Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Тема с продължение: Въпреки усилията ни, качеството на законодателната продукция се влошава

Тема с продължение: Въпреки усилията ни, качеството на законодателната продукция се влошава

Defakto.bg

 

Тони Димов

Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството

Въпросът за това как се правят и приемат законите у нас, особено тези предлагани от отделни народни представители е наша болка от повече от 10 години.  Като казвам „наша“ имам предвид учените, експертите, хората от държавната администрация и изследователите, обединени около каузата оценка на въздействието на законодателството и борбата за въвеждане на принципите на по-доброто регулиране. От тази гледна точка не може да се сподели виждането на някои колеги, които като реакция на силните думи на проф. Огнян Герджиков от вчера че у нас законите се правят „безотговорно“, „популистки“ и „непрофесионално“ побързаха да кажат „Сетила се Мара …“.  За мен това  изказване е по-скоро част от рубриката „Тема с продължение“ в смисъл, че нищо хубаво не се е случило през всичките тези години, въпреки нашите усилия, напротив картинката се влошава.

Понеже ние от Центъра за оценка на въздействието на законодателството следим отблизо темата мога да ви кажа, че в същия и даже в по-остър стил проф. Герджиков се е изказвал и преди. Още през 2013 година той, в интервю за Mediapool възкликна:

„В законотворчеството сме си самодейци отвсякъде. Неблагополучията се дължат на липса на професионализъм, на лобизъм, а и на откровена глупост“

„През последните години законодателят ни е обладан от опожаряващата страст да дава легални дефиниции, пред някои от които, кандидат-студентските бисери „пасти да ядат”.

По друг повод, но по същата тема пак през 2013 г. година 24 часа публикува статия на професора, озаглавена: „Дренки, ненки и партенки има, но заменки – няма“.

За да отговорим, обаче, на нивото на взискателност, каквото днешното младо поколение има, защото нали знаете, че съвременните хора между 20 и 30 години гледат на света по съвсем различен начин от нас и всичко, което им се стори че не е „смарт“ или  че не е достатъчно ново и съвременно, включително правилата за поведение, те просто го отхвърлят и заравят погледа си отново в своето умно устройство – телефон или таблет … ще е добре да направим няколко уточнения.

Първото от тях е следното. Днес думите на проф. Герджиков звучат още по-жилещи за нас защото са казани повече от 1 година след като българската държава възприе стъпки по радикална регулаторна реформа, насочена към предотвратяване именно на негативите, за които той говори и които бележат като оставят лошия си отпечатък върху днешното законодателство и го квалифицират като „безотговорно“, „популистко“ и „непрофесионално“, който включва задължителната оценка на въздействието на всички предложения за нови и за промени в действащото законодателство и задължителните обществени консултации.  Оттук фасадността, за която професорът говори е не само по отношение на Конституцията, а и по отношение на предвидените по закон процедури, по които се приемат законите и спазването на които е условие за валидност и легитимност на тези закони. Някои от ключовите елементи на радикалност на регулаторната реформа бяха свързани с въвеждането на нови принципи на нормотворчеството, с гаранции за обективност на процеса по законодателстване и с включването на т.нар. научно (експертно) доказателство в него.

Малко хора знаят, за съжаление , че това не се и преподава в юридическите факултети у нас, но от края на 2016 г. изработването на проекта нормативен акт следва да се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. (Чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Знаете ли кой принцип спазва днес българското НС – деветият, а той е неписаният принцип на бързината, при който решенията по регулиране винаги се вземат в спешен порядък, без консултации, без гарантиране на достатъчно време за получаване на становища и мнения, като никога обаче не е ясно защо трябва да се бърза… Защо е така, всеки може да си отговори сам …

Регулаторната реформа трябваше да направи законодателния процес по-обективен и базиран на данни и доказателства. Изборната система у нас като съвкупността от способи за рекрутиране на персоналния състав на законодателния орган през последните десетилетия показа изключителна пропускливост, т.е. възможност всякакви лица, с произволно образование, включително средно както е по Конституция, както и такива по силата на случайността като „любимец 13, 15 или 18 …“ да достъпват този орган на най-важната държавна власт, което означава предпоставки за произволно  законодателстване. Справянето с това явление означаваше или тотална промяна на правилата за избор чрез изменение на Конституцията, или въвеждане на някакви правила за обективност чрез поставяне на изисквания за спазване на определени принципи, за ползването на доказателства, експертиза и вслушване в гласа на народа. Почти нищо от това не се случи до момента, което означава че реформата все още е само на хартия…

Последно, регулаторната реформа трябваше да направи научното (експертното) доказателство задължително за съобразяване в законодателния процес. Проблемът с Консултативния съвет по законодателство към НС е не само в това, че той е единствено със съвещателни функции (както казваше един депутат в правна комисия преди много години: „професоре, като се явиш на избори и ги спечелиш като мен, тогава ще препоръчваш, сега аз решавам..“) и че неговата експертиза може да се ползва само когато народните избраниците решат, а и в това, че неговата компетентност е изначално силно ограничена защото изрично е предвидено, че той цитирам: „изготвя становища по законопроекти, приети на първо гласуване, и по проекти на други актове на Народното събрание“.

