховните съдии обаче смятат, че  текстът поражда неясноти,  а  ВАС трябва да работи само касационна инстанция по делата срещу актовете на правителство и на министри, за да не се пречи на тълкувателната му дейност.

Висшият адвокатски съвет  не споделя аргументите на Пленума на Върховния административен съд.  Според него, действащият конституционен текст има ясно съдържание, което не създава  условия за двусмислено тълкуване и противоречива практика по прилагането й.   Адвокатите са  направили любопитен преглед на законодателната история на административното  правосъдие у нас.  Освен опознавателна стойност, тя показва също, че още първият Върховен административен съд у нас се е произнасял като първа инстанция при обжалването на актовете на министри.

Адвокатите не приемат и идеята да се иска тълкуване на Конституцията, „с цел Върховният административен съд да бъде разтоварен от огромната натовареност» Въпросът за натовареността може да бъде решен чрез законодателни изменения, които да усъвършенстват нормативната уредба, казват те.  «Така например, някои от правомощията на министрите биха могли да бъдат предоставени на други органи, като актовете им да подлежат на контрол пред съответния административен съд. Предприемането на законодателни изменения с цел уреждане на въпроса за натовареността на Върховния административен съд е много по-удачно решение», пише в становището на ВАдвС.

 Обществена тайна е,  че от години ВАС търси начини за разтоварване от прекомерна натовареност с дела,  както и че в   последния работен ден за 2017-а на парламента, Данаил Кирилов и Християн Митев от управляващите внесоха същностни промени в Административнопроцесуалния кодекс, които на практика са си нова съдебна реформа. С тях се създава нов Централен административен съд, наречен не от един и двама юристи „съд на властта”.

ВАдвС: Неприемливо е Конституционният съд да решава проблеми за  натовареността на съдилищата

(Из становището на Висшия адвокатски съвет до КС)

Висшият адвокатски съвет би искал да подчертае, че с приемането на Конституцията от 1991 г. за първи път административното правосъдие беше закрепено на конституционно ниво. Контролът върху актовете на администрацията в Европа за първи път се институционализира във Франция, като се прави разделяне между общите и административните съдилища. Конституцията на Франция от 1799 г. предвижда създаването на Държавен съвет, който да упражнява контрол върху актовете на администрацията.    Непосредствено след Освобождението от 1878 г. в България съществуват окръжни и губернски административни съдилища, които функционират само по време на Временните съдебни правила от 1878 г.

В първата българска Конституция – Търновската липсва конституционна уредба относно административното правосъдие. В началото на XX век българският законодател в съответствие с идеята за правовата държава създава орган, пред който да се оспорват актовете на администрацията. През 1912 г. е приет Законът за административното правосъдие (ЗАП), с който е създаден Върховният административен съд (обн. ДВ, бр. 74 от 03.04.1912 г., в сила от 01.09.1912 г.).

При прегледа на текстовете в посочения закон следва да се обърне внимание на това, че текстът на чл. 17 от ЗАП (отм.) предвижда, че Направо пред върховния административен съд се обжалват актовете на министрите.…..», т.е. първият ни Върховен административен съд също така е бил компетентен като първа инстанция при обжалването на актовете на министри. С приемането на четвъртата българска Конституция беше възстановен и създаденият в началото на XX век Върховен административен съд. В главата за съдебната власт на Основния ни закон конституционният законодател създава два текста за върховните съдилища в Република България.

Прави впечатление това, че по отношение на Върховния касационен съд в чл. 124 конституционният законодател е записал само следния текст: „Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“, докато за Върховния административен съд, освен текста в ал. 1 на чл. 125, посочващ, че той „осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“ изрично е записано в ал. 2 на чл. 125 по отношение на кои спорове той следва да се произнася.

Висшият адвокатски съвет не споделя изложените в искането до Конституционния съд аргументи на Пленума на Върховния административен съд.

На първо място, Висшият адвокатски съвет смята, че конституционната норма на чл.125, ал. 2 от Конституцията е с ясно съдържание. Конституционноправните норми са с висока степен на правна абстракция, т.е. те са най-общи правни норми, които установяват основни правни положения. Правната норма на чл. 125, ал. 2 от Конституцията е ясна, точна и непротиворечива. До настоящия момент текстът на чл. 125, ал. 2 от Конституцията не е създавала условия за двусмислено тълкуване и противоречива практика по прилагането й.

На следващо място, следва да се обърне внимание на това, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията е императивна, т.е. тя изрично определя, че „Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите…“. Тази правна норма на Конституцията не позволява влагане на различно съдържание. В чл. 125, ал. 1 и 2 от Конституцията са определени правомощията на Върховния административен съд. В чл. 125, ал. 1 в самостоятелен текст е уредена надзорната функция на Върховния административен съд, която се изразява във върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Текстът на чл. 125, ал. 2 от Основния закон урежда другите правомощия на Върховния административен съд като изрично е посочено, че той се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, а във втората част на изречението е  записано: „както и на други актове, посочени в закона“. Текстът на тази разпоредба е императивен, като конституционният законодател е избрал изрично да опише по отношение на кои спорове следва да се произнесе Върховният административен съд.

В искането на Върховния административен съд се посочва, че крайният извод, който се налага е, че съвместяването на функции на първоинстанционен, касационен съд и на върховен съд, извършващ тълкувателна дейност има за последица изключително високо индивидуално натоварване на всички съдии във Върховния административен съд.

Според Висшия адвокатски съвет е неприемливо да се иска тълкуване на Основния ни закон с цел Върховният административен съд да бъде разтоварен от огромната натовареност. Посочването на аргумент, че огромната натовареност възпрепятства осъществяването на тълкувателна дейност на Върховния администативен съд също е непримливо.  Според Висшия адвокатски съвет, въпросът за натовареността може да бъде решен чрез законодателни изменения, които да усъвършенстват нормативната уредба. Така например, някои от правомощията на министрите биха могли да бъдат предоставени на други органи, като актовете им да подлежат на контрол пред съответния административен съд. Предприемането на законодателни изменения с цел уреждане на въпроса за натовареността на Върховния административен съд е много по-удачно решение.

Въз основа на изложеното Висшият адвокатски съвет намира, че текстът на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е с ясно съдържание и следва да се тълкува, че съгласно българската Конституция Върховният административен съд е първа инстанция по спорове за законността на актове на Министерския съвет и министри.

 

About De Fakto

Вижте също

Съдът на ЕС: Вкусът на хранителен продукт не можe да се ползва от авторскоправна закрила

   Не е е възможно вкусът на даден хранителен продукт да бъде точно и обективно идентифициран …

Заместник-министър Стоянов призовава магистратите да са по-активни в работните групи по транспониране на директивите на ЕС

  Заместник-министър Стоянов призовал магистратите да са по-активни в работните групи по транспониране на директивите на ЕС. Предложените …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *