Последни новини
Home / Законът / Дело за „лекарска грешка“ завърши с присъда, окончателна

Дело за „лекарска грешка“ завърши с присъда, окончателна

Defakto.bg

Условно наказание и 2 години лишаване  от лекарски права за смърт след операция на сливици

Върховният касационен съд сложи точката на дело за „лекарска грешка“.

Става дума за шумен навремето случай – през декември 2010 г., броени дни след операция на сливици в „Исул,“, Гергана Илиева получава кръвоизлив. Но вместо да я задържи в болницата, доктор Михаил Маджунов я изписва за домашно лечение и няколко дни по-късно детето умира.

 

Делото стига до последната инстанция по жалба на Маджунов.

На първа инстанция – СГС, той е признат за виновен,  че на 08.12.2010 г. и 16.12.2010 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, като лекар, при независимо съпричинителство с Юлиян Рангачев и Иглика Станчева, причинил смъртта на Гергана Илиева, настъпила на 23.12.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Конкретно –  като на 08.12.2010 г. не е изискал определяне на кръвната група на пациентката преди оперативна намеса за отстраняване на сливици, а на 16.12.2010 г. при извършения преглед на пострадалата след получен кръвоизлив не поставил адекватна диагноза, не назначил адекватно лечение и я изписал за домашно лечение. Осъден е на 2 г. и 6 месеца условно, както и на 2,6 г.  „лишаване от право да упражнява лекарска професия“. Подсъдимите Маджунов, Рангачев и Станчева са осъдени солидарно да заплатят на Пламен Илиев 100 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението. По отношение на останалите подсъдими, признати за виновни, първоинстанционната присъда е влязла в сила.

Втората инстанция – Софийският апелативен съд потвърждава решението на СГС за доктор Маджунов.

Върховният касационен съд приема повечето доводи на долните съдилища и е категоричен – медикът носи наказателна отговорност за стореното и вината му е доказана. Отменя обаче една част от присъдата на САС и намалява наказанието на 2 г. условно и 2 г. лишаване от лекарски права.

Интересно е произнасянето на ВКС по твърдяното в жалбата нарушение на забраната един човек два пъти да бъде съден за едно и също нещо (non bis in idem), защото между наложена административно наказание и водене на наказателно производство няма знак на равенство.

Принципът е особено важен по делата за „лекарски грешки“ – в тях обичайно взетите административно-наказателни мерки предшестват решенията на наказателния съд. А ако съдът приеме двете производства за тъждествени по характер и предмет, присъди срещу лекари най-вероятно няма да има.

Ето какво казва ВКС по този повод:

Съдът не приема довода за приложение на принципа non bis in idem (забраняващ двойното наказване за едно и също деяние), прогласен в ЕКПЧ. Според ВКС апелативният съд е направил законосъобразен извод, че административно-наказателните производства срещу подсъдимия нямат характер на наказателни по смисъла на ЕКПЧ и че не е налице пълно съвпадение на фактите – предмет на настоящото производство, и на двете приключили административно-наказателни такива“.

По отношение на доводите за неправилно приложение на материалния закон тричленният състав на ВКС пише, че апелативният съд е направил законосъобразни правни изводи относно съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия на 16.12.2010 г. В мотивите се подчертава, че Медицинският стандарт по ушно-носно-гърлени болести възлага на оператора задължение за наблюдение и контролиране на локалния и общия статус на оперираните от него пациенти, в случай че възникнат следоперативни усложнения. При кървене от оперативното поле, начеваща анемия и инфекция добрата медицинска практика е повелявала продължаване на хоспитализацията. Вместо това подсъдимият е изписал детето и по този начин е поставил началото на причинния процес, довел до леталния изход на 23.12.2010 г.

Според върховните съдии различно е положението с другото деяние, включено в продължаваната престъпна дейност – това, извършено на 08.12.2010 г. и изразило се в неопределяне на кръвната група на пострадалата. В решението на ВКС е посочено, че безспорно подсъдимият е следвало да определи кръвногруповата принадлежност на пациентката. Същевременно обаче съдът не споделя констатацията за наличие на пряка причинна връзка между бездействието на д-р Маджунов на 08.12.2010 г. и смъртта на детето на 23.12.2010 г. В мотивите пише, че медицинският стандарт въвежда като задължителен елемент от всяка процедура по кръвопреливане двукратното определяне на кръвногруповата принадлежност на пациента – първо като част от подготовката за преливане на кръв и кръвни продукти, а след това и непосредствено преди самата трансфузия. Според върховните съдии от значение е и фактът, че при своевременна реакция от страна на медицинския персонал на 23.12.2010 г. състоянието на детето би позволило извършването на коментираното изследване.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Изненадите по делото „Младост“ стигнаха до доходите на предприемача Ваклин

Откъде са парите за подкупа, питат кметиците Изненадите в делото срещу кметиците на „Младост“ Десислава …

Казусът „Лозан Панов“ – тест за независимостта на съда

                       Адвокат Петър Обретенов Произнасянето …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.