Така неговата компетентност е силно ограничена с оглед на това да не би някой професор по право да каже на някой депутат, че от неговия закон няма никаква нужда и че принципът на необходимост, който е критично важен за днешното ниво на законодателно изобилие и нормативна инфлация, следва да бъде спазен и неговият законопроект по-скоро следва да отиде в кошчето отколкото да бъде предлаган. От тази гледна точка съветът вместо коректив отчасти на управляващите следва да им служи като легитиматор на вече взети решения по регулиране, макар и на първо четене, което предвид и пожелателния характер на становищата му до голяма степен го обезмисля.

Накрая, по отношение на някои конкретни законови промени, коментирани от проф. Герджиков бих си позволил да го допълня с цялото ми уважение към него.

Във връзка с влезлите в сила промени в Търговския закон от края на 2017 г., които създадоха хаос в Агенцията по вписвания и гражданския оборот.  Проблемът не стои толкова с прехвърлянето на предприятие (и цитирания от професора чл. 15 ТЗ), колкото с прехвърлянето на дялове при ООД, което е много по-масовият случай в практиката (чл. 129 ТЗ). Но това са специфични проблеми, а генералният проблем е в начинът по който новото законодателство е въведено. Липсват данни и доказателства, колко дружества и сделки с прехвърляне на дялове се правят месечно, колко граждани и търговци ще бъдат засегнати от нормативната промяна, дали няма да се стигне до прекалена административна и регулаторна тежест и т.н. – това е смисълът на по-доброто регулиране. Освен това, мерките които Националният обмудсман е предложил не са били под формата на закон „да вгорчим живота на бизнеса“, а за ограничаване на възможностите за освобождаване от отговорност на лица, дължащи трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на свои работници и служители чрез прехвърляне на дялове. Веднага е трябвало да бъдат чути мненията на бизнеса – как това ще бъде понесено от малките и средните предприятия, държавата ще може ли да осигури бърз и безболезнен начин за проверка кой прехвърлител дължи заплати и осигуровки и кой не, Агенцията по вписванията ще може ли това да го прави безплатно и по електронен път и т.н. ? Това е умното регулиране. Нищо подобно, законодателят, без да изслуша заинтересованите страни, без да вземе предвид експертните мнения е приел промените и изведнъж се е оказало, че няма орган в държавата, който да удостовери дали едно ООД дължи такива плащания или не и затова тежестта за това се  прехвърля директно на бизнеса да се оправя.

Що се отнася до промените в Наказателния кодекс и текстовете, ĸoитo cи пocтaвят зa цeл чисто гражданскоправни отношения да бъдат квалифицирани като ĸopyпциoнни пpecтъплeния и преследвани като такива, струва ми се че не са нито „безотговорни“, нито „популистки“, нито „непрофесионални“ мерки по регулиране, а нещо много по-сериозно … Те са предпоследния стадий, преди да се стигне до криминализиране и на престъпните помисли, когато не само животът (по Иван Брегов), ами и мечтите за по-добър живот биха се оказали престъпление …

About De Fakto

Вижте също

ВАС остави в сила 838 български имена на местности в Стара Загора

Върховният административен съд е отхвърлил  като неоснователна жалбата на „Мюсюлманското изповедание“ срещу  решението на Общински …

Съдът в Бургас отложи разпита на четирима наши граничари, поискан от Турция. Митинг ги подкрепи (обновена)

Държавата трябва да ги защити, проблемът е ако напуснат България, обяви Сотир Цацаров Казусът с …

One comment

  1. ЛЮБОВНИКЪТ ГЕРДЖИКОВ

    Тони не ми се слагай толкоз. Няма да те включа в моята разбойническа банда за ограбване на банки – например Агробизнесбанк-Пловдив, откъдето захлебих само 5 (пет) милиона долара. Имам и други ограбени банки Тони в Северозападна България, а и в София, но пак няма да те взема в бандата. Чного си будала, Тони.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *