Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Каталунската криза вдигна нивото си до световно*

Каталунската криза вдигна нивото си до световно*

Defakto.bg
Къдринка Къдринова, международник, председател на Съюза на испаноговорящите журналисти у нас

Къдринка Къдринова

С ареста на Карлес Пучдемон в Германия и с резолюцията на Комисията по правата на човека на ООН, настояваща испанската държава да спазва политическите права на друг виден сепаратист и затворник – Жорди Санчес, става онова, което никак не искаше Мадрид. А именно – спорът с привържениците на независимостта в Барселона се превръща от вътрешен в международен проблем. Британският в. „Таймс” натяква на испанския премиер Мариано Рахой, че сам е придал незаслужена морална тежест на сепаратистите със силовите си действия срещу тях

Карлес Пучдемон в аудиторията в Университета на Хелзинки, където изнесе лекция преди да се стигне до ареста му в Германия. Снимка: EFE

Арестът на бившия каталунски премиер Карлос Пучдемон, който бе задържан в Германия в неделя, докато се връщаше към Брюксел след изнесена лекция във Финландия, стана една от водещите световни новини в началото на тази седмица. Макар Мадрид и нескрито да се радва на този арест, предвкусвайки как германското правосъдие ще екстрадира сепаратисткия водач в Испания, където го чака съдебно обвинение за „метеж” срещу конституционната власт, всъщност случилото се е в разрез с официалната испанска линия по каталунската криза. Въпросът сега се превръща в международен – нещо, което испанското правителство никога не е искало.

Лично премиерът Мариано Рахой, както и всички други представители на властта, не са спирали да повтарят, че ставащото в Каталуня е „вътрешен въпрос” на Испания, която е демократична държава и ще го решава по своите демократични закони. С тази категорична позиция Рахой и сие винаги са парирали всякакви опити на каталунските сепаратисти да интернационализират проблема и да привлекат най-вече Европейския съюз към някаква форма на посредничество. Досега европейските официални лица не се поддаваха на подобно въвличане и спазваха синхрона с Мадрид по това направление, неизменно подчертавайки, че става дума за „вътрешен проблем” на Испания.

Така бе дори при изненадващото отскачане на Пучдемон от приютилия го в доброволно изгнание Брюксел до Дания през януари т.г. Датските власти тогава не го задържаха, защото Испания си беше оттеглила международната заповед за ареста му. А беше го направила, защото в датското законодателство не фигурира престъпление „метеж”. И ако тогава Копенхаген беше хванал Пучдемон и беше решил да го екстрадира, това щеше да стане по много по-леките обвинения срещу него, като преразход на държавни средства например. Ето защо тогава Испания пасува.

Сега обаче заповедта за ареста на Пучдемон беше активирана от Мадрид още в петък – очевидно със съвсем конкретния план сепаратисткия водач този път да бъде заловен. И макар бившият каталунски премиер да е бил предупреден, че явно са му вдигнали мерника и да се е разбързал да се прибира от Финландия по по-сигурен начин, не е могъл да избегне проследяването си от испански агенти.

„Демокрацията не е престъпление“ е написано на немски върху тротоара пред германското консулство в Барселона. Снимка: EFE

Всъщност Пучдемон е имал самолетен билет от Хелзинки, но не се е явил на летището за полета. Решил е да пътува с придружителите си с кола. Грешката му е била, че за целта е повикал чак до Скандинавия обичайната кола, с която се е движел из Белгия в последните месеци – откак избяга там от Каталуня миналата есен и се установи край Ватерлоо. Испански агенти, които държат под постоянно наблюдение тази кола в Белгия, са установили, че тя излиза от територията на страната и са я проследили със закачен за нея предавател чак до Швеция, където в нея сядат пристигналите от Финландия Пучдемон и придружителите му. Нататък по маршрута им през Дания и Холандия те са били следени плътно, докато накрая арестът е осъществен от германската полиция вече на територията на Германия, на бензиностанция, където компанията спира да зареди колата.

Изборът на страната за това задържане не е случаен. За разлика от Дания, Германия има в законодателството си параграф за „държавна измяна”, към който испански юристи смятат за възможно да се приравни испанското обвинение в „метеж”. Тоест Мадрид може да получи екстрадиция на Пучдемон в рамките на необходимите му параметри.

Все пак нищо не е 100-процентово в тази безкрайна каталунска сага, а и сега тя така или иначе излиза вече на международно ниво – превръща се в тема на остър обществено-политически дебат в самата Германия. Още в неделя заместник-председателят на Бундестага Волфганг Кубички, който е известен юрист и е втори човек в партията на либералите, заяви пред медиите, че всъщност според него обвинението в „метеж” не може да намери аналог в германското законодателство. И затова мнението му е, че Пучдемон не може да бъде екстрадиран в Испания. Кубички подчерта, че разчита компетентните съдебни органи в Шлезвиг-Холщайн (на чиято територия е задържан експремиерът на Каталуня) да проучат най-внимателно и професионално случая, преди да взимат решение по него.

Волфганг Кубички, юрист, не смята че има законово основание за екстрадцията на Пучдемон

Пучдемон още в понеделник следобед беше привикан за показания пред германски съдия, натоварен да се заеме с казуса. Съдията разпореди каталунския сепаратистки лидер да остане в предварителния арест, докато бъде взето решение по искането за екстрадицията му. Процедурата по разглеждането на въпроса може да отнеме от 60 до 90 дни.

На свой ред говорител на германското правителство, към когото беше отправен въпрос по темата на редовната седмична пресконференция, категорично наблегна, че конфликтът трябва да се решава „въз основа на испанското право“.

Междувременно цялата германска преса, както и социалните мрежи пламнаха от спорове как да реагира Германия. Ето някои медийни мнения.

„Берлинер Цайтунг”: „Пучдемон е метежник в политическия смисъл на думата, не в наказателния”.

„Зюддойче цайтунг”: „Става нещо, с което Европа по-рано не се е сблъсквала. Наказателното право се преоткрива като средство, зле употребено за преследване на политически опозиционери”. (…) „Защитата на човешките права от преследване не може да се жертва по взаимни договорки”.

Читател в анкета на „Зюддойче цайтунг”: „Заповедта за арест е политически глупава и тесногръда. Типична за испанските консервативни лидери, които вярват в лесни и авторитарни решения на всички проблеми. Германската полиция не е могла да направи друго, освен да го арестува (Пучдемон . б.р.), така повелява европейският закон. Ако не го изпълниш, повече няма да можеш да се бориш срещу други престъпления в Европа”.

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”: „За политческата ситуация в Каталуня е без значение дали бившия каталунски премиер Пучдемон ще бъде предаден на Испания от Германия. На сепаратистите им липсва лидерство, те са разцепени, а централното правителство в Мадрид не се опитва да намери трайно решение на конфликта. Нищо от това не е добро развитие”.

„Шпигел”: „Пучдемон не е предател, а демократично избран политик. Поискал е да откликне на интересите на своите избиратели чрез политически средства. Да, вероятно чрез използване на бюджетни средства, но без физическо насилие. Ето защо германските съдебни власти биха могли да отсъдят всяко съмнение в полза на обвинения. Политически отговорните лица в Берлин сега трябва да поемат своята отговорност. И най-после да започнат да посредничат между двата противопоставен фронта. Да помогнат да се намери политически компромис: малко повече автономия за Каталуня, както Испания вече прие по отношение на баските. От много време Ангела Меркел се дърпа настрана от този деликатен спор. От неделя Германия вече е по средата.”

На фона на шумотевицата с германския казус около Пучдемон не бива да се забравя и друг много важен момент, който още миналия петък, на 23 март, изведе каталунската тема до още по-високи международни нива от европейските – до ООН. Тогава дойде емблематична резолюция на Комисията по правата на човека към световната организация, в която се настоява испанската държава да спазва политическите права на друг виден сепаратист, намиращ се в испански затвор – Жорди Санчес, бивш ръководител на обществената каталунска организация ANC (Национално каталунско събрание). Той бе вкаран зад решетките, по обвинение, че заедно с „другия Жорди” – Жорди Куишар, водач на „Омниум Културал”, е предизвикал безредици и посегателства срещу полицейски джипове по време на масова демонстрация в Барселона миналата есен.

Жорди Санчес при един от поредните му съдебни разпити миналата есен, още преди да бъде арестуван. Снимка: EFE

Намирайки се в затвора, Жорди Санчес бе избран за депутат в новия каталунски парламент на изборите на 21 декември м.г. И въпреки че испанското законодателство допуска при подобни случаи на избран за депутат затворник да му се разрешава да упражнява правото си на глас в пленарна зала и дори да бъде издиган на изборни позиции, водещият делата на сепаратистите съдия Пабло Ярена не даде такова разрешение нито на него, нито на другите каталунски депутати затворници. Нямаше разрешение и в отговор на предложението, направено от сепаратисткото мнозинство в каталунския парламент, Жорди Санчес да бъде издигнат за нов каталунски премиер като компромисно решение, след като стана ясно, че Конституционния съд ще блокира евентуално „дистанционно” издигане на кандидатурата на Пучдемон от Брюксел.

Адвокатите на Жорди Санчес направиха оплакване по неговия случай пред Комисията по правата на човека в ООН – и ето, че на 23 март тя се произнесе с категоричното си настояване испанската държава да гарантира съблюдаването на правата на депутата затворник. Окрилени, адвокатите му оповестиха в понеделник, че Жорди Санчес продължава да поддържа кандидатурата си за премиер на Каталуня и няма да се отказва от депутатското си място в полза на следващия в списъка, каквито намерения имаше по-рано.

Но и официален Мадрид не показва склонност към отстъпление от своето. Въпреки резолюцията от ООН, не настъпи никакво смекчаване към депутатите затворници. Вместо това още в самия петък, 23-ти, бяха арестувани и нови петима депутати от сепаратисткия лагер, включително председателката на бившия каталунски парламент Карме Форкадел и също предлаганият като алтернативен премиер Жорди Турул, бивш говорител на кабинета на Пучдемон. След това дойде и арестът на самия Пучдемон в Германия.

Отговорът на доминиращите в каталунския парламент три сепаратистки партии, които държат и председателския пост в лицето на Рожер Торен, бе свикването за сряда, 28 март, на пленарна сесия, на която официално да бъдат издигнати премиерските кандидатури на Карлес Пучдемон, Жорди Санчес и Жорди Турул. Всичките – „клиенти” на испанското правосъдие.

Председателят на парламента в Каталуня Рожер Торен (в средата) свика заседание за 28 март с цел да се обявят премиерските кандидатури на Карлес Пучдемон, Жорди Санчес и Жорди Турул – нищо, че всички са зад решетките. Снимка: El Pais

Заради този ход Инес Аримадас, водачката на интегристката „Сюдаданос”, най-голямата партия в парламента в Барселона, поиска оставката на Торен от парламентарното председателство. Тя го обвини, че е просрочил всички законни времеви лимити за издигане на работеща и законосъобразна премиерска кандидатура, лансирайки само предложения, които са в конфликт с юридическите норми. Че е пристрастен и толерира сепаратистите. Че така нарушава правата на останалите представени в законодателния орган сили. Че е блокирал работата на парламента. Че заема крайни позиции.

На свой ред лидерът на каталунските социалисти (също интегристки настроени) Микел Исета подхвърли на пресконференция, че той пък бил за сформиране на компромисно правителство от представители на всички парламентарни сили – като „извънредно решение за извънредна ситуация”.

С една дума – вместо с времето да се прояснява, безизходицата в Каталуня става все по-безпросветна. А улиците в Каталуня продължават да се пълнят с демонстранти.

Още вечерта на 25 март, след като бе съобщено за ареста на Пучдемон в Германия, улиците на Барселона се изпълниха с многохилядна протестна демонстрация. Снимка: Periodico Trabajadores

По този повод с остър коментар излезе и британският в. „Таймс”, в който испанския премиер Мариано Рахой е порицан, че вместо да търси политически решения за кризата, е прехвърлил третирането ѝ в полето на съдебната власт. И че „не е предприел реални мерки, за да разбере защо толкова значително количество каталунци са изкушени от идеята за независимост”.

„Таймс” натяква още: „Мадрид изпитва екзистенциален страх от сепаратизма – не само в Каталуня, но и също в Страната на баските. Но това не е извинение да се третира едно мирно и леко хаотично движение за независимост като някаква опасна въстаническа армия”.

Тежката артилерия на британската преса обобщава: „Каталунската независимост сигурно е лоша идея, която несъмнено противоречи на интересите на испанската нация като цяло и много вероятно също противоречи на интересите на самия регион. В една по-спокойна и по-малко рискова атмосфера е напълно възможно мнозинството да се отдръпне от идеята за независимост срещу леки отстъпки в посока на самоуправлението и връщането към стабилността. Опитвайки се да демонстрира сила, правителството на Рахой блесва като обзето от паника. И още по-лошо – така то прехвърля моралния авторитет на едно фриволно политическо движение, което в повечето случаи не го заслужава. За Мадрид е наложително да започне да разговаря с опонентите си и да спре да ги тика по затворите”.

*Източник Барикада

About De Fakto

Вижте също

Иззад решетките, Десислава Иванчева обвини: Отстраняват ме преди изборите, зам.-кметът Румен Русев организира всичко

Причината за акцията срещу мен е да бъде заменена със служебен кмет на име Румен …

Поредният проект за ЗСВ: Без 20 заплати за напускащите магистрати с висящи дисциплинарни дела

Поправките за банковата тайна, атестациите, съдебните служители влязоха в НС Занапред съдиите, прокурорите и следователите, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *