Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Матю Бог Коте, „Фигаро“: Изнасилванията в Телфорд и Кьолн и двойният стандарт на медиите*

Матю Бог Коте, „Фигаро“: Изнасилванията в Телфорд и Кьолн и двойният стандарт на медиите*

Defakto.bg

*Източник Гласове

Полицейските служби и медиите проявиха неочакван а сдържаност. Нападателите бяха мигранти и самата идея да ги представят като шайка, подгонила европейската жена, като завоеватели, които си присвояват жените на завоюваните, изглеждаше морално недопустима. Идеалният нападател, този, който позволява да бъде обвинен западния патриархат, има профила на Харви Уайнстийн. Той е бял, богат, безсърдечен и всемогъщ буржоа. В Телфорд, както и в Кьолн, изнасилвачът не беше правилният.

Разкритията на “Сънди Мирър” за системата за сексуална експлоатация в Телфорд, Великобритания, са ужасяващи. Но към ужаса се добави възмущение, когато установихме, че големите медии, които от няколко месеца се борят за невиждано разширяване на полето на сексуалното насилие, следвайки движението , проявиха твърде малък интерес към тази история, сякаш тя е само отвратително произшествие.
Докато най-малкото подозрение за тормоз може да се появи на първа страница на големите всекидневници, поробването в продължение на няколко десетилетия на близо хиляда млади жени (според разследването на “Сънди Мирър”), главно от работническата бяла класа, от индо-пакистански банди вдигна много малко шум. Сметнаха новината за второстепенна. Страданието на тези млади жени изглежда не развълнува достатъчно обичайните професионалисти на възмущението.
Но ще бъдем ли наистина изненадани, ако си спомним за  смутената реакция на медиите по време на сексуалните нападения в Кьолн.
Полицейските служби и медиите проявиха тогава неочаквана сдържаност. Нападателите бяха мигранти и самата идея да ги представят като шайка, подгонила европейската жена, като завоеватели, които си присвояват жените на завоюваните, изглеждаше морално недопустима. Същото медийно притеснение се прояви и през пролетта на 2017 г., когато жените бяха все по-малко желани в квартал Ла Шапел-Пажол в Париж. Идеалният нападател, този, който позволява да бъде обвинен западния патриархат, има профила на Харви Уайнстийн. Той е бял, богат, безсърдечен и всемогъщ буржоа.

В Телфорд, както и в Кьолн, изнасилвачът не беше правилният.

Да се върнем към 2012 г.: неизбежно ни идва наум аферата “Мерах”. Докато подсказваха, че убиецът в Тулуза е млад крайнодесен фанатик, воден от расова омраза и антисемитизъм, медиите си позволиха да обвинят Никола Саркози, че е разпалил страстите на идентичността и е насърчил омраза към другия, стигаща дори до убийство. Смисловата верига беше готова: дясното води до крайнодясно, което води до идентичностен тероризъм. Медийният разказ бързо се промени, когато бе разкрита самоличността на Мохамед Мерах, и той се превърна в човек, изключен от републиката, намерил в тероризма изход от социалното отчаяние. Убиец, но не по-малко жертва на едно общество, което почти го е тласнало към престъплението.

Този път убиецът не беше правилният.

Тук виждаме границите на социологията, обсебена от борбата срещу дискриминацията и гориво за постколониалния фантазъм. Расизмът е едностранчив: той винаги изобразява бяло мнозинство, което преследва имигрантското население. Забравяме обаче, че нито една етническа група няма монопол върху расовата омраза и антибелият расизъм не е прищявка на крайната десница.
Пеги казваше, че страхът, че не изглеждаш достатъчно напреднал, е в основата на много низости. Същото може да се каже днес за страха да не изглеждаш расист.
Властите в Телфорд, независимо дали става дума за полицията или за службите за младежка закрила, са си затваряли очите в продължение на години, за да не изглеждат расисти. През годините антирасистките асоциации са създали отровна медийна среда, свързвайки критиката на проблемите на интеграцията на някои общности с расизма.
Но проблемът е по-широк и се отнася до трудността на медийната система да покаже разпадането на съвместното съжителство и да осмисли деструктурирането, породено от масовата имиграция. Твърде често големите медии смятат, че са длъжни да бъдат педагози на различността, за да освободят западното население от предразсъдъците му.
Това, което може и трябва да се мисли като разрушаване на социалното тяло, подложено на прекалено силна културна разнородност, е разпръснато в хиляди незначителни новини, на които отказват да придадат политическо значение. За да не наливат масло в огъня на популизма, стерилизират описанието на реалността, дори я фалшифицират, без да си дават сметка за това. Усещане за нереалност съпътства това, което може да се нарече официално описание на обществото. В същия дух сдържаността при представянето на ужаса варира в зависимост от това дали изостря хуманитарната ни чувствителност или ни кара да се тревожим от сблъсъка между култури и цивилизации, който се разгръща пред очите ни. Така през септември 2015 г. беше публикувана навсякъде разтърсващата снимка на малкия Айлан Кюрди, за да убеди Запада да приеме идващите мигрантски вълни.
Обратно, ден след атентата в Барселона през август 2017 г. мнозина сметнаха за неприлично разпространението на снимки на жертвите на ислямизма. Снимките се оценяват, в зависимост от идеологическия и психологическия им ефект.

Ако вълнуват, ги разпространяват.

Ако тласкат към бунт срещу мултикултурализма, ги цензурират.

Противно на това, което можем да чуем, антиимигрантското чувство може да се появи, не когато избухне скандал като този в Телфорд, а когато мнозинството от простосмъртните разбере, че са искали да скрият истината от него. Всеки знае много добре, че не може да се смесва една престъпна етническа банда с цяла имигрантска общност. Народното здравомислие не се ръководи от логиката на изкупителната жертва и умее да прави елементарни разграничения.
Но, когато институциите предадат народа си, както се случи в Телфорд, те предизвикват желание за бунт. А никой не обича да се чувства жертва на колективна манипулация, извършена, за да се потиснат смущаващите истини. Именно този разкрит опит за манипулация събужда

 

          Превод от френски: Галя Дачкова 

About De Fakto

Вижте също

Почина върховният съдия Иван Недев

Почина Иван Недев – дългогодишен съдия в наказателната колегия на Върховния касационен съд. Професионалният му …

Издирваният общински съветник от Несебър се предаде, обвиниха го за участие в престъпната група на Митьо Очите

След като се е предла сам, общинският съветник от Несебър Пейко Янков  е бил обвинен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *